№ 1874
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Малчев
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20221100501495 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 29.11.2021 г., постановено по гр. д. № 30047/2020 г. на
Софийски районен съд, 156 състав, е отхвърлен предявения от предявения от
„ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК: *******, срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК: *******, за
заплащане на основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 707,92 лева,
представляващи регресно вземане и обичайни ликвидационни разходи по
застрахователна преписка (именувана „щета“) № 44010212004159 за ПТП от
24.07.2020 г., около 13:30 ч., при което товарен автомобил „Мерцедес 2541“,
peг. № ******* РА се движи по АМ „Тракия“ е посока към гр. София, като в
района на с. Оризово, при смяна на лентите на движение и отклоняване
наляво, изхвърчал камък от камиона и настъпва ПТП с попътно движещия се
лек автомобил „Шкода Октавия“, peг. № *******, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Решението е обжалвано изцяло от ищеца в първоинстанционното
производство - „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, действащо чрез процесуалния си
представител. Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност
на решението. Поддържа се, че въз основа на неправилна преценка на
събраните доказателства, районният съд е отхвърлил като недоказан
предявения иск. Твърди се, че от събраните в производството пред районния
съд доказателства се установява по категоричен начин механизмът на
настъпване на процесното ПТП, което е настъпило изцяло поради поведение
на водача на товарен автомобил „Мерцедес 2541“, peг. № ******* РА.
1
Оспорва се и възприетата от районния съд правна квалификация на иска - чл.
411 КЗ, като се заявява, че служебно съдът е следвало да квалифицира
претенцията по чл. 493, ал. 2, т. 7 КЗ. Моли се решението да бъде отменено,
като предявеният иск бъде уважен и да се присъдят сторените пред двете
инстанции съдебни разноски.
Ответникът по въззивната жалба - ЗК „Л.И.“ АД, е депозирал в
законовоустановения срок отговор на въззивна жалба, действащ чрез
процесуалния си представител. В него се излагат съображения за правилност
и законосъобразност на решението на районния съд. Иска се присъждане на
разноски в полза на въззиваемото дружество от въззивната инстанция.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269,
изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е
ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса
императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и
приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за
правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях,
без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
От приетите по делото пред районния съд доказателства се установява,
че към момента на инцидента за лек автомобил марка „Шкода“, модел
„Октавия“, peг. № ******* била сключена валидна застраховка „Каско“ с
период на застрахователно покритие от 11.11.2019 г. до 10.11.2020 г., а също
че към този момент за товарен автомобил „Мерцедес“, модел „2541“, peг. №
******* РА е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника. Освен това безспорно е
между страните, че ищецът е заплатил сумата от 692,92 лева и били сторени
обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева по
застрахователната преписка, както и че той е поканил ответника да заплати
претендираните суми.
2
От процесния двустранен констативен протокол се установява, че в него
е описан следния механизъм на ПТП - на 24.07.2020 г., около 13:30 ч., товарен
автомобил „Мерцедес 2541“, peг. № ******* РА се движи по АМ „Тракия“ с
посока към гр. София, като в района на с. Оризово, при смяна на лентите на
движение и отклоняване наляво, пада камък от камиона и настъпва ПТП с
попътно движещия се лек автомобил „Шкода Октавия“, peг. № *******.
Обстоятелството, отразено в този протокол, че камъкът е паднал от товарния
автомобил се оборва по категоричен начин от събраните в първоинционното
производство свидетелски показания, които въззивният съд кредитира.
Водачът на лекият автомобил лично е възприе, че камъкът е отскочил от
гумите на товарния автомобил и е ударил стъклото на управляваното от него
МПС. В тази насока е коригирана и приетата от районния съд съдебно
техническа-експертиза, на която въззивният съд дава вяра с оглед нанесените
от вещото лице корекции в проведеното открито съдебно заседание.
Доколкото вината за пътно-транспортното произшествие е изцяло на
застрахования при ищеца водач, то не са налице основания за заплащане от
страна на ответника на каквито и да било суми над тези, които вече
доброволно и извънсъдебно е заплатил. Поради недоказания при условията на
пълно и главно доказване вина за настъпването от страна на водач, чиято
гражданска отговорност е застрахована от ответното дружество, районният
съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е
отхвърлил предявения иск, са законосъобразни, обосновани са при правилно
прилагане на закона и след анализ на събраните по делото доказателства,
поради което настоящият състав счита, че постановеното решение е правилно
и следва да се потвърди.
Напълно неоснователни са възраженията на въззивника, обективирани
във въззивната жалба. Не е доказано по категоричен начин противоправно
поведение от страна на водача на товарния автомобил „Мерцедес 2541“ за
настъпване на процесното ПТП. Следва да се отбележи, че двустранният
констативен протокол съставлява частен документ, подписан от трети за
спора лица и се ползва само с формална доказателствена сила по смисъла на
чл. 180 ГПК, като не обвързва съда. Спрямо ответника, който е трето лице,
неучастващо в съставянето на протокола, той няма материална
доказателствена сила относно причините за настъпване на ПТП. В хода на
процеса те следва да се докажат пълно и главно от ищеца с други
доказателствени средства. Доказателствата, на които се позовава въззивника,
са косвени и не установяват по категоричен начин, че поведението на водача
на товарния автомобил е станало причина за процесното ПТП. Нещо повече,
доказва се от събрани в първоинстанционното производство доказателства,
че е осъществена хипотеза на случайно деяние, за което не може да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, тъй като същата изисква виновно
поведение от страна на делинквента.
Неоснователно е и възражението за неправилна правна квалификация на
исковата претенция. От съдържанието на обстоятелствената част и петитума
на процесната искова молба става категорично ясно, че предявеният иск е с
правно основание чл. 411 КЗ. В хода на първоинстанционното производство
не са въобще навеждани доводи или твърдения за факти, които да дадат
3
основание на съда да квалифицира претенцията по чл. 493, ал. 2, т. 7 КЗ.
Следва за яснота да се посочи на въззивника, че съдът не може да действа
като процесуален представител на страните, да им дава правна консултации и
служебно да им указва какви факти и обстоятелства да твърдят в исковата си
молба или отговора. Съдът е длъжен да се съобрази единствена и само със
заявените от страните твърдения и искания. Поради изложеното настоящият
съдебен състав също намира за неустановени по категоричен начин на всички
предпоставки за уважаване на иска по чл. 411 КЗ, който правилно е отхвърлен
от районния съд.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК
следва да се потвърди изцяло.
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата 150
лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.11.2021 г., постановено по гр. д. №
30047/2020 г. на Софийски районен съд, 156 състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК: *******, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД,
ЕИК:*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за
въззивната инстанция в размер на 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4