Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. Лом, 05.10.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Ломски районен съд, четвърти състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и пети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЙОРДАНОВ
при секретаря А. Рангелова, като се запозна
с докладваното от съдията Йорданов АНД № 363/20 г. по описа на ЛРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Д.И. ***, ***, обл. Монтана, с ЕГН **********
е недоволен от издаденото от Директора на ОД МВР Монтана Наказателно
постановление № Л-127/ЗЗ от 30.04.2020
г., с което на осн. чл. 209а., ал. 1, от Закона за здравето му е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/ лева.
В с.з. жалбоподателят се явява лично и с адв.
Феодор Генински от АК – Монтана, който поддържа жалбата и моли съда да отмени
издаденото НП поради допуснати съществени процесуални нарушения и липса на
извършено нарушение от страна на жалбоподателя.
Административнонаказващият орган не се явява,
не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и
във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С
Наказателно постановление № Л-127/ЗЗ от 30.04.2020 г., на жалбоподателя Г. на
осн. чл. 209а., ал. 1 от ЗЗ му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 300.00 лева за това, че на 12.04.2020 г. в гр. Лом, на ул.
„Александър Стамболийски“, на открито обществено място, не е поставил предпазна
маска или друго средство, покриващо носа и устата по време на извънредно
положение във връзка с COVID-19,
съгласно Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.
Депозираната
жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в
предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.
По същество се явява и основателна.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:
На 12.04.2020 г. ок. 20:00 ч. свидетелите С.С.
и И.И. *** получили сигнал за група лица, без предпазни маски на лицата зад т.
нар. „*“ в гр. Лом. На място установили жалбоподателя Г., както и други лица,
като всички те нямали поставени предпазни маски.
Св. С.
съставил на жалбоподателя АУАН за това, че „в задблоково пространство, блок,
находящ се на ул. *** нарушава въведените противоепидемични мерки със заповед №
РД-01-143/20.03.2020 г.; РД-01-168/30.03.2020 г.; РД-01-197/11.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването, а именно: без да си е поставило задължителна
защитна маска при струпване на повече лица“. Като нарушена разпоредба в акта е
посочен чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето.
Впоследствие въз основа на съставения АУАН, АНО е
издал атакуваното НП № Л-127/ЗЗ от
30.04.2020 г., с което на осн. чл. 209а., ал. 1 от ЗЗ е наложил на жалбоподателя
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/ лева.
Разпоредбата на чл. 209а., ал. 1 ЗЗ предвижда, че „Който наруши
или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и
чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва
с глоба от 300 до 1000 лв.“
В случая съдът намира, че при съставянето на
АУАН, а впоследствие и при издаването на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения, които водят до отмяната на същото.
Най-напред, в АУАН като нарушена
разпоредба е посочен чл. 63, ал. 1 от
ЗЗ. Според тази норма „При непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на
заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на
гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка“. Текстът посочва единствено
кога се обявява извънредна епидемична обстановка, но не предписва правило за
поведение, нарушаването на което да води до санкция. В чл. 209а., ал. 1 ЗЗ, въз
основа на който е наложена глоба на жалбоподателя, не е посочена разпоредбата
на чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Възможно е и да става дума за техническа грешка на
актосъставителя при посочване на нарушената разпоредба. В такъв случай обаче
АНО следва да извърши проверка по чл. 52, ал. 4 ЗАНН - да провери
законосъобразността на акта, както и спорните обстоятелства. Както правилно се
отбеляза от защитата обаче, това задължение не е изпълнено. В издаденото НП
като нарушена разпоредба е посочен отново чл. 63, ал. 1 ЗЗ. По този начин е
нарушен чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН,
който предвижда, че в НП следва да бъдат посочени законните разпоредби, които
са били нарушени виновно. Неспазването на това изискване е съществено
процесуално нарушение, което нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй
като същият е в невъзможност да разбере в какво нарушение е обвинен, а оттук –
и да организира своята защита. Това обстоятелство е самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление.
На следващо място, съдът намира, че
по същество жалбоподателят не е извършил нарушение на Закона за здравето. В т. 9 от Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г., която в НП е посочена като нарушена е отбелязано: „Всички лица, когато се намират в закрити
обществени места, в това число транспортни средства за обществен превоз,
търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни
спирки, са длъжни да имат поставена защитна маска на лицето си за еднократна
или многократна употреба. За целите на тази мярка обществени са и местата и
пространствата, които са свободно достъпни, предназначени за обществено
ползване“. Т.е. разграничителният критерий
за това къде е задължително носенето на предпазни маски, е мястото да е
обществено, да е предназначено за обществено ползване. В цитираната т. 9 от въпросната заповед има примерно
изброяване на места, които са обществени и на които е задължително носенето на
маски. Безспорно улицата е именно такова място. Както в АУАН, така и в НП като
място на извършване на нарушението е посочено „на ул. „Александър
Стамболийски“, на открито обществено място...“ От разпита на всички свидетели в
съдебно заседание (както актосъставителя и свидетеля по акта, така и доведения
от защитата) обаче, се установява, че всъщност жалбоподателя не се е намирал на
улицата. Същият е установен в задблоково пространство. Действително
административния адрес на въпросният блок може да е на ул. „Александър
Стамболийски“, но Г. не се е намирал там, а в задблоковото пространство, което
е нещо различно. Това пространство, по разбиране на настоящия състав, не може
да бъде окачествено като обществено място, защото то не е предназначено за
обществена дейност. Това, че собствениците на апартаменти в блоковете могат да
се събират в задблоковото пространство, не го прави обществено по смисъла на
закона и заповедта на министъра на здравеопазването. След като това е така, не
е налице административно нарушение на заповедта, за което е санкциониран Д.Г..
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Л-127/ЗЗ от
30.04.2020 г. на Директора на ОД МВР – Монтана, с което на Д.И. ***, с ЕГН ********** на осн. чл. 209а., ал. 1
от Закона за здравето му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер
на 300.00 /триста/ лева,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр. Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото
изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от
него да бъде изпратен на Директора на ОД МВР - Монтана за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :