№ 420
гр. Плевен, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря А.Й.Д.
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20254400500622 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 71 от 22.05.2025 г по гр. Дело № 494/24 г по описа
на РС – Никопол състав на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че „ВЪБЕЛГУМ" ЕООД, ЕИК *** ДЪЛЖИ на
„А1 България" ЕАД с ЕИК *** следните суми: 2280.54 лв. , представляваща
месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор ***,
партида *********, ID на договор *** от 06.08.2015 за периода 14.09.2023-
13.03.2024; 364.50 лв., представляваща месечни вноски по договор за
продажба на изплащане от 02.02.2022 за периода 14.09.2023- 10.11.2023 към
договор ***, партида *********, ID на договор *** от 06.08.2015, ведно със
законна лихва върху всяка от тези суми, от датата на подаване на заявлението
в съда – 22.05.2024г. до окончателното и плащане, както и сумата от 79.09 лв.
представляваща мораторна лихва върху вземането за месечни такси и
потребление за периода 17.11.2023-21.05.2024 и сумата от 19.24 лв.,
представляваща мораторна лихва върху вземането за месечни вноски по
договор за закупуване на изплащане за периода 11.11.2023- 21.05.2024г., за
1
които сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 291/2024 г. по описа на Районен съд - град Никопол, като Е ОТХВЪРЛИЛ
иска като неоснователен и недоказан за сумата от 1675.46 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договор ***, партида
*********, ID на договор *** от 06.08.2015, ведно със законна лихва за забава
от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и за сумата от
90.26 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането за неустойка за
периода 09.11.2023- 21.05.2024г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по същото ч.гр.д.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението в осъдителната му част е
постъпила от Въбелгум ЕООД , в която се възразява, че решението е
необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила. Възразява се, че е установено по делото, че
две приложения към договор не са подписани от представител на въззивника и
не следва да се вземат предвид при постановяване на решението. Възразява се,
че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца пред
първата инстанция, но не и в счетоводството на ответника пред Пл РС.
Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с
което да се отхвърлят предявените искове.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и
възразява, че РС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил
правилно и законосъобразно решение. Възразява се, че дори и да се приеме, че
приложенията към договора не са подписани от сочения представител на
страната, то следва да се приложи разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, тъй като има
потвърждение на сделката. Сочи се съдебна практика в този
смисъл.Претендира се потвърждаване на атакуваното решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на облигационни
отношения между страните, задължения по договори и изпълнение на същите
ЖАЛБАТА е НЕОСНОВАТЕЛНА
2
РС е приел,че претенцията на ищеца намира своето правно
основание в разпоредбата на чл.422 вр.124 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 291/2024г. по описа
на РС Никопол. Предявеният иск е допустим, според РС, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/и при възражение
на длъжника, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК. Според РС от
представените по делото писмени доказателства се установява наличието на
валидна облигационна връзка въз основа на договор за електронни
съобщителни услуги № ***/06.08.2015 г. и последващо сключени приложения
и анекси, с които на ответника са предоставени от А1 4 бр. пакет, включващ
мобилни и телевизионни услуги, фиксирани телефонни услуги и фиксиран
интернет, за срок от две години, т.е. до 06.08.2017г. В този договор и
приложенията към него не са посочени мобилните номера и услугите, като
това е станало едва в приложение № 2 от 04.11.2021г., приложен на л.19 по
делото, Като приложения към договора са подписани ценоразпис за
ползваните допълнителни електронни съобщителни услуги, списък на
телевизионните програми включени в пакета. С отделна декларация, абонатът
е потвърдил, че е запознат и е съгласен с приложимите ОУ, които са му били
предоставени от оператора. В раздел VIII. от Приложение № 1 към договора за
ползване на електронни съобщителни услуги, от 04.11.2021г. е регламентирана
отговорност за вреди във вид на неустойки, в случай че договорът по
отношение на която и да е от услугите по това приложение, бъде прекратен,
по инициатива или по вина на абоната преди изтичане срока на ползване,
абонатът дължи неустойка в размер на всички стандартни месечните
абонаментни такси дължими за абонамента по техния размер без отстъпка до
изтичане на съответния срок на ползване. На 02.02.2022г., е сключен и договор
за продажба на изплащане на мобилно устройство *** 13 Pro256Gold +Ad с
номер на услугата ***. С приемо предавателен протокол от същата дата е
удостоверено, че законният представител на ответното дружество е получила
устройството. Съгласно т. 3 от договора, закупуването на вещта по договора е
било обвързано от ползването на електронни съобщителни услуги
предоставени въз основа на договор за услуги сключен с продавача. Цената на
3
устройството е 2 749.50лева, чието плащане е уговорено да се извършва на
23броя вноски, включваща главница и годишна лихва, посочена в договора,
при първоначалната вноска от 121.50лв, която се дължи при сключване на
договора. Дължимите месечни вноски се отразяват във фактурите издавани от
продавача по договора за услуги. В т.54.12от ОУ е предвидено, че при забава
на плащането на дължимите суми от абоната / потребител в продължение на
124 дена, договора се счита едностранно прекратен от страна на А1. По делото
са били представени ОУ на оператора за взаимоотношенията между него и
абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи на А1
България ЕАД по стандарти ценоразпис на А1 за клиенти по договор, както и
фактури обективиращи задълженията на абоната. Спорно по делото е било ,
подписал ли е законният представител на ответното дружество, Приложение
№ 2 от 13.12.2022г. към процесният договор както и допълнително
приложение № 1 към Договор № *** от 05.10.2022г. Предвид направеното
оспорване, по делото е била допусната съдебно- графическа експертиза, от
заключението по която се установява, че подписите положени върху
оспорените документи не са положени от сочения представител на ответника.
Заключението не е било оспорено от страните, поради което съдът го е
кредитирал с доверие. По делото е изслушана и ССчЕ от ВЛ Т.И., от
заключението на която се установява, според РС, че фактури и приложения
към тях, от които са видни вида, количеството и стойността на потребените
услуги в процесният период, са отразени в счетоводството на ищеца, но не и в
това на ответника. ВЛ е заключило че по договора са издадени и дължими
сумите по процесните фактури в размер на общо 2 280.54лв. за периода от
14.09.2023г. до 13.03.2024г. ВЛ е дало заключение също, че не са установени
плащания по договора за закупен мобилен апарат в размер на общо 364.50лв.,
за 3 месечни вноски. Ответникът е ползвал данъчен кредит по процесните
фактури. По делото е изготвена и съдебно- техтическа експертиза от ВЛ К. Т.,
която също не е била оспорена от страните, поради което и съдът я е
кредитирал с доверие, по повод оспорването на ответника, че не ползвал
предоставените услуги, по някои от мобилни номера, посочени от
ищеца,съгласно която:В софтуерната система на ищеца съществува
процесният договор между страните, за които са предоставени услуги описани
в таблица № 1, 9 бр. които са били прекратени, на 22.03.2024г., поради пренос
към друг оператор, като действащи са останали услугите за 4 бр. мобилни
4
номера, с номер и посочен тарифен план за всеки. ВЛ е дало заключение че
описаните в ИМ услуги, са били отнесени от ищеца към партида №
*********, договор ***, ID партида ***.Част от услугите са били временно
спрени, поради неплащане на задължението за тях. На 22.03.2023г., преди
извършването на пренос на част от мобилните номера към друг оператор, са
били деактивирани автоматично услуги, по процеснитя договор, поради
неплащане след 124 дни. При липсата на оспорване на изготвените по делото
експертизи, и представените извлечения от електронната система на
оператора на мобилна комуникационна мрежа, в които доставените услуги са
конкретно и детайлно индивидуализирани, се налага извод,според РС, че е
извършена реална доставка на посочените мобилни услуги. Задълженията на
мобилния оператор са определени в сключените с ответника потребителски
договори и по същество се свеждат обобщено до това операторът за поддържа
своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се
възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да
използва тези съоръжения за пренос на заявените чрез потребителското
устройство телекомуникационни услуги /пренос на глас, на данни/ и пр.
разписани в чл. 41 ОУ и сл. Това, според РС, означава, че мобилният оператор
извън предвидените в условията по договора изключения, е ограничен във
възможността да интервенира в обема на заявения от потребителя трафик на
информация. Ответникът не е твърдял неправомерна намеса от страна на
мобилния оператор в консумирания чрез потребителските устройства трафик
на услуги и в заключение, сумите са начислени за осъществени услуги, поради
което потребителят дължи цената за тях. При определяне на тяхната стойност
съдът е съобразил, както представените по делото фактури, обективиращи
тяхната стойност, така и факта, че ответникът не е оспорвал правилното им
начисление като вид, количество и размер. РС е приел, че в случая е без
значение, установеното по делото от съдебно – почерковата експертиза, че
подписите поставени в Приложение № 1 към Договор от 05.10.2022г. , и в
Приложение № 2 от 13.12.2022г. не са положени от законният представител на
ответно дружество, за потребител и абонат, както и че ръкописният тест с
който са изписани имената– О.Й.Д., т.к. същият не е възразил своевременно,
пред ищеца, както и в заповедното производство, срещу материализираната в
процесният докуменнт достававена услуга, поради което съдът намира,
същият е потвърдил, извършеното действие от лице, без представителна власт.
5
При това положение съдът е приел, че материализираното изявление в
оспорените приложения е на лицето, което се сочи за негов издател и че
задължението за заплащане на сумата е възникнало. По тези съображения
съдът е приел, че исковата претенция се явява основателна и следва да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 2
280.54лв., 364.50лв., както и сумата от 79.90лв. и 19.24лв., за които е издадена
заповед по чл.410 от ГПК и ИЛ, като и законната лихва, от датата на
заявлението, така както е заявено от кредитора.
РЕШЕНИЕТО на РС е правилно и законосъобразно
РС е изложил подробни мотиви, които се споделят от въззивната
инстанция и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени, а да
се препрати към тях. Не са основателни възраженията във въззивната жалба,
че липсва облигационно правоотношение между страните с оглед
установеното от съдебно – графологичната експертиза. От приетата по делото
съдебно – икономическа експертиза е видно, че въззивникът е заплащал за
мобилни услуги за номерата, които са описани в приложение №№1 и 2 към
договор *** още в период от една година преди началната дата на претенциите
за неплатени услуги по делото пред Пл РС. Това е посочено в заключението
на ВЛ Т. И. в таблицата на л. 188 от първоинстанционното дело. В този смисъл
е основателно възражението в отговора на въззивната жалба за наличието на
потвърждение на сделката. В решението на РС са изложени съображенията на
съда за крайните изводи, които изводи са обосновани на събраните по делото
доказателства.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното
решение в обжалваната му част. От въззиваемата страна не са претендирани
разноски с постъпилия отговор и с молбата от 19.08.2025 г на л. 32 от делото,
както и липсват доказателства за направени такива пред въззивната
инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 71 от 22.05.2025 г по гр. Дело №
6
494/24 г по описа на РС – Никопол в обжалваната част КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7