Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нели Първанова,
като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело №
3996 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Е.С.Н. срещу Решение № 20035253/08.02.2021 г., постановено по гр. д. №
71802/2019г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 149-ти състав.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно
с оглед събраните по делото доказателства, като се излагат съображения.
Моли се да се отмени изцяло обжалваното
решение и да се постанови ново, с което да се уважи предявеният иск, както и
претенцията за направени разноски по делото, тъй като претендираната издръжка е
справедлива, житейски доказана и оправдана и напълно във възможностите на
ответника да я дава на своя единствен син, а първоинстанционният съд не
присъдил дори предлагания от ответника без особени затруднения размер на
издръжката.
Въззиваемата страна С.С.Н. не е депозирал отговор на жалбата в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК, но в открито съдебно заседание, проведено на 17.05.2021 г.
пред настоящата инстанция, чрез пълномощника си, оспорва изложеното в жалбата и
моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Софийският градски съд, като
прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:
С исковата молба, подадена на 10.12.2019
г., пълнолетният Е.С.Н., като учащ в средно учебно заведение /ученик в Софийска
гимназия по туризъм, 12 клас/, е предявил срещу С.С.Н. иск с посочено правно основание в исковата
молба чл. 144 СК – за осъждане на
ответника да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от
месец юли 2019 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на
същата, ведно със законната лихва при просрочие. Заявена е и претенция за
разноски.
С разпореждане № 20446/22.01.2020
г., СРС е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да посочи
на какво основание претендира издръжка – за пълнолетен учащ в средно училище
или висше такова, както и да посочи от кой момент се търси издръжка.
С уточняваща молба, депозирана в
СРС на 30.01.2020 г., ищецът е посочил, че е учащ в средно учебно заведение,
като е уточнил, че след завършване на образованието си възнамерява да продължи
обучението си във висше учебно заведение. Отправил е искане, като пълнолетен
учащ в средно училище, да бъде осъден неговия баща С.Н. да му изплаща
ежемесечна издръжка в размер на 300 лв., считано от месец юли 2019 г.
Със становище по доклада съда,
депозирано на 26.06.2020 г., ищецът е посочил, че след завършване на средното
си образование, е кандидатствал и е бил приет като студент в редовна форма и четири годишен курс на обучение във висше
учебно заведение в Нидерландия – г.
Ротердам. Посочил е, че на 25.06.2020 г. е получил дипломата си за завършено
средно образование е ще бъде записан в 1-ви курс, като е уточнил, че годишната
такса за обучение е в размер на 4400 лв., а ежемесечният наем за квартира е в
размер на 900 лв., като през първата година на следването си няма право да
работи и разходите за образование са
непоносими само за единия родител. Предвид настъпилите промени, ищецът е
посочил, че изменя размера на предявения иск, без да се изменя основанието –
чл. 144 СК и е направил искане да бъде осъден ответникът да заплаща ежемесечна
издръжка на ищеца в размер на 1000 лв. до настъпване на законните основания за
изменение или прекратяване на същата, ведно със законната лихва при просрочие.
На 27.10.2020 г,. в проведеното
съдебно заседание, Софийският районен съд
е допуснал изменение на исковете, като в протоколното си определение от
същата дата е посочил, че същите се считат предявени по чл. 144 СК и чл. 149 СК, за издръжка за размер от 1000 лв. В същото съдебно заседание е предоставил
възможност на ответната страна да вземе становище по доказателствата в
следващото съдебно заседание, като е отложил делото и го е насрочил за
26.01.2021 г.
С Решение № 20035253/08.02.2021 г., постановено по гр. д. № 71802/2019г.,
Софийският районен съд, III ГО, 149-ти състав, е постановил, че отхвърля предявения от Е.С.Н.
срещу С.С.Н. иск с правна квалификация чл. 144 СК и чл. 149 СК искове с правна
квалификация чл. 149 СК и чл. 144 СК-за издръжка на учащо се пълнолетно дете от
родител в размер на 1000,00 лв. месечно, считано от 01.07.2019г. до настъпване
на обстоятелства за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена сума до окончателното й заплащане.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
В случая, в изпълнение на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, при извършената служебната проверка по чл. 269, изр. 1 от ГПК, настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за нищожно.
В постановеното от СРС, ІІІ ГО, 149-ти
състав, решение липсва разбираемо изразена воля на съда по гореочертания предмет
на делото.
Както в мотивите, така и в
диспозитива на решението не се съдържа индивидуализация на спорното материално
право - предмет на делото, тъй като е неясно кой от двата иска е разгледал
първоинстанционния съд – за издръжка на пълнолетен учащ в средно учебно
заведение или за издръжка на пълнолетен учащ във висше учебно заведение.
Така постановеното решение не
позволява да се очертаят обективните предели, по които се формира силата на
пресъдено нещо, и които следва да обхваща спорното материално право, както е
въведено с исковата молба, като предмет на делото. Решението в този смисъл е
напълно неразбираемо, тъй като волята на съда не може да бъде изведена и чрез
тълкуване, доколкото и в мотивите, и в диспозитива, на решението липсват
горепосочените конкретни данни и белези, индивидуализиращи спорното материално
право, по което съдът се е произнесъл, поради което и решението не може да
изпълни предназначението си да постави край на правния спор. Както в
доктрината, така и в съдебната практика (решение № 668/15.11.2010 г. по гр.
дело № 1790/2009 г. на ВКС, І Г.О.), е прието, че когато волята на съда е
абсолютно неразбираема, т.е. не може да бъде разкрита и по пътя на тълкуването,
решението на съда е нищожно – така и ТР
№ 1/10.02.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Абсолютно неразбираемо е решение, при което
не е ясно какво съдът е постановил. При това изискването се преценява само
спрямо диспозитива на решението, тъй като само той представлява съдебното
решение, съгласно чл. 236, ал. 1 от ГПК, и се ползва със сила на пресъдено нещо
по отношение на спорното право, въведено с основанието и петитума на иска, а не
и мотивите на решението, които не са част от последното - така ал. 2 на чл. 236
от ГПК, а също и т. 18 от ТР № 1/4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. В случая такава
нищожност е налице, доколкото, освен липсата на мотиви по смисъла чл. 236, ал.
2 от ГПК относно горепосочените конкретни данни и белези, индивидуализиращи
спорното материално право, в диспозитива на обжалваното решение, даващ
констатация относно спорното право и ползващ се със сила на пресъдено нещо,
също не е изразена разбираема воля на съда по спорния предмет на делото. Ето
защо и като абсолютно неразбираемо, обжалваното решение се явява нищожно и тази
нищожност следва да бъде прогласена, а делото –
върнато на Софийския районен съд за произнасяне от друг състав с ново,
валидно, решение.
Предвид изхода по делото и
липсата на произнасяне по съществото на спора, разноски в настоящото
производство при спазване на чл. 78 от ГПК не следва да бъдат присъждани.
Такива следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 20035253/08.02.2021г., постановено по гр. дело № 71802/2019г. по
описа на Софийски районен съд, III ГО, 149-ти състав.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
арг. на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.