О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
Номер Година 07.12.2018 Град
Стара Загора
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На
07.12. Година две хиляди и осемнадесета
В
закрито заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско
дело номер 5292 по описа за 2018 година.
Делото е образувано по искова молба на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр. София против П.С.П.. На ответника е изпратен препис от
исковата молба с приложенията към нея, като по делото не е постъпил отговор от ответника.
При
повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на
чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.
Съдът
намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за
събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед
на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с
исковата молба документи.
Делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва
да бъде съобщен изготвеният от съда
проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е
възможно да бъде решен чрез медиация или
друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която
е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване
в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване
в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Воден от горното и на основание чл.140,
вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
като доказателства по делото: заверени ксерокопия на Договор
за кредит № **********/23.09.2015г.; Договор за кредит №
**********/28.09.2015г.; Договор за кредит № **********/10.10.2015г.; Общи
условия на договор за кредит; Разписка за извършено плащане от 23.09.2015г.;
Разписка за извършено плащане от 28.09.2015г.; Разписка за извършено плащане от
10.10.2015г.; Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018r. и
Приложение № 1 към договор за цесия (Извлечения); Потвърждение за прехвърляне
на вземания от 01.06.2018г., издадено от „4финанс" ЕООД; Приложение № 4 -
Пълномощно за уведомяване за цесия; Уведомление за цесия; Писмовна пратка от
„Български пощи" ЕАД.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 08.01.2019 г. от 10,10 ч., за която дата да се призоват
страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за
доклад по делото, както следва:
Производството
по настоящото дело е образувано по искова молба на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, гр.София против П.С.П.. Ищецът
твърди в исковата си молба, че на 23.09.2015г. между „4финанс" ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус", и П.С.П. бил
сключен Договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно
същия член договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки
договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора, страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2
от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно
описана в Общите условия на „4финанс" ЕООД и била в съответствие с ЗПФУР и
приложимото законодателство. След регистрация в системата на „Вивус" на
интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg кредитополучателят
подавал заявка за отпускане на кредит. На посочената страница „Вивус"
предоставял Общите си условия, които кредитополучателят трябвало да приеме,
както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с
която трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След
подаване на заявката проект на договора за кредит се предоставял на
кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус". Кредитополучателят
трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез
натискане на бутона „Подпиши". С натискането на бутона „Подпиши" от
кредитополучателя се считало, че се подписват всяка
страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото те са предоставени
на кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С
подписването на договора за кредит кредитополучателят потвърждавал, че е прочел
и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски
формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява
последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка
банкова сметка***. Съгласно т.2.2 от Общите условия кредитодателят давал право
на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантирала
получаването на отговор до 20 (двадесет) минути от изпращането й. За
използването на услугата за експресно разглеждане на заявката се начислявала
такса за експресно разглеждане, която се определяла спрямо сумата и периода на
договора за кредит. Съгласно т. 3.1 от Общите условия на „Вивус" договорът
за кредит се считал за сключен и влизал в сила на датата на потвърждаването му
по електронна поща от кредитодателя и извършването на паричния превод. В
процесния случай на 23.09.2015г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ
в системата на „Вивус" под № ********** и явяващ се пети по ред договор за
кредит между тях. В заявката си П.С.П. заявил желание да му бъде отпусната сума
в размер 300,00 лв., като заявил и ползването на допълнителната, незадължителна
услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът бил отпуснат за период от
30 дни с падежна дата 23.10.2015г.
Съгласно заявката на ответника и условията по договора сумата била отпусната в
клон на „Изипей" на същия ден - 23.09.2015г. Кредитополучателят се
възползвал и от услугата за експресно разглеждане, за което била начислена
такса в размер 46,90 лв. На 28.09.2015 г. П.П. заявил искане за отпускане на
допълнителен кредит в размер 350,00 лв., като отново заявил и услугата
експресно разглеждане на заявката, за която е начислена такса в размер на 49,68
лв. Съгласно Общите условия, кредитополучателят имал право да кандидатства
допълнително, преди да е върнал първоначално отпуснатия кредит. При отпускане
на допълнителен кредит съществуващият договор
за кредит се изменял чрез подписване на нов договор за кредит, като всички
условия по съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми,
оставали непроменени и се прилагали съответно и за допълнителния кредит.
Договорът за кредит бил изменен на същата дата - 28.09.2015г. Съгласно клаузите
на изменения договор
за кредит и на основание т. 8.3 от Общите условия, за всеки изтеглен допълнителен
кредит се дължали пропорционално лихви и такси, съгласно разпоредбите на
изменения договор
за кредит и остатъчния срок до падежа. На 28.09.2015г. кредитодателят отпуснал
исканата сума чрез паричен превод, посредством „Изипей”. На
10.10.2015г. П.П. отново заявил искане за отпускане на допълнителен кредит в
размер 100,00 лв., като отново заявил и услугата експресно разглеждане на
заявката. Сумата била отпусната на същия ден на името на кредитополучателя в
клон на „Изипей". За отпуснатата допълнителна сума били начислени пропорционални
лихви и такси. Така,
при точно изпълнение на договора на датата на падежа, кредитополучателят се
задължил да върне на кредитодателя сума в общ размер на 878,70 лв., от които
750,00 лв. - главница; 21,37 лв. - договорна лихва, изчислена за периода от
23.09.2015г. (дата на сключване на договора) до 23.10.2015г. (падежната дата по
кредита) и такса за експресно разглеждане в размер на 107,33 лв. С настъпване
на падежа по договора - 23.10.2015г., кредитополучателят не погасил дължимите
суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите
условия, от 24.10.2015г., „4финанс" ЕООД (Вивус) започнал да начислява
наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на наказателен лихвен процент -
10,01% към договорния лихвен процент - в конкретния случай - 40,71%, върху
неизплатената главница за периода на просрочието. От „Вивус" изпратили три
броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за
кредит. В тези писма се съдържала информация за просрочения кредит - актуален
размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата,
съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договор за кредит № ********** се
таксували по 10.00 за всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие
кредитополучател. Въпреки отправените покани, ответникът не погасил
гореописаните вземания. На 01.02.2018г. „4финанс" ЕООД, в качеството си на
цедент, сключил с „Кредитреформ България" ЕООД, в качеството си на
цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 005/01.02.2018г.,
по силата на който, цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор №
**********, в общ размер на 1782,30 лв. от които: главница - 750,00 лева,
договорна лихва - 21,37 лева; такса за експресно разглеждане - 107,33 лева;
наказателна лихва - 873,60 лева за периода от 24.10.2015г. до 31.01.2018г.;
отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - 30,00 лева. Посочените
вземания били подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от
Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в
чл. 26 и приложенията
към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на
цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно
и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ
България" ЕООД изпратило
уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български
пощи" ЕАД, която била върната с отметка „Получателят отсъства". В
изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД,
„4финанс" ЕООД предоставил на „Кредитреформ България" ЕООД потвърждение
за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. От сключването на договора за цесия
до настоящия момент забавата на ответника продължавала. Предвид гореизложеното
в полза на „Кредитреформ България" ЕООД се формирало ликвидно и изискуемо
вземане срещу П.С.П., като с
настоящата искова молба претендира сума в общ размер: 1730,93 лева, от които:
750,00 лева - неплатена главница по договор
за кредит № **********; 107,33 лева - такса за експресно разглеждане; 873,60
лева - наказателна лихва за периода от 24.10.2015г. (денят, следващ падежната
дата) до 31.01.2018г. (денят, предхождащ датата на цесията). Моли съда да
постанови решение, с което да осъди П.С.П.,
с адрес: ***, п.к. ..., ул. „....." № 40, да му заплати сума в общ размер
1730,93 лева, от които: 750,00 лева
- неплатена главница; 107,33 лева - такса за експресно разглеждане; 873,60 лева
за периода: 24.10.2015г. до 31.01.2018г.; законна лихва върху главницата, от
подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането. Моли съда да осъди П.С.П.
да му заплати направените съдебни разноски по настоящото производство, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер 150,00 лева. От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът,
че съдът е сезиран с иск по чл.240 ЗЗД – за неизпълнено задължение по договор
за заем, като се
претендират главница и такса по договора. С оглед предмета на договора и начина неговото сключване в случая се
прилагат и разпоредбите на ЗПК и ЗПУР. Тежестта да се докажат фактите, от които произтича вземането
/реалното предоставяне на ответника на претендираната сума със задължение за
връщането й/ се носи от ищеца.
Освен това ищецът претендира и наказателна лихва, представляваща по естеството
си мораторна неустойка, поради което тази претенция следва да бъде
квалифицирана като такава по чл.92 ЗЗД. По своята същност неустойката
е едно предварително и доброволно установяване на размера на обезщетението за
вреди, които изправната страна ще претърпи от пълното неизпълнение или
неточното изпълнение на задълженията на неизправната страна. Фактическият
състав на отговорността за неустойка включва установяване на неизпълнено от
неизправната страна договорно задължение и на вина за неизпълнението, които
факти следва да бъдат доказани от ищеца. Последсният се позовава и на насъпило
частно правоприемство по реда на чл.99 ЗЗД, поради окето в негова тежест е да
докаже валидното прехвърляне на вземането и пораждането на действие на
перехвърлянето по отношение на длъжника.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде
решен чрез медиация или друг способ
за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е
редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в
срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Да се връчи на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: