Р Е Ш
Е Н И Е 19/10.2.2023г.
Гр. Ямбол, 10.02.2023 г.
Ямболският административен съд, първи състав, в открито
заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Красимира Юрукова – Стоянова, разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 327 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) и
е образувано по жалба на „******“ ЕООД, гр. Ямбол против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № П-204-0426823/21.11.2022 г., издадена от Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, с която на основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187 , ал. 1 от ЗДДС, е постановена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин
за подови настилки, находящ се на
ул. * в гр. Ямбол, стопанисван от дружеството – жалбоподател и е
забранен достъпът до него за срок от 14 дни. Иска се отмяна на
заповедта за налагане на ПАМ, като се излагат съображения, че същата е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с целта на закона и
в нарушение на принципа на съразмерност. Претендира се за присъждане и на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата изцяло на основанията, изложени в същата.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва депозираната жалба, като
счита същата за неоснователна.
След
като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и
съобрази становищата на страните, съдът констатира следното:
На
15.11.2022 г. била извършена проверка на
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за подови
настилки, находящ се на ул. * в гр. Ямбол, стопанисван от дружеството –
жалбоподател „******“ ЕООД, гр. Ямбол, при която било установено, че търговецът
не регистрира и не отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от
търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация фискално устройство, като на 01.06.2022 г. са приети от клиент в брой 3 455 лева - авансово
плащане на кухня, а на 09.08.2022 г. са приети в брой 1 500 лева от
клиент, представляващи авансово плащане за изработка на кухня. За двете
авансови плащания не са издадени касови бележки от монтираното и работещо в
обекта фискално устройство, а са издадени касови бележки от кочан.
Констатациите
са отразени в съставения Протокол за
извършена проверка № 0426823 от 15.11.2022 г., който е връчен представител на
дружеството – жалбоподател. Впоследствие,
въз основа на съставения протокол е
издадена и Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № П-204-0426823/21.11.2022 г., с която Директорът
на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Бургас, на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „а“ от ЗДДС е постановил принудителна административна мярка – запечатване
на търговски обект – магазин за подови настилки, находящ се на ул. * в гр.
Ямбол, стопанисван от дружеството –
жалбоподател и е забранил достъп до него за срок от 14 дни. В същата е
посочено, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н – 18
от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални
касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с
което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. Именно тази
заповед е предмет на жалбата, въз основа на която е образувано настоящото
съдебно производство.
За
всяко от горните две нарушения са съставени АУАН № F******/21.11.2022 г. и АУАН №
*******/21.11.2022 г.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценява
като НЕОСНОВАТЕЛНА,
по следните съображения:
Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № П-204-0426823/21.11.2022 г.
е издадена от компетентен орган – Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП
- Бургас, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020
г. на Изпълнителния директор на НАП, в рамките на предоставените му правомощия
и в условията на обвързана компетентност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване
на съответен документ за продажба, издаден по установения ред. В нормата на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат
извършените от тях доставки/продажби в търговския обект, чрез издаване на
касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на
касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
Редът
и начинът за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006
г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Съобразно разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, се забранява и
достъпът до обекта.
От цитираните разпоредби може да се направи
извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за
отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от кочан, административният орган,
при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца принудителна
административна мярка – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. В
конкретния случай жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че при приемане на
авансови плащания в брой на 01.06.2022 г. за сумата от 3 455 лева и на
09.08.2022 г. за сумата от 1 500
лева, не са били издадени касови бележки от монтираното и работещо в обекта фискално устройство, а са издадени такива от
кочан. Причините, поради които търговецът може да пристъпи към издаване на
касови бележки от кочан са изрично посочени в чл. 40, ал. 1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г., и те са: ремонт на фискалното устройство, спиране на
захранващото напрежение за определен период, кражба на фискалното устройство,
неизправност на дистанционната връзка и невъзможност за изпращане на данни,
като в същия член е описан е редът, по който следва да става издаването на
касовите бележки от кочан и отчитането на оборотите. В конкретния казус нито една от причините за издаване на касови бележки от кочан не е
била налице (липсват и твърдения в тази насока от страна на жалбоподателя) и поради това е следвало да бъде издадена
фискална касова бележка от работещото фискално устройство, което обаче не е
сторено. Оборота от продажбите с тези касови бележки също не е отчетен. На
практика това се равнява на неиздаването на касови бележки изобщо. С оглед на
това административният орган правилно и
в пълно съответствие с материалния закон, действайки в условията на обвързана
компетентност е наложил принудителната административна мярка.
Що
се отнася до продължителността на
наложената мярка, следва да се има предвид, че
при определянето му органът
съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти
и обстоятелства в конкретния случай, т.е., при определяне на продължителността
на срока органът действа в условията на оперативна самостоятелност, което
следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз „до 30 дни“. В настоящия казус
срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената
превенция за преустановяване на лошите практики в обекта (за които свидетелстват
приетите двукратно плащания на
сравнително големи суми, за които не са издадени фискални касови бележки),
както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане
на приходите от дейността на търговеца. Несъмнено неиздаването на касова
бележка, което представлява неизпълнение на нормативно установеното задължение
за отчитане на всички извършвани продажби в търговския обект чрез издаване на фискална
касова бележка, винаги води до негативни последици за фиска
и е индиция за
укрити доходи и съответно до отклонение от данъчно облагане. Поради това, като е определил срок на
конкретната ПАМ от 14 дни, административният орган е издал един обоснован и
законосъобразен акт, съобразен с принципа за съразмерност.
Заповедта
– предмет на жалбата е издадена и в съответствие с целта на закона. В конкретния случай и предвид разпоредбата на
чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено
извършването на административни нарушения от същия вид. В случая заповедта цели
именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет, свързани с правилното отчитане на продажбите и
определяне размера на публичните задължения.
Предвид
изложеното съдът намира, че оспорената Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № П-204-0426823/21.11.2022 г., издадена от Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на
НАП - Бургас е напълно законосъобразна
както от материалноправна, така и от процесуалноправна гледна точка. Подадената против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото, претенцията на
ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Предвид обстоятелството, че съгласно
разпоредбата на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС обжалването на акта за налагане на
принудителна административна мярка е по реда на АПК, разноските се определят на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр.
с чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лева, съгласно разпоредбата на чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим
от горното, Я А С, първи състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „******“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул.
*, представлявано от управителя Д.Л.Г. против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № П-204-0426823/21.11.2022 г., издадена от Директора
на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас
ОСЪЖДА „******“ ЕООД, гр.
Ямбол да заплати на ТД НАП – Бургас сумата от 100 (сто ) лева за направените по
делото разноски.
Решението ПОДЛЕЖИ
на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете