Р Е Ш Е Н И Е № 226
25.02.2019г, гр.Пловдив
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение,
девети граждански състав, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Велина
Дублекова
като разгледа
докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.
№ 329/ 2019г.
по описа на ПдОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство
по чл.437, ал.1
ГПК.
Постъпила
е жалба вх.№ 4717/12.02.2019г. от Н. М.Х. ***, чрез адв. Т.М.,*** против
Разпореждане от 04.10.2018г. по изп.д.№ 20168210400864 по описа на ЧСИ Петко
Илиев, с рег.№ 821 на КЧСИ, с което е прието за събиране по изпълнителното дело
претендирани от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по ДПЗС от
дата 01.05.2018г. в размер на 150 лева, ведно със съответната пропорционална
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на
обжалваното разпореждане и присъждане на направените разноски на жалбоподателя
за настоящото производство съобразно ДПЗС от 10.10.2018г.
Постъпило
е становище от ответника по жалбата и взискател по изпълнителното дело Н.Р.К.,
живуща ***, в качеството на майка и законен представител на малолетното дете Б.Х.
, с което оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения
в нея, като моли да се отхвърли като неоснователна. Претендират се разноски за
настоящата инстанция, съобразно списък за разноски и ДПЗС от 27.11.2018г.
Постъпили
са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ П.Илиев, с което се изразява становище за допустимост,
но неоснователност на жалбата.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, във връзка с
доводите на страните, намира следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна, легитимирана да обжалва в качеството на длъжник
съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК разноските по изпълнението, подадена е в срока
по чл.436, ал.1 ГПК, поради което като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Делото
е образувано на 01.06.2016г. от взискателя Н.Р.Х., в качеството на майка и
законен представител на малолетното дете Б.Н.Х., за събиране на вземане по изп.л. от
26.05.2016г., издаден по гр.д.№ 982/ 2016г. по описа на ПРС – първи бр.с., за
присъдена месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от подаване на
исковата молба – 27.01.2016г. до настъпване на законоустановената причина за
изменение или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска. Изпълнителното производство е образувано чрез
процесуален представител на взискателката – адв.А.Д., за което е представен към
момента на образуване на делото ДПЗС от 31.05.2016г.
Жалбоподателят
оспорва обжалваното разпореждане за приемане по изпълнителното дело на
допълнителните разноски по изп.дело по ДПЗС от 01.05.2018г. за процесуалния
представител адв. А.Д. в размер на 150 лева по
съображения за това, че до датата
30.05.2018г. всички дължими суми по
изпълнителното дело, вкл. такси и разноски били заплатени от длъжника, като
същият редовно превеждал по сметка на ЧСИ дължимата се издръжка на малолетното дете; на датата 01.06.2018г.
длъжникът уведомил съдебния изпълнител, че е превел месечната издръжка за м.юни
2018г. по сметка на взискателката, до настоящия момент редовно превеждал
издръжката по начина, по който уведомил СИ, поради което се счита, че не е
налице причина за предприемане на изпълнителни действия поради редовно
изпълнение от страна на длъжника.
Видно от комплектованото изпълнително
дело след получаване на ПДИ от изх.№ 19060/ 02.06.2016г. на 06.06.2016г.
от длъжника, същият е уведомявал
съдебния изпълнител чрез проц.си представител адв.Р.У. за намерения и
предприемани фактически действия за
изпълнение на периодичните месечни задължения по начини извън рамките на
изпълнителното производство първоначално по открита нарочна сметка
на името на малолетното дете, впоследствие по сметка на взискателката,
за което било постиганото с взискателката споразумение в тази насока. / В тази
насока молба вх.№ 04.07.2016г., молба вх.№ 00833/ 09.01.2017г., молба вх.№
24788/01.06.2018г. / Обстоятелството за постигнато споразумение в заявената от
длъжника насока е оспорено от взискателката, за което съдебният изпълнител е
бил също уведомяван / видно от уведомителни писма вх.№ № 21253/ 07.07.2016г. ;
09879/ 16.03.2017г.; 02957/ 23.01.2018г/ .
С оглед на
това и видно от преписката по изпълнителното дело длъжникът е предприемал фактически
и правни действия в хода на изпълнителното производство в периода от получаване
на ПДИ изх.№ 19060/ 02.06.2016г. до подаване на настоящата жалба пред съда ,
част от които не са били насочени пряко
към изпълнение на паричното задължение за издръжка, изпълнението на което е
обезпечено в изпълнителното производство чрез обезпечителни мерки, в рамките на
изпълнителния процес. Тези действия и волеизявления на длъжника, реализирани
също чрез проц.представител на длъжника, се явяват насочени към предлагани
други възможности за погасяване на дълга по периодичните платежи, както и
въпросът относно необходимостта от наложените обезпечителни мерки, са създали
предпоставки за необходимост от преценка интереса на взискателя по делото, за
който е налице също правна възможност от
реализиране на правната защита и съдействие от процесуален представител по
делото, каквато се явява реализира както към момента на образуване на
изпълнителното производство, така и в последствие с оглед действията на
длъжника. Следователно поради допълнителната необходимост от реализиране на
договореното процесуално представителство за правна защита и съдействие между
взискателя и процесуалния й представител адв.Д. към момента на сключване на
този ДПЗС 01.05.2018г. , се явява налице и основание за реализиране на
допълнителните разходи за адвокатска защита в размера от 150 лева, в рамките на
определените възнаграждения по Наредба №1/2004г на ВАдвС. Тези фактически
констатации налагат правния извод за законосъобразност на обжалваното
Разпореждане от 04.10.2018г. на съдебния изпълнител.
По
така изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава следва
да се остави без уважение.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по настоящата жалба следва да се
присъдят направените за настоящата съдебна инстанция разноски за адв.възнаграждение съобразно представения
ДПЗС от 27.11.2018г. и Списък по чл.80 ГПК в размер на 200 лева.
Водим
от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане от 04.10.2018г. по изп.д.№ 20168210400864 по описа на ЧСИ Петко
Илиев, с рег.№ 821 на КЧСИ, с което е прието за събиране по изпълнителното дело
претендирани от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по ДПЗС от
дата 01.05.2018г. в размер на 150 лева, ведно със съответната пропорционална
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Осъжда
Н. М.Х., ЕГН: ********** ***, чрез адв. Т.М.,*** да заплати на Н.Р.Х., ЕГН: **********,***
сумата 200 лева / двеста лева/ , направени разноски за адв.възнаграждение за
настоящата инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 ГПК.
Председател:
Членове: