О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№III-260867 20.11.2020 година град Бургас
Бургаски
Окръжен съд
Трети състав
На
двадесети ноември година
2020
В
закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена
Лазарова
2.
Йорданка Майска
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Йорданка Майска
частно гражданско дело № 2618 по
описа за 2020г., съобрази
следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба от "Ай тръст" ЕООД с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. Витоша № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център България, представлявано от И.Шаламанова, заявена чрез ю.к. В.Маркова против разпореждане № 263602/12.10.2020г. по ч.гр.д.№ 6256/2020г. по описа на РС-Бургас, с което съдът е отхвърлил заявлението на "Ай тръст" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против длъжника А.И.В. с ЕГН-********** за заплащане на сумата 198.60 лв. – договорна лихва за периода 12.02.2019г. – 20.12.2019г., по сключен Договор за кредит с № 1230475/12.02.2019г. между “Кредисимо“ ЕАД и А.И.В. и обезпечен с Договор за поръчителство между заемодателя и “Ай Тръст” ЕООД, във връзка с Договор за предоставяне на поръчителство от 12.02.2019г., сключен между последното и кредитополучателя; сумата от 138.69 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 83.18 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.06.2017г. до 03.08.2020г., по договора за поръчителство и сумата от 53.28 лв. – административни разноски за извършени опити за извънсъдебно погасяване на вземането.
Твърди, че вземането е дължимо по процесния договор за потребителски кредит между „Кредисимо“ ЕАД и К. с избрано от кредитополучателя обезпечение: „банкова гаранция“ или поръчителство, обезпечено със сключен договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, както и сключен договор с потребителя. Излага подробни аргументи. Обосновава доводи за уважаване на заявлението изцяло. Моли за присъждане на разноски.
Препис от жалбата не е връчван на А.И.В. по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл.275 ГПК, вр. с чл.413, ал.2 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.
Производството по ч.гр.д.№ 6256/20г. по описа на БРС е образувано по заявление от "Ай тръст" ЕООД, представлявано от пълномощника ю.к. Генов, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против А.И.В. с ЕГН-**********, за следните суми: 1000лв.- главница, 198.60 лв. – договорна лихва за периода 12.02.2019г. – 20.12.2019г. по договора за кредит, 133.18лв.-лихва за забава по договора за кредит за периода от 21.03.2019г. до 17.09.2020г.; 138,68лв.-възнаграждение по договор за поръчителство; 8.18лв.- лихва за забава по договора за поръчителство за периода от 21.03.2019г. до 17.09.2020г. и 53,28лв.-административни разноски, законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда и до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по заповедното производство. Прилага договор за потребителски кредит № 1230475/12.02.2019г. между „Кредисимо“ ЕАД и А.В. с избрано от кредитополучателя обезпечение: „банкова гаранция“ или поръчителство с Приложение № 1 към него, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, договор за поръчителство между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД от 12.02.2019г. и договор от 12.02.2019г. между „Ай тръст“ ЕООД и А.В.. Твърди се, че поради неплащане от страна на заемополучателя, поръчителят е бил поканен от кредитора и е изплатил на последния задължението по договора за заем в оставащия размер от 1000лв., поради което се претендира от В. дължимост на описаните по-горе суми. Ангажира доказателства. Издадена е заповед за изпълнение за главницата по договора за заем, законната лихва и разноски, съобразно уважената част от сумите.
С обжалваното разпореждане районният съд е отказал издаването на заповед за изпълнение по отношение следните суми: сумата 198.60 лв. – договорна лихва за периода 12.02.2019г. – 20.12.2019г., по сключен Договор за кредит с № 1230475/12.02.2019г. между “Кредисимо“ ЕАД и А.И.В. и обезпечен с Договор за поръчителство между заемодателя и “Ай Тръст” ЕООД, във връзка с Договор за предоставяне на поръчителство от 12.02.2019г., сключен между последното и кредитополучателя; сумата от 138.69 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 83.18 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.06.2017г. до 03.08.2020г., по договора за поръчителство и сумата от 53.28 лв. – административни разноски. Видно от съдържанието на обжалвания акт постановеният отказ е мотивиран от съображението, че договорната лихва че ГЛП от 41.24 % надвишава значително трикратния размер на законната лихва, съответно – клаузата, с която е уговорена, се явява нищожна, а относно останалите претендирани суми, че е налице обоснована вероятност искането за това да се основава на неравноправни клаузи – чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, или да се касае за хипотеза на заобикаляне на закона, във връзка с определянето на ГПР по договора за кредит. На изложените основания е постановил обжалвания акт.
Бургаският окръжен съд, като
взе предвид, че частната жалба е предявена от правно-легитимирано лице в
законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт и като съобрази
разпоредбите на закона, исканията и твърденията на частния жалбоподател и
приложените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Заповедният съд е длъжен
да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК
искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съда
следи служебно. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за
обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на
заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни
клаузи.
В конкретния случай вземането произтича
от договор за потребителски кредит, сключен на 12.02.2019г. между
,,Кредисимо“ЕАД (заемодател) и А.И.В. (кредитополучател) за сумата от 1000
лева, обезпечен чрез сключен на 12.02.2019г. договор за предоставяне на
поръчителство(между кредитополучателя А.В.
и ,,Ай Тръст“ЕООД- поръчител). Поръчителят се е задължил да отговаря солидарно
с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на Кредитополучателя по договора
за кредит, за което кредитополучателят дължал
възнаграждение на поръчителя. Кредитната сума е следвало да бъде върната
на 10 вноски в срок до 20.12.2019г..
В заявлението, се
твърди, че длъжникът не е изпълнявал
задълженията си по договора за кредит, изпаднал е в забава, при което
заявителят като поръчител е погасил задълженията му по договора.
Следователно, искането за издаване заповед за изпълнение се основава на обезпечен с договор за поръчителство сключен между небанкова финансова институция и физическо лице договор за кредит, по който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК. При това положение заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се основава на неравноправни клаузи от договора.
Според индивидуализацията на
вземането “възнаграждение за поръчителство“
в размер на 138,69 лева , съдържаща се в т.9 от заявлението и
изложението в частната жалба, между страните е уговорено заплащане на възнаграждение в полза на заявителя „Ай тръст“
ЕООД за това, че по силата на договор за
поръчителство той се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за
задълженията на последния към третото лице-кредитор. Следва да се
посочи, че претендираното със
заявлението възнаграждение е в размер на 138,69 лева, докато в договора за
поръчителство е посочена сумата от 74,88
лева на месец за целия период на договора, което след изчисления води до размер на задължение
от общо 748,80 лева за цялото времетраене на договора. Изложеното е достатъчно само на това основание
заявлението в тази му част да бъде оставено без уважение,тъй като тази сума/
„възнаграждение на поръчителя/ е близък до размера на кредита от 1000 лева.
В допълнение, така претендираната в
заявлението сума от 138,69 лева не е достатъчно ясна и конкретизирана с оглед отразеното в договора
месечно възнаграждение за потребителя от 74,88 лева.
Неоснователно е твърдението на
частният жалбоподател- че потребителят по собствена воля избрал да обезпечи задължението си по
потребителския кредит чрез поръчителство, поради което не била налице
констатираната от първоинстанционния съд неравноправност за потребителя клауза.
Действително, от формулировката на клаузата на чл. 4,ал.1 от представения със заявлението Договор за
потребителски кредит следва, че потребителят сам избира дали да предостави
обезпечение по кредита и ако да- съгласно клаузата може да избира между
поръчителство или банкова гаранция. При внимателен прочит на всички текстове на
чл.4,ал.1-3 от същия процесен договор
следва, че ако поръчителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от
заемодателя „Кредисимо“ юридическо лице-поръчител, то заявлението му за
сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване
на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит
в този случай е 24 часа. При непосочване
обаче на посоченото обезпечение,
заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в
14-дневен срок от подаването му.
Тоест, налице е неравноправно
третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на разглеждане на заявлението в
полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с
поръчителство на ЮЛ-поръчител,което
освен това и следва да е одобрено от
кредитодателя.
Клаузите относно обезпечеността на кредита не сочат
на доброволност при избора на обезпечение, дори
напротив: от формулировката им става
ясно, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се
нуждае, следва да подпише т.н.- „договор за предоставяне на поръчителство“ с
посочено от кредитора юридическо лице- поръчител.Освен всичко изложено се налага и извода, че в конкретния
случай договорът за поръчителство има за
цел да обезщети кредитора за вредите от
възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие
с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга- да
оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства,съответна на
получените гаранции.
Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя- че
на длъжника била предоставена финансова услуга от разстояние и че същият направил електронно изявление, че приема условията по договора, като е имал възможност
да се откаже от договора, включително поръчителството от страна на ,,Ай Тръст“ЕООД. Изразената
воля от кредитополучателя- да се обвърже с усвояването на сумата и плащането на
вноски,не могат да бъдат обсъждани като аргумент в полза на заявителя по чл.410 ГПК. Това е така, тъй като правилата на договорната автономия и на обвързващата
сила на изразената воля са ограничени от
общите разпоредби за недействителност на правните сделки и в частност-от
разпоредбите на потребителското законодателство. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава
легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор,
сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18
точки визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни
хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните
клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр. 64/
2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи,
които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се
счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и
следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. В
конкретният случай ситуацията е точно такава. Потребителят, с оглед голямото различие в сроковете за разглеждане
на обезпечени и необезпечени кредити, е
житейски оправдано и нормално да
предпочете обезпечения кредит, който
обаче се предлага с поръчителство от
одобрено от кредитодателя ЮЛ-поръчител-т.е. в случая се установява наличие на клауза, която е
съставена предварително и върху съдържанието
на която потребителя не би могъл да влияе.
В тази връзка, макар всеки
един от договорите, представени на съда със заявлението по чл.410 ГПК, а
именно: договорът за кредит и договорът
за поръчителство, формално да представляват самостоятелни договори, при внимателния им анализ се установява договорна обвързаност между кредитора и поръчителя, което е видно
както от уговорката за сключване на договор за поръчителство на
кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
ЮЛ-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, така
и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по
поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено
в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство.
Както правилно е приел и районният съд, дългът
по кредитното правоотношение с така
уговорените акцесорни плащания следва да се разглеждат като едно цяло, тъй като
е видно, че задължението към поръчителя е неделим от основното
задължение по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия
размер на разходите по кредита.
По смисъла на §1,т.1 от ДР на ЗПК - "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани
с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за
потребителя не включва нотариалните такси. Както се изтъкна и по-горе при анализиране на чл.4,ал.1-3 от процесния Договор за
потребителски кредит, става ясно, че при сключване на договор за предоставяне
на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице-поръчител, сроковете
за одобрение и за сключване на потребителски кредит са неколкократно по-кратки
.Изрично в чл.4,ал.1,изречение последно от кредитния договор е предвидено, че
при сключване на договор за поръчителство с одобрено от „КРЕДИСИМО“
ЮЛ-поръчител в отношенията между страните по кредитния договор се прилагат
съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. От изложеното
безспорно се налага извода- че разходът „възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство“ е пряко свързан с процесния договор за кредит и
е известен на кредитора при подписването му, т.е. това възнаграждение
представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на §1,т.1 от ДР на ЗПК, макар
да не е бил отразен като такъв в „ГДП“
по процесния договор за кредит. Освен това от двата договора: договора за
кредит и договора за поръчителство е видно, че са сключени на една и съща дата/
10.12.2018г./ , без да има данни за
последователността им в темпорално отношение, с оглед на което неоснователен се
явява довода на жалбоподателя- че договорът за поръчителство бил сключен след
сключване на договора за кредит. В
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК е предвидено: „Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България“. Цитираният законов текст е насочен
към избягване на възлагането на
несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно
върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва
от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като
законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената
възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя, не винаги е
меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси,
комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за
кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба,
законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния процент
на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като
непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. При
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се
налага заключение, че договореният ГПР не може да надвишава 50%. Видно от
стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, ГПК по настоящия договор за кредит е точно 50%, ето
защо е в рамките на допустимата граница. Ето защо по отношение дължимостта на
договорната лихва от 198,60лв. по договора за кредит за периода от 12.02.2019г.
до 20.12.2019г. обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, като бъде
издадена заповед за изпълнение за същата сума.
Относно дължимостта на сумата от 108,15лв. – възнаграждение по договор
за поръчителство, настоящият състав приема извод, аналогичен на този на
районния съд. Аргумент в тази насока е неразривната и функционална връзка между
договора за кредит и втория договор за поръчителство. Прочита на договора за
кредит води до заключение, че вторият договор за поръчителство е негова функция
и двата следва да се тълкуват в тяхната съвкупност, което води до несъмнения
извод за възлагане на допълнителни финансови тежести за потребителя, ерго, до
заобикаляне на разпоредбите, уреждащи размера на ГПР по ЗПК.
Въз
основа на изложеното съдът намира, че са налице предвидените в чл. 411, ал. 2,
т. 2 и т. 3 ГПК основания за отказ за издаване на заповед за изпълнение за
сумите от 138,69 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, и 83,18лв. – обезщетение за забава за периода от 21.03.2019г. до
17.09.2020г. по договора за предоставяне на поръчителство.
Жалбоподателят е насочил
жалбата си срещу обжалваното отхвърлително разпореждане на заповедния съд, без да
са изложени конкретни съображения досежно
неприсъждане на сумата от 53,28 лева, представляваща административни
разноски за събиране на вземането. Въззивният съд, действащ при условията на
пълен въззив при разглеждането на частни жалби, намира в тази част обжалваното
разпореждане за правилно, тъй като тази
сума действително е заявена в заявлението по чл.410 ГПК общо, без да е налице яснота и конкретизация
на вземането – за какво е то всъщност и дали реално такива разходи са
направени.
С оглед изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде
отменено досежно сумата от 198,60лв.-договорна лихва по договора за кредит за
периода от 12.02.2019г. до 20.12.2019г.
Поради това съдът счита, че следва да се издаде
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника
Ивайло Евгениев Генчев за сумата от 79.05 лв. – договорна лихва за периода
14.12.2018г. – 10.05.2019г.
Ето защо по отношение на горепосочената сума от
79,05 лева обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, като бъде издадена
заповед за изпълнение за същата сума, като по отношение на останалите суми, а
именно 138,69 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,
53,28 лв. – административни разноски, и 83,18 лв. – обезщетение за забава за
периода от 21.03.2019г. до 17.09.2020г. във връзка с договора за предоставяне
на поръчителство, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
На жалбоподателят следва да бъдат присъдени разноски съобразно
уважената част от жалбата в размер на 3,27 лева-държавна такса.
Мотивиран от изложеното, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 263602/12.10.2020г. по ч.гр.д.№ 6256/2020г. по
описа на РС-Бургас, в частта, с която заявлението на "Ай
тръст" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против
длъжника А.И.В.
с ЕГН-********** е отхвърлено досежно претендираното заплащане на сумата 198.60 лв. – договорна
лихва за периода 12.02.2019г. – 20.12.2019г., по сключен
Договор за кредит с № 1230475/12.02.2019г. между “Кредисимо“ ЕАД и А.И.В.
и ВМЕСТО
НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Ай Тръст“ – ЕООД – ЕИК203508899, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ №146,
сграда А, ет.4, Бизнес център „България“, в качеството му на поръчител, заповед
за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК, против длъжника А.И.В. с ЕГН-********** за сумата 198.60 лв. – договорна
лихва за периода 12.02.2019г. – 20.12.2019г., по сключен
Договор за кредит с № 1230475/12.02.2019г. между “Кредисимо“ ЕАД и А.И.В.
и обезпечен с Договор за
поръчителство между заемодателя и “Ай Тръст” ЕООД, във връзка с Договор за предоставяне на
поръчителство от 12.02.2019г., сключен между последното и кредитополучателя,
както и разноски в размер на 3,27 лева-държавна такса
за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 263602/12.10.2020г. по ч.гр.д.№ 6256/2020г. по описа на
РС-Бургас в останалата му обжалвана част.
Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: