МОТИВИ
по Решение № 260088 от 22.03.2021г. на Районен
съд-гр.Несебър,
постановено по АНД № 1195 по
описа за 2020г. на съда
Производството по делото е по
реда на чл.375 и сл. от НПК.
Образувано е по повод постъпилото
в съда Постановление на Районна прокуратура – гр.Бургас, Териториално отделение
- Несебър от 16.12.2020г., с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемия Н.Г.Т. с ЕГН **********, с налагане на
административно наказание ЗА
ТОВА, ЧЕ
На 28.02.2020г., за времето от 14:04 часа до 14:20 часа, в землището на
село Т., община Несебър, област Бургас, местност „С.“, в „Общински приют за
безстопанствени кучета“, проявил жестокост към гръбначно животно - куче, на
възраст около 6 /шест/ години, кафяво-черно на цвят, безпородно, като му
нанесъл удари с твърд предмет/лопата/ в областта на главата, с което му
причинил противозаконно тежко увреждане - масивно кръвонасядане на границата на
устния ъгъл и дъвкателната мускулатура, като деянието е извършено от лице,
осъществяващо професия, свързана с отглеждане на животни и полагане на грижи за
тях - „Управител и ветеринарен лекар на Общински приют за безстопанствени
кучета“, назначен с Трудов договор №159/12.09.2013г. и Трудов договор
№165/07.10.2013г. - престъпление по чл.325б, ал.2, т.1, вр. с ал.1 от НК.
За РП-Бургас,
ТО-Несебър, в съдебно заседание представител не се явява. Не сочат нови
доказателства.
Обвиняемият Т., в
производство по чл.375 и сл. от НПК, не се признава за виновен, но изразява
съжаление за стореното.
Защитникът на обв.Т.
също пледира за признаване на подзащитния му за невиновен по повдигнатото му
обвинение, тъй като счита същото за недоказано и необосновано, и моли същият да
бъда оправдан. При условията на евентуалност моли съда да освободи обвиняемия
от наказателна отговорност и да наложи на същия административно наказание в
определения от закона минимум.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И
СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Обвиняемият Н.Г.Т. е с висше образование. Женен. Не е
осъждан. Безработен.
По
професия обвиняемият Т. е ветеринарен лекар, завършил ветеринарна медицина през
1994г. във ВИЗВМ - Стара Загора. През 2008г. преминал двудневен курс за
допълнително обучение по „Защита и хуманно отношение към животните /работа в
приюти и хотели за животни/, за което на 18.04.2008г. му било издадено
Удостоверение от Тракийски университет - Стара Загора.
На
12.09.2013г., въз основа на трудов договор с Кмета на Община Несебър, Т. бил назначен
на длъжност „Управител“ на Общински приют за безстопанствени кучета - гр.Несебър.
С трудов договор от 07.10.2013г., сключен с Кмета на Общината, му била
възложена и дейност „ветеринарен лекар" към приюта. В подписаните от
обвиняемия длъжностни характеристики - за управител и за ветеринарен лекар от
04.01.2016г., били описани задълженията и отговорностите, които същият имал, в
това число и: „преглед и прием на кучета, вътрешно и външно обезпаразитяване,
ваксинация, кастрация, чипиране, диагностични, имунопрофилактични и лечебни
манипулации, евтаназия при условията на чл.179, ал.3 т.1, 2 и 4 от ЗВМД и други
като ветеринарен лекар, както и „осъществяване на контрол върху ветеринарно -
медицинска обработка и обслужване на животните, отглеждане на кучетата до
връщане по местата на залавяне или задомяването им, участва в намиране на нови
стопани (осиновителни кампании на приюта и др.)“, като управител на приюта.
В
приюта като общи работници работели свид.Миглена Георгиева и колегата й свид.Маргарит
Киров. От показанията на свид.Георгиева, които частично се покриват с
показанията на свид.Киров, се установява следната фактическа обстановка:
На
28.02.2020г., около 14.00 часа, двамата следвало да извършат вътрешно обезпаразитяване
на кучетата. То се изразявало в поставянето на медикамент - хапче в консерва с
храна, която съответното куче трябвало да изяде. Докато кучетата се хранели,
двамата трябвало да ги пазят едно от друго, за да изядат храната си. За целта
поставили хапчетата за две от кучетата в консерви, като единият пазел едното
куче, а другият другото. Животното, което пазел свид.Киров изяло храната си
по-бързо от другото и свид.Киров го бутнал, за да не отиде при храната на
другото куче. Тогава животното го захапало за едната, след това за другата ръка
и накрая за крака. Свид.Киров излязъл от клетката, където били със свид.Георгиева,
при което последната останала сама с двете животни. Кучето се успокоило и малко
след това тя отишла със свид.Киров в амбулаторията на приюта, където му промила
раните. Раната на дясната ръка на свид.Киров била по-дълбока, поради което свид.Георгиева
уведомила обвиняемия Т., че ще отидат двамата със Киров до Спешна помощ в гр.Несебър,
тъй като едно от кучетата го е ухапало. Обвиняемият се ядосал много и й казал,
че ще евтаназира кучето, което е проявило агресия. Тя му отвърнала, че до
момента това никога не се било случвало. Същата заявила, че когато животното
било доведено преди около два месеца ръмжало, тъй като вероятно било бито, но
впоследствие свикнало. Свид.Георгиева се скарала с обвиняемия, като той я
обвинявал, че тя е виновна за случилото се, тъй като първоначално искал да умъртви
и двете кучета. Причината за това била, че обвиняемия не ги харесвал, казвал че
били отглеждани преди това от лица от ромски произход. В крайна сметка свид.Георгиева
и свид.Киров тръгнали с автомобила й към Спешна помощ в гр.Несебър и обвиняемият
останал сам в приюта. Тогава той взел пушка със стреличка с упойка и на няколко
пъти се опитал да упои животното, ухапало свид.Киров, но не успявал. Ядосал се
и взел права лопата. Нанесъл на животното в областта на главата удари, които го
довели до безпомощно състояние. След прегледа в Спешна помощ, където раната му
била промита и превързана свид.Киров и свид.Георгиева се върнали в приюта. В
амбулаторията, свид.Георгиева поставила на свид.Киров инжекция против тетанус и
отишла да види как е кучето. Тогава го видяла полулегнало в клетката. Устата му
била разбита и цялата в кръв. Виждало се, че животното е повръщало храна,
примесена с кръв. Било се свило и агонизирало, дишало много тежко и се чували
хрипове. Очите му били пълни с кръв. Свид.Георгиева много се разстроила, отишла
и попитала обв.Т. защо е причинил това на животното, а той й отвърнал, че го е
пребил, защото заслужавало. Тя му казала, че това е куче и няма как да го
разбере, както и че не може той да проявява такава агресия, а той й отвърнал,
че кучето ще страда още повече и ще гледа как се мъчи. Извадил кофичка от
кисело мляко, пълна с бяла течност, като хлорирана вода и изтеглил спринцовка
от 20 кубика. Свид.Георгиева веднага разбрала, че това е амониева селитра.
Обвиняемият умъртвявал с нея животните, а не с препарата евтаназин, тъй като
според него било по-евтино. Тогава свид.Георгиева грабнала спринцовката от
ръката на обвиняемия и избягала към кучето, което било в клетката и
агонизирало. Тя започнала да плаче и да го милва, тъй като се чувствала
виновна, че го е изоставила. Тогава се сетила, че упойката му е малко, защото
видяла в клетката паднала стреличка, която била наполовина пълна и разбрала, че
е стреляно по него. Обвиняемият й казал, че за наказание, тя ще упои кучето. Свид.Георгиева
отишла и взела още три милилитра упойка и му я инжектирала мускулно във врата.
След това взела шишенце с препарата евтаназин и казала на обвиняемия да го
инжектира на кучето. Той й отвърнал, че не е никоя да му казва какво да прави и
че я уволнява. Скара ли се, обвиняемият започнал да я дърпа, за да пусне
шишенцето. Извил й ръката и тя пуснала шишенцето. Докато я бутал свид.Георгиева
успяла да изпразни спринцовката с амониева селитра на земята. Обв.Т. се ядосал,
запознал да я блъска, ударил й шамар и започнал да я бута навън от стаята, в
която били. Тя го хванала за раменете, успяла да го изблъска и той паднал по
стълбите. След това й се развикал и й казал, че й забранява да влиза в
амбулаторията. След това свид.Георгиева отишла при кучето и след като се
уверила, че то е под пълна упойка, заедно със свид.Киров го взели и го занесли в
амбулаторията. Там обв.Т. му инжектирал 20 кубика амониева селитра в сърцето на
животното и то починало. Свид.Киров го взел и го изхвърлил в яма с трупове на
други животни, която се намирала в близост до приюта.
След
случилото се свид.Георгиева подала сигнал до полицията и на място пристигнал
екип. На същата дата, за времето от 23.00 часа до 23.55 часа бил извършен оглед
на местопроизшествието. Установено било, че приюта се състои от едноетажна
постройка с прилежащо дворно място. В сградата била установена стая, обособена като
офис. Под посетителски стол, на входа на сградата били установени светли
засъхнали белезникави петна, от които била взета проба. В двора били установени
множество клетки за животни. В една от тях било установено червеникаво петно.
Установена била и ямата, в която бил изхвърлен трупа на кучето, находяща се на
около 100 метра западно от приюта. В хода на огледа бил иззет и трупа на
кучето, който бил изваден от ямата от свид.Георгиева. Същата впоследствие
предала доброволно дигитален видеорекордер, който бил свързан с инсталирани
камери за видеонаблюдение в приюта, които Георгиева била закупила и поставила
със собствени средства.
По
време на беседа със свид.Н.М.- полицейски инспектор, обвиняемият Т. заявил, че
след като взел решение да евтаназира кучето, се опитал да го упои, но не успял,
тъй като стрелял дистанционно със стреличка с упойка, от която не цялото
съдържание се инжектирало и стреличката паднала в клетката. Когато упойката
започнала да действа, той влязъл в клетката при кучето, но то се опитало до го
ухапе и тогава взел лопата и го ударил. Впоследствие, след като свид.Георгиева
упоила кучето, той му инжектирал амониева селитра в сърцето и го умъртвил.
В
хода на разследването била изготвена техническа експертиза на доброволно предаденото
ДВР-устройство. Видно от същата, в приюта е изградено видео наблюдение с
поставени няколко камери. Същите са заснели, че на инкриминираната дата, около
14:01 часа, обвиняемият Т. прави първи опит да упои кучето, като отива до
клетката, носейки описаната от свид.Георгиева пушка със стрелички. В 14:04 часа
се връща и в 14:05 часа отива отново към клетката, носейки лопата и в 14:05:47
се връща. В 14:07 отново отива към клетката с лопата, а в 14:20 часа отива,
носейки пушката и минута по-късно се връща. В 14:27 часа се появява свид.Георгиева
/вж.Техн.експ. – л.43 – 51 вкл., т.І от ДП/.
На
иззетия труп на куче е изготвена ветеринаро-медицинска експертиза /л.53 – л.57
вкл., т.І от ДП/. От заключението на същата се установява, че се касае за
гръбначно животно, куче на възраст около 6 години, безпородно, с бяло
кафяво-черна украска на козината. При аутопсията на животното е установено
масивно кръвонасядане на границата на устния ъгъл и дъвкателната мускулатура.
Меките тъкани са частично разкъсани, както и подлежащите кръвоносни съдове. В
тази връзка вещото лице е направило заключение, че на животното е нанесен удар
с твърд предмет в горепосочената област. При аутопсията са взети проби от
чревно съдържание, черен дроб и бъбрек. В допълнителна ветеринаро - медицинска
експертиза /л.20-23, т.ІІ от ДП/ е посочено, че описаните от свид.Георгиева
признаци, които е установила при пристигането си и състоянието на кучето,
когато все още е било живо - изпъкнали очи, пълни с кръв, повърната храна,
тежко дишане и хриптене, се обясняват с нанесените удари на животното в
областта на главата и са вследствие, както на причиненото му нараняване, така и
вследствие на психическото му състояние, до което е било доведено.
Нараняванията в областта на главата съставляват такива от средно тежък
характер. От изготвената по делото токсикологична експертиза се установява, че
в представените за изследване проби - далак, тънко черво и бъбрек, е установено
наличие на амониев и нитратен йон, което сочи, че за умъртвяване на животното е
използвана амониева селитра. Иззетата проба от белезникавите петна също съдържа
такава /л.7-10 вкл., т.ІІ от ДП/.
При разпита си пред разследващите
органи обвиняемият Т. е заявил, че разбира
обвинението, но не е дал обяснения по случая.
Изложеното се подкрепя изцяло от
материалите по досъдебно производство № 304 ЗМ - 144/2020г. по описа на
РУ-гр.Несебър, приети като доказателства по делото.
При
така изяснената фактическа обстановка по делото, съдът намира за безспорно установено,
че извършеното от обвиняемия Т. деяние, осъществява от фактическия състав на
престъплението по чл.325б, ал.2, т.1, вр. с ал.1 от
НК. От обективна страна обект на
престъплението са обществените отношения, свързани със защита на животните, в
частност – гръбначните животни. Кучето като биологичен вид е гръбначно животно.
Изпълнителното деяние е осъществено с действие, като обвиняемият Т. е нанесъл
удари с лопата в областта на главата на кучето, с което му причинил телесно
увреждане – масивно кръвонасядане на границата на устния ъгъл и дъвкателната
мускулатура. Налице е и другият елемент от състава, а именно проява на
жестокост. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Закона за защита на
животните /ЗЗЖ/, проява на жестокост е „всяко действие или бездействие, което
причинява продължително или повтарящо се страдание на животното или увреждане
на здравето му или стрес. Съгласно т.2 от същата разпоредба, проява на
жестокост са и действията по чл.151 от ЗВМД, причиняващи страх, нараняване,
болка, страдание, стрес или смърт на животни …. /т.1/. Съгласно чл.7, ал.2, т.3
от Закона за защита на животните, за проява на жестокост се смята и
нарушаването на принципа на добрата практика по отглеждане на животни, когато
това води до вредни последици за здравето им. Несъмнено обвиняемият Т., който е
ветеринарен лекар, а към датата на деянието и управител на приюта за
безстопанствени кучета, и по трудов договор е задължен спрямо животните, които
са там, е причинил увреждане на здравето на кучето, тоест проявил е жестокост
спрямо него. Това е сторено противозаконно, извън уредените в закона хипотези.
В случая е налице предвиденият в чл.325б, ал.2, т.1 от НК съставомерен
престъпен резултат, изразяващ се в причиняване на тежки увреждания, които са в
пряка причинно-следствена връзка с извършеното. От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината “пряк умисъл”, съгласно чл.11,
ал.2 от НК. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици. С оглед
преценката на съда, основана на свидетелските показания и конкретно на
заключението на вещото лице по назначената ветеринарно – медицинска експертиза
това увреждане може да се характеризира като тежко. Нанесената рана по главата
на кучето е довело до масивен кръвоизлив, влошено общо физическо и психическо състояние
на кучето. Последното пък от своя страна е достатъчно за преценката, че начинът
на осъществяването му се явява мъчителен за кучето. В интелектуалното и волевото
съдържание на умисъла е установено съзнаването от страна на обвиняемия, че се
касае за гръбначно животно, а използваното средство и начина на „служене с
него”, показващ проява на агресия и жестокост, води
до съставомерния резултат. Прекият умисъл в случая съдът извежда от
белезите на конкретното деяние и фактическите положения, при което то е било
осъществено - при интелектуалното ниво и житейски и социален опит на
дееца. Проявата му в пълна степен илюстрира и визираната в разпоредбата на
чл.6, ал.2 от Закона за защита на животните категория „нехуманно отношение
към животните”. За такова се смята причиняване на болка или страдание на
животно или предизвикване на силен страх, което също е особено показателно за
субективното му отношение към деянието от гледна точка на нанесения удар и
засегнатото животно.
По
отношение на животни, деянието принципно би могло да се позовава на неизбежна
отбрана или крайна необходимост, каквато в случая също така не е била налице.
За да се изключи обществената опасност на деянието, извършено при неизбежна
отбрана или крайна необходимост, следва няма друг начин за избягване
настъпването на вредоносния резултат, а такъв друг начин в случая без съмнение
е бил налице и животните е могло, както е правено и друг път, да бъде упоено, без
да се нанасят удари по начина и със средствата, описани в Постановлението на
РП-Бургас, ТО-Несебър.
Предвид гореизложеното съдът намира за
доказано по несъмнен и безспорен начин, че обвиняемият Т. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на посочената по-горе правна
квалификация.
Видно
от приложеното по делото свидетелство за съдимост, обвиняемият Т. не е осъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел
четвърти от Наказателния кодекс. За извършеното от него престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от две
хиляди до пет хиляди лева.
Отчитайки
гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78а от НК за
освобождаване на обвиняемия Т. от наказателна отговорност, като за извършеното
от него деяние му бъде наложено административно наказание “глоба”.
При определяне размера на предвидената в текста на
чл.78а, ал.1 от НК санкция на обвиняемия Т., съдът съобрази от една страна
степента на обществена опасност на извършеното от него престъпно деяние, с
оглед предвиденото от законодателя наказание и разновидността на формата на
вината – „пряк умисъл”. Наред с това, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на личността на дееца – заемната от него длъжност към датата на
извършване на престъплението от една страна, а от друга - изразеното съжаление
за стореното.
При тези данни, съдът счете, че на обвиняемия Т.
следва да се наложи наказание – “глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/
лева.
Съдът счете, че така определеното наказание по вид и
размер се явява адекватно на степента на обществена опасност на престъплението
като деяние, степента на обществена опасност на обвиняемия, като личност и
напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане
целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.
С оглед изхода на по делото, съдът възложи в тежест на
обвиняемия Т. направените в хода на досъдебното производство разноски общо в
размер на 951,26 лева /деветстотин петдесет и един лева и двадесет и шест
стотинки/.
Мотивиран от гореизложените съображения, настоящият
съдебен състав постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: