№ 4055
гр. Варна, 03.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20253100100787 по описа за 2025 година
При служебна проверка относно допустимостта на производството, на
основание чл. 130 ГПК, съдът констатира, че молбата, с която е сезиран
отговаря на изискванията за форма и съдържание, съдържащи се в чл. 127, ал.
1 и чл. 128 от ГПК, поради което същата е редовна и производството по делото
и същото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
На основание чл.146 ГПК съдът съобщава на страните следният
ПРОЕКТО-ДОКЛАД на делото.
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК от И. П. Т.
срещу Община Варна за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът не е собственик на реална част с площ от 1979
кв.м., изобразена с червен цвят на приложена по делото скица на л.30 от
делото от ПИ с идентификатор № ... находящ се в гр.Варна, Южна
промишлена зона, целият с площ от 33998 кв.м., при съседи ПИ с
идентификатори №№1...0; 1...1; ......3; 10...6; 10...; ...1; ...; ...; ...1, при граници
на реалната част имоти с ид.№№ 10...; ...1; ...; ......4.
В исковата молба се твърди, че ищецът е придобил процесната реална
част по давност като от 1995г. я заградил, тъй като имотът бил изоставен.
Мястото било заблатено и затова го засипал с пръст и го трамбовал, направил
яма за оттичане на водата. Поставил ограда от телена мрежа и портал. По-
късно прекарал в мястото вода, изградил водомерна шахта и станала абонат на
ВиК. Единствено той използвал имота, като в него паркирал техниката си –
камиони, багер и автокран, в съседство с това място притежавал друг имот, в
който извършвал стопанска дейност- производство на бетонни блокчета, за
който имот имал КНА №18, дело 6004, том XXVII,вх.рег.№10308/12.04.2023г.
на СВ-Варна.
Сочи се, че през 2024г. ищецът инициирал производство за снабдяване с
констативен нотариален кат за собственост за процесната реална част и в
издаденото от Община Варна удостоверение от 29.05.2024г. било посочено, че
за имот с ид. № ......4 има съставен Акт за общинска собственост
№8501/02.06.2015г. и общината възразява срещу издаването на КНА и
признаване правата на ищеца.
1
Твърди, че единствено той владее и ползва процесната реална от 1995г. и
не е допускал в имота трети лица. Оспорва правата на Общината.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна Община Варна е депозирала
отговор на исковата молба, в който е изразено становище за недопустимост и
неоснователност на иска.
Съображенията за недопустимост на претенцията са, че ищецът бил в
граждански брак в периода на заявеното владение а бил предявил иска само от
свое име при твърдение, че сам е упражнявал владението. Бракът му бил
прекратен през 2001г. и ищецът не можел да претендира изключително право
на собственост при твърдяното владение в рамките на брачен съюз като
претенцията следвало да бъде заявена съвместно с бившата му съпруга. В
условията на евентуалност се отправя искане това възражение да се съобрази
по основателността на иска.
Твърди се, че Община Варна е собственик на ПИ идентификатор №... за
което бил съставен Акт за общинска собственост №8504/2015г., който
удостоверявал собствеността, придобита, на основание чл.2,ал.1 т.5 и чл.9
ЗОС вр.чл.6 ЗС.
Сочи се, че съгласно ОГП-1982г. процесната тераитория е с отреждане „
за терени на градско стопанство“ – терени, предвидени за обслужващи
дейности от различно естество в рамките на урбанизираната зона в чертите на
населеното място. По КП от 1991г. на ЮПЗ територията, в която попада имота
била без собственик. Същата не била обособена като самостоятелен поземлен
имот с номер, граници и площи за нея липсвал запис в разписния лист към
плана. Предвид това се твърди, че територията преминала в собственост на
Държавата, на основание чл.6 ЗС / ред. От 19.05.1989г./, предвиждащ че
имотите, които нямат друг собствени стават държавни по силата на закона.
Измененията на Конституцията от 1990г. възстановявали общинската
собственост. С влизането в сила на ЗОС през 1996г., чл.2,ал.2, т.5 от същия
закон уредил преминаването в собственост на общините на недвижимите
имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде
установен и така по силата на закона Община Варна станала собственик на
ПИ с идентификатор № ......4 в това число и на процесната реална част от
него. След попълване на кадастрална карта бил съставен АОС
№2137/22.10.2001г. Приетият през 2012г. ОУП на гр.Варна потвърждавал
устройствения статут на района, като територията попадала в устройствена
2
зона Ц1- нов делови център като зоната била в урбанизирана територия в
строителните граници на населеното място.
Оспорват се твърденията на ищеца, че е осъществявал владение върху
имота от 1995г. до момента, че е засипал, заравнил и оградил имота, както и че
е прекарал водопроводно отклонение и че е ползвал имота за паркинг за
собствена техничка. Твърди се, че засипването на цялата територия, в която
попада имота било извършено още през 30-те години на миналия век при
строителството на първия Аспарухов мост. Впоследствие при изграждането на
настяощия мост в периода 1973г. – 1976г. било направено допълнително
укрепване и изравняване на района около него. Излага се, че при попълване на
кадастралната карта през 2001г. по инициатива на Общината теренът бил
заснет и нанесен със съществуващите на терена граници и огради, като за
процесната реална част ограда липсвала. Нямало данни и за нанесени
подземни проводи, попадащи в ПИ с идентификатор № ......4. оспорва се
ищецът да е притежавал към 1995г. подвижна транспортна техника – камиони,
багер и автокран.
Сочи се също, че с чл.86 ЗС била предвидена и действала до 31.05.1996г.
забрана за придобиване по давност на имоти държавна и общинска
собственост като с въведеният с §1, ал.1 ЗИД на ЗС мораториум давността
спира да тече за периода 31.05.2006г. до 08.03.2022г. Излага се, че ищецът не е
владял претендираната реална част към 1995г. и към настоящия момент не бил
изтекъл изискуемият съгласно чл.79 ЗС 10 годишен давностен срок. Не били
посочени факти и обстоятелства, както и доказателства владението да е било
противопоставено на собственика Община Варна.
По отношение възражението за недопустимост на иска :
Възражението на ответника, че ищецът е заявил самостоятелни права
върху процесната реална част, а по време на заявеното от него давностно
владение се намирал в граждански брак, което да бъде обвързано с
допустимостта на иска е абсолютно несъстоятелно. На първо място вида на
предприетата защита е отрицателен установителен иск, целящ да застави
ответника да установи правата си спрямо ищеца като резултатът по същество
не касае признаване на права на ищеца, а отричане на такива касателно
ответната страна спрямо него. На следващо място дали ищецът е упражнявал
3
самостоятелно владение или съвместно с трети лица вкл. и неговата съпруга е
факт, който не касае правоотношенията му с ответната Община Варна, поради
което е и ирелевантен за настоящия процес вкл. и досежно изследване на
предпоставките за неговата допустимост.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът указва на ответната страна,
че носи доказателствена тежест да установи твърденията си, че е собственик
на процесния имот – че имотът е преминал в патримонима на Държавата с
влизане в сила на разпоредбата на чл.6 ЗС, предвид че е нямал собственик и че
по силата на закона това право на собственост е преминало в патримонуима на
Общината с влизане в сила на ЗОС чл.2,ал.2, т.5 / Обн. - ДВ, бр. 44 от 1996 г., в
сила от 1.06.1996 г./
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът указва на ищеца, че носи
доказателствена тежест да установи твърденията си, обосноваващи правния
му интерес от предявяване на иска, че е собственик на процесната реална
част по силата изтекла в негова полза придобивна давност в периода 1995г. до
настоящия момент.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК :
Представените с исковата молба и отговора писмени доказателства
следва да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал в
първото по делото заседание.
Искането на ищеца за допускане на гласни доказателства за установяване
на факти, свързани с фактическото владение на имота за периода от
1995г. до настоящия момент е допустимо и относимо към предмета на
делото и следва да се уважи.
следва да се назначи СТЕ, която да изследва статута на имота предвид
заявеното придобивно основание и идентичността на процесния имот с
този, описан в документа за собственост на праводателя на ответниците.
Воден от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
НАСРОЧВА производството по делото за 13.11.2025 г. от 14.00 ч., за
които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото на приложените към исковата
молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА двама свидетели при условията на водене на ищеца за
установяване на твърденията му за упражняване фактическа власт върху
имота от 1995г. до настоящия момент.
ДОПУСКА провеждането на СЪДЕБНО ТЕХНИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА, по която вещото лице след запознаване с материалите по
делото и и извършване на съответните справки да даде отговор на следните
въпроси :
1.Какви планове / регулационни, кадастрални, устройствени и др./ са
действали за територията, в която попада процесния имот с идентификатор №
......4 и каква е била индивидуализацията и предназначението / отреждането/
му съобразно тях?
2.Има ли данни за вписани собственици и посочено основание за
вписването им по разписните листи към тези планове?
3.Ситуирането на имота по различните планове да се изобрази
графично на комбинирана скица.
4.Какво понастоящем е фактическото състояние на имота / процесната
реална част/ , ограден ли е същия?
5. Процесната реална част да се изобрази на скица според фактическото
й положение с отразяване на местоположение и площ.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 700 /седемстотин/ лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от уведомяването.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И..., който да се уведоми за задачата след
представяне на доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на страните, че в първо с.з. следва да ангажират и представят
пред съда доказателствата си по спорния предмет на делото, с оглед избягване
последващо отлагане за събиране на доказателства, в който случай съдът може
да наложи и глоба по реда на чл.92а ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако в посочения по- горе срок не
изпълнят указанията губят възможността да направят това по- късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на
насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във
5
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях
становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната.
При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може
да прекрати делото и присъди разноски в тежест на ищеца сторените от
ответника разноски или да постанови неприсъствено решение срещу него, на
основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ като им
разяснява, че това е доброволен способ за уреждане на спора и цели постигане
на взаимно изгодно споразумение в рамките на съдебно производство или
извън него и има преимущество пред спорното исково производство.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им
разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на
спора и има преимущество пред спорното производство по реда на основание
чл.140 ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща на половина на
ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6