В публично заседание в следния състав: |
Председател: | | Георги Стоянов Милушев |
| Секретар: | | Славея Топалова |
| | | | |
като разгледа докладваното от | Георги Стоянов Милушев | |
Въззивно частно наказателно дело |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 341 ал.1, във вр. с чл. 306 ал.1 т.1 НПК. С Определение от 14.01.2010 год. по Ч.н.дело № 1020/2009 год., в производство по чл. 306 ал.1 т.1 от НПК, Кърджалийският районен съд е оставил без разглеждане молбата депозирана от Д. Ю. С. от Г. К.,понастоящем в З. Г. С. З. и е прекратил производството по делото. От посоченото определение е останал недоволен жалбодателят Д. Ю. С.,който го обжалва, като счита, че първоинстанционният съд не е уважил молбата му и не е признал 3месеца от времето,през което е бил задържан под стража. Моли да му бъде отменено обжалваното определение. В съдебно заседание поддържа жалбата си, като прави искане да му бъдат признати тези 3 месеца. Прокурора от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, като така постановеното определение е правилно и законосъобразно. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.341 ал.1, във вр. с чл. 313 и сл НПК, съобрази следното: Жалбата е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е започнало по молба на Д. С.,в която моли съда да съобрази,че в резултат на допуснатата му кумулация по определените му наказания от РС-К. му е приспаднато времето,през което е бил задържан за срок от 2м. и 18 дни,а не реално изтърпяното от него задържане под стража за срок от 5 м. и 18 дни. Първоинстанционният съд е преценил,че въпросите, свързани с приложението на чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК- за определяне на общо наказание по присъдите на С., са били предмет на обсъждане и разрешени с предходен съдебен акт - определение № 7 от 22.01.2007г. по НЧД № 904/2006г. по описа на КРС. В това определение състав на съда е групирал постановените по отношение на молителя присъди в три групи, като е зачел времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража. Това определение е изменено с Решение № 30/14.03.2007г. на ОС-К. по ВЧН № 46/2007г. по описа на КОС, влязло в законна сила на 14.03.2007г., в което съдът, на основание чл. 59 ал.2 от НК, е приспаднал времето, през което С. е бил задържан за периода от 01.10.1997 г. до 19.03.1998 г. по НОХ дело № 14/1997 г. по описа на РС Момчилград, което впоследствие е било отменено по реда на надзора от ВКС. От изложеното е видно, че възражението, изложено в молбата, касаещо единствено и само незачитане на период от време, през който е бил задържан по отмененото НОХ дело на РС-Момчилград, не е основание да се иска решаване на въпросите за общо наказание по влезлите в сила присъди- присъда № 14/97 г. по описа на МРС, не участва в направеното групиране. Както е ясно от разпоредбата на чл. 59 от НК, времето на задържане подлежи на приспадане при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода", което е извършено от съда при кумулиране на присъдите.Ако се констатира наличие на период, през който осъдения е бил фактически задържан, и този период не е бил зачетен при определяне на общо наказание, то съгласно чл. 417 от НПК, компетентен да се произнесе по въпроса е органа имащ задължение да отговаря за изтърпяване на наказанията- прокурора. Т.е. от изложеното е видно, че въпросът за приспадане на изтърпяната част от наложените наказания, е бил предмет на обсъждане след формиране на съвкупността, а доколкото делото е било образувано за определяне на общо наказание, по реда на чл.25 във вр. с чл. 23 от НК, за това вече има влязъл в сила съдебен акт. След тези правилни,законосъобразни и мотивирани съображения,съдът е приел,че на осн. чл. 24 ал. 1 т. 6 от НПК ,молбата депозирана от осъдения Д. Ю. С. от Г. К.,понастоящем в З. Г. С. З. следва да бъде оставена без разглеждане и е прекратил производството по делото. При тези данни настоящата инстанция намира, че крайният извод на първоинстанционния съд при постановяване на атакуваното определение е правилен.В настоящият случай е видно, че въпроса с определяне на общо наказание е решен и то на две инстанции,има влязъл в сила съдебен акт,а що се отнася до незачетен период на задържане,то това е от компетентността на прокуратурата. Поради изложеното,определението,като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, Окръжният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА определението от 14.01.2010 год. по Ч.н.дело № 1020/2009 год. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/ |