Решение по адм. дело №505/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е административно, по реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.172, ал.5, във връзка с ал.1 от ЗДвП.

Образувано е по повод жалба от С. С. С., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място] [адрес], [община], [област], подадена чрез адвокат И. В. Т., член на ***, с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа: [населено място], [улица], [адрес], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1333923 от 19.07.2025 год., издадена от М. А. А. - [длъжност] в сектор „Пътна полиция“ - Кърджали към ОДМВР - Кърджали, с която, на основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, на жалбоподателя С. С. С. е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане СУМПС на водач“, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят С. С. С. счита в жалбата, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, постановена е при наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона. Излага съображения, като твърди, че никога не е употребявал наркотични вещества от какъвто и да е вид, респ., не е извършил визираното в заповедта нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и че в тази връзка, техническото средство, с което е извършена проверката, е дало погрешни резултати. Сочи, че в определения му срок се е явил в лечебно заведение и е предоставил кръвни проби за изследване, но резултатите от тези изследвания не са му известни. Поради това счита, че не са били налице предпоставките за налагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, както и че последиците от прилагането на конкретната мярка не съответстват на преследваната от закона цел. Сочи, че според разпоредбата на чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, въз основа на която е наложена процесната ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца и че в горната разпоредба е предвидено, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4, установените стойности са определящи. Сочи също, че преимуществото на резултатите от медицинското изследване пред показанията на техническото средство или теста, посочено в чл.171, т.1, б.„б“ ЗДвП, е предвидено и в разпоредбата на чл.23, ал.1 от Наредба №1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, според която, употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба и че в този смисъл е и разпоредбата на чл.3а, т.2 от Наредба №1 от 19.07.2017 год., която предвижда, в случаите, в които лицето не приема показанията на техническото средство или теста, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози да се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, както и че при извършено медицинско изследване, резултатите от последното са определящи за установяване употребата на наркотични вещества. Излага и довод, че в случая не се установява и наличието на някоя от хипотезите на чл.6, ал.10 от Наредба №1 от 19.07.2017 год., регламентиращ случаите, в които е приложим резултатът от техническо средство, поради което последният резултат не е годно доказателство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози.

Според жалбоподателя, при тези данни и предвид посочените разпоредби, за да се наложи ПАМ по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, е необходимо употребата на наркотични вещества или техните аналози, да е установено с надлежно доказателство - протокол за химико-токсикологично изследване, какъвто в случая не е представен и че в тежест на административния орган е да установи наличието на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ, което в случая не е сторено с предвиденото от закона и избрано от жалбоподателя доказателствено средство - химико-токсикологично лабораторно изследване на кръвна проба.

Жалбоподателят счита, че при това положение не се установява и визираното в заповедта нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП - управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози, за преустановяването на което нарушение е наложена процесната принудителна административна мярка и съответно, че не е налице и хипотезата на чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП/вероятно се има предвид т.1, б.„б“ ЗДвП/, въз основа на която е приложена ПАМ, както и че в този смисъл, процесната преустановителна ПАМ е наложена в нарушение на закона и при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки по чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП/вероятно се има предвид т.1, б.„б“ ЗДвП/, поради което следва да бъде отменена, като незаконосъобразна,

С оглед на изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени Заповед за налагане на принудителна административна мярка №GPAM-1333923 от 19.07.2025 год., издадена от М. А. А. - [длъжност] към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Кърджали, като незаконосъобразна, с произтичащите от това правни последици.

Призован редовно за съдебните заседания, жалбоподателят С. С. С., с постоянен адрес: [населено място] [адрес], [община], [област], не се явява, представлява се от редовно упълномощения му процесуален представител – адвокат И. Т. от ***, който в първото съдебно заседание по делото заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Преди последното съдебно заседание по делото, от същия е депозирана писмена молба, с която представя Постановление за прекратяване на наказателно производство от 16.10.2025 год. на Районна прокуратура - Кърджали, от което е видно, че е изготвена токсикохимична експертиза - Протокол за извършена експертиза №25/ТЛ - 739 на Медицински институт при МВР от 03.10.2025 год., от която се установява, че в предоставените за изследване кръвна проба и проба урина, взети от С. С., не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества. С молбата представя и Списък на разноските, ведно с Договор за правна защита и съдействие от 10.10.2025 год., като моли съда да присъди направените от доверителя му разноски по делото. В съдебно заседание моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за налагане на принудителна административна мярка №GPАМ-1333923 от 19.07.2025 год., издадена от М. А. А. - [длъжност] към сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Кърджали, като незаконосъобразна, с произтичащите от това правни последици. Моли съда да присъди направените от доверителя му разноски по делото, за които е представен Списък на разноските, ведно с Договор за правна защита и съдействие от 10.10.2025 година.

Ответникът по жалбата – [длъжност] в Сектор „Пътна полиция“ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали – М. А. А., редовно призован за съдебните заседание, не се явява и не се представлява. Преди първото съдебно заседание, проведено на 14.10.2025 год., от процесуалния представител на ответника – гл.юрк. М. П. е депозирана молба, в която заявява, че счита жалбата за неоснователна. По същество моли съда да приеме, че атакуваният административен акт е законосъобразен, като постановен при наличието материалноправните предпоставки за това, издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, с предвиденото съдържание, в това число правно и фактическо основание, без допуснати процесуални нарушения, както и че е съобразен с целта на закона, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Подробни доводи и съображения в подкрепа на оспорената заповед за прилагане на ПАМ излага в писмени бележки, приложени към депозирана молба. В тези писмени бележки, отново моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали, а при условията на евентуалност, в случай, че по делото са представени доказателства за реално платено адвокатско възнаграждение и се претендират разноски за това, които са над минималния размер, определен по реда на Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (!?!), прави възражение за прекомерност, като счита, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и определяне на разноски за платено адвокатско възнаграждение, над минимално определените по реда на наредбата, се явява прекомерно и не отговаря на критериите хонорарът да е „обоснован и справедлив“.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ответника – гл.юрк. П. твърди, че към дата 20.10.2025 год., действието на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с Рeг.№GPAM-1333923 от 19.07.2025 год. било прекратено автоматично, поради настъпването на събитие - решаване на въпроса за отговорността на водача и че за жалбоподателя не съществува правен интерес от обжалването на заповедта, липсвал и предмет на обжалване, тъй като тази заповед не съществувала в правния мир и не поражда правни последици за адресата, поради което моли съда да прекрати образуваното административно дело №505/2025 год. по описа на Административен съд - Кърджали, да не разглежда жалбата по същество и съответно, да не се присъждат разноски. Твърди, че административният акт не продължавал да съществува в правния мир и че не била необходима изрична отмяна от издателя или по-горестоящ административен орган, а това ставало автоматично, с настъпването на определен факт. Счита, че жалбата, към датата 20 октомври 2025 год., е недопустима за разглеждане, поради липса на годен за съдебно оспорване акт и че са налице предпоставките на чл.159, т.1 от АПК за прекратяване на производството по делото, като считам, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане. В случай, че не бъде прекратено делото и се разгледа жалбата по същество, счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Сочи, че съгласно изричната разпоредба на чл.142, ал.1 от АПК, съдът преценява съответствието на административния акт с материалния закон към момента на издаването му, като счита, че към момента на издаването на заповедта е било налице фактическото и правно основание, посочено в нея, за издаването й. Сочи, че мярката е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, за определен срок и че съдебно-химическата експертиза, която е установила отрицателен резултат за наличие на наркотични вещества, е нов факт, който обаче има значение за решаване единствено на въпроса за наказателната отговорност на водача, а не пряко със законосъобразността на административния акт. Твърди, че едва след произнасянето на прокурора с постановление за прекратяване на наказателното производство, с което постановление е решен въпроса за отговорността, отнетото СУМПС подлежи на връщане, т.е. ЗППАМ е с автоматично прекратено действие и че административният орган и при издаването, и при връщането, не действа в условията на оперативна самостоятелност и няма право на преценка и единствено, след постановяване на постановлението за прекратяване, има право да върне СУМПС. Излага и довод, че целта на тези принудителни административни мерки е да се предотврати от полицейските органи възможността за злоупотреба от страна на онези, които употребяват алкохол и наркотични вещества и шофират след това, да се възползват и да карат дрогирани и пияни и да застрашават останалите участници в движението и че при интензивния пътен травматизъм в страната ни, дължащ се в голям процент именно на шофирането след употреба на алкохол и наркотични вещества от водачите на МПС, основна цел на контролните органи на МВР било спасяването на човешки животи, чрез прилагането на принудителни административни мерки, ограничаващи достъпа до МПС на тестваните и дали положителна проба водачи. Предвид изложеното, моли съдът да прекрати делото, поради липса на годен предмет за обжалване, алтернативно - да приеме, че атакуваният административен акт е законосъобразен, като постановен при наличието материалноправните предпоставки за това, издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, с предвиденото съдържание, в това число правно и фактическо основание, без допуснати процесуални нарушения и при съобразяване с целта на закона и да го потвърди, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР - Кърджали. Подробни съображения излага в писмена защита, която представя в съдебно заседание.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Екземпляр от оспорената заповед, видно от оформената към нея разписка за връчване/л.6/, е връчен лично на жалбоподателя С. С. С., на датата 19.07.2025 год., за което е положен подпис на получателя и е вписана датата на връчване. Жалбата срещу нея е подадена на датата 31.07.2025 год., по предвидения в закона ред – чрез административния орган, чиито акт се обжалва, до Административен съд – Кърджали, регистрирана в деловодната система на ОДМВР – Кърджали с Вх.№292000-12655/31.07.2025 год., видно от положения щемпел върху същата/л.3/. От изложеното следва, че жалбата е подадена на 12-ия/дванадесетия/ ден след връчването на екземпляр от оспорената заповед за налагане на ПАМ, като разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП предвижда, че заповедите по ал.1 на същия текст/за налагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 от ЗДвП/ се обжалват по реда на АПК, от което следва, че същите подлежат на обжалване в рамките на общия 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. От горното следва, че жалбата е подадена в законоустановения срок, в предвидената от закона писмена форма, по предвидения ред и с изискуемото се съдържание. Същата, освен това, е подадена от лице – С. С. С. - неин адресат, спрямо което е приложена тази ПАМ и за което, в този смисъл, тя е неблагоприятна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Административен съд - Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената Заповед №GPAM-1333923 от 19.07.2025 год. за прилагане на принудителна административна мярка/л.6/, М. А. М. - [длъжност] в Сектор „Пътна полиция“ - Кърджали към ОДМВР - Кърджали, е наложил на жалбоподателя С. С. С. принудителна административна мярка/ПАМ/ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява МПС след употреба на упойващи вещества или техните аналози, установена с медицинско химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

Заповедта е издадена на основание чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП, а от фактическа страна същата е мотивирана с обстоятелството, че от същия [длъжност] в Сектор „Пътна полиция“ - Кърджали към ОДМВР - Кърджали – М. А. М., срещу жалбоподателя С. С. С. е съставен Акт за установяване на административно нарушение с бланков №GA 4023135 от 19.07.2025 год., за това, че на същата дата, без посочен час, в [населено място], на [улица], до ***, в посока на движение към ***, управлява лек автомобил, [Марка], без посочен регистрационен номер, след употреба на наркотични вещества или техни аналози - опиати, установено с техническо средство „Дръг тест 5000“, с фабр. номер [номер], без да е посочено на коя дата и в колко часа е установено описаното обстоятелство и без да е отразено до кога е тарирано посоченото техническо средство. В заповедта е отразено, че на водача е издаден талон за медицинско изследване номер [рег. номер] и 8 броя холограмни стикери с номер [рег. номер]. Описаното деяние е посочено като виновно нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Към преписката по издаване на оспорената заповед е представен и е приет като доказателство по делото заверен препис от Акт за установяване на административно нарушение с бланков №GA 4023135 от 19.07.2025 год., съставен от М. А. М. – [длъжност] в Сектор „Пътна полиция“ - Кърджали при ОДМВР – Кърджали, в присъствието на свидетелите – И. О. Х. и Р. Н. И., и двамата с посочен адрес - [населено място], [улица]/л.10/, в който е описано, че е съставен срещу С. С. С., с адрес: [населено място] [адрес], [община], [област], с [ЕГН], СУМПС [номер], за описаното по-горе нарушение, като в АУАН е отразено, че нарушението е установено на посочената дата – 19.07.2025 год., около [час] и че управлявания от жалбоподателя лек автомобил е с регистрационен номер [рег. номер]. Така съставения АУАН е бил предявен на соченото за нарушител лице за подпис, който го е подписал без възражение и се е подписал за получаване на екземпляра от акта. В този АУАН е вписано, че като доказателства е иззето СУМПС [номер].

Към преписката по издаване на оспорената заповед е приложено и е прието като доказателство по делото, заверено копие от Протокол с Рег.№1300р-5514 от 19.07.2025 год. за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, съставен от същия [длъжност] М. А. М./л.14/, в който е отразено, че при извършената проверка на С. С. С., [ЕГН], на 19.07.2025 год., на посоченото място – [населено място], на [улица] до ***, с начало на проверката [час], ***: изписано е ***, като в протокола е отбелязано: *****

*****

*****.

От така попълнените данни в този протокол става ясно, че жалбоподателят С. С. С. всъщност не е проявявал каквито и да е признаци за употреба на наркотични или упойващи вещества. В същия протокол е отразено, че на същия е извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с уред [номер], като в протокола е вписано „***“, каквото и да е имал предвид под наименованието „***“ съставилият го [длъжност]. В протокола е отразен край на проверката – [час], т.е. същата е продължила общо 5 минути, като жалбоподателят С. С. се е подписал на този протокол, като проверено лице, без забележки или възражения.

Към преписката по издаване на оспорената заповед е приложено и е прието като доказателство по делото, заверено копие от издадения на жалбоподателя С. С. талон за изследване с бл.№[рег. номер]/л.12, л.13/, издаден от актосъставителя М. А. М., в който също е отразено, че при извършената предварителна проба за употреба на наркотични вещества или техни аналози с „Дръг тест 5000“, с фабричен №[номер], на 19.07.2025 год., в [час], на лицето С. С. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [адрес], [община], техническото средство е отчело положителен резултат – „***“ (!?!). В талона е вписано, че на С. С. С. е бил връчен екземпляр от този талон за изследване в [час] на 20.07.2025 год., като в талона е отразено, че същият следва да се яви във ЦСМП [населено място], до 45 минути от връчването на талона, за да даде биологична проба за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози.

Към преписката по издаване на оспорената заповед е приложено и е прието като доказателство по делото и заверено копие от Протокол с амб.№[номер] от 20.07.2025 год. за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, изготвен от д-р Д. Ю. – лекар, *** при *** АД [населено място]/л.9/. В протокола е отразено, че на 20.07.2025 год., в [час]/т.е. само 12 минути след връчване на талона за медицинско изследване/, от С. С. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [адрес], [община], са взети проби от кръв и урина, съответно с номера на стикерите, с които са запечатани пробите: кръв – [рег. номер] и урина - [рег. номер]. В протокола е описано също, че С. С. С. отрича употребата на наркотични вещества или техни аналози, като е съобщил, че е употребявал медикаменти: [медикамент] и [медикамент], от 17.07.2025 год., по повод – повишена температура.

В хода на делото, от ответника по жалбата, чрез процесуалния му представител, е представена и е приета като доказателство Служебна бележка Рег.№292р-28742 от 13.10.2025 год. на ОДМВР – Кърджали/л.33/, с която, [сектор] при Областна дирекция на МВР - Кърджали удостоверява, че М. А. М., с [ЕГН], е държавен служител в МВР от 13.06.2022 год. и не е в процедура по прекратяване на служебно правоотношение, както и че от [дата] е преназначен на [длъжност] към [отдел] при ОДМВР - Кърджали, която длъжност заема и към настоящия момент.

Въз основа на протоколно определение на съда от 14.10.2025 год., по делото, със съпроводително писмо с Вх.№1882/2025г от 17.10.2025 год. на Районна прокуратура – Кърджали, с Вх.№3806/20.10.2025 год. на АдмС – Кърджали/л.50/, е представено и е прието като доказателство заверено копие от Протокол №25/ТЛ-739 от 03.10.2025 год. за извършена експертиза, изготвена от двама специалисти в областта на химията в „Химико-токсикологична лаборатория“ към Медицински институт към МВР, назначена [длъжност] при РУ - Кърджали, с постановление за назначаване на експертиза, придружено от писмо с Peг.№1947р-17518/22.07.2025 год. по Бързо производство №[номер]/[година] по описа на РУ - Кърджали/л.51-л.53/.

В заключението на извършената химико-токсикологична експертиза е посочено, че при обобщаване на получените аналитични резултати, в т.ч. хроматограми и спектри, в границите на чувствителност на използваните аналитични методи и апаратура, в предоставените за изследване проби кръв и урина, взети на 20.07.2025 год. от лицето С. С. С., с [ЕГН], не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества.

Със съпроводителното писмо с Вх.№1882/2025г от 17.10.2025 год. на Районна прокуратура – Кърджали, с Вх.№3806/20.10.2025 год. на АдмС – Кърджали, е представено и е прието като доказателство и заверено копие от Постановление от 16.10.2025 год. на Районна прокуратура – Кърджали, за прекратяване на наказателно производство/л.54-л.75/. Със същото е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство №[номер]/[година] по описа на РУ - Кърджали, пр.вх. №[номер]/[година] по описа на Районна прокуратура - Кърджали, водено за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. В мотивите към това постановление е описана фактическата обстановка, свързана с извършената на С. С. С., като водач на МПС, проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози, в [населено място] на датата 19.07.2025 год., около [час], вкл. посочено е, че С. С. е бил задържан за срок от 14 часа. В мотивите е описан резултатът от извършената химико-токсикологична експертиза на дадените от същия проби кръв и урина, като е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1 от Наредба №1 от 19 юли 2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, „При химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба.”. В постановлението е прието, че в този смисъл, доколкото в пробата кръв на С. С. не се доказва съдържание на упойващи или наркотични вещества под контрол, съгласно Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, респ. и на техни метаболити, то това прави деянието несъставомерно от обективна страна. Посочено е, че предвид отсъствието на такова вещество в пробата кръв и доколкото употребата се доказва по реда на горепосочената Наредба, а именно - чрез резултата от изследването на кръвната проба, то следва да се приеме, че деянието на С. С. е несъставомерно от обективна страна, а при несъставомерност от обективна страна на деянието, то е безпредметно да се обсъжда съставомерността му от субективна страна. Поради това е прието, че в случая, извършеното от С. С. С. деяние не покрива признаците на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, поради което наказателното производство следва да бъде прекратено.

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената срещу заповедта за налагане на принудителна административна марка жалба се явява доказана и основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл.165, ал.1 от Закона за движение по пътищата, което и е направено със Заповед Рег.№8121з-1632 от 02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи/л.41-л.42/, с която, на основание чл.165, чл.186, ал.1 и чл.189, ал.1, ал. 5 и ал.12 от Закона за движение по пътищата, чл.37, ал.1, б.„б“, чл.39, ал.2а и чл.47, ал.2, във връзка с ал.1, б.„а“ от Закона за административните нарушения и наказания, чл.45, ал.2, т.13 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи и чл.33, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи, са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните работи, като в т.1.3. от заповедта изрично са посочени областните дирекции на Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/, в рамките на обслужваната територия: като в т.1.3.2./предл.второ/ от заповедта, като такива длъжностни лица, които да осъществят контрол по ЗДвП са посочени заемащите [длъжност] и [длъжност] в ОДМВР и в техните териториални структурни звена. По делото е представена и приета като доказателство Заповед №2292з-1972 от 18.09.2023 год. на директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали, издадена в изпълнение изискванията на чл.172, ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата, Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи и на основание чл.43, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, за оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР – Кърджали да прилагат ПАМ по Закона за движение по пътищата/л.7/. С т.2, изр.2/второ/ от тази заповед, са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1, букви „б“, „е“ и „ж“, т.2, букви „а“, „в“, „д“, „л“ и „м“, т.2а, букви „а“ и „б“ от Закона за движение по пътищата, с мотивирани заповеди, назначените по график служители на [длъжност] в РУ при ОДМВР - Кърджали - за нарушения на закона за движение по пътищата извършени на територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР - Кърджали.

В случая, оспорената заповед е издадена именно от такъв държавен служител – [длъжност] към [отдел] при ОДМВР - Кърджали, видно и от представената Служебна бележка Рег.№292р-28742 от 13.10.2025 год. на ОДМВР – Кърджали, [сектор] при Областна дирекция на МВР – Кърджали, за нарушение на разпоредба от ЗДвП, извършено на територията на [населено място], т.е. на територията, обслужвана от РУ – Кърджали при ОДМВР - Кърджали. Следва да се отбележи, че действието на тази Заповед №292з-1972 от 18.09.2023 год. на директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали не е обвързано със срок и доколкото не е отпаднало правното основание за издаването й, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от оправомощен материално и териториално компетентен орган, а именно – от [длъжност] при ОДМВР – Кърджали.

На следващо място, с оглед съдържанието на акта съдът приема, че формално е спазена установената от закона форма, изискуема се съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите основания за издаване на заповедта, като е посочен номер и дата на АУАН, с който се твърди да е установено извършеното от жалбоподателя С. С. С. нарушение, посочен е с трите имена, длъжност и месторабота актосъставителят, който е съставил този АУАН, посочено е мястото на извършване на нарушението, но не е посочена датата и часа на извършването му, посочено е МПС – лекият автомобил, който се твърди да е бил управляван от жалбоподателя, с марка и модел, но не е посочен регистрационния му номер, посочени са трите имена, точен адрес и ЕГН на жалбоподателя, отбелязано е фактическото основание за издаване на заповедта, посочена е и твърдяната за нарушена от жалбоподателя С. С. правна норма от ЗДвП – чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и е посочено правното основание за издаването й – чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП.

По тези съображения съдът в настоящия състав намира, че не са спазени изискванията за съдържанието на административния акт по чл.59, ал.2 от АПК, включително и изискването на т.4 от тази ал.2, като заповедта не съдържа в достатъчна степен фактическите основания за издаването й. Следва да се отбележи, че същата е връчена лично и срещу подпис на лицето, спрямо което се прилага тази ПАМ.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, т.е. относно съответствието й с приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът намира обаче, че заповедта е незаконосъобразна и е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК, като за да стигне до този извод, съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП, в приложимата й редакция (Обн., ДВ, бр.77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“, до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 18/осемнадесет/ месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4, установените стойности са определящи. Предписанието, дадено в тази норма, е императивно и само при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган прилага предвидената по закон принудителна административна мярка/ПАМ/.

В настоящия случай, с оспорената Заповед за налагане на ПАМ №GPAM-1333923 от 19.07.2025 год., на жалбоподателя С. С. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС“, като от описаната в нея фактическа обстановка е видно, че административният орган е приел за доказана една от регламентираните с горната разпоредба хипотези, а именно - управление на моторно превозно средство от водач, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като е ясно, че така описаното кореспондира с нормата на чл.5, ал.3, т.1, предл.II/второ/ от ЗДвП, съгласно която, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В тази конкретна хипотеза на чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ е установяване по надлежния ред на факта на употреба от водача на МПС на наркотични вещества или техни аналози, като анализът на цитираната разпоредби сочи, че в същата тази норма, в условията на алтернативност, са предвидени две самостоятелни възможности за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест.

Във връзка с горното следва да се посочи, че според чл.174, ал.4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, като в случая това е Наредба №1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието

Така, в чл.3, ал.1 от горецитирана наредба е регламентирано, че при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест, като същевременно, разпоредбата на чл.3а (Нов – ДВ, бр.81 от 2018 г.), т.2 от Наредба №1 от 19.07.2017 год. гласи, че когато лицето не приема показанията на теста, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Пак в тази връзка, съгласно чл.23, ал.1, изр.2/второ/ и 3/трето/ от Наредба №1 от 19.07.2017 год., употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина, изследването се извършва само с пробата кръв. В настоящия случай, от обсъдените по-горе писмени доказателства, приобщени по делото, става ясно и е безспорно установено, че жалбоподателят С. С. С., спрямо когото е приложена процесната ПАМ, на посочените в заповедта дата, време и място, е управлявал описаното в оспорения административен акт МПС, без посочен регистрационен номер, като след спирането му и при извършената му проверка от контролните органи като водач на МПС, за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Дръг тест 5000“, с фабричен №[номер], последният отчел положителен резултат, а именно наличие на „***“ (!? - каквото и да е имал предвид административният орган под това наименование). От друга страна обаче, безспорно се установява също така, че жалбоподателят С. С. не е приел показанията на техническото средство „Дръг тест 5000“, поради което същият е оспорил резултатите чрез даване на проби кръв и урина за изследване по реда, определен в Наредба №1 от 19.07.2017 год. При това положение, както повеляват горецитираните текстове на посочената наредба, установяването на правнорелевантния факт на употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да бъде извършено с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, каквото към датата на издаване на оспорената заповед за прилагане на ПАМ безспорно не е било извършено, респ. не е съществувало, като такова изследване е осъществено едва в хода на настоящото съдебно производство.

В случая, от надлежно учреждение по смисъла на чл.20, ал.1 от Наредба №1 от 19.07.2017 год. – специализираната химико-токсикологична лаборатория към Медицинския институт на МВР, е извършено химико-токсикологично изследване на взетите на 20.07.2025 год. от жалбоподателя С. С. проби кръв и урина, като резултатите от същото са обективирани в Протокол №25/ТЛ-739 за извършена експертиза, която е била назначена по Бързо производство №[номер]/[година] по описа на РУ - Кърджали. Видно от експертното заключение, изготвено на 03.10.2025 год. от вещи лица – специалисти в областта на химията в тази Химико-токсикологична лаборатория към Медицинския институт на МВР, при извършеното, в периода от 02.10.2025 год. до 03.10.2025 год., лабораторно изследване на проба кръв и урина, иззети от жалбоподателя С. С., не е установено наличието на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, т.е. на такива, включени в списъците-приложения към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3 от ЗКНВП. Така посочените резултати от извършената химико-токсикологично експертиза разколебават и оборват по категоричен начин приетата за установена фактическа обстановка, описана в мотивите на оспорената заповед за налагане на ПАМ, а именно - че жалбоподателят С. С. е управлявал посоченото МПС след употребата на „***“. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за категорично доказано, че в случая не са били налице фактическите основания за издаване на такава заповед за налагане на ПАМ по отношение на жалбоподателя С. С., тъй като правнорелевантният факт относно употребата на наркотични вещества или техни аналози не е бил доказан по надлежния ред с химико-токсикологично изследване, доколкото е безспорно от наличните доказателства, че жалбоподателят С. е дал проби кръв и урина за лабораторно изследване именно поради това, че същият не се е съгласил с показанията на теста. При наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него са определящи за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, а не тестът, извършен с техническо средство, като този извод следва от регламентираното в чл.171, т.1, б.„б“, предл. последно от ЗДвП, според което, при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4, установените стойности са определящи. При това положение, съдът в настоящия състав намира, противно на поддържаното от процесуалния представител на ответника по жалбата, че в случая категорично не са били налице материалноправните предпоставки на разпоредбата на чл.171, т.1, б.„б“, във връзка с чл.5, ал.3, т.1, пред.II/второ/ от ЗДвП, за издаване на заповед за прилагане на ПАМ по отношение на жалбоподателя С. С. С., от което следва, че така издадената заповед е материално незаконосъобразна, т.е. същата е издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и по отношение на същата е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК.

Съдът намира също така, че оспорената заповед за налагане на ПАМ, издадена от [длъжност] в Сектор „Пътна полиция“ – Кърджали при ОДМВР – Кърджали, категорично не е съобразена от страна на нейния издател и с нормата на чл.6, ал.10 от Наредба №1 от 19.07.2017 год., където изчерпателно са изброени хипотезите, при наличието на които, показанията на теста за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози са достатъчни за налагане на ПАМ и това са следните случаи: при отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване; при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

В случая, по делото няма абсолютно никакви доказателствата или данни, а няма дори и твърдения от страна на административния орган, жалбоподателят С. С. да е отказал да подпише, респ. да получи талона за изследване или че същият не се е явил в указания срок и място за даване на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози/същият е дал пробите само 12 минути след като му е бил връчен талонът за медицинско изследване/, или че въобще лицето е отказало даването на такива проби, респ. нито една от посочените хипотези не е била налице, поради което административният орган не е имал основание да се позове на резултата от теста (т.нар. „Дръг тест 5000“), установяващ употребата на „***“. При това положение и с оглед спазването на правилото на чл.171, т.1, б.„б“, предл. последно от ЗДвП, което вече бе коментирано по-горе, по разбиране на настоящия съдебен състав, е следвало административният орган да изчака резултатите от химико-токсикологичното изследване и съобразно тях да предприеме действия по издаване на заповед за налагане на ПАМ от вида на процесната. Вместо това, същият е издал процесната заповедта без наличието на положителен резултат от химико-токсикологичното изследване, който както се посочи, е и отрицателен, с което административният орган не е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, в противоречие с изискването на нормата на чл.35 от АПК. Съдът намира, че в случая това нарушение се явява съществено, тъй като ако беше изчакал и взел предвид резултатите от лабораторното изследване, органът би достигнал до различни правни изводи, поради което следва да се приеме, че по отношение на оспорената заповед за прилагане на ПАМ е налице и съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, което съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед.

Най-сетне, съдът в настоящия състав намира, че оспорената заповед за прилагане на ПАМ се явява издадена в несъответствие и с целта на закона, т.е. по отношение на същата е налице отменителното основание и по чл.146, т.5 от АПК. В тази връзка следва само да се посочи, че съгласно чл.22 от ЗАНН, принудителни административни мерки могат да се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, а съгласно чл.23 от същия закон, случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ, като това именно е сторено с нормата на чл.171 от ЗДвП, в ал.1 на която е посочено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат изброените по-надолу в нормата принудителни административни мерки. В конкретния случай, обаче, с така приложената ПАМ, нито се предотвратява, нито се преустановява административно нарушение, нито пък се отстраняват вредни последици от такова нарушение, още по-малко пък се осигурява по някакъв начин безопасността на движението по пътищата или се преустановява нарушение, свързано с тази безопасност. Така издадената по отношение на жалбоподателя С. С. С. заповед за прилагане на ПАМ се явява самоцелна, т.е. с нея по никакъв начин не се постигат целите, формулирани в нормата на чл.171, ал.1 от ЗДвП, а има по-скоро репресивен характер спрямо това лице, което съставлява основание за отмяната й и по смисъла и на чл.146, т.5 от АПК.

Така, предвид всичко изложено по-горе, при извършената служебна проверка, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, за законосъобразност на оспорената заповед, на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав констатира и приема, че тя е издадена от материално и териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия със Заповед с Рег.№251з-1972 от 18.09.2023 год. на директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали, при спазване на изискуемата се от закона писмена форма, но същевременно е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона, т.е. настоящият съдебен състав счита, че по отношение на същата са налице отменителните основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.

За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи, че не споделя доводите на процесуалния представител на ответника по жалбата, че за жалбоподателя не съществувал правен интерес от обжалването на заповедта и че липсвал предмет на обжалване, тъй като тази заповед не съществувала в правния мир и не пораждала правни последици за адресата, както и твърденията на същия, че административният акт не продължавал да съществува в правния мир и че не била необходима изрична отмяна на акта от издателя му или по-горестоящ административен орган, а това ставало автоматично, с настъпването на определен факт. Предвид това, съдът намира за напълно неоснователно искането му да бъде прекратено образуваното административно дело и да не бъде разглеждана жалбата по същество и съответно, да не се присъждат разноски, т.к. били налице предпоставките на чл.159, т.1 от АПК за прекратяване на производството по делото. Съдът намира, че това е така, по следите съображения:

Заповедта са прилагане на принудителна административна мярка е била обжалвана по съдебен ред в законоустановения срок и по този повод, на 12.08.2025 год. е било образувано и настоящото адм.дело №505/2025 год. по описа на АдмС – Кърджали, като на 14.10.2025 год. е било проведено и първото съдебно заседание по същото, в което е даден хода на делото и са събрани писмени доказателства, съответно са направени и доказателствени искания, които са били уважени. Така, след като заповедта е била оспорена по съдебен ред, то приложима при всички случаи е разпоредбата на чл.156 от АПК, наименована „Оттегляне на оспорения акт“, като в ал.1 тази разпоредба ясно регламентира, че „При всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен, административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал“, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, „За оттегляне на акта след първото по делото заседание е необходимо съгласие и от оспорващия.“. В случая, по делото от процесуалния представител на ответника е представена само една справка за нарушител/водач, с Рег.№292р-32114 от 12.11.2025 год., изготвена от „И.Х.“, чиято длъжност дори не е упомената в справката/л.64-л.65/, за жалбоподателя С. С. С., [ЕГН]. В тази справка, в няколко таблици са описани съставени срещу водача актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, издадени срещу същия наказателни постановления, издадени фишове, като в последната таблица, наименована „ЗППАМ-и“ (!?), в първата й колона е посочена с номер и дата на издаване оспорената заповед, както и датата на връчването й, във втората колона е посочен описания по-горе АУАН, цитиран в заповедта, в третата колона е посочена нарушената разпоредба – чл.5, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП, в четвъртата колона, наименована „санкционни разпоредби“, е посочена разпоредбата на чл.171, т.1, б.б/която разпоредба между впрочем не е санкционна, т.к. на основание същата не се налага административно наказание, а нещо друго – налага се ПАМ/, като е описана и наложената ПАМ, в петата колона е посочен номерът на отнетия документ - СУ на МПС [рег. номер], а в последната, шеста колона на тази таблица, наименована „статус“, е вписано единствено – „отпадане на основание“ и нищо повече. От съдържанието на тази таблица и най-вече от вписаното в последната, шеста колона, по никакъв начин не може да се направи извод, че оспорената по съдебен ред заповед за налагане на ПАМ е оттеглена, съобразно посочените правила на чл.156, ал.1 и ал.2 от АПК, нито от кого е оттеглена, с какъв акт и на коя дата е оттеглена, още по-малко пък дали това оттегляне е станало известно на жалбоподателя. При това положение съдът в настоящия състав намира, че по никакъв начин не може да се приеме, противно на твърденията на процесуалния представител на ответника, че за жалбоподателя не съществува правен интерес от обжалването на заповедта и че липсва предмет на обжалване, тъй като тази заповед не съществувала в правния мир и не поражда правни последици за адресата. Правни последици за адресата на заповедта са били породени и това е така, т.к. свидетелството за управление на МПС на същия е било отнето още на 19.07.2025 год. и така същият е бил лишен от правото да управлява МПС, като освен всичко останало, по делото не е представено каквото и да е доказателство, че това, временно отнето с оспорената заповед, СУМПС [номер], е върнато на жалбоподателя С. С. С.. Съдът намира за нужно да посочи, също така, че и за заповедите за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, при оттеглянето им, след като са били оспорени по съдебен ред, се прилагат посочените по-горе разпоредби на чл.156, ал.1 и ал.2 от АПК, които разпоредби обаче, явно не са известни на полицейските служители в сектор „Пътна полиция“ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, действащи като административни органи, оправомощени да издават такива заповеди.

По така изложените по-горе съображения, Административен съд - Кърджали намира, че жалбата на С. С. С., с постоянен адрес: [населено място] [адрес], [община], [област], се явява основателна и доказана, а оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1333923 от 19.07.2025 год., издадена от М. А. А. – [длъжност] в Сектор „Пътна полиция“ - Кърджали към ОДМВР – Кърджали, като незаконосъобразна - издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона, следва да бъде отменена с решението по настоящото дело.

При този изход на делото, основателна се явява претенцията на жалбоподателя С. С. С., изразена в депозираната впоследствие молба и в съдебно заседание от процесуалния му представител, за присъждане на направените по делото разноски, възлизащи в случая общо в размер на 510.00/петстотин и десет/ лева, съгласно представения списък на разноските/л.63/, представляващи внесената държавна такса по сметка на Административен съд – Кърджали, в размер на 10.00/десет/ лева, за образуване на административното дело, съгласно приложено по делото преводно нареждане за плащане към бюджета с УРН [номер] от 19.08.2025 год. на Банка „ЦКБ“ АД/л.21/ и заплатеното в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат, в размер на 500.00/петстотин/ лева, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие от 10.10.2025 год./л.60-л.62/. Съдът намира, че така заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно и е адекватно на реално извършените процесуални действия и осъществената правна защита от страна на пълномощника на жалбоподателя.

За дължимите на жалбоподателя С. С. С., деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдено юридическото лице – в случая Областна дирекция на МВР – Кърджали, към структурата на която принадлежи административният орган – [длъжност] в сектор „Пътна полиция“ - Кърджали към ОД на МВР – Кърджали, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.

Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК и във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед №GPAM-1333923 от 19.07.2025 год., за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от М. А. М. - [длъжност] в сектор „Пътна полиция“ - Кърджали към ОД на МВР - Кърджали, с която, на основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, на жалбоподателя С. С. С., с постоянен адрес: [населено място] [адрес], [община], [област], [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане СУМПС на водач“, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18/осемнадесет/ месеца и с която му е отнет документ – Свидетелство за управление на МПС №[рег. номер].

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес – [населено място], [улица], с [ЕИК], ДА ЗАПЛАТИ на С. С. С., с постоянен адрес: [населено място] [адрес], [община], [област], [ЕГН], сумата общо в размер на 510.00/петстотин и десет/ лева, представляваща направени деловодни разноски в настоящото производство.

Решението, съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5, предл.ІІ/второ/ от ЗДвП, е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.