ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1969
Варна, 11.07.2023 г.
Административният съд - Варна - IX тричленен състав, в закрито заседание в състав:
Председател: |
БОРИСЛАВ
МИЛАЧКОВ |
Членове: |
МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА |
Като
разгледа докладваното от съдия СТАНИСЛАВА СТОЕВА частно касационно административно дело № 20237050701506
/ 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
229 - 236 АПК.
Образувано е по частна жалба на А.Н.Д., ЕГН ********** ***
срещу Определение
№ 4529/13.04.2023г. на Варненски районен съд по гр. д. № 16552 от 2022 г., с
което съдът е допълнил Определение
№ 2561/28.02.2023г., в частта за разноските и е осъдил А.Н.Д. *** разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
От ответната страна по частната жалба - Кмет на община
Аксаково, чрез гл. юриск. В.Юв срока по чл. 232 АПК е постъпил писмен отговор-възражение, в който се съдържа становище за
неоснователност на частната жалба и правилност на съдебния акт, по изложените
съображения. Подробно са изложени аргументи за това, че делото пред ВРС не е в
резултат на поведение на ответника, с което да е дал повод за завеждането му.
Обжалваното определение
№4529/13.04.2023г. по адм. д. № 16552 от 2022 г. по описа на ВРС, е
постановено по реда на чл. 248
от ГПК, приложим според препращането на чл. 144
от АПК, като с него е прието, че на основание чл.
143 ал. 3 от АПК ответникът има право на разноски при прекратяването на
делото, които своевременно са претендирани, но съдът е пропуснал да ги присъди.
В резултат на изложеното съдът е допълнил Определение №
2561/28.02.2023г. в частта за разноските и е осъдил А.Н.Д. *** разноски по
делото в размер на 100 лева.
Настоящият състав на Административен съд Варна, намира
частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в
срока по чл.
230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Нормата на чл.
248 ал. 1 от ГПК, приложима субсидиарно във вр. с чл. 144
от АПК, гласи, че в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Това
правило на чл.
248 ал. 1 от ГПК касае и постановените определения, с които се слага край
на съответното производство. Съгласно правилото на чл.
143 ал. 3 АПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото. В случая жалбата на А.Н.Д. е оставена без разглеждане като недопустима
и производството по делото е прекратено, поради което в тежест на лицето,
подало жалбата са и направените по делото разноски от ответната страна за
юрисконсултско възнаграждение. В случая разноските са поискани своевременно,
като определянето им е направено от молителя съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер
на 240 лева. Съдът е уважил искането за присъждане на разноските като
своевременно направено, но е определил друг размер – 100 лева, като е посочил,
че размерът е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и
извършените от процесуалния представител на страната действия – подаване на
становище при представяне на административната преписка. Обжалваното
определение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 236
във връзка с чл.
221, ал. 2, предложение първо АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Определение №
4529/13.04.2023г. на Варненски районен съд по гр. д. № 16552 от 2022 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: |
||
Членове: |