№ 8096
гр. С., 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110115475 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „С.В. АД, ЕИК *******, с която по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени установителни искове за признаване за установено, че
ответницата ФА. – М. В. Й., ЕГН ********** дължи на ищеца сумите по издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 222/04.01.2023 г. по ч. гр. д. №
70174/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, а именно - 809,69 лв., главница за потребени ВиК
услуги за периода 12.09.2017 г. - 08.09.2022 г. в имот с адрес: гр. С............ с клиентски №
**********, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
22.12.2022 г. до окончателното плащане, както и 39,44 лв. - мораторна лихва за периода
13.10.2017 г. - 08.09.2022 г.
Ищецът „С.В. АД твърди, че между него и ответницата ФА. - М. В. Й. е налице
валидно облигационно правоотношение, възникнало въз основа на неформален договор за
предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че за периода
12.09.2017 г. - 08.09.2022 г. е доставил ВиК услуги на ответницата до обект в гр. С., кв.
„Ю.П.“, бл. 43, вх. В, ап. 6 и клиентски № **********, чиято стойност не е била заплатена.
Сочи, че правоотношенията между стрА.те са регламентирА. от Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „С.В. АД, одобрени от
КЕВР на основА.е чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗРВКУ, по силата на които Й. има качеството на
потребител на ВиК услуги за посочения имот като собственик на същия. Твърди, че
ответницата не е заплатила стойността на доставените до имота услуги по доставка на
питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води, поради което
дължи и мораторна лихва, тъй като съобразно общите условия потребителите са длъжни да
1
заплащат дължимите суми за ползвА.те от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата ФА. - М. В. Й. оспорва предявените искове, като
неоснователни и недоказА. по основА.е и размер. Оспорва да е ползвала услугите на ищеца
в посочения в исковата молба имот и обем, както и че изобщо има качеството на потребител
на ВиК услуги. Оспорва отчитането на водомера да се е извършвало редовно, съгласно
приложимите Общи условия, както и да е бил проверяван и сертифициран. Оспорва начина
на изчисление на процесните суми с доводи, че ищецът не е доказал реалната доставка на
ВиК услуги, чиято стойност претендира, а при отчитане на водомерите не са спазени
разпоредбите на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи - чл. 23 и
чл. 32, поради което липсва основА.е за начисляване на процесните суми. Евентуално се
позовава на изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане
на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на стрА.те и събрА.те по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Установителните искове са допустими, тъй като са предявени в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК и в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в производството по
ч. гр. д. № 70174/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, имащо за предмет същите вземА.я.
Исковата молба е редовна - заявените претенции са надлежно формулирА. по основА.е,
размер и период, за който се отнасят, поради което съдът дължи произнасяне по съществото
на правния спор.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ):
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1
ГПК по иска за главница в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване, че
между стрА.те е съществувало валидно облигационно правоотношение по повод доставка на
питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за процесните
имот и период, както и че ищецът реално е изпълнил задълженията си по договора -
доставил е ВиК услуги до имота на ответницата в твърдяното количество, равняващо се
поне на претендираната сума, а във връзка с възражението на ответницата за настъпила
погасителна давност - че са налице обстоятелства, обуславящи основА.е за спиране и/или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже всички
свои възражения, включително, че процесните суми са били заплатени.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързА. с услугите за
водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изисквА.ята на този закон.
2
Съгласно чл. 198о ЗВ стопА.сването, поддържането и експлоатацията на ВиК услуги
на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за
водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
Съгласно чл. 2 ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност
извършване на ВиК услуги.
Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните услуги по ал. 1
са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбА.зирА.те територии (населените места и селищните образувА.я), както
и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения, а съгласно чл. 12 ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на водите
и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи се
регулират от КЕВР.
Съгласно чл. 203 ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК
услуги.
По делото не се спори, че ищецът е търговско дружество с предмет на дейност
водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, т. е. „оператор на ВиК услуги“ по
смисъла на чл. 2 ЗРВКУ и на чл. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (Наредба № 4/14.09.2004 г.).
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.
1 и 2 от Общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на
Общите условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се
предоставят ВиК услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдявА. имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води,
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдявА.те обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
Следователно потребители на ВиК услуги по смисъла на посочената нормативна
уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните
имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и
наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.
В случая по делото е приета Справка № 1077274/23.08.2022 г. за вписвА.я,
3
отбелязвА.я и заличавА.я в Служба по вписвА.ята - гр. С., за период 01.01.1998 г. -
23.08.2022 г. по персонална партида № 858241, според която на 15.05.2015 г., т. е. преди
процесния период, по партидата на ответницата ФА. - М. В. Й. е отбелязано вписването на
договор за покупко-продажба на процесния имот - апартамент № 6, в кв. „Ю.П.“, бл. 43, вх.
В. Представената справка от Агенцията по вписвА.ята съдържа удостоверяване на
разпоредителните сделки с недвижими имоти, по които е страна ответницата, отразеното
вписване придобиване на апартамент № 6 от 15.05.2015 г., съдържа отбелязване, че
вписването е основано на представен нотариален акт, в който е обективиран договор за
продажба на недвижим имот, поради което съдът счита за доказано, че ответницата е била
собственик на процесния имот през процесния период. В тази насока съдът намира, че
вписването на разпоредителни сделки с недвижими имоти се реализира с оглед осигуряване
публичност и гласност на актовете относно недвижимите имоти, а Правилникът по
вписвА.ята предвижда възможност за предоставяне на справка относно вписА.те
разпоредителни сделки на дадено лице, като собственик на недвижим имот. Ответницата не
оспорва верността на вписА.те в справката обстоятелства. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба
№ 2/21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, имотният регистър е
система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната
индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрА. и
други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва
състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава
възможност да се проследят хронологично промените във вписА.те обстоятелства, както и
вписА.те актове. Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в
имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а
съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписвА.ята разпорежда да се извърши вписването,
след като провери дали са спазени изисквА.ята на закона, както и предвидената от закон
форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното
право. От изложените разпоредби следва, че представената по делото справка е годно
доказателствено средство да установи притежА.ето на правото на собственост върху
процесния имот от ответницата и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото
дружество. Ответницата не е направила конкретни оспорвА.я и не е представила
доказателства за оборване на отразените в справката обстоятелства, нито е проведено
насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от нея право на собственост
е било отчуждено.
Наличието на договор за доставка на ВиК услуги се потвърждава и от приетото
заявление за промяна на титуляр на партида, подадено от ответницата до ищеца на
03.07.2015 г., с което последната е поискала да й бъде открита партида на нейно име за
процесния имот поради прехвърлянето му на 15.05.2015 г. от Николай Янков Пехливанов,
посочено е, че имотът ще се ползва от едно лице, както и са отбелязА. показА.ята на
водомерите за топла вода и за студена вода. Заявлението - декларация е подписано от
ответницата, който подпис не е оспорен по делото. С оглед на това, последната има
качеството потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в периода 12.09.2017 г.
4
- 08.09.2022 г., в качеството си на собственик на водоснабдения имот.
Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 7 и 8 ЗРВКУ всички ВиК оператори публикуват
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и
общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ
период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия,
които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. С доклада по делото, приет без
възражения от стрА.те, съдът е обявил за общоизвестно на основА.е чл. 155 ГПК
съдържА.ето на Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с решение № ОУ-
2/13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г. Ответницата не твърди, а и не доказва да се е
възползвала от тази възможност, поради което следва да намери приложение предвидената
в чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица, като се приеме, че с изтичането на посочените в чл. 11, ал.
7 и ал. 8 ЗРВКУ срокове общите условия на ищеца са станали задължителни за нея и същите
са я обвързали. По изложените съображения съдът приема за установено по делото, че в
качеството й на собственик на процесния недвижим имот, за който се отнася исковата
претенция, в рамките на исковия период ответницата е имала качеството „потребител“ на
ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, като е била обвързана от облигационна
връзка, възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и
от съответния регулаторен орган, както и въз основа на изричното искане за смяна на
партидата, респективно именно ответницата се явява задължено лице за заплащане на
доставените и потребени ВиК услуги за процесния период.
Съгласно чл. 30 от Наредба № 4/14.09.2004 г. изразходваната вода се отчита по
водомера на водопроводното отклонение, а за сгради - етажна собственост по общия
водомер на водопроводното отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя
между потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по
индивидуалните им водомери по реда на тази наредба, като в разпределението се включват
всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна
инсталация.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. услугите ВиК се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтирА.те водомери на всяко водопроводно отклонение.
Според чл. 35, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. показА.ята на водомерите се отчитат с
точност до 1 куб. м. за период, който се определя в общите условия или договора, но не по -
дълъг от шест месеца. Следователно в Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено ползвА.те
ВиК услуги да се заплащат само въз основа на реално измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирА.те
водомери на всеки потребител. От това правило са предвидени и изключения, които са
изброени изчерпателно.
5
За установяване на факта на предоставяне на твърдените ВиК услуги и тяхната
стойност по делото е изслушано и прието заключение на комплексна съдебно - техническа и
счетоводна експертиза, неоспорена от стрА.те, според която през процесния период
процесният имот е бил водоснабден. В имота са монтирА. два водомерa с номера 1290774 и
60406654. Дружеството е доставяло ВиК услуги до имота видно от представените данни за
реални отчети на 23.05.2019 г. и на 01.09.2022 г. В периода между тези дати не са извършвА.
реални отчети и не са подавА. самоотчети. За периода на фактуриране 12.09.2017 г. -
08.09.2022 г. периодът на консумация е 26.07.2017 г. - 02.08.2022 г. и начислените ВиК
услуги са в размер на 809,69 лв. На 01.09.2022 г. е извършен реален отчет и поради
необходимост от коригиране на количествата доставени ВиК услуги и дължимата сума е
издадено кредитно известие № **********/19.09.2022 г. (с което е приспадната сума от
481,39 лв.), която корекция обхваща два месеца преди процесния период, целия процесен
период и консумацията за един месец след процесния период, до 01.09.2022 г. Отчитайки
кредитното известие, вещото лице по техническата част е посочило, че за периода 26.07.2017
г. - 02.08.2022 г. (за който са издадени процесните фактури) количеството ВиК услуги е
126,63 куб. м. на стойност 335,73 лв. и тази стойност е определена в съответствие с
предоставените количества и с утвърдените от КЕВР цени. Стойността първоначално по
фактури е определена по изчислени въз основа на предишни реални отчети количества ВиК
услуги в съответствие с одобрените от КЕВР цени, и впоследствие при извършване на
реален отчет с кредитното известие е направена корекция за изравняване на фактурирА.те с
изразходвА.те количества, в съответствие с изразходвА.те количества и одобрените от
КЕВР цени. В експертизата е посочено, че през процесния период са заплатени 43,54 лв.,
които обаче касаят задължения до процесния период. Изготвени са три варианта за
дължимите суми, като с отчитане на кредитното известие - при главница от 335,73 лв.
дължимата мораторна лихва е в размер на 184,08 лв. за периода 13.10.2017 г. - 08.09.2022 г.
Посочено е също, че стойността на предоставените ВиК услуги за периода 01.12.2019 г. -
01.09.2022 г. е в размер на 201,59 лв.
Съдът възприема заключението по комплексната експертиза като компетентно
изготвено, тъй като вещите лица са отговорили на поставените задачи след запознаване с
материалите по делото и проверка в счетоводните записвА.я на ищеца, включително и
издадени фактури и кредитни известия. От експертизата се установява, че до имота на
ответницата са доставяни ВиК услуги за периода на фактуриране 12.09.2017 г. - 08.09.2022
г., с период на потребление 26.07.2017 г. - 02.08.2022 г. - 126,63 куб. м. на обща стойност
335,73 лв., изчислени въз основа на реални отчети на двата водомера, включително след
корекция на служебно начислените суми с издадено кредитно известие от 19.09.2022 г.,
поради което по делото е доказано реалното доставяне на ВиК услуги през процесния
период. Следва да се посочи, че действително данните за реални отчети са за извършени
такива през по-дълъг период от този, предвиден в Наредба № 4/14.09.2004 г. и в общите
условия - на 23.05.2019 г. и на 01.09.2022 г., а в междинните месеци е начислявана
усреднена консумация, но след това е извършено изравняване съгласно законовата уредба,
поради което настоящият съдебен състав приема, че с извършената корекция на доставените
6
ВиК услуги с кредитното известие е установена реалната доставка на услугите и тяхната
стойност. От приетото заключение на КСТСчЕ, вкл. приложенията към същото, съдът
приема за установено по делото, че макар и през големи интервали от време, водомерите в
имота на ответницата, които са били изправни, са били реално отчитА., като при тези отчети
е констатирана консумация на питейна вода в имота. Следва да се посочи, че съгласно
общите условия, приложими към договора, ответницата разполага с възможност да подава
самоотчети, по които да бъде фактурирано потребеното количество питейна вода чрез
подаване на данни за показА.ята на водомерите към ищеца, респ. за липсата на консумация
на услуги. Само по себе си липсата на редовно отчитане на водомерите в имота не може да
се третира като неизпълнение от страна на ищеца на договорно задължение, водещо до
отпадане на задължението на потребителя да заплаща цената на начислените в съответствие
с действащата нормативна уредба стойност на ВиК услуги, още повече в случая тази
стойност е определена след извършени два реални отчета и последващо издадено кредитно
известие. Предвид изложеното, съдът приема за установено, че през процесния период
ищецът е доставял на ответницата ВиК услуги и е издавал фактури след реален отчет и
прогнозно потребление, след отчитане на водомерите в имота е извършвано изравняване,
което е отразявано по клиентската сметка на ответницата, като през исковия период до
имота е доставено количество ВиК услуги на стойност 335,73 лв.
Следва да бъде разгледано своевременно релевираното възражение за изтекла
погасителна давност. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащА.я“ по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащА.ята са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащА.ята да са
еднакви. ВземА.ята за цената на доставени ВиК услуги отговарят на даденото тълкуване на
понятието „периодични плащА.я“, тъй като всички те имат един общ правопораждащ факт -
неформален договор при общи условия, падежът им настъпва през предварително
определени интервали от време - в 30-дневен срок от фактуриране на потребените
количества вода съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г., като
размерът на плащА.ята е определяем по установения в Наредба № 4/14.09.2004 г. ред.
Поради тази причина те се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност
съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл. 31, ал. 2 ОУ от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 ОУ от 2016 г. потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползвА.те от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране.
Настоящият иск се счита предявен на датата на заявлението по чл. 410 ГПК -
22.12.2022 г. по арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК, от която дата давността е била прекъсната, като в
периода 13.03.2020 г. - 20.05.2020 г. срокът на погасителната давност е спрял да тече на
7
основА.е чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрА.е от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. № 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо, вземА.ята на ищеца, чиято изискуемост е настъпила
преди 14.10.2019 г. (с прибавяне на 69 дни, през които давност не е текла), са погасени по
давност. Това са вземА.ята за период на консумация 26.07.2017 г. - 02.09.2019 г. (фактури №
1 - 25 вкл. по експертното заключение, издадени за периода 12.09.2017 г. - 11.09.2019 г.), или
непогасени по давност са вземА.ята за периода 03.09.2019 г. - 02.08.2022 г. (фактури № 26 -
60, издадени за периода 09.10.2019 г. - 09.08.2022 г., предвид че фактурите, по които се
претендират исковите суми са за период на доставка на ВиК услуги до 02.08.2022 г.).
Тяхната стойност е в размер на 210,66 лв. (за 74,22 куб. м. ВиК услуги), които са изчислени
въз основа на данните от експертизата (отговор на втора задача) както следва: 03.09.2019 г. -
31.12.2019 г. - 8,33 куб. м. - 21,51 лв., 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. - 25 куб. м. - 69,15 лв.,
01.01.2021 г. - 02.08.2022 г. - 40,89 куб м. - 120 лв. Поради изложеното, предявеният главен
иск е основателен до сумата от 210,66 лв. и за периода 03.09.2019 г. - 02.08.2022 г. (за който
са издадени фактури от 09.10.2019 г. до 09.08.2022 г.) и следва да бъде уважен до този
размер и отхвърлен за разликата до претендирА.я размер от 809,69 лв. Посочената сума
следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 22.12.2022 г. до окончателното плащане.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основА.е чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за лихва за забава предполага наличие на главен дълг, който
в случая е в размер на сумата от 210,66 лв. и забава в погасяването му. Моментът на
забавата се определя съобразно уговореното от стрА.те. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.
2 ОУ от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 ОУ от 2016 г. потребителите на ВиК услуги са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползвА.те ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактурирането им. В този смисъл и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, ответницата
е изпаднала в забава по силата на цитирА.те разпоредби на ОУ, без да е било необходимо да
бъде канена от ищеца, доколкото задълженията са били срочни.
Възражението за погасяване на дълга за лихва е частично основателно. Върху
погасените по давност вземА.я лихва не се дължи по арг. от чл. 119 ЗЗД. Ответницата дължи
обезщетение за забава в плащането на отделните месечни суми за главница, а мораторната
лихва върху главницата от 210,66 лв. е дължима за периода 09.11.2019 г. (деня, следващ
падежа на първата фактура от непогасения по давност период) -08.09.2022 г., общият размер
на която лихва е 60,63 лв., определен от съда с оглед заключението на експертизата и по
реда на чл. 162 ГПК, поради което искът за лихва е основателен в пълен размер от 39,44 лв.,
макар и за периода 09.11.2019 г. - 08.09.2022 г. и следва да бъде уважен в пълен размер и за
посочения период.
По отговорността за разноски:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
8
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. В случая предвид изхода на спора право на
разноски има всяка от стрА.те, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от
исковете.
На основА.е чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените разноски в производството по ч. гр. д. № 70174/2022 г. по описа на СРС, 48
състав, в общ размер на 22,09 лв. (от претендирА.те 25 лв. - държавна такса и 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение), както и в исковото производство в общ размер на 169,35
лв. (от претендирА.те 25 лв. - държавна такса, 450 лв. - депозит за експертиза и 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване на материалния
интерес, фактическата и правната сложност на делото и извършените в хода на същото
процесуални действия от пълномощника на страната), съобразно уважената част от
исковете.
От ответницата се претендират разноски за оказана безплатна правна помощ в хода
на заповедното производство в размер на 400 лв.
От страна на ищеца е направено своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. С
Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в
смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да
откаже да я приложи. Посочено е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна оргА.зация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за огрА.чение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При
наличие на такова огрА.чение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се
твърди да са преследвА. от посочената национална правна уредба. В определение №
50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т. о. е прието, че посочените в
наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.
Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са:
видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото. С оглед така дадените разрешения, при
определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско
възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от
посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимални размери. Възнаграждението следва да бъде определено при
съобразяване на фактическата и правната сложност на делото и действително извършената
работа. Съобразявайки изложеното, съдът определя дължимите на процесуалния
представител на ответницата разноски за заповедното производство в размер от 100 лв., при
съобразяване, че се касае за подадено възражение по чл. 414 ГПК, което не е необходимо да
9
бъде допълнително мотивирано. От тях на основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на адвокат А.
В. следва да се присъдят 70,55 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
На основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на процесуалния представител на ответницата
адвокат А. В. следва да се присъдят разноски за предоставена безплатна правна помощ в
исковото производство, съгласно чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, вр. чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер от 282,20 лв., съобразно отхвърлената част от исковете (от общо
определения размер от 400 лв. съгласно списък по чл. 80 ГПК, който размер не надхвърля
минималния такъв по наредбата).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „С.В. АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Б.“ № 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център
Интерпред Цар Борис, срещу ФА. - М. В. Й., ЕГН **********, са адрес: гр. С............, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно
основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
ФА. - М. В. Й. дължи на „С.В. АД сумата от 210,66 лв. - цена на предоставени ВиК
услуги по отношение на обект, находящ се в гр. С............, с клиентски № **********, за
периода 03.09.2019 г. - 02.08.2022 г. (за който са издадени фактури за периода 09.10.2019 г. -
09.08.2022 г.), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 22.12.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 39,44 лв. -мораторна лихва
за периода 09.11.2019 г. - 08.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 04.01.2023 г. по ч. гр. д. № 70174/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за цена на предоставени ВиК услуги за разликата над уважения
размер от 210,66 лв. до пълния предявен размер от 809,69 лв., или за размера от 599,03 лв. и
за периода, за който са издадени фактури от 12.09.2017 г. до 11.09.2019 г. (с период на
потребление 26.07.2017 г. - 02.09.2019 г.), както и иска за мораторна лихва за периода
13.10.2017 г. - 08.11.2019 г. включително.
ОСЪЖДА ФА. - М. В. Й., ЕГН **********, са адрес: гр. С............, да заплати на
„С.В. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Б.“ № 159, ет. 2
и 3, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, на основА.е чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от
22,09 лв. - разноски в производството по ч. гр. д. № 70174/2022 г. по описа на СРС, 48
състав, както и сумата от 169,35 лв. - разноски в исковото производство, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „С.В. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Ц.Б.“ № 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, да заплати на адвокат А. В. -
САК, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., ж. к. „Л.“, ул. „Б.“, бл. 16А, ет. 2, ап. 4А,
10
на основА.е чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата и чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 70,55 лв. - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
длъжника в производството по ч. гр. д. № 70174/2022 г. по описа на СРС, 48 състав и сумата
от 282,20 лв. - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в исковото
производство на ответницата ФА. - М. В. Й., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11