Определение по дело №95/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 72
Дата: 17 януари 2023 г. (в сила от 17 януари 2023 г.)
Съдия: Ангелина Бисеркова
Дело: 20221200500095
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 72
гр. Благоевград, 16.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова

Катя Сукалинска
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500095 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.423, ал.1, т.1 ГПК и е
образувано въз основа на възражение по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, подадено от
К. И. Г., ЕГН **********, гр.Г.Д., ул.“**в“ № 87, действащ чрез
пълномощник адв.В.П. – длъжник по Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 717/2010 г. по описа на
Районен съд-Г.Д., на основание чл.417, т.2 ГПК.
Възражението е мотивирано с твърдение, че заповедта за изпълнение не
е връчена лично на длъжника на 16.12.2010г., удостоверено в приложеното
към изпълнително дело № 717/2010г. по описа на ЧСИ Ш.Д. с рег. № 796 на
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Благоевград, съответно ч.гр.д. №
717/2010 г. по описа на Районен съд-Г.Д. известие за доставяне PS 2900
00172S U. Оспорва верността на отбелязването, че заповедта е връчена лично
на адресата Г. и автентичността на подписа за получател. С посоченото
обосновава възражение, че обективно не е имал възможността да подаде
своевременно възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.
По възражението е депозиран писмен отговор от насрещната страна –
„***“ АД, действащо чрез главен юрисконсулт, която оспорва възражението
като неоснователно. Релевира подробни съображения. Претендира съдебни
разноски-юрисконсултско възнаграждение.
С оглед наведеното от длъжника Г. възражение за неавтентичност на
подписа за получател в процесното известие за доставяне настоящият съдебен
състав е допуснал основана и допълнителна съдебно-почеркова експертиза,
вещото лице е изслушано в съдебно заседание, заключенията са приобщени
към доказателствената съвкупност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
От материалите по делото се установи, че във връзка с подадено от
„***“ ЕАД, гр.София заявление по чл.417, т.2 от ГПК е образувано ч.гр.д. №
1
717/2010г. по описа на РС-Г.Д.. Заповедният съд е счел заявлението и
приложеното към него доказателство - извлечение от счетоводните книги на
заявителя от 02.06.2010г., за редовни, поради което е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1774/03.06.2010 г., с която е осъдил
длъжникът К. И. Г., ЕГН ********** да заплати на Банката следните суми:
159 082.96 лева, представляваща неизпълнено парично задължение по
Договор за ипотечен кредит от 27.06.2007 г., 51 472.13 лева договорна лихва,
32 922.65 лева наказателна лихва и заемни такси в размер на 1 608.77 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2010 г. до
погасяване на вземането.
Заповедта за изпълнение е изпратена и връчена на 16.12.2010г. лично на
длъжника Г. на адрес гр.Х., ул.“***“ № 87, обл.Благоевград, съгласно
известие за доставяне PS 2900 00172S U.
Съгласно основната съдебно –почеркова експертиза, която съдът изцяло
кредитира с доверие като компетентна, обективна, неоспорена от страните и
необорена от останалите доказателства, подписът за получател в известие за
доставяне ИД PS 2900 00172S U от 16.12.2010г. /удостоверяваща връчването
на процесната заповед за изпълнение на длъжника/, не е положен от адресата
К. И. Г., т.е. последният не е автор на подписа за получател в процесното
известие за доставяне.
Съгласно назначената допълнителна съдебно-почеркова експертиза,
която съдът изцяло кредитира с доверие като компетента, обективна и
необорена от останалите доказателства по делото, подписът за получател в
известие за доставяне ИД PS 2900 00172S U от 16.12.2010г. е на Н. Д.а Г.а -
майка на длъжника К. И. Г..
Съгласно събраните по делото справки от НБД „Население“ в периода
2010г. до депозиране на възражението пред съда постоянният и настоящ
адрес на длъжника К. И. Г. е гр.Х., ул.“***“ № 87, обл.Благоевград, който е
постоянният и настоящ адрес и на неговата майка Н. Д.а Г.а.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл.423, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да
оспори вземането по заповед за изпълнение, може да подаде възражение до
въззивния съд в изчерпателно посочени хипотези, измежду които хипотезата
когато заповедта за изпълнение не е надлежно връчена на длъжника /т.1 на
чл.423, ал.1 от ГПК/.
В съдебната практика се приема, че хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от
ГПК предполага привидност на иначе редовно от външна страна връчване
/когато съобщението за връчване е оформено редовно, но самото то е невярно
като съдържание/. В този случай по същество се оспорва от длъжника
инстинността на удостовереното в съобщението за връчване от длъжностното
лице обстоятелство, че заповедта му е връчена надлежно като в тежест на
длъжника е да докаже тази неистинност.
В случая длъжникът Г. твърди, че не е уведомяван изобщо за издадената
заповед за изпълнение като сочи, че не е полагал подписа за получател в
процесното известие за доставяне.
Събраните по делото доказателства установиха по несъмнен начин, че
оспореният от длъжника подпис за получател в известие за доставяне ИД PS
2900 00172S U не е на длъжника, същевременно се установи, че този подпис е
положен Н. Д.а Г.а-майка на длъжника Г., живуща на същия адрес
2
/обстоятелство, по което не се спори, а събраните справки от НБД
„Население“ установиха категорично/.
С оглед начините на връчване на съобщения предвидени в чл.43, ал.1
от ГПК и законодателно въведените последици при получаване на
съобщението от „друго лице“ по смисъла на чл.46, ал.2 от ГПК, изразяващи се
в приравняване на лично връчване на адресата на съобщението /чл.46, ал.4,
изр.първо от ГПК/, не може да се споделят доводите на длъжника за
нередовност при връчване на съобщението за издаване на процесната заповед
за изпълнение.
В чл.46 от ГПК е регламентирано надлежното връчване на съдебни
книжа на „друго лице“. Това друго лице според законодателя може да бъде
всеки пълнолетен от домашните или което живее на адреса, или работник,
служител или работодател на адресата, изразил съгласие да ги приеме и
предаде, удостоверено чрез подписа му в съобщението. С получаване на
съдебните книжа от това „друго лице“, връчването е осъществено. Полагането
на подпис от страна на лицето-получател е достатъчно да се приеме, че
същото не само е дало съгласие за приемане на книжата, но и се е съгласило
да предаде същите на адресата.
С оглед на изложеното съдът намира, че процесната заповед за
изпълнение е надлежно връчена на длъжника Г. при условията на чл.46, ал.2
ГПК във вр.с ал.4, изр.първо ГПК, поради което не се установява наличието
на релевираната с възражението хипотеза на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК. В този
смисъл възражението, с което е сезиран настоящия съдебен състав не следва
да се приеме.
По разноските:
С оглед изхода на спора по постъпилото възражение жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски
за настоящото производство в размер на 500 лева, от която сума 400 лева
заплатено възнаграждение на вещото лице и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение при условията на чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.27 от
Наредба за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражението на К. И. Г., ЕГН **********, гр.Г.Д.,
ул.“**в“ № 87, действащ чрез пълномощник адв.В.П., срещу Заповед за
незабавно изпълнение № 1774/03.06.2010 г., издадена по ч.гр.д. № 717/2010 г.
по описа на Районен съд-Г.Д..
ОСЪЖДА К. И. Г., ЕГН **********, гр.Г.Д., ул.“**в“ № 87 да заплати
на „***“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, район „*“
ул.“***“ № 19, представлявано от Д. Д.а А., главен юрисконсулт, сумата от
500 /петстотин/ лева съдебни разноски в настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4