О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
Айтос, 27.11.2019 г.
Айтоски
районен съд, гражданска
колегия, в закрито заседание, на двадесет и седми ноември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав
Районен съдия:
Таня Спасова
като
разгледа докладваното от съдията Спасова гражданско
дело № 240/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищец по делото е „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.В.Г. –
изпълнителен директор, чрез юр. К.П., със съдебен адрес ***, срещу Х.А.Р. с ЕГН
**********,***, като предявените
искове са по реда на чл.422 от ГПК – за признаване за установено дължимостта на
вземания, произтичащи от договор за паричен заем с № 33730 от 08.04.2015 г.,
сключен между Сити кеш ООД и ответника, по който се дължи сумата от 500 лева –
главница, 598, 70 лева – договорна лихва за периода от 08.05.2015 г. до
08.01.2016 г., 178, 23 лева лихва за забава за периода от 09.05.2015 г. до
11.10.2018 г. и 100 лева – такси за периода от 08.05.2015 г. до 08.01.2016 г.
С определение №
397 от 09.05.2019 г. на основание чл.47, ал.6 от ГПК на ответника Х.А.Р. с ЕГН ********** на основание
чл.47, ал.6 от ГПК е предоставена правна помощ под формата на особено
представителство за осъществяване на процесуално представителство по настоящото
гражданско дело, като на основание чл.47, ал.6 от ГПК и чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения е определен депозит за
възнаграждение на особения представител в размер на 163, 20 лева.
АК-Бургас е определила
адв. Д.П. и съответно същата е назначена от съда с определение № 523 от 24.06.2019
г.
С отговора по
исковата молба особеният представител адв. Д.П. е поискала увеличаване на
определеното възнаграждение до размера на 350 лева / л.62 от делото – последен абзац от отговора/.
Ищцовото
дружество е възразило с с молба с вх № 5006 от 16.09.2019 г. /л.76 от делото - т.8 от молбата/
Като взе предвид данните по делото, по искането на
особения представител за увеличаване на възнаграждението съдът намира следното:
Съобразно утвърдената
съдебна практика на ВКС правото на възнаграждение на
особения представител
по чл.47, ал.6 ГПК е регламентирано в
същата разпоредба, която гласи, че особеният
представител се назначава на разноски на
ищеца. Размерът на дължимото възнаграждение на особения представител се определя от съда съобразно
фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението
може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата /препращащ към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения /, но не
по-малко от една втора от него – чл.47, ал.6 от ГПК. Размерът се определя от съда с акта на
назначаването на особения представител, но няма пречка, при констатирана
фактическа и правна сложност на делото,
съдът да определи по-голям размер.
С постановеното определение № 397 от 09.05.2019
г. размерът на депозита
за възнаграждение за особен представител първоначално е определен на една втора
от минимума по Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждение - 163, 20 лева от припадащите се
чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждение 326, 28 лева, изчислени въз основа материалния
интерес по делото от 1 376, 93 лева – при интерес от 1000 до 5000 лева 300
лева + 7 % за горницата над 1000 лева. Критерият относно размера на
възнаграждението е степента на фактическа и правна сложност на делото.
В случая липсва особена
фактическа и правна сложност на делото - приключило е в две съдебни заседания;
не са ангажирани гласни и писмени доказателства от естество да утежняват производството да направят
процеса по- трудоемък;
експертното заключение по съдебно счетоводната експертиза не е със сложност,
изискваща анализ, доколкото вещото лице единствено е установило липса на
плащания от страна на ответника; исковата претенция е отхвърлена частично като неоснователна
поради наличие на неравноправни клаузи – правен въпрос, по който е формулирана обилна
и константна съдебна практика, а в мотивите на т. 3 на
ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г.
на ОСГТК на
ВКС при разглеждане на критериите за фактическа и правна сложност на делото е
посочено, че задължителна
практика, разрешаваща основните спорни въпроси, определя по-ниска степен на
сложност. Ако изобщо е имало някакво усложнение в процеса това е било във
връзка с набавянето на доказателствен материал по съдебно графологическата
експертиза, която в крайна сметка е поискана и отказана впоследствие от самия
особен представител, а набирането на доказателствения материал е станало изцяло
със съдействието на съда, а не чрез издаване на съдебни удостоверения, които да
изискват полагане на допълнителен труд от особения представител извън съдебните
заседания. Самият
материален интерес също не е на значителна стойност, а точно обратното – същият
е малко над долната граница по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатски възнаграждения. Следва да се отбележи, че не могат да бъдат аргумент
за увеличаване на възнаграждението на особения представител разходите за
пътуване до съда, тъй като това не е предвидено като критерий при преценка
размера на възнаграждението на особения представител. Приемането на особено
представителство в населено място, различно от това, в което е установен
особения представител, е въпрос на негова лична преценка, като последният
винаги може да откаже назначаване по конкретно дело. Поради това разходите с
пътуването не могат да бъдат релевантни при определяне на размера на
възнаграждението на особения представител по чл.47, ал.6 от ГПК. Ето защо делото
не съставлява особена фактическа и правна сложност, съответно искането за
увеличаване на възнаграждението следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на
адв. Д.П. *** за осъществено процесуално представителство на ответника Х.А.Р. с ЕГН ********** пред настоящата инстанция, в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК,
в размер на сумата от 163, 20 лева внесени като депозит от ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с
ЕИК *** по
сметка на РС-Айтос съгласно определение № 397 от 09.05.2019 г.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
искането на адв. Д.П. *** за увеличаване на възнаграждението до размера на 350
лева
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: