Решение по НАХД №8622/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5
Дата: 2 януари 2026 г. (в сила от 2 януари 2026 г.)
Съдия: Албена Борисова Дойнова
Дело: 20251110208622
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. София, 02.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20251110208622 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на С. П. Т. против наказателно
постановление № ***** на Началник група при ОПП – СДВР, с което на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право” да управлява МПС за срок от
6 месеца. На основание Наредба № Iз-2359/17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни
точки.
Жалбоподателят намира атакуваното постановление за неправилно и незаконосъобразно, и
като такова иска неговата отмяна. Посочва, че процесното МПС не е негова собственост и
преди да му бъде предоставено за управление не е бил уведомен, че регистрацията му е била
прекратена, Твърди, че неправилно е била ангажирана отвореността му, тъй като в хода на
административнонаказателното производство е дал сведения, от които е видно, че не е знаел
за прекратената регистрация. Твърди, че липсва умисъл за извършване на нарушение. Иска
се съдебен акт в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна – Началник група СДВР – отдел „ПП”, редовно призована се
представлява от юрк. К., която оспорва жалбата и пледира атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Поддържа
изложените подробни съображения в тази насока в представените по делото писмени
бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:

На 25.10.2024г. Б. Н., на длъжност мл. Автоконтрольор при ОПП-СДВР спрял за проверка
л.а марка ***, модел *** с рег. № ********, който се движел по ***, с посока на движение от
*** към бул. *** .
Водачът бил установен като С. П. Т.. Автомобилът бил собственост на *****. Като
предстоящ собственик в информационните масиви на МВР бил вписан В. Б. Ц..
След извършена служебна проверка било установено, че регистрацията на процесното МПС
е служебно прекратена, считано от 02.09.2024г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Материалите по преписката били изпратени в СРП по компетентност, с оглед данни за
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от ЗДвП.
С постановление на прокурор при СРП от 20.12.2024г. бил постановен отказ от образуване
на досъдебно производство на основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НК, като материалите по
преписката били изпратени в ОПП-СДВР за преценка за ангажиране на
административнонаказателна отговорност.
Въз основа на цитираното постановление на 21.01.2025г. началник група ОПП-СДВР издал
атакуваното наказателно постановление № *****, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6 месеца.
На основание Наредба № Iз-2359/17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от приобщените по делото
писмени доказателатва приети от съда на осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН . По делото
не е налице противоречив доказателствен материал, поради което съдът не дължи подробне
анализ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:

Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
2
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай атакуваното НП е издадено от длъжно лице в кръга на неговите
правомощия, видно от представената по делото заповед.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановление на СРП от 20.12.2024г., като са
спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при издаване на НП са спазени
изискванията на чл. 57 от ЗАНН и атакуваното НП притежава всички изискуеми от закона
реквизити.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното НП е издадено при спазване на
административно процесуалните правила и не са налице основания за отмяната му на
формално основание.

По приложението на материалния закон.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, съгласно която „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места „.
Съгласно посочената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че към 25.10.2024г., а
именно момента на управление на процесния автомобил от страна на жалбоподателя,
същият е бил с прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП регистрация.
Съгласно нормата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП с отбелязване в автоматизираната информационна
система, служебно се прекратява регистрацията на вече регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в 2-месечен срок от придобиването му не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство.
Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, кореспондира с нормата на чл. 18б, ал. 1, т. 10, вр. чл.
18, т. 2 от Наредба №I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, предвиждаща служебно прекратяване на
регистрацията на автомобил, при неизпълнение на задължението за регистрация, от
страна на новия собственик.
3
Анализът на цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, налага извода, че
регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона, след изтичане на двумесечния
срок за регистрация от страна на новия собственик на автомобила, като резултат от
неизпълнението на законовото му задължение - да регистрира закупения от него автомобил.
В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, законът приравнява служебното прекратяване на
регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. На водача на автомобила е
вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по
надлежен ред.
По делото, обаче като предстоящ собственик на автомобила е посочен ***** представлявано
от В. Б. Ц., който го е придобил от К. А. К. и липсват доказателства въззивникът да е
приобретател на процесното МПС, за да се приеме, че същият има задължение съгласно чл.
145, ал. 2, което не е изпълнил, в следствие на което е последвало служебно прекратяване на
регистрацията на МПС.
В действителност законът не предвижда уведомяваме на собственика за прекратяването на
регистрацията, както това е предвидено при прекратяването на основание чл. 143, ал. 10
от ЗДвП. Това е така, защото посочената законова норма създава презумпция за знание, но тя
е приложима само по отношение на собственика на придобитото МПС, чието именно е
задължението за неговата пререгистрация и не е относимо към трети лица, които само го
управляват. В този смисъл, не само, че в АУАН и в НП не се твърди, че въззивникът е
собственик на процесното МПС, но и такива доказателства изобщо липсват в
административнонаказателната преписка, поради което следва да се приеме, че
отговорността на Т. е ангажирана неправилно, тъй като не е доказана субективната страна на
нарушението.
Изложените от АНО твърдения, че нарушението може да бъде извършено и при двете
форми на вина е общ принцип. В конкретния случай, обаче въззивникът Т. е заел автомобил
от свой познат, като е получил от него всички необходими документи, а регистрационните
табели са били на предвидените за това места. От своя страна Ц. не го е уведомил за
прекратяването на регистрацията на МПС, тъй като самият той не е знаел за това
обстоятелство.
Настоящият съдебен състав намира, че АНО не е изпълнил задължението си да извърши
проверка за наличието или липсата на осъществен състав на нарушение. Позоваването на
постановление на СРП не го освобождава от задължението да събере необходимите
доказателства, въз основа на които да се направи извод за извършено нарушение, както от
обективна, така и от субективна страна.
По изложените съображения Съдът намира, че нарушението се явява недоказано от
субективна страна тъй като липсват доказателства жалбоподателят да знаел или да е бил
длъжен да знае, че регистрацията на МПС е прекратена.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ***** на Началник група при ОПП – СДВР, с
което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право”
да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба № Iз-2359/17.12.2012г. на
МВР са отнети 10 контролни точки.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – София град
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5