№ 571
гр. Перник, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720100497 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на П. В. С. срещу „Топлофикация-Перник“ АД.
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу наследодателя на
ищеца – В.С.С., починал на ***** г., с изпълнителен лист от 28.07.2016г., издаден въз
основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за принудително събиране вземанията по
който е образувано изп.д. № 1471/2016 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Твърди се, че до образуване
на оспореното изпълнително дело действия, прекъсващи давността за вземането, не са били
предприемани своевременно, поради което същата е изтекла, а производството е било
прекратено по право поради перемпция. Твърди се, че делото на ЧСИ Б. е със статут
„висящо“, което обуславя и правния интерес от съдебна защита.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не съществува изискуемо вземане
спрямо П. В. С. за следните суми: 311,62 лева – главница, представляваща стойност на
неплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2015 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от 16.05.2016 г. до окончателното и изплащане, сумата от
35,94 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до
08.04.2016 г., както и сумата от 125 лева разноски, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 28.07.2016 г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1753/2016 г. по описа на РС Перник, и е образувано изпълнително дело № 1471/2016 г. по
описа на ЧСИ С.Б.. Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че в хода на
изпълнителното производство са били предприемани своевременно валидни действия,
прекъсващи давността за вземането, поради което изпълняемо право в полза на взискателя
съществува. Моли претенциите да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК. В конкретния случай от ангажираните писмени доказателства се
установява, че с постановление от 15.09.2017 г., обективирано върху гърба на
изпълнителния титул, т.е. преди образуване на настоящото производство, съдебният
изпълнител е прекратил изп.д. № 1471/2016 г. в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК –
поради невъзможност посоченото от взискателя имущество да бъде продадено и да бъде
намерено друго секвестируемо имущество.
При тези данни и предвид липсата на висящо изпълнително производство към
момента на образуване на настоящото дело съдът намира, че правната квалификация на
исковете, съобразно събраните данни и твърдения, предявеният иск намира основанието си
в общата норма на чл. 124, ал. 1 ГПК като отрицателен установителен иск, а не иск за
оспорване на изпълнението по см. на чл. 439, ал. 1 ГПК.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 1471/2016 г. по
описа на ЧСИ С.Б. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя
„Топлофикация – Перник“ АД от 26.10.2016 г. за принудително събиране на посочените в
исковата молба вземания срещу длъжника В.С.С., съгласно изп.лист от 28.07.2016 г.,
издаден по ч.гр.д. № 1753/2016 г. на РС Перник въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
По делото не е спорно, а от представеното удостоверение за наследници се
установява, че на ***** г. длъжникът В.С. е починал, като единствен негов наследник по
закон е ищцата П.С..
Наличието на изпълнителен титул в полза на ответника и процесуалното му
поведение – оспорване основателността на иска, свидетелства за правния интерес на ищеца
като универсален правоприемник на длъжника по изпълнителния лист от предявяване на
отрицателните установителни искове. По въпроса за процесуалната възможност на
длъжника от защита чрез общия установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, когато
изпълнителният лист е издаден по молба, подадена преди влизането в сила на сега
действащия процесуален закон, е налице трайно установена практика на ВКС – напр.
Определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г. по описа на ВКС, Определение
№ 262/30.04.2009 г. по ч. т. д. № 265/2009 г. по описа на ВКС, II ТО и др., съгласно която
съществува правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за
установяване на недължимостта на претендирани от взискателя вземания. Правната сфера
на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора
/бивш взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което,
въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е из-дадено
изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други
свои имуществени или неимуществени права. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца
от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство
Доколкото ответникът разполага с изпълнителен лист срещу ищеца /като
универсален правоприемник на длъжника В.С./, съществува правен интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск за процесните вземания. В допълнение следва да се
посочи, че предявеният отрицателен установителен иск цели внасяне на яснота в
2
отношенията на страните и препятства възможността в по – късен момент отново да бъдат
разглеждани идентични съображения на ищеца за недължимост на вземанията,
обективирани в изпълнителния титул.
От приложеното копие на изп.д. № 1471/2016 г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява,
че същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване
от 26.10.2016 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни
способи (запор), с което давността за вземането е прекъсната. След образуване на делото
ЧСИ С.Б. е извършвал справки за имущественото състояние на длъжниците до различни
институции и е изпратила ПДИ до длъжника, но конкретни изпълнителни способи не са
прилагани.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 26.10.2016 г.
е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 27.10.2018 г.
производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а
новата давност за вземането е започнала да тече от 26.10.2016 г. – депозирането на молбата
за образуване, с която е поискано прилагането на конкретни изпълнителни способи, което
прекъсва давността за вземането и поставя началото на нова давност, съгласно разясненията
в т. 10 на ТР № 2/2015 г.
Отбелязването на ЧСИ върху гърба на изпълнителния титул, дали делото е
прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на
кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“.
Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт.
Постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на
предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години
взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е
предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните
предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950
г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното
производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за
изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата
бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г
ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на
процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237
ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен
лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
3
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290
ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено
съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила
решения.
Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение,
постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение
срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото
вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е
подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното
поведение на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение №
214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено:
„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Решение №
37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 1562/2015 г., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г.,
Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., Определение № 576
от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г, Определение № 480 от 19.07.2013 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г.).
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай.
В настоящия случай след 26.10.2016 г. не са били предприемани валидни действия по
изпълнение. При така установената фактология съдът намира, че считано от този момент,
петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на 26.10.2021 г., а с това – и преди
образуване на настоящото исково производство. Следователно сумите, предмет на
изпълнителния лист са били погасени по давност и искът е основателен и следва да бъде
уважен така, както е предявен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски в общ размер на 374 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. В. С., ЕГН ********** – чрез
адв. К.С., срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД не съществува изпълняемо
4
право (право на принудително изпълнение) спрямо П. В. С. за сумата в размер на 311,62
лева – главница, представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за периода от м.
05.2014 г. до м. 04.2015 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2016
г. до окончателното и изплащане, сумата от 35,94 лева – законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 08.04.2016 г., както и сумата от 125 лева
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 28.07.2016 г. въз основа на влязла в
сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1753/2016 г. по описа на РС Перник поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на П. В.
С., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 374,00 лева – разноски пред
Районен съд-Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5