Р Е
Ш Е Н
И Е № 1230
гр.Пловдив 16.10.2018г
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито
съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като
разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№1421/2018г. по описа на ПОС,за
да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е решение №74/28.02.2018г. по гр.д.№2151/2017г. по описа на РС-Асеновград,II гр.с-в,с
което е уважена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК,вр.с чл.79,ал.1
от ЗЗД,вр. с чл.361 и сл. от ТЗ и е признато за установено,че ответникът „НИВА
ТУРС-КАРУЗО“ ЕООД дължи на ищеца „БИГ ТРАНС“ ЗАД-**** претендираната сума в
размер от 11 400евро главница,представляваща незаплатени фактури за
извършен международен превоз на стоки-дървен материал по неформален спедиторски
договор,както и сумата 1540,37евро,представляваща лихва за забава за периода
01.03.2016г.-16.07.2017г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
пълното изплащане на задължението.Недоволен от така постановеното решение е
останал ответника в първоинстанционното производство и счита,че
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно и моли същото да
се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли.
Въззиваемата страна счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да се
потвърди.
Пловдивският окръжен съд като
прецени събраните по делото доказателства,от фактическа и правна
страна,установи следното:
От представените и приети по
делото писмени доказателства се установява,че между страните са били налице
търговски отношения за посочения период,както и процесните фактури са издадени
за извършени транспортни услуги на претендираната стойност.
От приложеното
ч.гр.д.№1516/2017г. е видно,че е издадена заповед за изпълнение за посочените
суми,като ответникът е възразил и затова се води настоящото установително
производство.В първоинстанционното производство е назначена ССчЕ,от чието
заключение става ясно,че процесните фактури не са заплатени от ответника,а
услугите са извършени от ищеца.Представени по делото са също така и
международните товарителници,от които става ясно,че товарът е бил превозен от
гр.**** до гр.****.
Първото възражение на ответника
е,че ищецът няма регистрация и е неправоспособно лице по смисъла на закона,за
да води производството по настоящото дело.Настоящата инстанция намира довод за
неоснователен,тъй като видно от представеното писмено доказателство от
Търговския регистър на **** ищцовото дружество е търговец по смисъла на закона
на Република ****,поради което е налице представителна власт за водене на
настоящото производство.Това е така,защото съобразно законодателството на всяка
страна наименованието на фирмата-търговец е регистрирано в търговския
регистър,поради което този довод е несъстоятелен.
Второто възражение е за това,че
ответникът не е имал уговорка за заплащане на цената на ищеца,а е имал уговорка
с друг търговец,който не е страна по настоящото производство.Установява се от
заключението на вещото лице,че включването на фактурите в дневника за продажби
по ДДС и ползването на данъчен кредит представляват признание на задължението и
доказват неговото съществуване,каквато е трайната практика на ВКС.Следователно
и второто възражение на ответника е несъстоятелно,поради което и то следва да
се остави без уважение.
При така събраната фактическа
обстановка настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за
правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:
Между страните е имало налични
търговски взаимоотношения,макари по неформален спедиторски договор,като ищецът
е извършил транспортни услуги-превоз на дървен материал от **** до ****-франко
склада на ответника,като за извършването на тези услуги са издадени седем броя
фактури-незаплатени от ответника.Установи се,че претендираната сума е дължима и
незаплатена,поради което правилно е признато за установено по отношение на
ответника,че същата се дължи,като освен нея се дължи и претендираната лихва за
забава за посочения период.Като е стигнал до този извод районния съд е
постановил едно правилно решение,което следва да се потвърди от настоящата
инстанция.
Пред настоящата инстанция са
претендирани разноски от страна на въззиваемата страна съобразно представения
списък по реда на чл.80 отГПК,като има направено възражение за прекомерност от
страна на жалбоподателя,но настоящата инстанция намира,че заплатената сума в
размер на 1565лв. кореспондира с разпоредбата на чл.7 от НМРАВ,поради което следва
да се присъдят.
Като взе предвид
гореизложеното,съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №74/28.02.2018г. по гр.д.№2151/2017г. по описа
на РС-Асеновград,II гр.с-в.
ОСЪЖДА „НИВА ТУРС-КАРУЗО“ ЕООД с ЕИК-**** със седалище и адрес:гр.****,представлявано
от управителя В. Н. К. да заплати на „БИГ ТРАНС“ ЗАД с ЕИК-**** /ЗАКРИТО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО/ с адрес на управление: ****,представлямано от директора Ю.
З. направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на
1565лв./хиляда петстотин шестдесет и пет лв./.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от
датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател:
Членове: