О
П Р Е Д
Е Л Е Н
И Е
03.08.2017г.,
гр.Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд, в
закрито съдебно заседание, проведено на трети август две хиляди и седемнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР БАМБОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
разгледа
докладваното от съдия М.Богданова в.
гр. д. №335 по описа на съда за 2017г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивни жалби, подадени от Прокуратурата на РБ чрез
Прокурор в районна прокуратура гр.Дупница и М.В.А. ЕГН ********** с адрес *** против
Решение, постановено на 17.05.2017г. по
гр.д.№1660/2016г. по описа на Районен съд Дупница.
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт съдът е осъдил Прокуратурата
на Република България, гр.София, бул.„Витоша” №2А да заплати на М.В.А., ЕГН **********
с адрес,*** на основание чл. 2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 4 500 лв., представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, сумата в размер на 880,00лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 08.11.2014г. до 03.11.2016г. в размер на 1 088, 44 лева, ведно със
законната лихва върху тези суми за обезщетение, считано от датата на депозиране
на исковата молба – 03.11.2016г. до окончателното им изплащане, вследствие
неоснователно и незаконосъобразно повдигнато и поддържано от Прокуратурата
обвинение по ДПП № 1813/04г. 292/2013г. от 2005г. по описа на РПУ -
Благоевград, за което е оправдана с присъда № 65, постановена по НОХД 1256/2007 г. по описа на
РС - Дупница от 17.05.2011 г. потвърдена
от Окръжен съд – Кюстендил с решение,
постановено по ВНОХД № 444/2011г. на 07.11.2011г., като иска по чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ в останалата част до
размер от 25 000 лв., т.е. за 20 500 лева за неимуществени вреди и 1 700 лева
за имуществени вреди, както и претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху сумата
от 20 500 лева и върху сумата от 1 700 лева за периода от 07.11.2011г. до
окончателното изплащане на сумата и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата от 4
500 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди и върху сумата в
размер на 880, 00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди и за
периода 07.11.2011г. – 07.11.2014г. е отхвърлил , като неоснователни.
Осъдил е Прокуратурата на Република България, да заплати на М.В.А., сторените
разноски в производството на основание
чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ в размер на 10, 00 лв. и да внесе по сметка на РС –
Дупница сумата в размер на 170, 00 лева, представляваща разноски за възнаграждение
за вещо лице.
Депозираните въззивни жалби са допустими с оглед подаването им в срок от
лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, поради което съдът
пристъпва към докладването им, както и към докладването на писмените отговори
на жалбите.
Въззивникът
Прокуратурата на РБ обжалва съдебното решение на районната инстанция в частта,
в която са уважени предявените искове. Намира решението за неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че предприетите действия на прокуратурата са законосъобразни
и намират опора в НПК. Наказателното производство срещу ищцата е било
образувано на 24.10.2005г. при наличие на законен повод и достатъчно данни.
Била е привлечена като обвиняема на 25.06.2007г. при наличие на доказателства
за виновността й в извършване на престъплението, за което е обвинена. Сочи, че
ищцата е допринесла за настъпване на увреждането, поради което търсеното от нея
обезщетение следва да бъде намалено с оглед съпричиняване на резултата.
Поддържа становище, че ищцата е извършила престъпление по чл.201 ал.1 вр. чл.26
от НК, което е умишлено по смисъла на чл.93 т.7 от НК, но й е била взета
най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Въззивникът счита, че не се
установяват по делото претендираните от А. вреди. Счита, че показанията на
разпитаните свидетели не следва да бъдат кредитирани поради родство и близко
познанство с ищцата. Излагат се доводи за завишен размер на присъденото
обезщетение, несъобразен с принципа на справедливостта. С депозирано допълнение
към въззивната жалба се прави възражение за недопустимост на съдебното решение
в частта, в която са присъдени лихви, без да са били поискани.
Иска се отмяна на
решението в обжалваните части.
По
реда на чл.263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на
ответника по същата М.В.А..
Въззивникът
М.В.А. обжалва решението на ДнРС в
частта, в която е отхвърлен предявения иск. Счита решението за неправилно и
незаконосъобразно. Излагат се подробни доводи, че не е направен анализ на
фактите и доказателствата, което е довело до неправилна преценка на
неимуществените вреди, които въззивницата е претърпяла и които са допринесли до
безвъзвратно увреждане на общото й здравословно състояние. В тази насока
обсъжда подробно първоинстанционното решение. Претендира, че присъденото й
обезщетение е несправедливо и недостатъчно с оглед на неимуществените й вреди.
По отношение на имуществените – счита, че неправилно съда се е съобразил с
назначената съдебно-оценителна експертиза. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част и уважаване изцяло на предявените искове. Претендира разноски
за две инстанции.
По
реда на чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ответника
по същата Прокуратура на РБ. Оспорва депозираната жалба като неоснователна.
Изразява становище за правилност на решението на ДнРС в обжалваните, като
развива подробни съображения. Моли да бъде оставена без уважение и решението в
обжалваните части да бъде потвърдено.
Ръководейки се от изложеното и
на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, Кюстендилският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 12.10.2017г. от 11:10 часа, за която дата и час да се
призоват страните, като на
последните бъде връчен препис от настоящото
определение, с което са докладвани въззивната жалба и писмения отговор на
същата по реда на чл. 268, ал. 1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.