Р Е Ш Е Н И Е
№ 655
29.04.2021г. гр.
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на петнадесети април, две хиляди двадесет и първа година,
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: В. С.
прокурор: Андрей Червеняков
Като разгледа докладваното от
съдия Хр. Христов КАН дело № 580 по
описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба
от „ВИП КЕЙТЪРИНГ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.”Рилска” № 14, представлявано от управителя И.Д.Б., чрез адвокат П.К. – САК,
против Решение № 282 от 21.12.2020г., постановено по НАХД № 20202150200678
по описа за 2020г. на Районен съд гр.Несебър, с което е ИЗМЕНЕНО Наказателно
постановление № 472211-F506712/18.10.2019г. издадено от началник отдел
„Оперативни дейности при ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на „ВИП
КЕЙТЪРИНГ“ ООД с ЕИК ********* на основание чл.185, ал.2, изр. последно вр. с чл.185, ал.1
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е
наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., като се НАМАЛЯВА наказанието
на 500.00 лева. С решението „ВИП КЕЙТЪРИНГ“ ООД с ЕИК
********* е осъдено да заплати на НАП сумата от 25.00 лева, представляващи
разноски за юрисконсултско възнаграждение, а НАП е осъдена да заплати на „ВИП
КЕЙТЪРИНГ“ ООД с ЕИК ********* 300.00 лева, представляващи разноски за възнаграждение
на адвокат, съразмерно на отхвърлената/уважената част от жалбата.
Касаторът счита решението за
неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон. Твърди, че нарушението, за което наложена санкцията не е доказано
и липсват мотиви за размера на наложеното наказание. Моли се за присъждане на
направените разноски пред първата инстанция, за които е представен списък.
В съдебно заседание касаторът,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – ЦУ на НАП,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Участващият
в процеса представител на Прокуратурата на РБ счита, че решението на районния
съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК
от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
С обжалваното решение Районен съд
гр.Несебър е изменил Наказателно постановление № 472211-F506712/18.10.2019г.
издадено от началник отдел „Оперативни дейности при ГД „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, с което на „ВИП КЕЙТЪРИНГ“ ООД с ЕИК ********* на основание чл.185, ал.2, изр. последно
вр. с чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е
наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., като се НАМАЛЯВА
наказанието на 500.00 лева. Наказанието е наложено, за това
че при извършена на 20.08.2019г. в търговски обект стопанисван от дружеството „ВИП
КЕЙТЪРИНГ“ ООД, находящ се в к.к. Слънчев бряг, складова база „Поп Комерс” проверка
е установено, че е налице разлика между разчетената касова наличност по ФУ и фактическата
касовата наличност по описа на паричните средства в касата, като разликата е в
размер на 542.50 лева по-малко в касата.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Обжалваното съдебно решение е
допустимо, правилно и законосъобразно, като същото не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. При постановяването му
съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното
нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното
следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с
възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на
основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, настоящият
състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Съдът е обсъдил всички обстоятелства, касаещи
нарушението, приел е, че същото е осъществено от касатора, поради което не е
налице твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила. Въззивната
инстанция е изложила и съображения защо в конкретния случай не следва да намери
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, които настоящият съдебен състав
споделя напълно.
Задължението
по чл.33, ал.1 от Наредбата е императивно и ясно. Безспорно неизпълнението му
представлява нарушение на нормативен акт по прилагане на чл.118 от ЗДДС, какъвто е
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства /§ 11 от ПЗР на Наредбата/.
Съобразно посочената материално-правна норма в случаите извън продажбите, всяка
промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във
или извън касата/ на фискалното устройство да се регистрира във фискалното
устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.
Неотразяването на всяка промяна на касовата наличност по предвидения за това
ред представлява нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. В
случая извършеното нарушение е установено по безспорен начин, предвид
установените в хода на административнонаказателното производство факти и
обстоятелства, както и тези установени в производството пред въззивната
инстанция от показанията на разпитаните свидетели, поради което възраженията на
касатора, че липсват доказателства за извършване на инкриминираното деяние са
необосновани. Деянието правилно е квалифицирано като нарушение по чл.185, ал.2
от ЗДДС и обосновано е прието, че не са налице доказателства, от които да се
направи извод за неотразяване на приходи.
Въззивният
съд основателно е преценил, че размерът на наложената на дружеството санкция е
необосновано завишен, като правилно я е намалил до минимално определения в
закона размер, с оглед тежестта на извършеното нарушение, като е счел, че така
ще бъдат успешно постигнати целите на специалната и генералната превенция,
залегнали в чл.12 от ЗАНН. При безспорно доказано извършено нарушение, липсва
законово основание за отмяна на наложеното наказание поради липса на изложени
мотиви относно размера на наложената санкция от страна на
административнонаказващия орган, като следва да се има предвид, че в настоящия
случай в процесното НП са изложени такива, вкл. и относно липсата на основания
за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Предвид горното, настоящата инстанция намира касационната
жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до
извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд гр.Несебър
е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени
по делото доказателства, поради което и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното и на
основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС,
касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 282 от 21.12.2020г., постановено по
НАХД № 20202150200678 по описа за 2020г. на Районен съд гр.Несебър.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.