Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.11.2021 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На двадесет и
осми октомври две хиляди двадесет и първа година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 1974 описа за 2021 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та”
от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена
от З.В.И. - К., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез упълномощен
процесуален представител, срещу В.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и Р.Н.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която претендира
да обявен за недействителен по отношение на ищцата
договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт вписан в СВ под № ***, т.****, дело № *** или *****г., с който В.Д.Х. е дарила на Р.Н.Г.
собствената си *** ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор *****по КК и КР, одобрени със Заповед ***** от **** г. на изп. директор на АГКК, находящ се в
гр. В., р-н *****, ж.к. „****“, ул. „***“ № **, с площ *****кв.м., при граници имоти с идентификатори № *****, № ****, № **** и № ****.
В исковата молба са изложени
следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Между ответницата В.Д.Х. и „****“ *** бил сключен договор за кредит за текущо потребление от ****г. Ищцата З.И. – К. била поръчител по
договора, като в това се качество погасила цялото задължение на ответницата. Последната
била осъдена със заповед за изпълнение № *****г. издадена по гр.д. № **** г. по описа на ВРС, *** състав, да заплати на ищцата сумата от 7 708 лв.,
представляваща цялостно погасяване на задълженията на ответницата по договора
за кредит, ведно със законната лихва от 01.08.2013 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и разноските по делото в размер на 164,16 лв. По
делото бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изп.
д. № ***** при ЧСИ *****, рег. № ***, с район на действие ****. От страна на длъжника по изп. дело било
погасено част от задължението в размер на 504,70 лв. Същевременно ответницата
дарила на втория ответник по настоящото производство Р.Г. собствената си ** ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор ***** по КК и КР, одобрени със Заповед **** г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр. В., р-н *****, ж.к. „****“, ул. „***“ № **, с площ *** кв.м. Договорът бил сключен с нотариален
акт вписан в СВ под № ****, т. ****, дело № ****г. Навеждат се аргументи, че направеното
дарение намалява имуществото на длъжника и затруднява удовлетворяването на
кредиторите на последния, като с оглед безвъзмездния характер на сделката,
релевантно е само знанието на прехвърлителя за увреждането, но не и на
приобретателя. Моли за постановяване на
положително решение по спора. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по
делото не е постъпил писмен отговор от ответницата В.Д.Х..
В законоустановения срок ппо чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника Р.Н.Г., чрез упълномощен процесуален представител, с който не оспорва
допустимостта на исковата молба, но оспорва нейната основателност. Изразява
становище, че не са налице предпоставките за уважаване на исковата претенция.
Твърди, че в полза на ищцата – взискател по посоченото в исковата молба
изпълнително дело, са наложени обезпечения от страна на съдебния изпълнител
чрез възбрана върху други имоти на първата отватница. Навежда аргументи за
настъпила перемпция на това изп. дело поради бездействие на взискателя. Моли
исковата претенция да бъде отхвърлена. Не претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От писмените
доказателства – заверени за вярност копия на изпълнителен лист; удостоверение по изп.
дело № ******* на ЧСИ ***** с рег. № ***, с район на действие ****; удостоверение за сключен граждански брак издадено въз основа на акт за
сключен граждански брак № *** от****г.; нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том *, рег. № ***, дело № ***г.; скица на поземлен имот № *******г.; данъчна оценка
№ ****г.; справка №
****г. на АВ; запорно съобщение № ****г.; заявление за вписване на възбрана от
ЧСИ с № *****г. по изп.д. № *****, се установява, че: по гр.д. № ****г. по описа на
ВРС въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение бил издаден изп. лист, с който В.Д.Х. била осъдена да заплати на З.И. –
К. сумата от 7708лв., представляваща
платено от взискателя като поръчител задължение на длъжника като
кредитополучател по договор за кредит с „******“ *** от ****г., ведно със
законната лихва от 01.08.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
разноските по делото в размер на 164,16 лв. Въз основа на този изп. лист било образувано изп. д. № ****** при ЧСИ ******,
рег. № ***, с район на действие ****, в хода на което длъжникът погасил част от
задължението в размер на 504,70 лв. На 18.03.2019г., В.Д.Х. дарила на Р.Г.
собствената си ** ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор ***** по КК и КР, одобрени със Заповед ***** от *****г. на изп.
директор на АГКК, находящ се в гр. В., р-н *****, ж.к. „****“, ул. „**“ № ***,
с площ **** кв.м., при граници с имоти с идентификатори № ******, № ********, №
***** и № *******, за което бил съставен нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, дело № ****г. на нотариус ***** с район ***..
Въз основа на така
установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД.
Искът по чл.135
ал.1 ЗЗД е на разположение на всеки кредитор - както на парично, така и на непарично вземане /ППВС №1 от 29.03.1965 по г.д.№ 7/1964г./. Касае се
за облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в
случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява
имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него - т.е. накърнява
„общото обезпечение на кредитора” /чл.133 ЗЗД/. Целта на иска е да бъдат
обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той
го уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че
атакуваното действие /увреждащата сделка/ остава действителна за страните
по нея /прехвърлител и приобретател/, но се счита за недействителна
/т.е. за нестанала/ по отношение на кредитора ищец – и той може да насочи
изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество,
макар че то е преминало в патримониума на приобретателя. Чрез предявяването на
иска се упражнява едно потестативно право - кредиторът да се удовлетвори от
сумата, получена на публична продан при принудително
изпълнение върху вещта, обект на договора между длъжника и неговия
съконтрахент. Последният понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното й
придобиване - действал е със знанието, че сделката е увреждаща - чл.135 ал.1
предл.2 ЗЗД, или ако е придобил вещта безвъзмездно; ако иска
да се освободи от изпълнението, той може да плати на кредитора, погасявайки
задължението на праводателя си, като след това търси възмездяване от него
/Тълкувателно решение №.5/29.12.2014 по тълк. д.№.5/13, ОСГТК на ВКС/. Предвид
горните характеристики искът съставлява част от общото обезпечение на
кредиторите, уредено в чл.133 ЗЗД.
По принцип
правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на
увреждащите го актове на длъжника по реда на чл.135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не
е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло
в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането
съществува, ако произтича от твърдените факти, доколкото предмет на делото по
чл.135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви
за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които
длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става
предмет на делото единствено когато Павловият иск е
обективно съединен с иск за вземането)/.
В горният смисъл
са дадените разяснения с ТР 2/2017 от 09.07.2019 год по т.д. №
2/2017г. на ОСГТК на ВКС.
В хипотеза на предявен единствено иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, съдът може да приеме, че
кредиторовото вземане не съществува, единствено и само ако то е отречено със
сила на пресъдено нещо- в
т.см. Решение №221/20.12.2019 по дело №2723/2018 на ВКС,
ГК, III г.о.
Предвид изложеното се налгат изводите,
че уважаването на иск по чл.135 от ЗЗД е обусловено от наличието на следните
кумулативно предвидени във фактическия състав на нормата предпоставки: ищецът да има
качеството на кредитор спрямо длъжника- т.е. да има вземане на договорно или
извъндоговорно основание, като не е нужно това вземане да е ликвидно и
изискуемо /т.е определено по основание и размер с влязъл в сила съдебен акт/, като вземането следва да е възникнало преди датата на извършване
на правното действие, което се атакува с иска, освен в хипотезата
на чл.135, ал.3 ЗЗД /която не е налице по настоящото дело/. Втората предпоставка е извършването на определено действие от страна на длъжника, което
уврежда кредитора. Това действие може да бъде всякакъв гражданско-правен акт
(сделка или юридическа постъпка, безвъзмезден или възмезден акт) стига да е валидно, за да може да породи своите правни последици. Действието е увреждащо, когато има за последица намаляване на имуществото на
длъжника. Намаляване на имуществото е налице във всички случаи, когато длъжникът
се разпорежда в полза на трети лица с имуществени права от своя
патримониум без да получава насрещна престация. Третата предпоставка за възникване на правото да се иска прогласяването на относителната
недействителност по смисъла на чл.135 ЗЗД е знанието на длъжника за
увреждането. Не е
необходимо намерение за увреждане, т.е. умишлено предприето намаляване на
активите, а е достатъчно простото знание у длъжника, че той
има кредитори, които биха могли да се удовлетворят от имуществото му (чл.133 от ЗЗД), ако не изпълни задълженията си към тях, и че
вследствие на съответната сделка се увреждат техните интереси. Без значение за
спора по чл.135 от ЗЗД е дали длъжникът е имал ясна представа за размера на
кредиторовото вземане – релевантно е знанието за
неговото съществуване. В случаите на
безвъзмездно разпореждане, каквато е и хипотезата по настоящото дело с оглед разпоредбата на
чл.135, ал.1 от ЗЗД е без значение субективното отношение на
лицето, което е получило престацията. Достатъчно е длъжникът да е знаел, че уврежда кредитора
си, за да бъде обявено дарението за недействително. В контекста на конкретния казус
гореизложеното обуславя следната доказателствена
тежест за страните - ищецът да докаже, че ответницата е собственик на *** ид.ч.
от процесния поземлен имот, че същата се е разпоредила с имуществото си и,
знанието й, че с това разпореждане намалява имуществото си, от което ищецът
като нейн кредитор може да се удовлетвори, респ. ответниците да докажат, че при направеното разпореждане със
собствената си *** ид.ч. от
процесния недвижим имот, прехвърлителят – длъжник е имал субективното
убеждение,че с него не уврежда кредитора си – ищец
Съдът намира, че в настоящият процес се
установиха гореобсъдените обстоятелства обосноваващи извод за основателност на
иска. По делото са приети за
безспорни обстоятелствата, че между В.Д.Х. и „*****“ *** е бил
сключен договор за кредит за текущо потребление, по който З.И. – К. е била
поръчител, и в качеството си на такава е погасила задължението на заемателя. както и, че В.Д.Х. е била собственик на *** идеална част от
процесния поземлен имот, с която се разпоредила с дарение в полза на другия ответник Р.Н.Г.
Ответникът В.Д.Х. към момента на разпоредителната сделка е
имал качеството на длъжник спрямо ищеца по силата на влязъл в сила съдебен акт.
Ирелевантно е наличието или липсата на изп. дело за събиране на вземането
присъдено с този акт. В случая именно като длъжник по изп. дело В.Д.Х.
е изплатила част от задължението си към ищеца и е била в известност за
наличието на неплатен остатък. Безспорно с атакуваната процесна
сделка на разпореждане с недвижима вещ имуществото на длъжника– ответник е намаляло
и с това кредиторът- ищец се затруднява да удовлетвори своето съществуващо
ликвидно и изискуемо парично вземане срещу него. В случая се
касае за договор за дарение на недвижим имот в полза на трето лице – бенефициер
и неговото субективно отношение към сделката е неотносимо.
В преклузивните срокове по чл. 131 и чл. 133 ГПК не бяха въведени възражения относно симулативност на сделката за дарение,
като не са и налице представени или поискани за събиране писмени доказателства
сочещи на такава симулация.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал.1 ГПК право на разноски има само ищеца. От него са представени списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
заплащането на разноски в размер на 530 лева, които следва да бъдат възложени в
тежест на ответниците.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА на основание
чл. 135 от ЗЗД за недействителен спрямо З.В.И. - К., с ЕГН **********, с адрес: ***, сключеният
между В.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: ***
и Р.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, договор
за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт от *******г., № ***,
том **, рег. № *****, дело № ******г. на нотариус ***** с район ****, с който В.Д.Х.
дарила на Р.Н.Г. собствената си *** ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор ***** по КК и КР, одобрени със Заповед ***** г. на изп.
директор на АГКК, находящ се в гр. В., р-н *****, ж.к. „*****“, ул. „****“ № ****,
с площ **** кв.м., при граници имоти с идентификатори № ****, № ******, № *****
и № ******.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК В.Д.Х., ЕГН ********** и Р.Н.Г., ЕГН **********
да заплатят на З.В.И. - К., с ЕГН ********** сумата от 530 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - град Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: