Р
Е Ш Е
Н И Е № 260070
гр.
София, 31.05.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Софийски окръжен съд, търговско отделение, V-ти състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и дванадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
като разгледа докладваното от
съдия Янкова търг. д. № 186 по описа
за 2020 година на СОС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.237 от ГПК.
Ищецът – „А.М.2.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление ***, вписано в ТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията към МП с ЕИК ., представлявано от управителя Н.С.С., чрез
процесуалния си представител адвокат Т.,*** е предявил против „Д.“ АД, със
седалище и адрес на управление:***, п.к. 2232, Птицекомбинат, вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписвания с ЕИК: ., представлявано поотделно
от А. В.Т.и П. Б. Д., обективно съединени искове с
правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.294, ал.1
от ТЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 83 227.32 лева, представляваща незаплатена цена за доставка на
стоки – соев шрот, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 12.11.2020г. до окончателното заплащане на сумата.
Претендират се и направените по
делото разноски.
Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответника имат
трайни търговски взаимоотношения. Излага, че е доставял на ответника соев шрот.
През 2020г. ищецът поддържа, че извършил
няколко отделни продажби с доставки на соев шрот на ответника, а именно:
1. на 10.02.2020 година била извършена доставка до ответното дружество на
26320 кг соев шрот, за което била издадена данъчна фактура №
**********/10.02.2020 година на стойност 23530,08 лева (двадесет и три хиляди
петстотин и тридесет лева и осем стотинки), с включен ДДС;
2. на 20.02.2020 година била извършена доставка до ответното дружество на
26360 кг соев шрот, за което била издадена данъчна фактура №
**********/20.02.2020 година на стойност 24040,32 лева (двадесет и четири
хиляди и четиридесет лева и тридесет и две стотинки), с включен ДДС;
3. на 04.03.2020 година била извършена доставка до ответното дружество на
26030 кг соев шрот, за което била издадена данъчна фактура №
**********/04.03.2020 година на стойност 24051,72 лева (двадесет и четири
хиляди петдесет и един лева и седемдесет и две стотинки), с включен ДДС;
4. на 18.06.2020 година била извършена доставка до ответното дружество на
18100 кг соев шрот, за което била издадена данъчна фактура №
**********/18.06.2020 година на стойност 15855,60 лева (петнадесет хиляди
осемстотин петдесет и пет лева и шестдесет стотинки), с включен ДДС;
5. на 30.07.2020 година била извършена доставка до ответното дружество на
10000 кг соев шрот, за което била издадена данъчна фактура №
**********/30.07.2020 година на стойност 8880,00 лева (осем хиляди осемстотин и
осемдесет лева), с включен ДДС;
6. на 18.08.2020 година била извършена доставка до ответното дружество на
10000 кг соев шрот, за което била издадена данъчна фактура №
**********/18.08.2020 година на стойност 8700,00 лева (осем хиляди и
седемстотин лева), с включен ДДС;
7. на 11.09.2020 година била извършена доставка до ответното дружество на
10000 кг соев шрот, за което била издадена данъчна фактура №
**********/11.09.2020 година на стойност 8940,00 лева (осем хиляди деветстотин
и четиридесет лева), с включен ДДС.
Ищецът излага, че по отношение на данъчна фактура № **********/10.02.2020
година на стойност 23530,08 лева (двадесет и три хиляди петстотин и тридесет
лева и осем стотинки), с включен ДДС, плащания от ответното дружество били
направени, както следва:
-
на 31.07.2020 година, частично, сума
в размер на 2765,08 лева;
-
на 07.08.2020 година, частично, сума
в размер на 2000,00 лева;
-
на 18.08.2020 година, частично, сума
в размер на 12000,00 лева;
-
на 11.09.2020 година, частично, сума
в размер на 6765,00 лева, като с това последно частично плащане, общото
задължение по фактура № **********/10.02.2020 година било погасено.
Ищецът твърди
още, че с извършеното на 11.09.2020 година плащане от ответното дружество,
частично било погасено и задължението по фактура № **********/20.02.2020
година, като погасената сума била в размер на 7240,32 лева, а оставащата част
от задължението по тази фактура възлизало в размер на 16800 лева. Това
задължение, както и задълженията по останалите посочени по-горе фактури ищецът
твърди, че били непогасени от ответника и към настоящия момент. Падежът на
всяка една от данъчните фактури бил деня на сделката, предвид на което по всяка
една от тях ответното дружество било изпаднало в забава от деня следващ деня на
извършената доставка по всяка една от сделките.
Препис
от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „Д.” АД, и в
срока по чл.367, ал.1 ГПК от същия е постъпил писмен отговор. С отговора
ответникът оспорва изцяло предявените искове както по основание, така и по
размер и счита същите за неоснователни, като излага следното:
Твърди, че към момента на
получаване на исковата молба от него, задължението на „Д." АД към ищеца „А.М.2.“ ЕООД е в размер на 67 227.32 лв. Сочи, че на 03.11.2020г. е извършил плащане на сума в размер на 16 000 лв. по фактура № **********/20.02.2020г.
Препис
от отговора на исковата молба е изпратен на ищеца, който в срока по чл.372,
ал.1 от ГПК не е изразил становище.
С
протоколно определение на съда от 18.05.2021г. съдът, по искане на ищеца и на
основание чл.214 от ГПК, е допуснал изменение на размера на предявеният иск,
като го е намалил до сумата в размер на 67 227.32 лева.
В
проведеното на 18.05.2021г. съдебно заседание, след направеното от ищеца
изменение на размера на предявеният иск, ответникът
е признал иска.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
На основание чл.237, ал.1 от ГПК
съдът следва да постанови решение при признание на иска, с което да осъди „Д.“ АД, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 2232,
Птицекомбинат, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписвания с ЕИК: .,
представлявано поотделно от А. В.Т.и П. Б.
Д.да заплати на „А.М.2.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, вписано в
ТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията към МП с ЕИК ., представлявано от управителя Н.С. С. сумата в
общ размер на 67 227.32 лева,
представляваща незаплатена цена за доставка на стоки – соев шрот по следните фактури,
издадени от ищеца:
1. по данъчна фактура № **********/20.02.2020 година - сума в размер на 800
лева, с включен ДДС;
2. по данъчна фактура № **********/04.03.2020 година - сума в размер на 24051,72 лева (двадесет и четири хиляди
петдесет и един лева и седемдесет и две стотинки), с включен ДДС;
3. по данъчна фактура № **********/18.06.2020 година - сума в размер на 15855,60 лева (петнадесет хиляди осемстотин петдесет
и пет лева и шестдесет стотинки), с включен ДДС;
4. по данъчна фактура № **********/30.07.2020 година - сума в размер на 8880,00 лева (осем хиляди осемстотин и
осемдесет лева), с включен ДДС;
5. по данъчна фактура № **********/18.08.2020 година - сума в размер на
8700,00 лева (осем хиляди и седемстотин лева), с включен ДДС;
6. по данъчна фактура № **********/11.09.2020 година - сума в размер на
8940,00 лева (осем хиляди деветстотин и четиридесет лева), с включен ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 12.11.2020г. до окончателното заплащане на сумата.
Изложеното следва от
обстоятелството, че в случая са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК. Ответникът
направи признание на предявените искове. В случая не са налице и забраните на
чл.237, ал.3 от ГПК – признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави и ответникът може да се разпорежда с признатото право. В този смисъл
настоящото решение следва да се основава само на признанието на предявените
искове, поради което съдът не трябва да излага други мотиви – чл.237, ал.2 от ГПК.
С оглед изхода на правния спор и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца, направените от последния в настоящото производство съдебни разноски в
общ размер на 6 356.09 лева – заплатени държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Воден
от горното и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Д.“ АД, със
седалище и адрес на управление:***, п.к. 2232, Птицекомбинат, вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписвания с ЕИК: ., представлявано поотделно
от А.В. Т. и П. Б. Д.да заплати на „А.М.2.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, вписано в ТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията към МП с ЕИК., представлявано от
управителя Н. С.С. сумата в общ размер на 67 227.32 лева, представляваща незаплатена цена за доставка на стоки – соев шрот по следните фактури,
издадени от ищеца:
1. по данъчна фактура № **********/20.02.2020 година - сума в размер на 800
лева, с включен ДДС;
2. по данъчна фактура № **********/04.03.2020 година - сума в размер на 24051,72 лева (двадесет и четири хиляди
петдесет и един лева и седемдесет и две стотинки), с включен ДДС;
3. по данъчна фактура № **********/18.06.2020 година - сума в размер на 15855,60 лева (петнадесет хиляди осемстотин
петдесет и пет лева и шестдесет стотинки), с включен ДДС;
4. по данъчна фактура № **********/30.07.2020 година - сума в размер на 8880,00 лева (осем хиляди осемстотин и
осемдесет лева), с включен ДДС;
5. по данъчна фактура № **********/18.08.2020 година - сума в размер на
8700,00 лева (осем хиляди и седемстотин лева), с включен ДДС;
6. по данъчна фактура № **********/11.09.2020 година - сума в размер на
8940,00 лева (осем хиляди деветстотин и четиридесет лева), с включен ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 12.11.2020г. до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Д.“ АД, със
седалище и адрес на управление:***, п.к. 2232, Птицекомбинат, вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписвания с ЕИК: ., представлявано поотделно
от А.В. Т. и П.Б. Д. да заплати на „А.М.2.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, вписано в ТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията към МП с ЕИК ., представлявано от
управителя Н. С. С. сумата в размер на 6 356.09 лева, представляваща
направени съдебни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: