№ 14074
гр. София, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110138411 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ...,
ЕИК .., срещу Д. Т. Т., с Е ГН **********, чрез законния му представител Т. Д. Т., в
качеството му на наследник на А. Д. Д.-Т. и собственик по наследство на топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ..., с присъединен абонатен № ..., с която ищецът моли
ответника да бъде осъден да заплати следните суми:
129,69 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 15.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 30,55 лв., представляваща мораторна
лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до 23.06.2022 г.; сумата от 19,37 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2019
г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 15.07.2022 г до окончателното изплащане на
вземането, и сумата от 4,97 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за
периода от 31.07.2019 г. до 23.06.2022 г.
В исковата молба ищецът ..., ЕИК .., поддържа, че ответника, в качеството си на
собственик на топлоснабден имот, находящ се на горепосочения адрес, с присъединен
абонатен № ..., по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови
нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер
1
на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ,
влезли в сила на 27.06.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „.. на потребители за
битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа,
че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се
начислява само за задълженията, по изготвените въз основа на изравнителни сметки, Общи
фактури. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
не съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение и ЕС не е
сключвала договор с ФДР за токова, поради което разпределението на топлинна енергия
било извършвано от ....
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по
които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. Т. Т. , представляван от законния си
представител Т. Д. Т. и чрез изрично упълномощен с нотариално заверено пълномощно,
свой пълномощник в лицето на Е. Д. Н., с ЕГН **********, депозира отговор на исковата
молба, като изрично признава иска и задълженията, прилага доказателства за плащането им.
Моли да не се допускат поисканите от ищеца експертизи, а дължимото му се
юрисконсултско възнаграждение да се присъди в минимален размер.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
Доколкото страните не спорят по фактите, а единствения спорен въпрос е относно
дължимостта на съдебните разноски от исковото производство, съдът е насрочил ОСЗ по
въпроса за разноските. В проведеното на 21.04.2023 г. съдебно заседание, ответника не се
явява и не изразява различно от вече заявеното становище по претендираните от ищеца
съдебни разноски, да се присъдят в минимален размер, а ищеца се представлява от
упълномощен юрисконсулт, който отново признава извършеното от ответника плащане,
както и цялото си вземане за погасено, но претендира юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, определен от съда.
Доколкото с извършеното плащане на главницата, мораторната и законна лихва
върху нея до датата на плащането, вкл. и част от съдебните разноски за държавна такса,
съставлява както признание на исковете, така и основание за тяхното отхвърляне, поради
погасяването им в хода на производството, единствения спорен въпрос между страните
остава дължимостта и размера на юрисконсултското възнаграждение, което следва да се
присъди в полза на ищеца, за настоящата фаза на производството.
Видно от представените по делото писмени доказателства за плащане от 16.02.2023 г.,
както и писмено изразеното от ищеца становище с молба от 23.03.2023 г., в което признава
вземанията си предмет на настоящото дело за главница, мораторна и законна лихва и част
от разноските /за държавната такса/, за изцяло погасени, съдът приема за безспорно
2
установено по делото, че след завеждане на настоящото дело /с ИМ от 15.07.2022 г./,
ответникът Д. Т. Т., е предприел плащане и погасяване на задълженията си, възлизащи в
размер на общо 304,04 лв., с която сума са погасени изцяло претендираните с ИМ главница
от 129,69 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 15.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 30,55 лв., представляваща мораторна
лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до 23.06.2022 г.; сумата от 19,37 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2019
г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 15.07.2022 г до окончателното изплащане на
вземането, и сумата от 4,97 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за
периода от 31.07.2019 г. до 23.06.2022 г., като е заплатена и част от сторените от ищеца
съдебни разноски, в частност платената държавна такса за образуване на делото.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си
взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка
досежно спорното право към датата на устните състезания между страните.
Предвид гореустановеното, вземанията на ищеца за главницата за ТЕ и за
мораторните лихви върху главниците за ТЕ и ДР, към датата на устните състезания, са
изцяло погасени чрез извършеното в хода на делото плащане.
Ето защо исковете по чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез извършено в хода на делото плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и с арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът Д. Т. Т., с ЕГН
**********, представляван от законния си представител и баща Т. Д. Т., с поведението си е
дал повод за завеждане на делото, като въпреки поканата, не е предприел плащане на
задълженията си в посочения в ОУ 45-дневен срок.
Ето защо същия следва да понесе изцяло разноските по производството, макар и
исковете да са отхвърлени, поради извършено в хода на процеса плащане. Непогасените
разноски за настоящото исково производство, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК за дължимото
юрисконсултско възнаграждение възлизат на 100 лева. Същите следва да бъдат присъдени
на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран съдът, на осн. чл.235, ал.3 от ГПК:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „..., ЕИК .., срещу Д. Т. Т., с Е ГН **********, чрез
законния му представител Т. Д. Т., в качеството му на наследник на А. Д. Д.-Т. и собственик
по наследство на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ..., искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 129,69
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 15.07.2022 г. до окончателното
3
изплащане на вземането, сумата от 30,55 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2019 г. до 23.06.2022 г.; сумата от 19,37 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 15.07.2022 г до окончателното изплащане на вземането, и сумата
от 4,97 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от
31.07.2019 г. до 23.06.2022 г., поради извършено в хода на делото плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал.8 от ГПК, Д. Т. Т., с Е ГН **********,
чрез законния му представител Т. Д. Т., баща да заплати на ..., ЕИК .., сумата от общо 100
лева, представляваща съдебни разноски, а именно дължимо юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4