№ 957
гр. Бургас, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20252120203273 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на В. В. Д. с ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление № 25-0769-001547/16.07.2025г., издадено от Началник група към
ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 177, ал.4, т. 3 от
ЗДвП, на основание чл. 177, ал.4, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк.
Желязкова, която моли за потвърждаване на постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките срока за обжалване, тъй като видно
от разписката на л. 21-гръб, НП е връчено на 25.08.2025 г., а жалбата е депозирана на
02.09.2025 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 29.03.2025 г., около 14:30 часа бил получен сигнал за произшествие в гр. Бургас,
по *. На място пристигнал екип на Сектор „Пътна полиция“, в който бил и свидетелят Х. В.
Х.. Бил установен влекач „Даф ФТ ЦФ С“ с рег. № * с прикачено към него полуремарке с
водач жалбоподателя Д.. Било установено, че ППС е натоварено със зърно, което в процеса
на движение се разпиляло по пътната настилка в голям участък.
За констатираното на място св. Х. съставил АУАН № *. Актът бил предявен на
нарушителя, който го подписал.
Въз основа на акта, на 16.07.2025 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
1
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в АУАН.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставител,
които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН също е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Съдът обаче намира, че постановлението не е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт не е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН, тъй като вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
И в двата акта единствено е преповторена разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП,
която предвижда налагане на наказание на водач, който управлява ППС с неукрепен товар в
нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП при констатирани опасни
неизправности при укрепването на товара.
Видно е, че разпоредбата на чл. 177 препраща към разпоредбата на чл. 127, ал. 4,
която пък е бланкетна, като нейното съдържание се запълва от разпоредбите на въпросната
наредба. Тази наредба- Наредба № 7 от 27 април 2018 г. за укрепване на превозваните
товари, обаче, изобщо не е посочена. Нещо повече, когато се касае бланкетна разпоредба на
закона, следва да се посочи конкретната разпоредба от съответния нормативен акт, към
който се препраща, която се твърди да е нарушена. Това не е направено нито в АУАН, нито в
НП. Жалбоподателят всъщност е лишен от възможността да се защити по какъвто и да е
начин, тъй като не е наясно кое точно задължение по коя наредба не е изпълнил. Безспорно
това накърнява правото на защита в съществена степен, което е самостоятелно основание за
отмяна на обжалваното постановление.
Посоченото нарушение не само обезсмисля, а и прави невъзможно излагането на
каквито и да е съображения относно материалната законосъобразност на обжалваното НП,
тъй като след като не става ясно какво задължение не е изпълнено от водача, няма как да се
направи преценка дали изобщо е налице неизпълнение, или не.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради допуснати
процесуални нарушения, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да
2
се отмени.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0769-001547/16.07.2025г., издадено от
Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.
177, ал.4, т. 3 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал.4, т. 3 ЗДвП на В. В. Д. с ЕГН: **********, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3