№ 844
гр. Перник, 03.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Съдия:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20231700500434 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от Община
Перник, представлявана от Станислав В. - кмет срещу Решение № 503 от
12.05.2023 г., постановено по гр. дело № 211/2023 г. по описа на Районен съд
– Перник, с което първоинстанционният съд е осъдил на основание чл. 49 от
ЗЗД Община Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, да заплати на П. С. В., с ЕГН **********,
от *** сумата от 14 000.00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от болки и страдания, както и сума в размер на 223.18 лева,
представляваща имуществени вреди от разходи направени от ищеца, в
резултат от ухапване от безстопанствено куче на 16.06.2022г., ведно със
законната лихва върху сумата от 14 000.00 лева, считано от 16.06.2022г. до
окончателното и изплащане, както и направените по делото разноски в размер
на 3625.41 лв., изчислени съобразно уважената част на исковите претенции,
като за разликата до пълния предявен размер от 20 000.00 лева
неимуществени вреди и 224.00 имуществени вреди, исковите претенции са
отхвърлени като неоснователни и недоказани. С решението съдът се е
произнесъл и по отношение на дължимите се в производството съдебни
разноски, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.
По изложените във въззивната жалба съображения се иска отмяната на
първоинстанционното решение, като незаконосъобразно и неправилно,
постановено при нарушение на материалните и процесуални норми на закона.
Наведени са твърдения, че при постановяване на своето решение районния
1
съд неоснователно е приел, че е налице деликт, възникнал в резултат на
нападение от безстопанствени кучета, при което ищецът е получил
увреждания. Намира, че по делото не са налице доказателства относно
ноличието на законово предвидените предпоставки за квалифициране на
случая като деликт. В продължение се сочи, че отговорност от общината
следва да се търси при доказано бездействие от нейна страна, на нейните
органи и служебни лица, осъществяващи дейност във връзка със
задълженията им по Закона за защита на животните. На следващо място се
твърди, че присъденият размер на обезщетението не съответства на
претърпените болки и страдания, като намира същия за прекомерно завишен.
Намира, че в процесния случай не е спазен принципа за справедливостта по
чл. 52 от ЗЗД. Въз основа на изложените съображения се моли съда да
постанови решение, с което акта на първата инстанция да бъде отменен, като
се постанови ново, с което спорът да бъде решен по същество. Прави се
искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски,
включително юрисконсулско възнаграждение. С въззивната жалба не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, П. С. В., чрез адв. Б. В. е изразил
становище по жалбата, като е изложил съображения за нейната
неоснователност и необоснованост. Наведени са твърдения, че актът на
първата инстанция е постановен при спазване на съдопроизводствените
правила. В продължение сочи, че решението е постановено при достигане на
правилни изводи от страна на съда, след обсъждане на всички събрани по
делото доказателства. На следващо място се отбелязва, че
първоинстанционния съд е съобразил всички относими обстоятелства, като
съобразно с тях и с оглед критериите на чл. 52 от ЗЗД е определил правилен
размер на обезщетението. Моли за постановяване на решение, с което
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение бъде потвърдено като правилно и обосновано, постановено в
съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Прави
искане за присъждане на сторените разноски, включително адвокатско
възнаграждение в настоящото производство. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с
2
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора на жалбата страните не са поискали
събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на
чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора по същата не се представят
и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният
съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и
правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд
относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото
на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има
характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 14.09.2023г. от 11:30 часа , за която дата и час
страните да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а
на въззивния жалбоподател – и с препис от писмения отговор.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за
редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
3
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал.
9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се
налага да продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора
инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и
Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за
насрочване, ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4