№ 299
гр. Варна, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Ванухи Б. Аракелян
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20253001000338 по описа за 2025 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД със седалище гр.София, срещу решение № 49 от
09.04.2025г. по гр.дело № 371/24г. по описа на Окръжен съд – Силистра, в
частите му, с които застрахователното дружество е осъдено да заплати на В.
Ю. Х. сумата 2 439лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съставляващи разходи за лекарства, потребителски такси,
консумативи и други медицински услуги в резултат на ПТП от 26.07.2023г. и
сумата 40 500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от нея, в резултат на същото ПТП, и двете суми, ведно със законна
лихва, считано от 30.05.2024г. до окончателното изплащане на задълженията,
както и е осъдено да заплати направени по делото разноски.
Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди че
решението в обжалваната от него осъдителна част е неправилно, постановено
при нарушения на съдопроизводствените правила.
Оспорва извода на първоинстанционния съда, че водачът на
1
застрахованото при него МПС с рег.№ Х ХХХХ ХХ има каквато и да било
вина за настъпване на процесното ПТП. Твърди, че съобразно приобщения по
делото доказателствен материал единствената причина за удара между лекия
автомобил и електрическата тротинетка, управлявана от Х., е
противоправното поведение на ищцата, изразяващо се в грубо нарушаване на
правилата за безопасно движение по пътищата. Сочи, че по делото е
категорично установено, че ищцата се е придвижвала по пътното платно не на
обозначено за придвижване на такива двуколесни превозни средства места.
Въпреки, че е имала видимост към лекия автомобил, управляван от П, същата
не е съобразила скоростта на движение на тротинетката с препятствието пред
нея. Сочи, че е установено, че водачът на лекия автомобил е преминавал на
зелен сигнал на светофарната уредба, както и че тротинетката е пресякла
траекторията му внезапно, правейки невъзможни всякакви опити за
предотвратяване на удара от страна водача на лекия автомобил. Поради което
и твърди, че първопричина за процесното ПТП и нанесените вследствие на
него травми, е поведението на ищцата Х., което е поставило в невъзможност
водача на лекия автомобил да предотврати пътния инцидент. Твърди, че липса
субективният елемент от състава на деликта – вина.
При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че е налице
вина на водача на лекия автомобил, оспорва размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че определеният размер –
45 000лв., редуциран само с 10 % поради съпричиняване е завишен с оглед
принципа на справедливост и постоянната съдебна практика. Твърди, че не са
отчетени характерът и интензитетът на урежданията, както и
продължителността на възстановителния период. Твърди, че следва да бъде
намален размерът на дължимото обезщетение, както и да бъде определен по-
висок процент на съпричиняване от страна на пострадалото лице за
настъпване на вредоносния резултат.
Моли съда да отмени решението в обжалваната осъдителна част като
отхвърли исковете изцяло, евентуално да намали размера на присъдените
обезщетения. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призовани, не се явява
представител, не изразява становище по жалбата.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата В. Ю. Х.
2
от гр.Силистра е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба от застрахователя и моли съда
да потвърди обжалваното решение, претендира направените по делото
разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предмет на въззивно производство са предявени искове с правно
основание чл.432 от КЗ от В. Ю. Х. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв. и за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 710лв., претърпени в
резултат на пътно-транспортно произшествие на 26.07.2023г., причинено
виновно от Р З П при управление на лек автомобил с рег.№ Х ХХХХ ХХ, при
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, ведно със законна лихва. Първоинстанционното решение е
обжалвано от застрахователното дружество в осъдителните му части за сумата
40 500лв. и 2 429лв. изцяло.
Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на
автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е
сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното
произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени
от П вреди при управлението на лекия автомобил.
С одобрено по реда на чл.382 от НПК споразумение за прекратяване на
наказателното производство е прието, че Р З П е осъществила състава на
престъпление по чл.343 ал.3 б.а вр ал.1 б.б вр.чл.342 ал.1 от НК затова, че на
26.07.2023г. при управление на лек автомобил „Дачия” с ДК № Х ХХХХ ХХ е
нарушила правилата за движение на ЗДвП: чл.5 ал.2 т.1 – водачът да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни ППС и чл.25 ал.1 от ЗДвП,
задължаваща водача на ППС преди да предприема каквото и да е маневра да
се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движенето, които се
3
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение и по непредпазливост е причинил на въззиваемата Х. средна
телесна повреда, изразяващи се в комбинирана травма на дясна лакътна става
– изкълчване на ставата, счупване на дясната лъчева кост в областта на
шийката и счупване на дясна лакътна кост в областта на макарата, като
деянието е извършено на пешеходна пътека. На основание чл.383 ал.1 от НПК
одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда.
Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради което и
всички възражения на застрахователното дружество за липсата на вина на
водача П са неоснователни. Поведението на Х. е релевантно само към
евентуалното съпричиняване на произшествието, но не и към вината на водача
на лекия автомобил установена от наказателния съд със задължителна сила.
Съобразно решението на наказателния съд, приетото от първата
инстанция заключение на съдебно-медицинска експертиза, обективно и
компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от въззивната
инстанция изцяло, от обясненията на експерта в съдебно заседание, както и от
представените по делото епикризи, въззивният съд приема за установено, че в
резултат на претърпяното пътно-транспортно произшествие пострадалата Х. е
получила комбинирана травма на дясна лакътна става – изкълчване на ставата,
счупване на дясна лъчева кост в областта на шийката и счупване на дясна
лакътна кост в областта на макарата. Приета е за лечение в Клиниката по
ортопедия и травматология на МБАЛ „Света Анна“, счупването е лекувано
оперативно като под обща анестезия е извършена закрита репозиция на
луксация на дясна лакътна става и открито наместване на фрактура на лъчева
кост с вътрешна фиксация с един брой заключваща воларна плака. Поставена
е гипсова имобилизация. Престояла е в болницата пет дни, назначена е
антибиотична и антикоагулантна терапия. Прилагани са болкоуспокояващи в
острата фаза на травмата. Продължителността на имобилизацията е в рамките
на около 30 дни, като след този период е насочена към физиотерапия.
Посочено е от експерта, че при проведеното лечение не се съобщават данни за
възникнало усложнение в хода на оздравителния период. В хода на
производството през м.февруари 2025г. е извършено оперативно отстраняване
4
на импланта. Посочено е от експерта, че възстановяването е протекло за около
4 месеца и към момента десния горен крайник е функционално възстановен и
не би следвало да се очакват усложнения свързани с тази травма.
От приетото от първата инстанция заключение на съдебно-психиатрична
и съдебно-психологична експертиза, обективно и компетентно дадено,
неоспорено от страните и кредитирано от съда изцяло, въззивният съд приема
за установено, че след инцидента при Х. не се констатира посттравматично
стресово разстройство. Експертите сочат, че след инцидента Х. за период от
около три месеца е изпитвала страх и тревога, затруднения във възможността
за самостоятелно придвижване и общуване. Състоянието обаче се приема не
като болестно, а като нормална психологична реакция на преживения стрес
при самото ПТП. Преживените негативни емоции постепенно са отслабили
интензитета си и към момента тези преживявания са окончателно отзвучали.
От показанията на разпитаните по делото свидетели М Г С.а, баба на
въззиваемата Х., кредитирани от въззивния съд при условията на чл.172 от
ГПК и на Т И А, кредитира от съда изцяло като преки, непосредствени,
депозирани непротиворечиво и убедително, съставът на въззивния съд приема
за установено, че непосредствено след произшествие Х. е била придружавана
от майка си като е посещавала прегледите и процедурите по рехабилитация.
Променила се е и от ведра и лъчезарна е станала раздразнителна, неспокойна,
затворена в себе си. Все още се оглежда и страхува когато е навън и не може
да пресече спокойно улицата.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера
на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента
на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото
доказателства, въззивният съд определя сумата 50 0000лв., като паричен
еквивалент на всички понесени от Х. емоционални, физически и психически
болки, неудобства и сътресения, които е преживяла в резултат на
претърпяното на 26.07.2023г. пътно-транспортно произшествие. Към момента
на ПТП ищцата е била на 21 години. За да определи този размер съдът
изхожда от получените травми – счупване на дясна лъчева кост и на дясна
5
лакътна кост. Съдът отчита, че травмите са затруднили движението на десен
горен крайник за период от около четири месеца. Съдът отчита и проведеното
оперативно лечение. Същевременно липсват данни за усложнения във
възстановителния период и за търпени болки и страдания по интензитет и
продължителност по-големи от обичайните за този вид увреждания, както и че
към момента функционалността на ръката е напълно възстановена.
Въззивният съд намира, че така определеният от него размер обезщетява
пострадалата за всички болки и страдания, в резултат на получените при ПТП
травми.
По възражението за съпричиняване:
Възражението за съпричиняване е направено своевременно, поддържа се
пред въззивна инстанция и твърди, че пострадалата Х. с поведението си е
допринесла за настъпване на вредите като е предприела внезапно пресичане
на пътното платно по начин, на място и в момент, когато това не е било
безопасно, без да се съобрази с движещите се превозни средства. В тежест на
застрахователното дружество е да докаже при условията на главно и пълно
доказване, поведението на пострадалия, допринесло за настъпване на
вредоносния резултат.
От приетото по делото от първата инстанция заключение на съдебно-
автотехническа експертиза, гласните доказателства на свидетелите П, виновен
водач за ПТП и свидетеля Г Г Г, свидетел на инцидента, както и от одобреното
от наказателния съд споразумение, въззивният съд приема за установен
следния механизъм на пътно-транспортното произшествие: то е настъпило на
26.07.2023г., малко след 7.30 часа сутринта при ясно време, в гр.Варна на
кръстовището на бул.“Вл.Варненчик“ с ул.“Д-р Пискюллиев“. Автомобил
„Дачия“ е бил спрял на светофара в крайна дясна лента посока центъра на
града. При светване на зелен светофар водачът на автомобила П е предприела
маневра десен завой към ул.“Д-р Пискюлиев“ като на пешеходната пътека е
ударила пресичащата улицата също на зелен светофар Х., която е управлявала
собствената си електрическа тротинетка. Ударът между двете е на около 4
метра преди края на пешеходната пътека.
Вината на водача П е установена с одобреното от съда споразумение,
имащо последиците на влязла в сила присъда – нарушила е правилата за
движение по пътищата, а именно чл.5 ал.2 т.1 водачът да бъде внимателен и
6
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни ППС и чл.25 ал.1 от ЗДвП, задължаваща водача на
ППС преди да предприема каквото и да е маневра да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движенето, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Съставът на въззивния съд намира, че пострадалата Х. също е допуснала
нарушения на правилата на ЗДвП в редакцията му към датата на ПТП, а
именно чл.80а ал.1 т.2 – задължението на водачите на индивидуално
електрическо превозно средство да се движи по изградената велосипедна
инфраструктура, а при липса на такава – възможно най-близо до дясната
граница на платното за движение както и на забраната по чл.80а ал.2 т.10 да
управлява превозното средство по площите, предназначени само за
пешеходци. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се
установява, че на мястото на ПТП – кръстовището от страната към ул.“Д-р
Пискюлиев“ няма велосипедна инфраструктура. Действията на пострадалата
въззиваема се изразяват в това, че тя е предприела пресичане на ул.“Д-р
Пискюлиев“ на пешеходна пътека управлявайки електрическа тротинетка.
"Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна
маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на
пешеходци. Предприемайки пресичане на пешеходна пътека Х. е следвало да
слезе от електрическото превозно средство и да пресече на собствен ход. А
при избор да управлява електрическото пътно превозно средство тя е
следвало да пресече пътното платно съобразно правилата за движение на
пътните превозни средства. Още повече, че пострадалата е имала и
обективната възможност да възприеме движещия се автомобил и предотврати
настъпването на ПТП чрез задействане на спирачната система, според
приетото от съда заключение на вещото лице.
В константната и задължителната практика на ВКС последователно е
поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на
чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение,
е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от
7
ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би
се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до
увреждането като неблагоприятен резултат.
При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка
тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде
установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за
настъпването на пътното произшествие. Паралелът и сравнението на
поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е
длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за
реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на
деликта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с
останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното
произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите.
С оглед на така изложеното, въззивният съд приема за доказано
направеното възражение за съпричиняване като определя приноса на
пострадалата Х. в размер на 40 %. При определяне на близък процент между
двамата участници, съдът изхожда на установената тежест на нарушенията на
двамата участници в произшествието, а малко по-големият процент вина на
водача на автомобила е поради по-голямата отговорност на водачите на пътни
превозни средства за осигуряване на безопасността на движението и към
уязвимите участници, какъвто е водачът на двуколесно пътно превозно
средство. /чл.5 ал.2 от ЗДвП/.
С оглед на така изложеното и предвид определения от въззивната
инстанция справедлив размер на обезщетението за претърпените от
пострадалия неимуществени вреди и процент на съпричиняване, дължимото в
полза на пострадалата обезщетение за неимуществени вреди е в размер на
сумата 30 000лв. Поради което и решението в обжалваната му осъдителна част
за присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 000лв.
до присъдените 40 500лв. следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен. До размера на сумата
30 000лв. обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По иска за имуществените вреди няма спор пред въззивна инстанция по
отношение на направените разходи и техния размер общо в размер на сумата
2 710лв. На застрахователя следва да бъдат възложени имуществените вреди в
8
размер, съобразен с установения от въззивния съд размер на съпричиняване. А
именно искът за обезщетение за имуществени вреди е основателен и доказан
до размера на сумата 1 626лв. Поради което и първоинстанционното решение
до този размер следва да бъде потвърдено, а за разликата над сумата 1 626лв.
до 2 439лв. решението следва да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.
С оглед изменения размер на присъденото обезщетение от въззивния съд
следва да бъдат изменени и присъдените на страните разноски за първа
инстанция. Дължимите в полза на ищцата разноски съразмерно уважената
част от исковете са в размер на сумата 390лв., представляваща
възнаграждения за вещи лица. Дължимите в полза на застрахователното
дружество разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете са в размер на
сумата 700лв., представляваща възнаграждение за вещи лица и адвокатско
възнаграждение. Поради което и решението на първата инстанция в частта му,
с която след компенсация застрахователното дружество е осъдено да заплати
на Х. разноски за първа инстанция следва да бъде отменено и вместо него
следва да бъдат присъдени определените от въззивния съд разноски.
Дължимото в полза на процесуалния представител на ищцата адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете и в размер на
сумата 3 504лв. с ДДС. Поради което и осъдителното решение за разликата
над тази сума до присъдените 4 085лв. следва да бъде отменено.
За въззивна инстанция съобразно предмета на спора пред въззивния съд
и изхода на спора в полза на застрахователното дружество въззивник следва
да бъде присъдена сумата 424.03лв., представляваща направени разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 200лв.
На основание чл.38 от ЗА в полза на процесуалния представител на
въззиваемата за въззивно производство следва да бъде присъдена сумата
1 810лв. с ДДС. При определянето му съставът на въззивния съд съобрази
даденото тълкуване в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024г. по дело C-
438/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС и отчита че нормата на
чл.38 ал.2 от ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС,
поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.
Съдът определи размерът съобразно видът на спора, интересът, видът и
9
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото.
С оглед намаления размер на уважената част на исковете следва да бъде
отменено първоинстанционното решение и в частта му, с която
застрахователят е осъден да заплати дължими държавни такси за разликата
над 1 265.04лв
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 49 от 09.04.2025г. по гр.дело № 371/24г. по
описа на Окръжен съд – Силистра, поправено с решение № 51 от 09.04.2025г.,
в частта му, с която ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати
на В. Ю. Х. обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи
разходи за лекарства, потребителски такси, консумативи и други медицински
услуги в резултат на ПТП от 26.07.2023г. до размера на сумата 1 626лв. и
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея, в резултат на
същото ПТП до размера на сумата 30 000лв., и двете суми, ведно със законна
лихва, считано от 30.05.2024г. до окончателното изплащане на задълженията,
както и в частта му, с която ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да
заплати на адв.К. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА до
размера на сумата 3 504лв.
ОТМЕНЯВА решение № 49 от 09.04.2025г. по гр.дело № 371/24г. по
описа на Окръжен съд – Силистра, поправено с решене № 51 от 09.04.2025г., в
частта му, с която ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати
на В. Ю. Х. обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи
разходи за лекарства, потребителски такси, консумативи и други медицински
услуги в резултат на ПТП от 26.07.2023г. за разликата над 1 626лв. до 2 439лв.
и обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея, в резултат на
същото ПТП за разликата над 30 000лв. до 40 500лв., и двете суми, ведно със
законна лихва, считано от 30.05.2024г. до окончателното изплащане на
задълженията, както и в частите му, с които ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД е осъдено да заплати както следва: на адв.К. адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38 от ЗА за разликата над 3 504лв., на В. Х. разноски в размер на
195.84лв. и в полза на Силистренски окръжен съд държавна такса за разликата
10
над 1 265.04лв. до 1 718лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. Ю. Х. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД за обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи
разходи за лекарства, потребителски такси, консумативи и други медицински
услуги в резултат на ПТ от 26.07.2023г. за разликата над 1 626лв. до 2 439лв. и
за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея, в резултат на
същото ПТП за разликата над 30 000лв. до 40 500лв., и двете суми, ведно със
законна лихва.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД със седалище гр.София,
адрес на управление гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, ЕИК *********, да
заплати на В. Ю. Х. от гр.Силистра, ЕГН ********** сумата 390лв. /триста и
деветдесет лева/, представляваща направени разноски за първа инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД със седалище гр.София,
адрес на управление гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, ЕИК *********, да
заплати на адвокат Д. С. К. от Адвокатска колегия Силистра на основание
чл.38 от ЗА сумата 1 810лв. /хиляда осемстотин и десет лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на В. Ю. Х. за
въззивна инстанция.
ОСЪЖДА В. Ю. Х. от гр.Силистра, ул.“Хаджи Д.“ № 24, вх.В, ет.4,
ап.40, ЕГН **********, да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД със
седалище гр.София, ЕИК *********, сумите както следва: сумата 700лв.
/седемстотин лева/, представляваща направени разноски за първа инстанция,
сумата 424.03лв. /четиристотин двадесет и четири лева и три стотинки/,
представляваща направени разноски за въззивно производство и сумата 200лв.
/двеста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивно
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12