О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /13.01.2011г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти
състав, в закрито заседание, проведено на 13 януари през две хиляди и
единадесетата година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело №1834 по описа за 2010г. на ВОС, съобрази следното:
Настоящото
определение се постановява на основание чл.140 и сл. от ГПК.
Образувано е по иск на З.Ф.Т., ЕГН: ********** и
Н.Ф.Ч. ЕГН:**********
срещу Р.А.П., ЕГН:**********, за приемане за установено, че ответникът не е
собственик на недвижим имот, представляващ реална част от имот пл.№124 площ от
1500 кв.м. при граници: път, ПИ 760, останалата част от ПИ 124,ПИ 129 и път и
път, както и да бъде обявен за нищожни нот. акт.№154 том VVIII, дело №2305/98r на Варненския нотариус и нот.акт №39, том XVIII,
д.
№6665/98г. на
Варненския нотариус, като издадени в противоречие на закона. Ищците излагат, че
в качеството си на наследници на Фоти Н. ***, починал на 18.V1966 год., са
собственици по реституция на недвижим имот, представляващ лозе с площ 4.722 дка
с решение №1564 от 14.05.2008 год по заявление №10794/26.V.1992 год на ОСЗ
Варна на основание чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ. Имотът бил заявен с пореден №2 от
заявлението, и установен с нотариален
акт №134/1947 год. Част от същия имот с площ 2 764 дка. бил възстановен на
основание съдебно решение по гр.д.№3864/2002 год. на ВРС-ХХ с-в и представлява
част от имот 124 и път по КП „Франга дере и Кокарджа" от 1999 год.
Излагат, че процедурата по възстановяването не е приключила и няма издадена
заповед на кмета на общината за въвод във владение, тъй като няма влязъл в сила
план за новообразувани имоти. Ищците твърдят, че реална част от възстановения им имот с площ от 1500 кв.м. представляващ имот
пл. №124 при граници: път, ПИ 760 /който им е възстановен и са въведени във
владение/, и останалата част от ПИ 124, ПИ 129, път и път се владее от
ответникът без правно основание, като
същият отказва да им го предаде. Тъй като ищците нямат титул за собственост поради
това, че процедурата не е приключила, излагат, че за тях е налице правен интерес от
предявяване на иск за установяване по отношенията на ответника, че той не е собственик,
тъй като не е могъл да придобие право на собственост от несобственик,
легитимирайки се с нот. акт за покупко-продажба №39t.XVIII д.6665/98 г на Варненския нотариус, поради което и
сделката не е породила вещно правен ефект. В качеството си на купувач,
ответникът го е придобил от трето лице - Христо Костадинов Пандов. По силата на
21-во ПМС на наследодателят на праводателя на ответника -Пандо Костадинов
Христов е предоставено право на ползуване върху 1 000 кв.м. в местност
„Куванлъка". Поради незаплащане на цената на имота в законите срокове и
липса на сграда, на неговите наследници, със заповед на Кмета на Община Варна е
отказано да придобият правото на собственост върху 1000 кв.м чрез
трансформиране правото на ползуване на наследодателя им. Отказът на Кмета на
Община Варна е влязъл в сила след отхвърляне жалба до Варненския Окръжен съд по
административно дело №339/98 год. Ицщите твърдят, че на 7 IV. 1998 год Христо
Костадинов Пандов- внук на Пандо Костадинов Христов се е снабдил с нотариален
акт за собственост на процесния недвижим имот по давност, но ищците оспорват
придобиваната давност от праводателя на ответника Христо Пандов, като твърдят,
че многократно са предупреждавали същия да не предприема строителство и са го
канили да напусне имота. Казвали са му че го държи без правно основание тъй
като те са собственици, баща им има нотариален акт за него и, че вече са го
заявили в Поземлена Комисия- Варна за възстановяване. Освен това не е могъл да
го владее за себе си с намерение за своене непрекъснато в продължение на 10
години и придобие по давност до 1998 год. по отношение на Общината респективно
Държавата, която го е предоставила като земеделска земя за ползуване на дядо му
тъй като е съществувала законова
забрана затова съгласно разпоредбата на ЗС. Видно от мотивите по адм.
д.№339/1998 год. през 1993 год., Пандо Христов е подавал молба и е изготвен
оценителен протокол от 22.12.1993 год. за закупуване на имота за което са
уведомени близките му. Това явно говори, че е държал имота като чужд и е правил
постъпки за закупуване. Следователно не е могъл и едновременно да го владее за
себе си по смисъла на чл. 79 ЗС. След
като разбрали, че в имота има друго лице - Р.А.П. също устно го предупреждавали
-лично и чрез други лица, че именно те са собственици на имота, и затова да не
го загражда и стопанисва, както и че не може да го купи и да го освободи, но
той отказал. Видно от представените нотариални актове и съдебното решение от
14.04.1999 г. по адм.д. №339/1998 год, обстоятелствената проверка по нот. дело
2305 /98 год е извършена на 7.IV.1998 год. още преди приключване на делото за
закупуване на имота във ВОС и три месеца след това на 13.VII. 1998 год. е
извършена покупко-продажбата. Според ищците не е налице индивидуализация на
имота по констативния нотариален акт и акта за продажба относно границите и
площта на същия при което и ответникът не е могъл да стане собственик на целия
имот ПИ 124 както е описано в актовете, който по регистъра на имотите на
действащият кадастрален план е с площ 2960.68 кв.м. С оглед
изложеното, ищците молят съдът да постанови решение,
с което да приеме за установено по отношение на ответника, че той не е
собственик на недвижим имот, представляващ реална част от имот пл.№124 площ от
1500 кв.м. при описаните по-горе граници, на осн. чл. 124 ГПК, както и да обяви
за нищожни нот. акт.№154 том VI, дело №2305/98r на Варненския нотариус и
нот.акт №39 том XVIII д. №6665/98г. на Варненския нотариус като издадени в
противоречие на закона. С допълнителна молба от
06.01.2011г., ищците уточняват, че правният им интерес от водене отрицателен установителен иск произтича от
обстоятелството ,че процедурата по възстановяване на реститурируемия имот не е
приключила тъй като не е издадена заповед по чл.4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, планът
на новообразуваните имоти не е влязъл в сила, а и в кадастралния регистър към
кадастралната карта за района в сила от 14.10.2008 год.,като собственик е
записан праводателят на ответника Христо Костадинов Пандов. С исковата
молба са представени писмени доказателства и са напарвени доказателствени
искания.
Ответникът Р.А.П. в депозирания писмен отговор
моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, доколкото
видно от исковата молба самите ищци твърдят, че към момента не разполагат с
титул за собственост, тъй като процедурата за това не била приключила. Тъй като
не се легитимират като собственици, не са активно легитимирани да водят иск за
собственост като им липсва както материалноправна така и процесуално правна
легитимация. Освен това, не става ясно дали претендират целия имот пл. № 124,
който ответникът е придобил в собственост с нот. акт № 39/1998г или част от
него и коя точно част. Оспорва основателността на предявения установителен иск,
като твърди, че ищците не са собственици на имота. Оспорва извършената реституция с
приложеното съдебно решение и решението на ОПК за възстановяване на имота, като
твърди, че същата е извършена без правно основание-ищците
не са установили
притежавания от тях имот с представения нотариален акт №134/1947г.
Ответникът оспорва
акта и твърди, че ищците не са придобили право на собственост
въз основа на него върху процесния имот. Няма данни дали имота, описан в нот.
акт 134/1947г касае процесния имот и дали го включва в границите на описания в
този акт имот /т. е. дали съществува идентичност/, както и дали възстановения
имот е идентичен с този по нот. акт 134/1947г. Същият не е и представен към
исковата молба, макар ищците да твърдят, че въз основа на същия черпят права на
собственост. Оспорва и твърдението им, че са въведени във владение в собствения му
имот, доколкото по отношение на него въвод не е извършван по никакъв начин. Видно
от самото решение на ОПК с № 1564/14.05.2008г, същото е влязло в сила на 24.06.
2008г, като до тогава ищците не са се легитимирали като собственици и не са
можели да искат въвод на никакво основание, нито да твърдят по отношение на
ответника, че са собственици. Ответникът
твърди, че праводателят му е бил собственик на имота и същият е
индивидуализиран с четирите си граници и планоснимачен номер в нотариалния акт.
Отделно от горното, твърди, че от
закупуване на имота през м. 07. 1998г,
до завеждане на иска, той - Р. П. е владял имота необезпокоявано , като
собственик, оградил го е с ограда , ползвал го е ежедневно за складови нужди за
дървен материал и е разположил не масивни постройки за съхранението му. Този
имот е ползван за нуждите му на мебелно производство, което Р. П. извършва в
съседния имот на който е собственик /имот 129/, където се намира мебелния му
цех и двата имота се ползват ежедневно повече от десет години, като нито Р. П.,
нито работниците му са предупреждавани за това, че имот 124 има други
собственици и трябва да го напуснат. Излага, че с изтичане на повече от десет
години давностен период, през който е имал корпус и анимус-осъществявал е
фактическа власт с намерението, че свои имота като собствен въз основа на
нотариалния си акт -нот. акт №39/1998г. По изложените съображения, моли искът да
бъде отхвърлен като неоснователен. С писмения
отговор и с допълнителна молба от 20.12.2010г. са представени писмени
доказателства и са направени доказателствени искания.
Съдът намира за
неоснователно твърдението на ответника, че искът е недопустим. С оглед изложеното в исковата молба
съдът намира, че за ищците е налице правен интерес от завеждането на такъв иск.
Напротив- именно ако биха разполагали с титул за собственост, тогава не биха
имали интерес да водят този иск, а иск по чл. 108 ЗС.
По иска с правна квалификация чл. 124 ГПК, а именно за приемане за установено, че ответникът не е
собственик на подробно описаните в исковата молба имоти, доказателствената
тежест е обърната. В тежест на ответника
е да установи наличието на годно придобивно основание, легитимиращо го като
собственик. В тази връзка следва да установи, че неговите праводатели са били
собственици, поради което са могли да му прехвърлят своето право.
Представените с исковата молба писмени
документи са относими и допустими с оглед предмета на спора, поради което
следва да бъдат приобщени към доказателствата по делото.
Направените доказателствени искания на ищеца са относими и
допустими, поради което следва да бъдат уважени.
Ответникът е
представил писмени доказателства, които следва да се докладват за приемане в
с.з. с оглед даване на възможност на ищеца да изрази становище по тях.
Искането за назначаване на СТЕ с посочената задача следва
да бъде уважено, тъй като ще допринесе до изясняване на спора от фактическа
страна. В задачата на експертизата следва да бъдат включени и въпросите, посочени от ответника в писмения отговор.
Доказателствените искания на ответника следва да бъдат
уважени като относими и допустими.
Производството по делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. На страните по делото
следва да бъде дадена възможност, в едноседмичен срок от получаване на препис
от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на иска,
като на ищеца се връчи препис от писмения отговор на ответниците.
С
оглед на горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото: нот.акт №154 том VI д.2305/98 год.на
Варненския нотариуси нот.акт. №39 том XVIII д.6665/1998 г на Варненския
нотариус.,решение от 14.04.199 г по адм.д.№339/98 год., копие-извлечение от КП на „Франга дере
и „Кокарджа" 1999 год регистър на имотите ,решение №1564/14.05.2008 год на
ОСЗ Варна„решение по гр.д.№3864/2002 год на ВРС XX с-в, удостоверение за
наследници на Фоти Н.Ч. №2972/2010 год, на осн.
чл. 140, ал.1 ГПК.
На осн. чл. 140, ал.2 ГПК, отлага
произнасянето по приемането на писмените доказателства, представени с писмения
отговор на ответника и с молба от , за първото по делото с.з. с оглед даване на
възможност на ищеца да изрази становище по тях.
ДОПУСКА назначаването
на Съдебно-техническа
експертиза, със задача: 1.налице ли е идентичност между имота описан в нот. акт №154 том VI д.2305/98 год.на
Варненския нотариуси нот.акт. №39 том XVIII д.6665/1998 г на Варненския
нотариуси възстановената ни част от пл. №124 и път с площ 2.764 дка по решение
№1564/14.05.2008 год. на ОСЗ Варна- пункт 2 лозе от 4.722
дка/за възстановените със съдебно решение по гр.д.№3864/2002 год. на ВРС -XX
с-в/ по КП"Франга дере и Кокарджа" 1999 год. 2. Дали имота по нот.
акт №134/1947г е идентичен с възстановения по решението на съда и това на ОПК,
какви са границите на имота по този нотариален акт по плана от 1956г и по
настоящия план и включен ли е в описания в този нотариален акт процесния имот и
при какви граници. Идентичен ли е имота по нот. акт №134/1947г с имот пл. №124
, в каква част и площ , как се стига до този извод , ако е така и да се
повдигнат в цвят върху скица имота по нот. акт №134/1947г и процесния имот.
Каква е площта на имота по нот. акт №134/1947г, какви са границите му и въз
основа на този нотариален акт колко имота и къде, с каква площ и граници са
възстановени на ищците.
Вещото лице да изготви
скица към заключението, на която да отрази площта и границите на
имотите.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на
200,00лв., вносими по равно от ищците и ответника по сметката на ВОС за вещи
лица, като им указва, че следва да
представят доказателства за внасянето му по делото.
Определя за вещо лице Рени Попова.
Допуска на ищците
двама свидетели при режим на водене за установяване обстоятелствата във връзка със
смущаване владението на праводателите на ответника от преди 1990 год.,
противопоставянето на ищците да извършва строителни и други дейности, както и
предупрежденията до ответника да не купува местото тъй като са собственици и
имат подадени документи за земеделска реституция.
ДОПУСКА на ответника двама свидетели,
които да установят факта на владение и обстоятелството, че ищците не са му
пречили и смущавали ползването на имота.
ОСТАВЯ без уважение искането за
изсушаване на трети свидетел за същите обстоятелства.
На ищците /след представяне на доказателства а за платена
ДТ/ да се издаде съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдят
със заверени копия от нотариални дела № 2305/2008 год., и
№6665/98 год на Варненския нотариус в случай, че се съхраняват
Да се изиска от ОСЗГ
преписката по възстановяване на имота -по заявление №10794/26.05. 1992г на З.Ф.Т..***/2002г
на ХХс на ВРС, с решение по което е обявена нищожност на решението на ОПК.
Задължава ищците да представят
нот. акт № 134/1947г, въз основа на който твърдят, че са собственици на имота,
като след представянето му ще конкретизираме основанията си за оспорване.
На ответника /след представяне на
доказателства за за платена ДТ/ да се издаде съдебно удостоверение, по
силата на което да се снабди със заверено
копие от нотариалното дело по констативен нот. акт № 154/1998г на Христо
Костадинов Пандов от нотариус Д. Стоянова.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 23.02.2011г. от 14.30 часа, за която дата и час да се
призоват страните. На същите да се връчи препис от настоящото определение,
което съдържа проекта за доклад, като на ищеца се връчат и преписи от писмените отговори на ответниците.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят
писмено становище по доклада на иска.
УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата на
чл. 140, ал.3 ГПК, че съществуват възможности за извънсъдебно разрешаване на
възникналия спор - медиация или друг способ за доброволно уреждане.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: