Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.
Ловеч, 17.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично заседание на четиринайсети юли
през две хиляди и двайсета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от чл.съдия Ангелова в.гр.д.№ 332/2020г., за да се
произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.179 от ЗМВР.
С Решение № 429/15.10.2019г.,пост.по гр.д.№968/2019г.
РС-Ловеч е осъдил ГД„ПБЗН“- МВР, с адрес град ****, представлявана от главен
комисар Н Н., на основание чл.178,ал.1,т.3 вр. вр.чл.187,ал.6 от ЗМВР, да заплати на П.Н.П., ЕГН-**********
***, сумата 1 530,06 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 20.05.2016г.-31.03.2019г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба -
20.05.2019г. до окончателното й изплащане.ГД”ПБЗН”МВР е осъдена да заплати на П.Н.П.
сумата 300лв., представляващи съдебно-деловодни разноски на основание чл.78,
ал.1 от ГПК и на РС- Ловеч сумата 161,20
лв., от която 61,20лв..държавна такса върху уважената част на иска и 100лв.-
възнаграждение за вещо лице.
Постъпила е жалба от ГД”ПБЗН”-МВР,с адрес за призоваване гр.София,ул.”Никола
Габровски”№30, чрез юрисконсулт И.В.,против Решение 429/15.10.2019г., пост.по
гр.д.№ 968/2019г. по описа на РС-Ловеч. Счита решението за неправилно и
незаконосъобразно и моли да се отмени и постанови ново, като се отхвърлят
претенциите изцяло.
Развива,че не е налице приетата от съда празнота в
уредбата касаеща служителите в МВР. В чл.187,ал.3 от ЗМВР е прието – „При работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.”.През този период е
действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР (Наредба № 81213-776/29.07.2016 г.).
Тук е регламентирано: „За държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 6 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период".
Заключава,че съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния
труд по ЗМВР е 8 часа (8:8 е равно на коефициент 1), а не както е по смисъла на
КТ 7 часа : 8 часа = коефициент 0,143.
Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която съдът прилага за да постанови
решението си, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време. Това правило определя коефициент за превръщане на отработените нощни
часове в дневни, което произтича от различната нормална продължителност на
дневното и нощното работно време установени в чл. 136 и чл. 140 от кодекса на
труда.
Счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на
Кодекса на труда, тъй като в ЗМВР в чл.187,ал.3 е определил продължителност на
нощния труд не повече от 8 часа. Или- не е налице празнота, а има специфична
законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на часове
нощен труд - 8 часа. Тази разпоредба не е обявена за противоконституционна.
Заключава,че няма основание да се приложи общата
разпоредба за структурата и организацията на работната заплата , а специалната
разпоредба на чл.187,ал.1 и от ЗМВР и издадените наредби по същия закон.
Сочи,че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа, а за положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.
Следователно няма празнота в специалната уредба, а съгласно нея съотношението
между нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8часа/8 часа, което е равно на
коефициент 1, а не както е по КТ - 7 часа към 8 часа ,което е равно на
коефициент 0,143.
При постановяване на решение по делото моли да се
съобрази и съдебна практика- Решение № 122330/23.05.2019 г. на СРС, постановено
по гр.дело № 14379/2017 г. по описа на същия съд и Решение № 91/30.01.2017 г.,
постановено по гр.дело № 1796/2016 г. по описа на Окръжен съд -Варна. Изводи за
неприложимост на гражданското законодателство и на НСОРЗ по отношение на
служителите на МВР се съдържат и в трайната съдебна практика на Районен съд -
Ловеч и на Окръжен съд - Ловеч, а именно: Решение № 342/2015 г. по гр.д. №
23/2015 на PC - Ловеч, потвърдено с Решение № 1 /04.01.2016 г. по в.гр.д. №
447/2015 на Окръжен съд - Ловеч; Решение № 401/2015 г. по гр.д. № 841/2015 г.
на Районен съд - Ловеч, потвърдено с Решение № 11 по в.гр.д. № 559/2015 г. на
Окръжен съд - Ловеч; Решение № 234/08.06.2015 г. по гр.д. № 122/2015 г. на
Районен съд - Ловеч, потвърдено с Решение № 288/29.10.2015 г. на Окръжен съд -
Ловеч; Решение № 300/09.11.2015 г. по в.гр.д. № 390/2015 г. на Окръжен съд -
Ловеч; Решение № 369/10.09.2015 г. по гр.д. № 26/2015 г. на Районен съд -
Ловеч, потвърдено с Решение № 327 /08.12.2015 г. по в.гр.д. № 483/2015 г. на
Окръжен съд - Ловеч, както и Решение № 55/07.04.2015 г. на ВКС по гр.д. №
5169/2014г.,III ГО на ВКС.
Допълва,че ЗМВР прави разграничение между извънреден
и нощен труд, като последният изрично е посочен в чл. 179,aл.1 от Закона. В ал.
2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за
нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи.
Допълнителните възнаграждения за извънреден труд са посочени в чл.187,ал.6 от ЗМВР, като в ал.5 изрично е посочено, че извънредният труд, представлява работа
извън редовното работно време до 280 часа годишно, което се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск или с възнаграждение за извънреден труд, в
размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Счита,че
по този начин законодателят ясно разграничава извънреден от нощен труд, като
възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд
в заповед на министъра на вътрешните работи. Извънреден е този труд, който се
полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без
противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за
служителя работно време. Твърди,че полагането на нощен труд, когато е в рамките
на установеното работно време, не се явява извънреден труд. Неточно е
разбирането, че часовете в повече, които се получават при преобразуването на
нощен в дневен труд се явяват извънреден такъв. Тези часове в повече се
заплащат също по реда, определен за заплащане на нощен труд. В процесния
случай, за да е налице извънреден труд, е необходимо служителят да е положил
нощен труд извън определените за МВР часове нощен труд - 8 часа.
По изложените аргументи за недължимост на главния
иск, неоснователен се явява и акцесорния иск за лихви.
Обжалва и размера на присъдените разноски,като
излага,че по делото няма доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съгласно TP№6 от 06.11.2013 г. по т.д.№6/2012г.
ОСГТК на ВКС само, когато е доказано извършването на разноски в
производството, те могат да се присъдят по правилата на чл.78 ГПК. Ето защо в
договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по
силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по
определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които
е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението
е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото.
Даже и да е представен по делото списък на
разноските, то няма доказателства че те са заплатени от ищеца. Ако е
представено извлечение за банков превод, то в него трябва да бъде отбелязано,
че адвокатския хонорар се отнася за дело № 968/2019 г., тъй като в противен
случай, такъв вид документ може да се представи по всички идентични заведени
дела срещу ГДПБЗН-МВР.
В случай,че няма отразени данни в договора за правна
помощ или в банково извлечение за превод за адв. хонорар по гр. д №968/2019г.,
то такива не са сторени и не могат да бъдат присъдени.
По изложените съображения моли да се постанови
решение, с което се отмени Решение №429 от 15.10.2019 г. по гр. д. № 968/2019
г. по описа на РС-Ловеч, като неправилно и незаконосъобразно и се постанови
друго с отхвърляне на иска за допълнително възнаграждение за извънреден труд,
като неоснователен, необоснован и недоказан. Моли да се присъдят и направените
по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Не е постъпил отговор по чл.263 от ГПК от въззиваемия
П.Н.П. ***.
В съдебно заседание не се явява
представител на въззивника. Изпратено е писмено становище да се гледа делото в отсъствие на негов
представител,като поддържа възизвната жалба.
Въззиваемият П.Н.П.,не се явява. Пълномощникът му адв.В.В.-***
подава молба да се гледа делото в тяхно отсъствие. Няма доказателствени
искания. Моли да се потвърди обжалваното
решение и присъдят направените
разноски,за които прилага списък.
От приложените по гр.д.№968/2020г.по
описа на РС-Ловеч, преценени поотделно и в съвкупност, въззивният състав приема
за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се
произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната
жалба е подадена в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на
чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК.Затова съставът я приема за редовна и
допустима и я разгледа по същество.
При проверката си по реда на чл.270
от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са
налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение. При горните
констатации съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по
правилността на атакуваното решение.
По същество.
Не се спори,че през процесния период от 20.05.2016г.
до 31.03.2019г. ищецът е работил в Районна служба „ПБЗН“-Ловеч, при ОД„ПБЗН”-Ловеч-МВР,
към ГД”ПБЗН”-София-МВР. По делото е представен Акт от 28.12.2009г за
встъпването му в длъжността „командир на екип” в „ОУ”ГЗ”-Ловеч в
ГД”ГЗ”-МВР,категория „Д”. Със Заповед РД-01-237 от 10.01.2010г.на ГД”ГЗ” е
назначен на длъжност държавен служител в ОУ”ГЗ”-Ловеч-Група „Аварийно
–спасителни дейности”. С Акт от
28.07.2015г. е встъпил в длъжност „командир на екип” група „ПСД”,
РСПБЗН-Ловеч,РДПБЗН-Ловеч при ГДПБЗН-МВР. Приложен е и Протокол от 15.06.2017г.
за назначаването му на длъжност „командир на екип” в „Пожарогасителна и
спасителна дейност” при РС”ПБЗН” към РД”ПБЗН”-Ловеч. В Протокола от
15.06.2017г. ищецът е удостоверил с подписа си,че е запознат специфична длъжностна
характеристика на длъжността му „командир в екип”.
Не се спори,че с оглед тази му трудова заетост, е със
статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1,т.1,пр.1 от ЗМВР-
„държавен служител-орган на ПБЗН”.
Периодът, за който ищецът предявява претенцията си, е
от 20.05.2016г. до 31.03.2019г. Твърди,че е полагал труд на 12-часови смени по
график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през
нощта – общо 1 592 часа. Работното му време е изчислявано сумарно,съгласно
чл.187,ал.3 от ЗМВР. Нормата предвижда,че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 6.00ч.,като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно
чл.187,ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица.Твърди,че на основание чл.187,ал.9 от ЗМВР през процесния период редът
за организацията и разпределението на работното време, отчитането му
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР, са били регламентирани с
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. (обн.в „Д.в-к” бр.60/02.08.2016г.-в сила от
02.08.2016г.). Обяснява,че в тази наредба липсва предвиденият в предходната–Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. ред за преизчисление
на отработените часове нощен труд с коефициент 0.143 към часовете дневен труд.
Счита,че е налице законодателен пропуск,който следва
да бъде преодолян с приложението на чл.9,ал.2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), предвиждаща преизчисление на
нощните часове с коефициент 1.143 към отработените такива през деня.
Коефициентът представлява съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощно работно време, установено за подневно отчитане на работното
време. Прилагайки този коефициент твърди,че се явяват 227 часа извънреден труд,
които трябва да му бъдат заплатени допълнително. Съобразно заплатата му и
часовата ставка претендира сумата 1845.51лв.
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза с в.л.Н. Р.,която след проверка в графиците, нарядните книги и ведомостите
за заплата през процесния период, дава заключение,че за времето от 20.05.2016г.
до 31.03.2019г. ищецът е положил труд по графиците за дежурства, който е
отчитан на 1м. и на
Съставът приема заключението на съдебната експертиза
като обективно, а анализа на констатациите ще изложи по същество.
При така установената фактическа обстановка съставът
намира,че съдът е сезиран с иск с правно основание по
чл.178,ал.1,т.3,във вр.с чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР и чл.140 и чл.143 от КТ – заплащане на стойността на положен от ищеца и
незаплатен от работодателя извънреден труд, изчислен по правилото на чл.9,ал.2 от НСОРЗ,а именно „..чрез превръщането на нощните часове в
дневни с коефициент,равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощно работно време,установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място..”.
Съставът,като съобрази нормативната уредба и
спецификата на извършваната от ищеца работа, намира,че претенцията му е изцяло
неоснователна и недоказана.
Първият спорен между страните въпрос е приложима ли е
сочената от ищеца НСОРЗ при остойностяване на положения от него труд през
нощта, съгласно графиците за дежурствата и сумарното отчитане на
отработеното време.
Съставът приема,че този поднормативен акт не е приложим,тъй
като статутът на държавните служители в МВР от категорията на ищеца е изцяло
уреден в ЗМВР, който се явява специален закон. Правилото е изрично въведено с
нормата на чл.142,ал.2 от ЗМВР. Разпоредбите са конкретни и изчерпателни и не
се налага субсидярно приложение на общите правила на трудовото законодателство,а
още по-малко прилагане на аналогия.
Така в чл.176,ал.1 от ЗМВР е предвидено,че брутното
трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178 от ЗМВР са
регламентирани допълнителните възнаграждения- т.1-т.5. В т.3 е
предвиденото допълнително възнаграждение
за извънреден труд. Отделно е уредено възнаграждението, което се полага на
държавните служители, полагащи труд през нощта от 22.00ч. до 6.00ч. Регламентацията
на това допълнително възнаграждение е предмет на специална уредба-съгласно ал.2
на чл.179 от ЗМВР- с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и редът за плащане,а
размерът –с негова заповед.
По отношение на работното време в чл.187,ал.1 от ЗМВР
е предвидено,че нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично, при 5-дневна работна седмица. В ал.3 от нормата е предвидено
изключение,а именно, че за държавните
служители в МВР е възможно да се установи и работно време на смени с
продължителност от 8, -12, - 24 - часа, като работното време се изчислява
сумирано за тримесечен период. Предвидено е и, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00ч. и 6,00ч., при което
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
От това следва,че за този вид служители в МВР това е нормална продължителност
на работното време през нощта- 8 часа. В чл.187,ал.5 от ЗМВР е регламентиран
начинът за компенсиране на работата извън редовното работно време до 280 часа.
Положеният извънреден труд до 70ч. на тримесечен период за служителите, работещи
на смени (т.2), се компенсира с възнаграждение за извънреден труд, което
съгласно като съгласно ал.6 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Лимит на полагания извънреден труд е установен в ал.7-
до 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Редът за организацията и разпределението
на работното време,за неговото отчитане,за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време,режимът на дежурство,времето
за отдих и почивките на държавните служители, е предвидено да се регламентира с
наредба на министъра на вътрешните работи(ал.9).
Известно е,че са издадени последователно
няколко наредби,като за преценка на актуалната за процесния период уредба,е
нужно да се проследи хронологията на действието им.
Така за периода 19.08.2014г. - 01.04.2015г.
е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.(обн.в ДВ, бр.69/19.08.2014г.- в
сила от 19.08.2014г., отм.с ДВ бр.40/02.06.2015г.- в сила от 01.04.2015г.).
Следва Наредба №
81213-592/25.05.2015г.,действала за времето от 01.04.2015г. до 29.07.2016г.
Наредбата е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г.на ВАС,пост.по
адм.д.№5450/2016г.,обн. в ДВ бр.59/29.07.2016г.
За периода от 02.08.2016г. до
10.01.2020г. е в сила Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.(обн.в ДВ бр.60/02.08.2016г.-в
сила от 02.08.2016г.и отм., считано от 10.01.2020г.със следващата наредба).
В момента
действаща е Наредба №8121з-36/07.01.2020г.(обн.в ДВ бр.3/10.01.2020г.,в сила от
10.01.2020г.)
Видно е,че независимо от отмяната на
издаваните наредби,във всеки един момент,включително и в процесния-
27.05.2016г.-31.03.2019г., е имало действаща норма, регламентираща реда за
организацията и разпределението на работното време…
(С § 4
от ЗР на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. е отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.
Действието на последната е възстановено с отмяната на Наредба
№8121з-592/25.05.2015г.(с Решение № 8585/11.07.2016г. на ВАС по
адм.д.№5450/2016г., влязло в сила с обнародвано на 29.07.2016г.с ДВ-бр.59),но
отново е преустановено с приетата на 02.08.2016г. Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. Последната пък е отменена с Наредба №8121з-36 от
07.01.2020-в сила от 10.01.2020.)
Видно от приложената по делото Заповед
УРИ:921з-615/30.08.206г.на Директора на РДПБЗН-Ловеч организирането и разпределението
на работното време е било регламентирано и на местно ниво,в съответствие с описаната
по-горе нормативна уредба.
По същия начин е имало действаща и прилагана
уредба на размера на допълнителното възнаграждение за нощния труд на държавните
служители в МВР. Както се посочи по-горе,съгласно чл.179,ал.1 от ЗМВР е
предвидено да се регламентира с нарочна заповед на министъра на вътрешните
работи. По делото е приложена Заповед №8221з791 от 28.10.2014г.,с която в
съответствие с горните правомощия министърът е определил възнаграждение за
всеки отработен нощен час или за част от него между 22.00ч. и 6.00ч. на държавните
служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на
0.25лв. Подобна е регламентацията и в последвалите нарочни актове - Заповед №8121з-40/15.01.2015г.(отм.с
Реш.№1694/17.02.2016г.на ВАС-ДВ бр.17/2016г.), Заповед №8121з-663/05.06.2015г.,
Заповед №8121з-437/28.04.2016г.(отм.с Реш.№5937/12.05.2017г.на ВАС-обн.ДВ
бр.49/2017г.). Последните са отменени със Заповед №8121з-1429/23.11.2017г.(обн.ДВ
бр.98/08.12.2017г.),в която отново допълнителното възнаграждение за нощен труд е
в размер на 0.25лв.
Изводът,който се налага от изложената
по-горе хронология,е че през процесния период- 20.05.2016г.-31.03.2019г. е
имало и има действаща и прилагана нормативна уредба,както на организацията и
разпределението на работното време, така и на условията,реда за изплащане и
размера на полагащото се допълнително възнаграждение. Видно от приложените по
делото платежни бележки на ищеца редовно е изплащано възнаграждението за
положен нощен труд,с конкретно посочени отчетени часове.
(друг
е въпросът дали това възнаграждение е достатъчно, обективно и съответстващо на
полагания специфичен труд от служителите на ГД”ПБЗН”, което не е предмет на
предявения тук иск)
По изложените съображения съставът приема,че
няма основание за субсидярно приложение на нормите на НСОРЗ при регламентиране
на служебното правоотношение на ищеца,като държавен служител – орган по ПБЗН,съгласно
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР.
Няма основание за прилагане на чл.9,ал.2 от НСОРЗ и с
оглед определената й приложимост в
случаите на „подневно” отчитане на работното
време. Както се изясни работното време на ищеца,като работещ на смени,е
отчитано в часове,сумирано за периоди от 1 и от 3 месеца,а не подневно.
На следващо място тезата на ищеца не може да
се сподели, тъй като положеният труд през нощта неправилно се определя като
„извънреден”. Известна е дефиницията на извънредния труд, дадена в чл.143 от КТ, а именно „Извънреден е трудът,който
се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време.”.
В случая претенцията на ищеца е за присъждане на допълнително
възнаграждение за положен труд в рамките на утвърденото работно време, съгласно
определения график и регламентация на работа смени. Както се посочи по-горе (чл.187,ал.1
и ал.3 от ЗМВР) по отношение на държавните служители в МВР изрично е регламентирано,че
нормалната продължителност на работното им време е 8 часа дневно,съответно в
ал.3-при работа на смени и полагане на труд през нощта- 8ч. за всеки 24-часов
период. От тази конкретна уредба следва,че по отношение на тази категория
държавни служители е въведено изключение от общия норматив на продължителност
на нощния труд (чл.140,ал.1 от КТ) и тя е 8 ч. И това е обяснимо със
спецификата и динамиката в работата на тази категория държавни служители, обществените отношения, които регламентира ЗМВР, насоките в
дейността на ГД”ПБЗН”, съгласно чл.2 от ЗМВР. Именно заради специфичната
натовареност в работата им са предвидени и редица мерки за закрила,обезщетения,компенсации
и т.н.
При така регламентираната нормална
продължителност на работното време от 8ч. няма нужда от търсеното от ищеца
преизчисление,тъй като не се явява разлика между положения през деня и през
нощта труд. Нещо повече-дори и да се приложи цитираното правило,то изчислението
би имало резултат 1 (8:8) и отново няма да има основание за търсеното допълнително
възнаграждение.
Изводът на състава е, че не е налице
извънреден труд при работата през нощта
на държавния служител-орган на ПБЗН(съгл.чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР), в случаите
когато това е в рамките на утвърдените графици на нормална работа. Данни за
положен от ищеца и незаплатен извънреден труд няма и не се твърди от него,поради
което и не се открива основание за присъждане на допълнително възнаграждение по
чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР.
Регламентацията на нощния (чл.179) и на извънредния
труд (чл.178,ал.1,т.3,чл.187,ал.5,т.2,ал.6,ал.7) в ЗМВР е отделна, ясна и изрична и няма основания за смесване на
нормите. Приети са и се прилагат и отделни подзаконови нормативни актове за
реда, организацията на полагането, отчитането и заплащането им.
Не може да се открие
основание за споделяне на тезата на ищеца и в нормата на чл.188,ал.2 от ЗМВР,предвиждаща
приложение по отношение на държавните служители,които полагат труд през
нощта,на специалната закрила съгласно КТ- нормите на чл.140-чл.142 от КТ. Тази
специална закрила е съобразена при регламентиране на нощния труд в ЗМВР,също и в
наредбите по чл.179,ал.2 и по чл.187,ал.9 от ЗМВР,като отново е отчетена и
спецификата на труда, полаган от тази категория държавни служители.
По изложените съображения ОС-Ловеч
намира,че претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за положен
извънреден труд за периода от 20.05.2016г. до 31.03.2019г., на стойност 1530.06лв.,ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба,е неоснователна и недоказана.
Обжалваното Решение №429/15.10.2019г.,пост.по гр.д.№968/2019г.на РС-Ловеч, с което
претенцията е уважена в размера на 1530.06лв., е неправилно и следва да се
отмени и вместо него се постанови отхвърляне на иска изцяло.
При този изход решението
следва да се отмени и в частта за осъждане на ГД”ПБЗН”-МВР да заплати на П.Н.П.
разноски по чл.78,ал.1 от ГПК в размер на 300лв., по сметката на РС-Ловеч-държавна
такса в размер на 61.20лв. и възнаграждение за вещо лице,съразмерно с уважената
част от иска от 100лв.
С оглед заявеното изрично
искане, на ответника-сега въззивник, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК, ЗПП и Наредба за заплащането на правната
помощ. При съобразяване размера на претенцията и липсата на особена правна и
фактическа сложност на спора,съдът определя възнаграждение в размер на 100лв. за всяка инстанция, или общо 200лв. Следва
да се присъди и внесената държавна такса в размер на 31лв. Така общата
сума,която П.Н.П. следва да заплати на ГД”ПБЗН” е 231лв.
По изложените съображения ОС-Ловеч
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 429/15.10.2019г.,постановено по гр.д.№ 968/2019г.по описа на РС-Ловеч,с
което ГД„ПБЗН“-МВР, с адрес град ****,
представлявана от гл. комисар Н. Н., на
основание чл.178,ал.1,т.3, във вр.с чл.179,ал.1 от ЗМВР, е осъдена да
заплати на П.Н.П. с ЕГН-********** ***, сумата 1530,06лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 20.05.2016г.
до 31.03.2019г., на основание чл.178,ал.1,т.3,във вр.с чл.187,ал.6 от ЗМВР,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
делото (20.05.2019г.) до окончателното й плащане, разноски
по чл.78,ал.1 от ГПК в размер на 300лв., по сметката на РС-Троян-държавна
такса в размер на 61.20лв. и възнаграждение за вещо лице,съразмерно с
уважената част от иска от 100лв., като неправилно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.Н.П. с ЕГН-********** ***,представляван
от адв.В.В.-***, със съдебен адрес ***, против ГД„ПБЗН“-МВР, с адрес град ****,
представлявана от гл. комисар Н. Н.,иск с правно основание чл.178,ал.1, т.3, във вр.с чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР
и чл.140 и чл.143 от КТ, за сумата 1530.06
(хиляда петстотин и трийсет лева и шест стотинки), представляваща стойността
на положен от ищеца извънреден труд, през периода от 20.05.2016г. до
31.03.2019г.,ведно със законната лихва върху тази сума с начало от подаване на
исковата молба- 20.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.Н.П. с
ЕГН-**********, с горните данни, да заплати на ГД„ПБЗН“-МВР,
с горните данни, обща сума от 231 (двеста
трийсет и един) лева, представляваща разноски по чл.78,ал.8 от ГПК за
представителството пред РС-Ловеч по гр.д.№968/2019г. и ОС-Ловеч по в.гр.д. №332/2020г.
(по 100лв.за всяка инстанция) и внесената държавна такса за въззивно обжалване
от 31лв..
С оглед цената на иска и на основание чл.280,ал.3,т.1
от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.