Определение по дело №274/2020 на Районен съд - Провадия

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№              /30.06.2020 г.,  гр. Провадия

 

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IIІ състав на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в закрито заседание, в следния състав:

                                                                                  

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН

                                                                                

като разгледа докладваното от съдията г. д. № 274/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, рег. № *********, със седалище: Франция, Париж, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България”, ЕИК *********, срещу С.В.С., с която са предявени искове по чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК.

От приложеното ч.г.д. № 1261/2018 г. по описа на РС - Провадия се установява, че в издадената по същото заповед за изпълнение № 841/03.10.2019 г. като заявител е отразен БНП Париба Пърсънъл Файненсес С. А., клон България, ЕИК *********, респ. заповедта е издадена в полза на заявителя „БНП Париба Пърсънъл Файненсес С. А., клон България, а не в полза на принципала на клона и настоящ ищец - БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., рег. № *********, със седалище: Франция, Париж.

   При горните обстоятелства съдът намира, че предявените искове са недопустими. Недопустимостта следва от издадената в полза на ненадлежна страна заповед за изпълнение.

Клонът на чуждестранно юридическо лице, а и поначало клонът на търговско предприятие не е юридическо лице, а правна форма на териториално обособяване дейността на принципала извън населеното място, където се намира неговото седалище. Ето защо клонът, макар да разполага с функционална и оперативна обособеност, не притежава качеството субект на правото, поради което на основание чл. 27 от ГПК същият е неправосубектен и не притежава процесуална легитимация.

Действително, по аргумент от чл. 20, вр. чл. 17а от ТЗ, искове по спорове срещу търговец, произтичащи от преки отношения с клон, в т.ч. и с клон на чуждестранен търговец, могат да се предявяват и на територията на Република България, но това не се отразява върху процесуалната правосубектност на клона. Клонът, независимо дали е на чуждестранно лице или на българско дружество, не е правен субект, няма процесуална легитимация и не може да бъде самостоятелна страна по правен спор. Той е винаги и само част от търговското предприятие, което се персонифицира единствено чрез собственика си – търговец.

За да е допустим иск, произтичащ от правоотношения с клон (в случая с клон на чуждестранен търговец), страна по процесуалното правоотношение следва да бъде самият принципал (в този смисъл са определение № 141/02.02.2010 г. по ч. т. д. № 496/2009 г. по описа на ВКС, І т. о. и определение № 215/21.04.2010 г. по ч. гр. д. № 165/2010 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.).

С оглед изложеното се налага извода, че издадената заповед за изпълнение е в полза на неправосубектно лице – клон на чуждестранен търговец.

От друга страна исковото производство е продължение на заповедното и се развива в рамките на издадената заповед за изпълнение. Установителният диспозитив на решението по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК се наслагва към осъдителния диспозитив на заповедта за изпълнение. Ето защо, след като заповедта е издадена в полза на клона, то независимо от надлежността на ищеца в исковото производство, решението би било недопустимо, тъй като е недопустима заповедта за изпълнение и този порок не може да бъде саниран.

Отделен в тази връзка е въпросът, че учредената от законния представител на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” - клон България, представителна власт за заповедното производство на юрисконсулт Цветомира Седянкова е само и единствено по отношение на клона на чуждестранното дружество, а не по отношение на последното. Следователно при така установените по делото факти липсва основание да се приеме, че формална страна в заповедното производство не е бил клонът на търговеца, а самият търговец – надлежно регистрирано във Франция юридическо лице.
При несъответствие между ищеца в производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК и формалната страна в заповедното производство – неперсонифициран правен субект, неразполагащ с надлежна процесуална легитимация, установителните искови претенции се явяват недопустими (в този смисъл решение № 119/01.09.2017 г. по т. д. № 1056/2016 г. на ВКС, ІІ т.о.).

Ето защо исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото - прекратено.

Предвид прекратяване на производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК издадената издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена (т. 13 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС).

Мотивиран от горното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА искова молба вх. № 1681/18.03.2020 г., подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, рег. № *********, със седалище: Франция, Париж, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” - клон България, ЕИК *********, срещу С.В.С., ЕГН **********, като недопустима.

       ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 274/2020 г. по описа на РС -  Провадия.

          ОБЕЗСИЛВА изцяло заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 841/03.10.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 1261/2018 г. по описа на РС - Провадия.

          Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред ОС - Варна.

          Препис от определението да се връчи само на ищеца на адреса, посочен в исковата молба.

                                        

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: