ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 186
гр. Монтана, 27.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
Членове:Олег Софрониев
Димитрина Николова
в присъствието на прокурора Е. Й. А.
като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно частно
наказателно дело № 20231600600220 по описа за 2023 година
Производството е по чл.64, ал.6-8 НПК, образувано по жалба на
защитника на обвиняемия И. С. Р. против определение на РС-Монтана по
частно наказателно дело № 704/2023 година, с което е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция обвиняемият и
защитникът му поддържат жалбата, като излагат конкретни съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура-Монтана изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Доказателствата са писмени.
Въззивният съд, като съобрази доказателствения материал по
досъдебното производство, провери правилността на обжалвания съдебен акт
във връзка с оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните,
приема следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество същата е
неоснователна.
Съображенията на Окръжен съд - Монтана са следните:
Видно е от материалите по досъдебно производство № 267/2023 година
на РУ-Мездра, че с постановление от 17.06.2023 година И. С. Р. е привлечен в
качеството на обвиняем за това, че около полунощ на 15/16.06.2023г. в село
Д К общ.Мездра, ул.“ХХХХХ“ № ХХХ, нанасяйки удари с дървен кол
противозаконно е унищожил чужда движима вещ-дървена табела с надпис
„ХХХХ“ на стойност 480.00 лева и противозаконно е повредил чужда
движима вещ – копиевиден метален шип на метална входна порта на
1
стойност 20.00 лева, всичко на обща стойност 500.00 лева, собственост на Г
В П и А В П от град М – престъпление по чл.216 ал.1 от НК.
Обжалваният в настоящото производство съдебен акт представлява
произнасяне по искане по чл.64, ал.1 НПК за вземане по отношение
обвиняемо лице на мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение от
съда, произтичащи от разпоредбите на НПК, налагат прецизна и обоснована
преценка за наличието или липсата на точно посочените в закона основания
за задържане на определено лице.
Първоинстанционният съд е извършил такава преценка и изложил
съображения, които въззивният съд споделя.
На първо място, налице е формалната предпоставка, предвидена в
разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК – обвинение за престъпление, което се
наказва с „лишаване от свобода“.
Установено е и наличието на условието, посочено в чл.63, ал.1 НПК, а
именно: Налице е обоснованост на предположението, че жалбоподателят в
настоящото производство е извършил престъплението, в което е обвинен. В
такава насока са и обясненията на самият обвиняем – арг. л.56 от ДП, в които
признава вината си и твърди, че е извършил деянието след като е бил повлиян
от голямото количество алкохол, което е изпил. В подкрепа на тези обяснения
в хода на досъдебното производство са събрани и други доказателства-
свидетелски показания, протокол за оглед на МП, видеотехническа
експертиза, оформена, като протокол №162/ 23г. и др.
Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд за не
съществуваща опасност обвиняемият да се укрие, изведена от факта, че
обвиняемият И. Р. има постоянен адрес.
Правилно първостепенният съд е приел, че е налице опасност от
извършване на друго престъпление. Видно от доказателствата по досъдебното
производство обвиняемият е многократно осъждан с влезли в законна сила
присъди /21 броя осъждания/, като последната влязла в законна сила присъда
е по НОХД № 247/2022г. по описа на РС-Мездра, в сила от 05.08.2022г. Бил е
освободен от затвора поради изтърпяване на наказанието на 12.06.2023г и
само три дни по – късно е извършил настоящето деянието, за което е обвинен.
По досъдебното производство е приложена и справка относно
характеристичните данни на обвиняемия, арг. л.48, от която се установява, че
същият злоупотребява с алкохол, при което става агресивен и е склонен към
извършване на престъпления. Изложеното се потвърждава и от фактическата
обстановка при която е извършил и настоящето деяние-след употреба на
алкохол. Това е достътъчно да обоснове опасността от извършване на друго
престъпление от страна на обвиняемия.
Районният съд е обсъдил и представените в хода на
първоинстанционното производство писмени доказателства и
характеристични данни, като правилно е приел, че същите не променят извода
2
за необходимост от първоначално определяне на мярка за неотклонение на
обвиняемия във вида „задържане под стража“.
Защитата на обвиняемия навежда доводи, че от извършеното деяние са
настъпили щети с невисока стойност, което предполага преквалификация на
деянието в маловажен случай, което се преследва по реда на частното
обвинение.
Само прокурорът в досъдебното производство може да извършва
квалификация на деянието. Следва да се отбележи и обстоятелството, че не
само ниската стойност на причинената щета е факт, водещ до приемане на
едно деяние като маловажно. За да се приеме едно деяние като маловажно не
следва да се обсъжда само стойността на предмета на престъплението, но и
всички други обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.Факта, че
обвиняемия е извършил настоящето деяние три дни след освобождаването му
от затвора не може да обоснове по-ниска степен на обществена опасност на
деянието.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното определение на Районен съд-Монтана, следва да
бъде потвърдено.
Предвид изложените мотиви въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №137 на РС-Монтана, постановено на
20.06.2023г. по частно наказателно дело № 704/2023 година, с което е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража по отношение на лицето И. С.
Р. - обвиняеми по досъдебно производство № 267/2023 година на РУ-Мездра.
ВЪЗЗИВНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3