Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.06.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав в закрито заседание на двадесет
и девети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир
Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Любомир Игнатов
като
разгледа докладваното от
съдия Мазгалов ч.гр.дело №3753 по
описа за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на длъжника „С.”ЕАД, срещу постановление от 08.03.2021г. по
изпълнително дело №20217850400120 на частен съдебен изпълнител Л.М.с рег.№785
на КЧСИ, с което е оставено без уважение възражение на длъжника от 24.02.2021г.
относно размера на разноските за адвокатско възнаграждение над сумата от 200
лева, таксата за издаване на изпълнителен лист, банкови комисионни в размер на
3 лева, 72 лева такси за три броя съобщения за прекратяване на делото, начислената
по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса за
размер над 30,77 лева, както и начисленият ДДС. Жалбоподателят поддържа, че
възражението му неоснователно не е било уважено. ЧСИ неправилно приел, че на
взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител, освен тези по т.1, и такива по чл.10, т.2 от Наредба №1/2004г. на
ВАдвС, тъй като реално не са извършени такива действия. Неправилно бил
определен и размера на пропорционална такса по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ. Твърди
също така, че ЧСИ няма право да си начислява ДДС, а по делото били „подпъхнати
и някакви други разноски от 48 лева неясно за какво“. Моли обжалваното
постановление да бъде отменено, а разноските- намалени.
В
срока по чл. 435, ал. 2 от ГПК взискателят е депозирал възражение, с което моли
жалбата да се остави без разглеждане като недопустима, евентуално- без уважение
като неоснователна.
В
мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат
съображения за неоснователност на жалбата и спазване на материално-правните и
процесуалните разпоредби при определяне на адвокатското възнаграждение, таксите
и разноските по изпълнителното дело.
Софийски градски съд, като
взе предвид изложеното от страните и ЧСИ, както и материалите по изпълнителното
дело, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна (длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от
обжалване), срещу валидни и подлежащи на обжалване действия сред изрично
изброените в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК (т.7), поради което е допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството
по изпълнително дело е образувано по молба от 15.02.2021г. от адв.В.С.като
процесуален представител на „Ф.М.“ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 12.12.2020г. по гр. дело
№28971/2018г. на СРС и договор за цесия, против длъжника „С.”ЕАД за
принудително удовлетворяване на парично вземане в размер на 307,77лв. В молбата
за образуване на изпълнителното производство адв.С. е посочил способи на
изпълнение- запор на движими вещи и дружествени дялове, и възбрана на недвижими
имоти. Претендирани са и разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство в размер на 400 лв., както и такси и разноски за издаване на
изпълнителния лист. Към молбата е приложен договор за адвокатско възнаграждение
с посочено и заплатено по банков път възнаграждение. С молба от 17.02.2021г.
взискателят е посочил нов способ за изпълнение- запора на банкови сметки. Поканата
за доброволно изпълнение до длъжника е изпратена на 17.02.2021г. и е получена
от него на 23.02.2021г. С постановление инкорпорирано в поканата за доброволно
изпълнение са определени разноските по изпълнението, включително 400лв. за
адвокатско възнаграждение, 5,91 лева за издаване на изпълнителен лист, 3 лева
банкови такси, 86лв. такси по т.26 ТТРЗЧСИ и 230 лева други такси по Тарифата.
Със
запорно съобщение от 17.02.2021г. е наложен запор на сметките на длъжника.
Запорът е наложен на 23.02.2021г.
Длъжникът
е подал възражение от 24.02.2021г. срещу определените разноски с поддържаните и
в настоящото производство доводи, което възражение е оставено без уважение с
обжалвания акт.
При
така установеното от фактическа страна, Софийският градски съд намира, че
постановлението на съдебния изпълнител, с което възражението на длъжника по
изпълнението против размера на адвокатското възнаграждение е оставено без
уважение е правилно и законосъобразно. Според чл.79, ал.1 ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното
дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК (поради плащане, направено след започване
на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските направени от
взискателя са за способи, които не са приложени. Във всички останали случаи се
дължат разноски по изпълнението. Длъжникът не е платил сумата по изпълнителния
лист преди образуване на изпълнителното дело, поради което същият дължи таксите
по ТТРЗЧСИ за извършените по делото изпълнителни и други действия съгласно чл.78,
ал.1 ЗЧСИ. Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната
сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова
такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния
изпълнител (в този смисъл т.11 от ТР№2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК
на ВКС).
Съгласно
чл.78, ал.5 ГПК, приложима и в изпълнителното производство, при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер,
но той не може да бъде по-малко от минимално определения съобразно чл.36 ЗАдв и
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАдвС.
Спорен
между страните е въпросът дали се дължат разноски освен по чл.10, т.1, така и
по т.2 от Наредба №1/2004г., като длъжникът твърди липса на извършени други
действия от процесуалния представител на взискателя освен подаването на молба
за образуване на изпълнително производство. Спорно е и дали заплатеното
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност по делото. С молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен и
конкретен изпълнителен способ. Подадена е допълнителна молба за промяна на
изпълнителния способ. Вземането не е изцяло удовлетворено в срока за доброволно
изпълнение. Поради това съдът намира, че на взискателя се дължат разноски за
адвокатско възнаграждение както по чл.10, т.1, така и по т.2 от Наредба №1/2004г.
на ВАдвС. При съобразяване с минималните размери на адвокатските възнаграждение
за образуване на изпълнително дело (200 лв. по т.1) плюс възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000
лв. (200лв. по т.2) то общият размер на минималното възнаграждение е 400 лв.,
каквото именно в случая е уговорено и заплатено от взискателя. Затова съдът
намира и възражението по чл.78, ал.5 ГПК за неоснователно.
С
оглед изложеното, жалбата против действията на ЧСИ за определяне на разноските
по изпълнителното дело, с които е отказал да уважи възражението на длъжника относно
разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя е неоснователна.
В
частта относно определените разноски за пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ жалбата е неоснователна, тъй като съгласно т. 26, б. "б. " от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение
се събира пропорционална такса върху събраната сума, която за сума от 100 до
1000 лв. е 10лв. + 10% за горницата над 100 лв. Според забележка т. 4 към т. 26
от ТТРЗЧСИ в размера на паричното вземане не се включват само авансовите такси.
Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК,
поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез
съответното изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство,
се включват, както в понятието "материален интерес" по смисъла на чл.
83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието "събрана сума" по смисъла на т.
26 от ТТРЗЧСИ и следва да се включват в базата при изчисляването на пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В светлината на изложеното съобразно т.26 б.
"б" от ТТРЗЧСИ дължимата пропорционална такса е правилно определена
от съдебния изпълнител.
Разноските
по издаване на изпълнителен лист- 5,91 лева държавна такса и 3,00 лева банкова
комисионна също са разноски по изпълнението, доколкото производството по
издаване на изпълнителен лист е част от изпълнителното производство.
Разпоредбата
на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС изрично определя като независима икономическа дейност
упражняването на свободна професия от частните съдебни изпълнители (ЧСИ).
По въпроса с
начисляването на данък върху добавената стойност от ЧСИ, настоящият състав
намира следното:
Всяко
лице има статут на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС в
случаите, когато същото извършва независима икономическа дейност, без значение
от целите и резултатите от нея. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЧСИ частен съдебен
изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на
частни притезания. Глава седма на същия закон "Такси и разноски по
изпълнението" регламентира таксите, които събират частните съдебни
изпълнители. На основание чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ размерът на таксите се определя
с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след
съгласуване с камарата. Действащата тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ е
обнародвана в бр. 35 на ДВ от 28.04.2006 г. Съгласно чл. 80 от закона за всяко
действие на ЧСИ дължимата такса, определена с тарифата по чл. 78, ал. 2 се
внася авансово. Таксите, които ЧСИ събира, по своя характер са възнаграждение
за извършените от ЧСИ услуги/действия по повод изпълнението. На основание чл.
12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по
смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице и
е с място на изпълнение на територията на страната, освен в случаите, в които
този закон предвижда друго. Тъй като извършваните от ЧСИ доставки на услуги,
във връзка с които се събират определените в тарифата такси не попадат в
изключенията, посочени в Глава четвърта "Освободени доставки и
придобивания" от ЗДДС, те са облагаеми доставки на услуга по смисъла на
ЗДДС. Следователно върху таксите се дължи ДДС и ЧСИ правилно е начислил такъв.
Таксите
в общ размер на 48 лева са начислени законосъобразно във връзка с връчването на
препис от подадената жалба на взискателя.
Предвид
изложеното жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена
без уважение.
Относно искането на
взискателя и ответник по жалбата, за разноски в настоящото производство:
Предвидената
в ГПК отговорност за съдебни разноски произтича от принципа за неоснователно
предизвикан съдебен спор, който в случая е предизвикан от действия на ЧСИ,
поради което последният би бил отговорен за евентуалните вреди от тези
действия. Действително, разпоредбата на чл.81 ГПК предвижда, че във всеки акт,
с който приключва делото на съответната инстанция, съдът се произнася и по
искането за разноски. Разпоредбата следва от принципа, че въпросът за
отговорността за съдебни разноски следва да се изчерпи в производството, по
което са направени, тъй като разноските не могат да са самостоятелен предмет на
друго производство и същият касае само случаите на разпределяне на разноските
между страните по делото. Принципът не може да намери приложение по отношение
на трети за спора лица, когато с действията са предизвикали правния спор, а в
случая законът е предвидил специален ред за ангажиране на отговорността им,
включително за направени от страната в изпълнението разноски, когато не са
налице основание същите да бъдат понесени от насрещната /чл.74 ЗЧСИ/. Доколкото
става въпрос за разноски, разбирани като вреда, намиращи се в пряка причинна
връзка със сочени незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, същите не
следва да се понесат от длъжника- жалбоподател в настоящето производство.
Водим
от горното, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „С.”ЕАД, срещу
постановление от 08.03.2021г. по изпълнително дело №20217850400120 на частен
съдебен изпълнител Л.М.с рег.№785 на КЧСИ, с което е оставено без уважение
възражение на длъжника от 24.02.2021г. относно размера на разноските и таксите
в изпълнителното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/