РЕШЕНИЕ
№ 1190
гр. Пловдив, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело №
20245300102709 по описа за 2024 година
Иск с правна квалификация чл.38 във вр. с чл.24, ал.1, т.8 и т.9 и чл.29,
ал.9 и ал.10 от Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
/ЗКНИП/.
Делото е образувано по искова молба на Р. В. Л., ЕГН ********** от
**** против „Финстарт“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“№115Е, ет.5.
Ищецът твърди, че на **** между него и ответното дружество е
сключен договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“, по силата на който
получил заем на стойност 10000,00 лева със срок на издължаване 60 месеца,
при фиксиран годишен лихвен процент 50% и ГПР 63.08%. Съгласно чл.11 от
договора ищецът се задължил в срок от 20 дни, считано от деня на
усвояването на сумата, да предостави обезпечение – физическо лице,
отговарящо кумулативно на няколко условия, като при неизпълнение на това
задължение е уговорено плащането на неустойка в размер на 6 473,40 лева,
платима разсрочено заедно с погасителната вноска. За обезпечение на
задълженията по договора за заем ищецът учредил ипотека върху свой
недвижим имот.
Като счита, че въпросният договор има характеристиките на договор за
кредит за недвижим имот, чиято правна уредба се съдържа в Закон за
кредитите за недвижими имоти на потребители, ищецът твърди, че договорът
е нижощен, тъй като с него са нарушени редица разпоредби на този закон, а
именно:
1
1/нарушена е разпоредбата на чл.24, ал.1, т.8 от ЗКНИП, тъй като не са
посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му; в
случая лихвен процент бил посочен, но липсвали каквито и да било условия за
прилагането му; липсва посочване дали лихвеният процент е фиксиран за
целия период на кредита или е променлив; не е посочен общият размер на
дължимата възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по
кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали
посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от
заемодателя;
2/нарушена е разпоредбата на чл.24, ал.1, т.9 от ЗКНИП, тъй като в
договора е посочена само абсолютна стойност на ГПР и липсва ясно
разписана методика на формиране на ГПР; не е ясно какво точно е включено в
ГПР освен лихвата, доколкото е предвидена дължимост на неустойка и такса;
3/налице е заобикаляне на чл.29, ал.9 от ЗКНИП, тъй като с уговорките
за заплащане на неустойка и такси се нарушава изискването ГПР да не
надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва.
При условия на евентуалност ищеца счита, че клаузата на чл.5.1 във вр.
с чл.6.3 и чл.11 от договора, предвиждащи плащането на неустойка и такси е
нищожна на основание чл.26, ал.1, предложение 3 от ЗЗД, поради нарушаване
на принципа на добрите нрави.
С оглед изложените фактически обстоятелства от съда се иска да
постанови решение, с което да прогласи нищожността на сключения между
страните договор, а при условия на евентуалност – да обяви за нищожна
клаузата, предвиждаща плащане на неустойка и такси.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, който оспорва иска. Признават се обстоятелствата: че между
страните е сключен посочения в исковата молба договор, че ищецът не е
предоставил договореното в чл.11 от договора обезпечение, както и директен
дебит по чл.17, ал.3 от договора. Навеждат се следните възражения:
уговорената неустойка не е прекомерна и не излиза извън пределите на
присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции; ищецът е договарял
недобросъвестно с изначално намерение да не предостави уговореното
обезпечение; дори да се приеме, че клаузата за неустока е нижощна или
прекомерна, това не обуславя нищожност на целия договор; изрично е
посочено, че лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора;
спазено е изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения; лихвата е единственият разход,
взет предвид то кредитора при определяне размера на ГПР; общият разход по
кредита не включва нотариалните такси, таксите за вписване на сделката и
разходите, които потребителятплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за кредит; предвидените в договора задължения за неустойка за
непредставено обезпечение, както и неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 10% от отпеснатата заемна сума не следва да намерят
2
отражение в допусканията съобразно Приложение 1 при изчисляване на ГПР;
размерът на ГПР не надвишава максимално предвидения такъв в чл.29, ал.9 от
ЗКНИП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
На **** страните са сключили договор за паричен заем „Финстарт
Дискаунт“, по силата на който „Финстарт”ЕООД, представлявано от *** И.Т. в
качеството на заемодател се е задължило да предаде в собственост на Р. В. Л. в
качеството му на заемател, съгласно Закона за кредитите за недвижими имоти
на потребители, сума в размер на 10 000,00 лева. Л. е поел задължение за
погасяване на кредита в срок от 60 месеца, чрез 20 месечни погасителни
вноски, посочени като брой, размер и падежна дата в погасителен план,
неразделна част от договора.
Страните не спорят, че за обезпечаване на задълженията си по договора
ищецът е учредил в полза на дружеството ипотека върху недвижим имот с
описания в исковата молба нотариален акт. Безспорно е още, че ищецът не е
представил на дружеството обезпечение, съгласно поетото с чл.11, ал.1 от
договора задължение, а именно в срок от 20 дни, считано от датата на
получаване на заемната сума да предостави на заемодателя обезпечение, като
посочи трето физическо лице поръчител, което да отговаря на определени
изисквания.
В чл.11, ал.3 страните са уговорили, че при неизпълнение на
задължението на заемателя по чл.11, ал.1, същият ще дължи на заемодателя
неустойка в размер на 6 473,40 лева.
Съгласно чл.5.1 от договора заемателят заплаща на заемодателя такса за
разглеждане на искането за сключване на договора за заем в размер на 2.5% от
заемната сума или 250,00 лева еднократно преди отпускане на заема.
По отношение на валидността и последиците на сключения договор
важат изискванията на Закон за кредитите за недвижими имоти на
потребители, за което страните не спорят.
Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1, т.9 от ЗКНИП договорът за кредит
съдържа годишен процент на разходите /ГПР/ по кредита, заедно с подробна
информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита на
потребителя. Съгласно чл.24, ал.1, т.11 от ЗКНИП договорът трябва да
съдържа и общата сума, дължима от потребителя по кредита. В пар.1, т.17 от
ДР на ЗКНИП е дадена дефиниция на „общ разход за кредита на потребителя“
– това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за кредит за недвижим имот, които са известни на
кредитора и които потребителят следва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално
застрахователните премии, в случаите, когато сключването на договора за
допълнителна услуга е задължително условие за получаване на кредита или за
получаване на кредита при предлаганите условия. Общият разход по кредита
3
за потребителя включва и разходите за извършване на оценка на недвижим
имот, когато такава оценка е необходима за получаване на кредита. Общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси, както и
таксите за вписване при прехвърлянето на собствеността на недвижим имот и
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си
по договора за кредит.
В договора, сключен между страните, е уговорена договорна лихва в
размер на 19 046,60 лева /чл.4.2/, общото задължение по заема, включващо
заемната сума и договорната лихва, в размер на 29 046,60 лева /чл.4.3/,
годишен лихвен процент в размер на 50% за целия срок на договора /чл.4.8/,
годишният процент на разходите /ГПР/ в размер на 63.09% /чл.4.9/, за който е
посочено, че представлява общите разходи по заема за потребителя, изразени
като годишен процент и се изчислява на база отпусната главница, годишния
лихвен процент и срока на заема.
Видно от представения погасителен план, представляващ неразделна
част от договора за кредит, заемателят заплаща погасителните вноски по
договора в размера, посочен в колонка №3, но в случай, че не предостави
обезпечение в указания в договора срок, дължи сумите по колонка №5. С
други думи, ако не изпълни това задължение, заемателят заплаща месечна
вноска, увеличена със сума, представляваща разсрочена неустойка за целия
срок на договора.
Приетата по делото счетоводна експертиза на вещото лице Б.В.
установява, че ако към определения в договора ГПР в размер на 63,09% се
добавят сумата за неустойката в размер на 6473,40 лева и „такса за
разглеждане“ в размер на 250,00 лева, ГПР ще бъде равен на 98,37%. Налага
се извода, че уговорените неустойка и такса за разглеждане на молбата за
сключване на договора не са били включени в изчислението на ГПР. При
положение, че неустойката е включена в погасителния план при сключване на
договора като част от дължимата месечна вноска, същата се явява ежемесечно
плащане в полза на заемодателя /допълнителен доход/, което надхвърля
уговорената възнаградителна лихва. За заемателя плащането на неустойка
представлява разход, който по силата на чл.24, ал.1, т.9 от ЗКНИП
задължително следва да е включен в ГПР по кредита. Невключването на този
разход е нарушение както на посочената норма, така и на императивното
изискване на чл.24, ал.1, т.11 от ЗКНИП за посочване на общата сума,
дължима от потребителя по договора. Същото се отнася и до уговорената в
полза на заемодателя такса от 250,00 лева за разглеждане на молбата за
сключване на договора, която също се явява общ разход по кредита за
потребителя по смисъла на пар.1, т.17 от ДР на ЗКНИП, който разход е
предвидено да се направи чрез удържане от заемната сума. Невключването на
този разход в ГПР също е в противоречие с императивното изискване на
закона.
Въз основа на изложеното може да се обобщи, че договорът между
4
страните е сключен по начин, който не е съобразен с изискването на чл.24,
ал.1, т.9 и т.11 от ЗКНИП, а това на основание чл.38 от ЗКНИП влече като
последица нищожност на целия договор. Ето защо искът е основателен и
следва да се уважи, като се прогласи нищожността на договора.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право да получи от
ответника направените по делото разноски. В настоящия случай ищецът не е
направил разноски, доколкото с протоколно определение от 20.05.2025г. е
освободен от такси и разноски по делото, а съгласно представения договор за
правна защита и съдействие от 28.08.2024г., не е заплатил адвокатско
възнаграждение на адвокат Д. М., който го е представлявал безплатно при
условията на чл.38, ал.1 от ЗА.
На основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /при цена на иска от 29 046,60 лева/,
пар.2а от същата наредба и чл.38, ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адвокат Д. М. възнаграждение в предвидения минимален размер
от 3568,00 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на съда сумите: 1 161,86 лева – държавна такса и 200,00 лева – разноски за
вещо лице.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за паричен заем „Финстарт
Дискаунт“, сключен на **** между Р. В. Л., ЕГН ********** от **** и
„Финстарт“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Цариградско шосе“№115Е, ет.5, на основание чл.38 от ЗКНИП
във вр. с чл.24, ал.1, т.9 и т.11 от ЗКНИП.
ОСЪЖДА „Финстарт“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“№115Е, ет.5 да заплати по
сметка на Окръжен съд Пловдив държавна такса в размер на 1 161,86 лева и
разноски за вещо лице в размер на 200,00 лева.
ОСЪЖДА „Финстарт“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“№115Е, ет.5 да заплати на
адвокат Д. В. М. от Адвокатска колегия ****, с адрес на кантората: ****
адвокатско възнаграждение в размер на 3568,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6