№ 73
гр. Варна, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20233100101201 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, с която са предявени
следните искове, както следва:
1./ искове с правно осн. чл. 42, б.б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, предявени от Г. С. – Г. и В. С.
срещу Й. С. за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 29.03.2017г.,
съставено от И.С., починал на 17.06.2018г.;
2./ искове с правно осн. чл. 42, б.б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, предявени от Г. С. – Г. и В. С.
срещу Й. С. за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 29.03.2017г.,
съставено от И.С., починал на 17.06.2018г.;
3./ в условие на евентуалност при отхвърляне на който и да е от исковете по чл. 42,
б.б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, е предявен иск по чл. 30 ЗН от Г. С. – Г. срещу Й. С. за
възстановяване на запазената й част от наследството на наследодателя И.С., починал на
17.06.2018г., посредством намаляване на завещателно разпореждане, извършено от
наследодателя със саморъчно завещание от 29.03.2017г. и за възстановяване на запазената й
част от наследството на наследодателя И.С., починал на 17.06.2018г., посредством
намаляване на завещателно разпореждане, извършено от наследодателя със саморъчно
завещание от 29.03.2017г.;
4./ в условие на евентуалност при отхвърляне на който и да е от исковете по чл. 42,
б.б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, е предявен иск по чл. 30 ЗН от В. С. срещу Й. С. за възстановяване
на запазената й част от наследството на наследодателя И.С., починал на 17.06.2018г.,
посредством намаляване на завещателно разпореждане, извършено от наследодателя със
саморъчно завещание от 29.03.2017г. и за възстановяване на запазената й част от
наследството на наследодателя И.С., починал на 17.06.2018г., посредством намаляване на
завещателно разпореждане, извършено от наследодателя със саморъчно завещание от
29.03.2017г.
В исковата молба ищците Г. С. – Г. и В. С. твърдят, че са деца на починалия на
17.06.2018г. техен баща И.С..
1
След смъртта му са узнали, че наследодателят им е съставил на една и съща дата – 3
29.03.2017г. две саморъчни универсални завещания, вписани в СВ – Варна на 02.07.2018г. и
на 05.12.2018г., с които се е разпоредил за след смъртта си с притежаваното от него
движимо и недвижимо имущество в полза на своята съпруга Й. С..
Ищците поддържат, че универсалните завещателни разпореждания са нищожни
поради това, че не са изписани и подписани от завещателя И.С., поради което настояват за
уважаване на предявените установителни искове.
В условие на евентуаслност, при отхвърляне на установителните искове, се настоява
за уважаване на тези по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената част на всеки един от
ищците от наследството на наследодателя И.С., починал на 17.06.2018г., посредством
намаляване на завещателно разпореждане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, в който ответникът Й. С. оспорва
предявените искове за нищожност и настоява за тяхното отхвърляне.
Твърди, че завещателните разпореждания са действителни, тъй като са изписани и
подписани от завещателя. Заявява изрично, че ще се ползва от оспорените документи –
завещания от 29.03.2017г. В случай, че главните искове бъдат отхвърлени, то следва да се
съблюдава императивната разпоредба на чл. 29, ал. 3 ЗН.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на исковете по чл. 42, б.“б“ ЗН е валидността на всяко едно от завещанията,
от които се ползва ответникът.
В конкретния случай, исковете са предявени от Г. С. - Г. и В. С., които са наследници
по закон на съставилия двете завещателни разпореждания И.С., починал на 17.06.2018г.
Доколкото техните права са засегнати от завещанията, от които се ползва ответника
Й. С., явяващ се преживял съпруг на завещателя, съдът приема, че ищците имат правен
интерес от предявените искове, твърдейки за себе си права, отречени със завещанията.
По делото са представени две завещателни разпореждания, съставени на една и съща
дата - 29.03.2017г. от един и същи завещател - И.И.С.
В едното от двете е обективирана следната воля на завещателя: “Действайки в пълно
съзнание, разбирайки смисъла и значението на акта, който извършвам доброволно по своя
собствена воля, се разпореждам с имуществото си за след смъртта си, както следва:
Завещавам на съпругата си Й. И. С., ЕГН ********** дяловете, които притежавам от
придобитите по време на брака ни недвижими имоти:
1. Апартамент № 1, находящ се в гр. Варна, ул.”Ген. К.” 31 с площ 64, 27 кв.м., ведно с
прилежащото избено помещение;
2. Офис № 3, находящ се в гр. Варна, ул.”О.” № 6 с площ от 21, 60 кв.м.;
3. Офис № 4, находящ се в гр. Варна, ул.”О.” № 6 с площ от 30, 56 кв.м.;
4. Офис № 2, находящ се в гр. Варна, ул.”П.” № 4 с площ от 24, 80 кв.м. и 8, 44 кв.м.
идеални части от терена, на който е изгР.н ПИ № ******.****.*** по КК на гр. Варна,
както и всичкото останало мое движимо и недвижимо имущество и парични
средства“;
След завещателните разпореждания е поставена дата и положен подпис.
Завещанието е обявено на 02.07.2018г., за което е съставен протокол от нотариус Б.В.
и вписано в СВ - Варна.
Във второто завещание е обективирана следната воля на завещателя, както следва:
“Подписаният И.И.С. действайки в пълно съзнание, разбирайки смисъла и
значението на акта, който извършвам доброволно по своя собствена воля се разпореждам с
2
имуществото си, както следва:
Завещавам на съпругата си Й. И. С., ЕГН ********** дяловете, които притежавам от
придобитите по време на брака ни недвижими имоти:
Офис № 1, находящ се в гр. Варна, ул.”О.” 6 с площ от 13 кв.м., както и всичкото
останало мое движимо и недвижимо имущество и парични средства.”
След завещателните разпореждания е поставена дата и положен подпис.
Завещанието е обявено на 05.12.2018г., за което е съставен протокол от нотариус Б.В.
и вписано в СВ - Варна.
Съобразявайки употребените в двете завещания изрази, съдът приема, че и двете
завещателни разпореждания са универсални, тъй като с тях, завещателят се разпорежда за
след смъртта си с цялото си имущество.
Формата на саморъчното завещание изисква да е написано изцяло от наследодателя,
да има дата, както и подпис на завещател, който да следва завещателните разпореждания.
Когато не е спазена тази форма, завещанието е нищожно на основание чл. 42, ал. 1, б. "б"
ЗН.
Във връзка с предприетото оспорване автентичността на документите по чл. 193, ал.
1 ГПК, тежестта на доказване, че всяко едно от тях е написано и подписано от завещателя,
лежи върху страната, която се ползва от тях, т.е. върху ответната страна.
Съгласно заключението на допуснатата СГЕ, неоспорено от страните и кредитирано
от съда, ръкописният текст и подписа в двете саморъчни завещания от дата 29.03.2017г., не
са изпълнени от И.И.С.
Заключението е изготвено въз основа на т.нар. “свободни образци“ от почерка и
подписа на завещателя, т.е. такива, които не са съставени с оглед конкретния спор -
заявление за издаване на документи, пенсионна преписка, заявление до “Социално
осигуряване”, декларации и документи, намиращи се в кориците на делото - нотариален акт
и договор за доброволна делба.
Страните не са предоставили сравнителни образци от почерка и подписа на
завещателя, тъй като са заявили, че не разполагат с такива.
Констатираните различия в подписа и почерка на завещателя значими, устойчиви,
рядко срещани и самостоятелни общи и частни признаци с голяма идентификационна
стойност, са дали основание на експерта да заключи, че нито подписа, нито текста във всеки
един от изследваните документи, не е положен и изписан от завещателя И.И.С.
Преценени в съвкупност, така ангажираните доказателства, обосновават категоричен
извод, че саморъчните завещания от 29.03.2017г. са нищожни, поради това, че не са
изписани и не са подписани от завещателя И.С., на осн. чл. 42, б.“б“ ЗН, а предявените
искове, са основателни.
Предвид несбъдване на условията по които са предявени съдът не дължи
произнасяне по евентуално съединените искове по чл. 30 ЗН.
По разноските
При този изход на спора с право на разноски разполага всеки един от ищците, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
В полза на Г. С. - Г. следва да се присъдят разноски в размер на 1 954, 90 лв., платена
от нея държавна такса и половината от останалите разноски (такси за издаване на скици,
схеми, данъчни оценки, за вписване на исковата молба и за удостоверение за наследници)
възлизащи на 288, 55 лв., както и 1 900 лв., платено адвокатско възнаграждение, чиито
размер не е прекомерен и е под минималния размер на адвокатските възнаграждения по чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. от 5 796, 77 лв. за минималните размери на
3
адвокатските възнаграждения за защита по главните искове за нищожност на двете
завещателни разпореждания, които са оценяеми, съгласно т.1А от ТР №4/2016г. по тълк.д.
№4/2014г. на ОСГК на ВКС, на осн. чл 78, ал. 1 ГПК.
В полза на В. С. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение от 1
900 лв. и сумата от 288, 55 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на саморъчно завещание от 29.03.2017г., поради това,
че не е изписано и подписано от завещателя И.И.С. починал на 17.06.2018г., което е
обявено, съгласно протокол на 02.07.2018г. от нотариус Б.В., вписан в Нотариалната камара
под № 124 с район на действие Районен съд - Варна по предявените от Г. И. С. - Г., ЕГН
**********, гр. Варна, ул.”Акад. А.С.” № 9 Д, ет. 2, ап. 7 и В. И. С., ЕГН **********, гр.
Варна, ул.”Р.” 20, вх. Г, ет. 1, ап. 3 срещу Й. И. С., ЕГН **********, гр. Варна, ул.”О.” № 6,
искове с правно осн. чл. 42, б.”б” вр. чл. 25, ал. 1 ЗН.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на саморъчно завещание от 29.03.2017г., поради това,
че не е изписано и подписано от завещателя И.И.С. починал на 17.06.2018г., което е
обявено, съгласно протокол на 05.12.2018г. от нотариус Б.В., вписан в Нотариалната камара
под № 124 с район на действие Районен съд - Варна по предявените от Г. И. С. - Г., ЕГН
**********, гр. Варна, ул.”Акад. А.С.” № 9 Д, ет. 2, ап. 7 и В. И. С., ЕГН **********, гр.
Варна, ул.”Р.” 20, вх. Г, ет. 1, ап. 3 срещу Й. И. С., ЕГН **********, гр. Варна, ул.”О.” № 6,
искове с правно осн. чл. 42, б.”б” вр. чл. 25, ал. 1 ЗН.
ОСЪЖДА Й. И. С., ЕГН **********, гр. Варна, ул.”О.” № 6 ДА ЗАПЛАТИ на Г. И.
С. - Г., ЕГН **********, гр. Варна, ул.”Акад. А.С.” № 9 Д, ет. 2, ап. 7 сумата от 4 143, 45 лв.
/четири хиляди сто четиридесет и три лева и четиридесет и пет ст./, представляваща
сторени по делото съдебно - деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Й. И. С., ЕГН **********, гр. Варна, ул.”О.” № 6 ДА ЗАПЛАТИ на В. И.
С., ЕГН **********, гр. Варна, ул.”Р.” 20, вх. Г, ет. 1, ап. 3 сумата от 2 188, 55 лв. /две
хиляди сто осемдесет и осем лева и петдесет и пет ст./, представляваща сторени по делото
съдебно - деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4