РЕШЕНИЕ
№ 16605
гр. София, 09.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20231110163095 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл ГПК
Образувано е по предявен от Г. И. Г. против З. Ж. Г., иск по чл.49 СК за развод, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, съединен с небрачни искове по
чл.56 и чл.53 от СК.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 29.12.2004г.,
като от брака нямат непълнолетни деца. Твърди се, че страните от дълъг период от време не
съжителстват заедно, между тях липсва взаимност и грижа, изпитват непоносимост един
към друг.
Предвид изложеното, ищецът намира брака си за дълбоко и непоправимо разстроен,
поради което иска да бъде прекратен .
В отговора си по исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната
страна, намира предявените искове за допустими, приема иска за основателен само досежно
искането за развод, твърди, че разстройството на брака е по изключителна вина на съпруга
като излага доводи за това.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно
чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак от 29.12.2004г. на гр. София,
общ.Столична, район Триадица, страните са сключили брак, за което обстоятелство е бил
съставен акт за граждански брак №3305/29.12.2004г. на гр.София, като при сключването на
брака съпругата е приела фамилното име на съпруга си - Г..
По делото се установява по безспорен начин, че страните нямат непълнолетни деца, а
пълнолетното общо дете на страните има право на самостоятелен иск срещу родител ако
има основание за това.
1
По делото са изслушани показанията на свидетеля И. Г. Г./посочен от ищеца/, негов син.
От показанията му се установяват посочените в исковата молба твърдения за дълбоко и
непоправимо разстройство на брака досежно продължителната раздяла между страните, а
именно: ответницата живее разделено от ищеца повече от три години, като в продължение
на една година е комуникирала с ищеца чрез свидетеля . Като причина за лошите им
отношения свидетелят сочи общият им бизнес. Твърди, че ответницата е напуснала
семейното им жилище. Не му е известно някой от съпрузите преди раздялата да е
изневерявал. Свидетелските показания на Д. М. Х./посочена от ответницата/ също сочат на
продължителна фактическа раздяла между съпрузите. Твърди, че съпругата все още се
надява да постигнат нормална комуникация със съпруга, но разривът в нормалните им
отношения е с давност две-три години преди фактическата им раздяла. Сочи, че знае за
друга жена докато съпрузите са живеели съвместно, това научила от съпругата, виждала я на
снимка. Заявява, че съпругата е подложена на психически тормоз във връзка със семейния
им бизнес.
Други допустими и относими към предмета на делото доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен. При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че предявеният иск за развод е основателен. От показанията на свидетелите по
делото се установява, че от сравнително дълъг период от време страните не поддържат
близки отношения, не живеят заедно и по този начин се намират в състояние на фактическа
раздяла, още повече, че продължителната фактическа раздяла между съпрузите, която
лишава брака от съдържание и особено, когато няма изгледи да бъде прекъсната, обикновено
причинява дълбоко разстройство. Посочените обстоятелства, в съвкупност с категоричната
липса на контакт между страните, показва по безспорен начин, че семейната общност е
трайно и непоправимо разрушена. Това е един значителен период от време, през който
страните реално са прекъснали брачната си връзка. Нарушени са принципите на чл.14 и чл.
17 на СК, съгласно които отношенията между съпрузите се изграждат на основата на
взаимно уважение, общи грижи и разбирателство, които категорично отсъстват между
страните. Пълната дезинтересованост на страните един към друг и семейството, липсата на
доказателства, че някоя от тях е правила опити за съхраняване на брачния съюз, сочат по
категоричен начин, че семейната общност е трайно и непоправимо разрушена. От друга
страна, по делото остана неизяснена конкретната причина довела до фактическата раздяла
на страните, т.е. не се доказа по категоричен начин ищецът да е имал извънбрачна връзка, не
се установява също така някоя от страните да е положила дори минимални усилия за
съхраняване на брачния съюз, не се установява ответницата да е направила дори опит да
осъществи контакт с ищеца, данните сочат, че се е съгласила доброволно да напусне
семейното жилище. При така установените факти за отношенията между съпрузите, съдът
намира, че брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и
добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати.
Съгласно чл.49, ал.3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Искания
за това е направила ответницата с отговора по чл. 131 от ГПК по исковата молба, поради
което съдът следва да се произнесе и относно вината на ответника за разстройството на
брака.
От обсъдените по-горе доказателства, съдът установи, че е настъпило дълбокото и
непоправимо разстройство в брака, сключен между страните в настоящото производство, в
резултат на виновното поведение на двете страни. По делото не са събрани доказателства,
даващи основание на съда да приеме, че която и да е от страните с поведението си е
допринесъл за разстройството на брачната връзка, като не е положил никакви усилия за
2
запазване на брака, поради което и съдебният състав приема, че вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство е на двамата съпрузи, които са се дезинтересирали
един от друг, доколкото по делото липсват каквито и да е доказателства, даващи на съда
основание да приеме обратното, респ. да приеме че вината за разстройството на брака е
само на единият съпруг. Нещо повече в брачният процес вината не се предполага, а подлежи
на установяване от този съпруг, който твърди, че другият е виновен за дълбокото и
непоправимо разстройство на брачната връзка, в случая ответницата, която не установи в
процеса конкретни брачни провинения на ответника. За влошаване на брачните отношения
се сочат бизнес отношенията между съпрузите.
Според чл.322, ал.2, изр.ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име. Страните нямат не навършили пълнолетие деца от брака си, поради което
съдът не се произнася относно родителските права, личните отношения и издръжката на
децата. Страните не претендират издръжка един от друг, поради което и съдът не дължи
произнасяне и по този въпрос. По делото е заявена и претенция за ползване на семейното
жилище, но поради липса на доказателства, че именно споменатото като такова е семейното
жилище, като дори претендиращият ищец в исковата молба не е конкретизирал кое е това
жилище, то това искане следва да се остави без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл.326 от ГПК в решението, с което се допуска разводът,
съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят в бъдеще.
Предвид обстоятелството, че от страна на жената, по отношение на която по безспорен
начин се установява, че при сключването на гражданския брак е приела фамилното име на
мъжа си, не е заявена претенция по чл.53 от СК, то съдът намира, че следва да бъде
постановено, след развода тя да носи брачното си фамилно име Г..
По разноските: Предвид вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака,
държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50 лв. се дължи по
равно от страните. Искане за присъждане на разноски не е заявена, поради което съдът не
дължи произнасяне.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.44, т.3 вр. чл.49, ал.1 СК, ГРАЖДАНСКИЯ БРАК,
сключен между Г. И. Г., ЕГН ********** и З. Ж. Г., ЕГН **********, с Акт за граждански
брак №3305/29.12.2004г. на гр.София, СО, район Триадица, поради настъпило ДЪЛБОКО
И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.
ОБЯВЯВА, на основание чл.49, ал.3 от СК, че вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е ВЗАИМНА.
След прекратяване на брака жената на основание чл.326 ГПК да носи брачното си
фамилно име Г..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. И. Г., ЕГН ********** за присъждане
ползването на семейното жилище.
ОСЪЖДА на основание чл.329, ал.1 ГПК, Г. И. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка
на СРС сумата 25,00 лева-държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл.329, ал.1 ГПК З. Ж. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка
на СРС сумата 25,00 лева-държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
3
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4