№ 347
гр. Пазарджик, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20205200500589 по описа за 2020 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№957 по описа на
съда за 2019 година са отхвърлени предявените от И. Д. К., ЕГН: ********** с
адрес: гр. П., ул. „Р.Р.“, № 8 срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи с
административен адрес: гр. С., ул. „П.“ № 171А, представлявана от главен
комисар Н.Н. искове за заплащане на сума в размер на 1 825 лв.,
представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд през периода от 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г.,
получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд съобразно
въведената в НСОРЗ, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, и на
обезщетение за забава в размер на 246 лв., дължимо за периода от първо
число на месеца следващ месеца, за който се дължи до 01.12.2019 г.
Осъден е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, И. Д.
К., ЕГН: ********** с адрес: гр. П., ул. „Р.Р.“, № 8 да заплати на Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство
на вътрешните работи с административен адрес: гр. С., ул. „П.“ № 171А,
представлявана от главен комисар Н.Н. сумата в размер на 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
1
В срок така постановеното решение е обжалвано от И. К..
Счита , че решението е незаконосъобразно, неправилно и
немотивирано, постановено в противоречие с материалния закон , съдебната
практика по идентични казуси, в нарушение на основни принципи, залегнали
в основите на правото.
Установено било по делото съществуването на служебно
правоотношение между ищеца и ГД «Пожарна безопасност и защита на
населението», обявено за безспорно между страните. Установено било още,
че за исковия период от 01.12.2016г. до 01.12.2019г. е положен извънреден
труд, паричната равностойност на този неотчетен и незаплатен от
работодателя нощен труд за процесния период била в размер на 1 825 лв.
Първоинстанционният съд възприел за правилно становището на
ответника, че положеният от въззивника нощен труд във времевия интервал
от 22.00ч.до 06.00 ч. е равен на 8 часа, т.е. съотношението е 8:8, което води до
коефициент 1 и поради това не следва да се извършва приравняване с
предвидения коефициент 1.143. Този извод на съда бил незаконосъобразен,
постановен в противоречие на основните принципи и права, гарантирани
както с основния закон на страната, така и с Кодекса на труда и Закона за
държавния служител.
Задълбоченото тълкуване на нормата на чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР водело
до извода, че тя не установява нормална продължителност на труда през
нощта, а нормира общата продължителност на работното време при положен
нощен труд в определения времеви диапазон - от 22ч. до 06ч., като
установява невъзможност за полагане на труд в последващ период, с оглед
сумараното отчитане на работното време. Нормата има защитна функция по
отношение на служителя и неговото законово право да почива в достатъчно
дълъг период, след като част от работните часове на смяната му са
отработени през времето от 22ч. до 06ч., като в този случай не следва да се
надвишава нормалната продължителност на работното време от 8 часа за
всеки 24-часов период. Цитираната разпоредба изисквала след всяка 24
часова смяна на служителя да бъде осигурена 48 часова почивка, така
средната продължителност на работното време за общия 72-часов период да
не надвишава средно 8 часа във времевия интервал от 22ч. до 06 ч. В
подкрепа на това тълкуване била и употребата от законодателя на наречието
2
«средно», чието ползване би било излишно и необяснимо при влагане на друг
смисъл в разпоредбата.
Изричната препратка на нормата на чл.188, ал.2, ЗМВР към КТ водела
до прилагане на императивната норма на чл.140, ал.1, КТ, която разпоредба е
единствената в трудовото законодателство, съдържаща дефиниция за
реалната времева продължителност на полагания нощен труд във времевия
интервал. Процесното време представлявало времева рамка, в която
полаганият труд се счита за нощен, но не е с реална продължителност на
същия и реалната продължителност на положения от въззивника нощен труд
не може да надвишава времевата рамка по чл.140 от КТ, според който
нормалната продължителност на полагания труд през нощта е до 7 часа.
Следователно няма как да бъде дерогирано действието на общата
императивна норма на чл.140 от КТ.
Относно алгоритъма за определяне на размера (паричния еквивалент) и
методиката за изчисление на реално отработените часове нощен труд след
превръщането им в дневен с коефициент 1.143, следвало да се има предвид
следното: През процесния период нито в ЗМВР, нито в подзаконовите актове
по прилагането му не се съдържа алгоритъм за изчисляването му. В този
смисъл чл.261 от КТ предвидал, че: «положеният нощен труд се заплаща с
увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-
малко от размерите определени от Министерски съвет». Актът на
Министерски съвет, определящ тези минимални размери, издаден по силата
на нарочна законова делегация, е НСОРЗ. Законовата делегация е уредена в
праграф 2 от ЗР на НСОРЗ, където е записано, че: «Наредбата се издава на
основание чл.261, КТ». Ето защо методиката, която следва да се ползва при
определяне на паричния размер на неотчетения и незаплатен от работодателя
извънреден труд, получен чрез превръщане на реално отработените часове
нощен труд - 8 часа при съобразяване на максимално допустимата
продължителност на същия - 7 часа (според императивното правило на
чл.140, ал.1, КТ), приложим по силата на изричната препращаща норма на
чл.188, ал.2, ЗМВР е тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. И въпреки, че
първоинстанционният съд правилно е констатирал липсата на регламентация
за преизчисляването на нощния труд в дневен, каквато се е съдържала в
предходно действащата Наредба, отказал да приеме, че е налице празнота в
правото. Неправилни били аргументите в тази насока, че правилото за
3
преизчисляване на нощния труд към дневен не се съдържа и в сега
действащата Наредба от 07.01.2020г., което означавало, че няма празнота в
правото, защото ако имало такава, то тя е щяла да бъде отстранена с
последващия нормативен акт. Именно този законов пропуск поставил
началото на редица правни спорове, които предхождали сега действащата
Наредба от 07.01.2020г. Въпреки това, със същата законодаделят, случайно
или не, отново пропуснал да даде алгоритъм за преизчислението на нощния
труд в дневен. Ето защото тази именно празнота следвало да бъде запълнена с
методиката за преизчисляване, която е същата като текста от Наредбата от
2014 г., а именно редът въведен в чл.9 ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на РЗ. Нямало друг подзаконов нормативен акт, който да
указва, каква е регламентацията за този действително положен от държавните
служители нощен труд.
При разрешени 7 часа за работа през нощта - горницата до 8 часа, през
които служителят е работил, би могла да се изчисли единствено чрез
прилагането на коефициента. В този смисъл, ако общата продължителност на
работното време на ищеца за 3-месечния период на сумарано изчисляване на
работното време, съответстваща на изискването за 7-часово работно време
през нощта, прилагането на коефициента би послужило единствено за
определяне на възнаграждение, равностойно на дневното. В конкретния
случай обаче било налице превишение на тази продължителност, тъй като не
е спорно, че тя се определя на база 8 -часово работно време през деня и
нощта, поради което горницата следва да бъде заплатена по правилата за
заплащане на извънреден труд. Същите правила регулират продължителност
на работното време при работниците и служителите по трудово
правоотношение, поради което не е основателен доводът, че ползването на
коефициента създава привилегия за служителите в МВР.
PC П. постановил решението си и в противоречие с възприетата за
меродавна правна логика - в тълкувателно решение №6 (06.11.2013 г.)
постановено по ТД №6/2012г. на ОС на ВКС. Държавните служители в
звената ГД «Изпълнение на наказанията» към Министерство на правосъдието
работили при абсолютно същия сменен режим на дежурства, съответно
организиран в 8-, 12- или 24- часови дежурни смени. Съответно полагат
нощен труд в часовия диапазон от 22ч. до 06.ч. - с времева продължителност-
4
съответно броя часове попадащи в него. Но на тази група държавни
служители, подчинени ведомствено на Министерство на правосъдието, се
заплащало преизчисленото с коефициент 1.143 парично уравняване на
действително отработените часове нощен труд след превръщането на
нощните часове в дневни с посочения коефициент.
С така постановеното решение, тълкувайки по този начин цитираните
разпоредби, първостепенният съд нарушил един от основните принципи,
залегнал като основно начало на Българската Конституция, а именно
принципът за равенство.
Жалбоподателят счита , че първоинстанционният съд не е съобразил и
основни принципи и норми в правната уредба, съдържаща се правото на ЕС -
формираща трудовоправните отношения. Директива 75/117/ ЕИО - въвежда
принципа за РАВНО ТРЕТИРАНЕ на работниците и служителите и забраната
за дискриминация по отношения прилагането на основните начала на
трудовото право: « за равен и равностоен труд - равна заплата». Чл. 157 от
ДФЕС, т.2 гласи че: « под заплащане се разбира обичайната, основна или
минимална заплата или надница, както и всяка друга придобивка в пари или в
натура, изплатена пряко или непряко от работодателя на работника за неговия
труд. В т.З изречение последно от чл. 157, ДФЕС, е въведено задължително
да се приемат мерки, обезпечаващи спазването на принципа за равно
заплащане на равен труд или за труд с равна стойност. Нормите и принципите
на правото на ЕС имат превес над нормите от националното законодателство,
поради което считам, че същите е следвало да бъдат съобразени.
Моли решението да бъде отменено и постановено ново , с коeто
предявените искове – уважени , като претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - МВР,
Считат, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Спорният момент по делото бил прецизно разгледан и разтълкуван от
съдебния състав .Поставял с е въпроса следва ли да се приложи разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която се явява подзаконов нормативен акт по
прилагането на КТ, за служителите които полагат своя труд на смени и имащи
статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
В решението било прието , че действително е налице разлика в уредбата
на продължителността на нощния труд в ЗМВР в сравнение с КТ, която е
5
съобразена със спецификата на дейността, извършвана от служителите в
МВР. Именно това води и до разликата в регламентацията на техните права и
задълженията от тези, работещи по трудово правоотношение, която разлика
изключва прилагане на право по аналогия. В специалния закон имало
предвидена и компенсация на някои по-неблагоприятни условия на работа с
различни привилегии - например по-ранно пенсиониране или по-голям
размер отпуск, с които работещите по трудов договор не се ползват. Поради
това съдът приел,че служителите на МВР не са поставени в по-неравностойно
положение.
Всеки служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, включително и ищеца по
настоящото дело, полагащ труд при 24 часова сменен режим на работа,
работел съответно 24 часа, като работната му смяна започва в 8 часа на
съответния ден и приключва в 8 часа на следващия ден. След приключване на
работната смяна се полагат 72 часа почивка или 3 дни, след което отново по
график служителят е на дежурство от 24 часа. Има и изключения, които в
последствие се компенсират с повече почивни дни, но не се полагат повече от
седем двадесет и четири часови дежурства в месеца. Това било установено от
представените по делото протоколи и графици. В разпоредбата на чл. 142, ал.
2 от ЗМВР изрично било предвидено, че за служителите със статут по ал. 1, т.
1 на чл. 142 се прилагат ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане.
За периода , предмет на иска 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г. действала
Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. Същата уреждала реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР. Недопустимо било
прилагането на общите правила, установени по Кодекса на труда и НСОРЗ,
тъй като те не са приложими в настоящия случай.
Правоотношенията по служба уредени в специален закон били
създадени, за да може, поради специфичният статут и служебни задължения
на служителите да се постигне баланс между правата и задълженията им
/какъвто е настоящия случай с тези по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР/, тъй като
тези служители имат специфична функция и съответно специфични и сами по
себе си отличаващи се от общите права и задължения. За работещите на
сумирано работно време служители по ЗМВР са установени 8-, 12- или 24-
часови смени. В разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от Кодекса на труда е записано,
че максималната продължителност на работна смяна при сумирано
изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като
продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за
работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над
намаленото им работно време.
Доводите ,свързани с ТР № 6/06.11.201 Зг. на ОСГТК на ВКС, намират
за неотносими.
В разпоредбата на чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България
6
се прогласявало, че работниците и служителите имат право на здравословни и
безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на
заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и
отпуск, при условия и по ред, определени със закон. На законотвореца било
предоставено да прецезира тези права с оглед правоотношението. С оглед
спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в
МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР били предвидени редица компенсаторни
механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178,
ал.1,т.1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл.189, ал.1
ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл.234, ал.1
ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл.234,
ал.1 ЗМВР), по- благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по
неговата продължителност - до 280 часа за година по чл.187, ал.5,6 и 7 ЗМВР
и други. Това далеч не поставяло тези служители в по-неблагоприятно
положение. Заплащането на трудово възнаграждение за положеният нощен
труд е със самостоятелна функция и значение. Предвидените условия за
разграничение на нощен и извънреден труд в ЗМВР кореспондирали и с
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември
2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време,
включително по въпроса за начина на компенсиране на положеният нощен
труд.
Нормалната продължителност на нощния труд в МВР била
регламентирана в законовата норма на чл. 187, ал. 3, изречение последно от
ЗМВР. Нормата на чл. 187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР определя, че
продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа,
както е за работещите по трудово правоотношение. Това е идеята на
законодателя и смисъла на тази норма. Иначе тя би била напълно излишна,
защото нощен е трудът ( и по КТ, и по ЗДСл и по ЗМВР и други специални
закони) полаган между 22 часа и 6 часа. Законодателят отбелязва, че
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период, което е достатъчно ясно и ненуждаещо се от коментар, че е имал в
предвид, с това пояснение, че трудът през нощта за тези служителите по чл.
142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е осем часа. Освен това те полагат труд на 24-часови
смени като този труд е по график, същият е изплатен и не може да става дума
за претенция за извънреден труд.
Нормалната продължителност на дневното работно време на
държавните служители в МВР била 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а
положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно
съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време
(чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по
ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не
както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143.
За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени
от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8
7
часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се
заплаща по смисъла на Заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г. на министъра на
вътрешните работи по 0,25 лв. на час.
Не било установено не заплащане на положен извънреден труд .
Служителите, работещи на смени, какъвто е и ищецът, полагали труд по
утвърдени графици за 24 часови дежурства. Отработеното време се отчитало
в часове. Това отработено време при отчитането се сравнява с нормата за
съответния месец, получена при умножаването на броя на работните дни за
месеца по 8.
Когато отработените часове не превишават месечната норма, на ищеца
се заплаща само допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 25
ст. за всеки час положен нощен труд. Когато обаче той е отработил в повече
от нормата, часовете в повече се компенсират с възнаграждение за
извънреден труд. Това са първите два вида нощен труд - положен по график в
рамките на месечната норма и положен по график над месечната норма.
Отделно от труда по график при извънредни ситуации като
пожарогасене, неотложни спасителни операции и други подобни, при които
се налага допълнителна мобилизация на човешки ресурси, се полага труд по
заповед. Това е класическа форма на извънреден труд и той се отчита и
заплаща като такъв. Част от този труд може и да е през нощта и за тези часове
се заплаща и дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд. Това е
третия вид положен нощен труд.
За втория и третия вид е изплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд.
Позовават се на съдебна практика и считат , че обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Претендират разноски и правят възражение за прекомерност на тези – на другата
страна.
Производството по делото е било спряно , поради отправено
преюдициално запитване, имащо значение са спора.
След постановяване на решението на СЕС по това запитване ,
производството е възобновено , като на страните са дадени указания , според
прочита от съда на това решение.
Страните са изложили доводи ,като нови доказателства не са
представени.
От ответника е постъпило писмено становище , в което се обсъжда
приетото в решението на СЕС. Считат, че в отговора на въззивната жалба са
изложили доводи относно мерките за компенсиране или ограничаване
8
влиянието върху организма на тежестта на нощни труд. Сравнение с
работещи в частния сектор не можело да бъде направено , поради липсата на
сходство. Дейността на служителите на МВР била специфична , свързана с
опазване правата и свободите н гражданите, противодействие на
престъпността , осигуряване на пожарната безопасност. Следва да се
отбележи ,че именно спецификата на тази дейност би следвало да има
въздействие върху критериите относно мерките за закрила на полагания
труд.
Още според ответника оценката на нощния труд по начина по който
ищците претендират не представлявала всъщност защита ,защото с
възнаграждението не се ограничавало въздействието на този труд върху
работниците.
Тук отново следва да се отбележи ,че ма известно неразбиране на
приетите от съда принципи. Ако за тази категория работници са предвидени
повече и по – адекватни мерки /извън заплащането/ за полагания от тях труд ,
в частност през нощта, то и се явява оправдана по-голямата продължителност
на този вид труд при тях в сравнение с общата разпоредба на КТ. Ако обаче
за тях са предвидени същите мерки ,както и за останалите категории
работници , то тогава , полагането на по-продължителен нощен труд от тях се
явява извънреден труд и единствения възможен начин за компенсиране е
именно заплащането му. Тоест с по-високото заплащане не се постига защита
от вредното влияние върху организма на полагане на този труд , а се постига
справедливото му възмездяване.
Компенсаторния механизъм , който е описан в това становище е
свързан с характера на труда на служителите на МВР, значимостта на този
труд , съответно условията и наличието на риск, при полагането му и
съответно тежестта. Те не могат да бъдат отнесени обаче конкретно към
обсъждания въпрос – продължителността като време на нощния труд ,
отнесена към общите разпоредби на КТ.
Коментара на разпоредбите на ППЗИНЗС показва ,че и за други
категории служители се поставят идентични въпроси , тъй като законодателят
е подходил „небрежно“, уреждайки трудово-правните , респективно
служебните правоотношения.
Всъщност и не става ясно , каква допустима от закона цел се преследва
9
чрез различното третиране на този вид служители, в сравнение с останалите ,
по отношение на които се прилага КТ.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД
В исковата си молба срещу Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ в МВР, адрес: град С., п.к. 1309, ул. „П.“ № 171 И. Д.
К., ЕГН: **********, от град П., ул.“Р.Р.“ №8 предявява претенции за
осъждане ответника да му заплати сумата от 1554 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 259
часа за периода от 01.12.2016г. до 01.12.2019 г., както и за осъждане на
ответника да заплати законната лихва върху главницата от момента на
възникване на задължението до момента на изплащане на сумата.
С определение от 2101.2020 година съдът е дал указания за
отстраняване нередовности на исковата молба относно претенцията за лихви.
С молба от 7.02.2020 година е направена конкретизация , че
претенцията за законна лихва е в размер на 220 лева изтекла лихва за периода
от 1 число на месеца ,следващ този , а който се дължи възнаграждението,
съответно законна лихва върху главницата от момента на предявяване на иска
до окончателното изплащане на задължението.
С определение на 01.06.2020 г. е допуснато изменение на исковите
претенции по реда на чл. 214 ГПК ,като се претендира съответно сумата 1 825
лв.,представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 259 часа за периода от 01.12.2016г. до 01.12.2019г., ведно
със законата лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца
дължимото обезщетение за забава в размер на 246 лв. от първо число на
месеца следващ месеца, за който се дължи 01.12.2019 г. до предявяване на
иска.
Ищецът твърди, че за периода 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г. е полагал
труд на длъжността „водач на специален автомобил и пожарникар“ в Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - П., която е
структурно подчинена на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението в МВР. Според твърденията ищецът е със статут на държавен
служител.
За периода 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г. ищецът положил общо 1811
часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 2070
часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд
от 259 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от
ответника.
10
Изложени са подробни доводи, че следва да намерят приложение
разпоредбите на КТ ,а не разпоредбите на ЗМВР , в които била налице
празнота относно уреждане продължителността на нощния труд за този вид
служители.
Анализират се действащите наредби към специалния закон и се прави
извод ,че следва да намери приложение Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Претендират се разноски.
В срок е постъпил писмен отговор.
Не се оспорва , че за посочения в исковата молба период, ответникът е
държавен служител и е заемал посочената от него длъжност в системата на
МВРV
Оспорват се предявените искове като се посочва, че са заплатени
всички отработени от ищеца часове нощен труд. Законодателят изрично бил
регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в
МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за
извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база общите
норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми.
Твърди, че целият исков период попада извън действието на Наредба №
8121з- 776/29.07.2016 г. и тъй като в последващите нормативни актове не е
предвидено приравняване на нощния труд към дневен с фигуриращия в тази
наредба коефициент , то и няма основание при прилагане нормите на ЗМВР ,
който е уредил тези отношения изцяло да се присъжда претендираното
възнаграждение.
В ЗМВР ясно било направено разграничение между нощен и
извънреден труд.
Намират претенциите за неоснователни и молят да бъдат отхвърлени.
Впоследствие , след произнасянето на СЕС по преюдициално запитване
на изложени допълнителни доводи, касаещи наличие според ответника на
други механизми за компенсация на нощния труд , който за този вид
служители ,според ЗМВР е с по-висока продължителност от предвиденото за
останалите работници , за които е приложим КТ.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, прие за установено следното:
Обявено е за безспорно между сраните, че те са били в служебно
правоотношение в процесния период - 01.12.2016 г. 01.12.2019г., по което
ищецът е заемал длъжност „водач на специален автомобил и пожарникар“ в
Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - П., която е
структурно подчинена на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението в МВР, както и че ищецът е полагал своя труд при ответника на
смени с продължителност 12 часа или по 24 часа по предварително утвърдени
графици.
11
От представените по делото протоколи за отчитане на отработеното
време между 22,00 ч. и 06,00 ч., времето на разположение и положения труд
по време на официални празници при PC към РБЗН - П., се установява, че за
периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2016 г. ищецът е отработил 158 ч„ за
времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., за периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г. -
177 ч., за периода от 01.04.2017 г. до 30.06.2017 г. - 150 ч., за периода от
01.07.2017 г. до
2017. г. - 128 ч., за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г. - 122 ч., за периода
от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г. - 176 ч„ за периода от 01.04.2018 г. до
2018. г. - 144 ч„ за периода от 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г. - 58 ч., за периода
от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г. - 30 ч., за периода от 01.09.2018 г. до
2017. г. - 52 ч., за периода от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г. - 58 ч., за периода
от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. - 62 ч., за периода от 01.12.2018 г. до
2018. г. - 62 ч., за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. - 30 ч., за периода
от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г. - 56 ч., за периода от 01.03.2019 г. до
2019. г. - 62 ч., за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2019 г. - 32 ч., за периода
от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. - 44 ч., за периода от 01.06.2019 г. до
2018. г. - 54 ч., за периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г. - 56 ч., за периода
от 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г. - 34 ч., за периода от 01.09.2019 г. до
2017. г. - 62 ч., за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. - 56 ч. и за периода
от 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г. -48 ч.
По делото е прието заключение на съдебно - счетоводната експертиза.
Заключението на експерт , което не е оспорено от страните е, че положеният
от ищеца нощен труд за периода от 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г. е в размер на
1 805 ч., респективно 230 нощни смени. Паричната равностойност в брутен и
нетен размер на действително положения, незаплатен и неотчетен от
работодателя нощен труд на база общия брой отработени нощни часове, ако
бъдат приложени разпоредбите на НСОРЗ през процесния период е в размер
на 2 027,84 лв. (брутен размер) или 1 825,04 лв. (нетен размер). Сумата на
обезщетението за забава върху главницата, изчислена от падежа на всеки от
тримесечните периоди - първо число на месеца, следващ изтичането на
сумарния тримесечен период, до датата на завеждане на исковата молба, е
246,16 лв. Такава сума не е изплащана на ищеца.
Страните не оспорват икономическия аспект на експертизата , тъй като
спора е относно това каква е продължителността на нощния труд , според
приложимата за този вид служители нормативна уредба .
При тази фактическа обстановка , за да се произнесе съдът по
основателността на претенцията , следва да се обсъди ,както
законодателството относимо към спора и действащо за исковия период,
доводите на ищеца в тази връзка , както и съответно съображения , изложени
в решението на СЕС по този основен въпрос.
Спорно между страните е дали при отчитане и заплащане на
12
положените часове нощен труд от служителите на МВР са приложими
разпоредбите на специалния Закон за МВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове или са приложими общите граждански
норми на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата - чл.9, ал.2 за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време.
По този въпрос, поради наличие на противоречива съдебна практика, с
Разпореждане от 26.02.2020 г. на ВКС е образувано т.д. № 1/2020 г. на ОСГК
на ВКС, по което дело все още не е постановено тълкувателно решение и
поради приетото ,че висящото тълкувателно дело не е основание за спиране
на настоящото производство, съдът излага съображенията си по този спор.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно разпоредбата на
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ се съдържа легално
определение за извънреден труд – това е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя
или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време.
За да се разреши конкретния спор е необходимо да се анализират
текстовете на закона , уреждащи тези отношения.
Относимият текст на ЗМВР е чл.187 ал.1 , 2 и 3 ,който има следното
съдържание: „Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часаседмично при 5-
дневна работна седмица.
(2) За държавните служители, които изпълняват служебните си
задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се
установява намалено работно време.
(3) Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни –подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение.
13
Поради спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР може да
се определя и6-часова смяна. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Това е редакцията на текста преди последното му изменение /ДВ бр.60
от 2020 година/.
С последното изменение текста е добил следната редакция:“
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) За държавните служители, които изпълняват
служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и
здравето, се установява намалено работно време.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп., бр. 81 от 2016 г., относно
изречение първо, в сила от 14.10.2016 г., относно изречение второ, в сила от
1.02.2017 г., изм., бр. 60 от 2020 г.) Работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-
часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова
смяна е по изключение.
(4) (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) При сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал. 1.
Тези въпроси са разрешавани и в разпоредбите на КТ.В чл.140 на КТ
изначало се предвижда нормална продължителност на работното време
през нощта ,като изрично е предвидено ,че такава е 7 часова
продължителност.
За определяне на допълнителните трудови възнаграждения, в чл.9 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е прието ,че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
14
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
За приложението на ЗМВР също са издавани наредби. Първо е
издадена НАРЕДБА № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (отм.)В чл.31 ал.2 на тази наредба е предвидено,че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
В следващите наредби при абсолютно идентичен текст на закона ,
такава разпоредба няма. За периода на претенцията е действала НАРЕДБА №
8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
(отм.)Както в нея, така и в последващата НАРЕДБА № 8121з-36 от 7.01.2020
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи ,такъв текст няма. Тази
Наредба ,като и последваща са отменени и сега действа Наредба от м. юли
2022 година.
Съдът прави този анализ на развитието на законодателството ,за да
обърне внимание на непоследователността на самия законодател,защото
счита,че от анализа на текстовете ,уреждащи положението на работещите в
МВР може да се направи извода ,че до последното изменение на закона
/бр.60/2020 година/ конкретния относим към спора въпрос ,а именно каква е
нормалната продължителност на работното време през нощта и как следва да
се извършва отчитането и заплащането му при сумирано отчитане на
работното време ,всъщност не е бил уреден в специалния закон.С последните
си действия по изменението на текста на чл.187 от ЗМВР законодателят
всъщност изцяло подкрепя тази теза.Отделен е въпроса за приложимостта на
разпоредбата на ал.4 на същия тест след изменението ,като се има предвид ,че
15
нормалната продължителност и на дневното и на нощното работно време е 8
часа ,но този въпрос не е относим към настоящото производство.
Изложеното до тук мотивира съдът да приеме,че всъщност към
релевантния за спора момент , законодателят не е бил предвидил колко е
нормалната продължителност на работното време през нощта за категорията
служители ,за които се прилага ЗМВР.
С дължимото уважение към автора на представената по делото правна
консултация ,съдът не възприема тълкуването на нормата на чл.187 от ЗМВР
направено в нея.Като се има предвид разпоредбата на ал.3 на чл.187 от ЗМВР
преди изменението ,то не става ясно как нормата на ал.1 би се приложила в
смисъла ,който се влага в представената правна консултация.
След като в специалния закон е налице пропуск , празнота ,то тя
следва да се запълни с прилагане на правото по аналогия. Действията на
законодателя с последното изменение на закона в тази част показват ,че
действително тези отношения не са били уредени или не са били уредени
достатъчно недвусмислено. Прилагането на нормите на КТ ,респективно
подзаконов акт към него вече е приемано от ВКС при постановяването на ТР
№ 8/2013 година на ОСГК .Нормата на чл.188 ал.2 от КТ също дава
основание за това.
Това е становището на съда по отношение тълкуването на
нормативната уредба , действаща към релевантния момент.
Дори обаче да не се приеме това тълкуване ,а се възприеме тезата на
ответника ,относно наличие на уредба в специалния закон на по-висока
продължителност на нощния труд , то съдът приема следното:
С определение от 22.06.2022 г., постановено по настоящото дело, ПОС е
приел, че в § 51 от Решение на СЕС от 24.02.2022 г. по преюдициално дело С-
262/2020 г., съдът, мотивирайки първия преюдициален отговор, е подчертал,
че когато определят необходимото равнище на защита на здравето и
безопасността на работниците, които полагат нощен труд, държавите членки
трябва да следят дали е гарантирано спазването на принципите на защитата на
безопасността и здравето на работниците. Поради това те трябва да следят в
полза на полагащите нощен труд работници дали има други мерки за закрила
под формата на ограничения в продължителността на работното време, по-
високо заплащане, осигуряване на безплатна храна, ободряващи напитки или
16
сходни средства, които да позволяват да се компенсира или да се ограничи
влиянието върху организма на особената тежест на този вид труд, по-
голямата и по-бързо натрупвана умора, подчертана и в Директива 2003/88, а
съответно и да се съобрази естеството на нощния труд.
При мотивиране на втория преюдициален отговор, в § 71 - 72 СЕС е дал
насочващи пояснения за допълнителните проверки, които националният съд
следва да извърши, а именно: следва да определи каква категория работници
ползва общия правен режим по член 140 от Кодекса на труда и каква друга
категория е изключена от обхвата му. Указал е, че ще трябва да се провери
дали националният законодател е решил да изключи тази втора категория
предвид в частност обективните характеристики на функциите, които
изпълняват работниците от нея.
СЕС е указал, че едва след такъв анализ може да бъде отговорено
конкретно на въпроса дали различното третиране е обосновано, т.е. дали се
основава на обективен и разумен критерий. Посочил е, че различното
третиране трябва да е свързано с допустима от закона цел и да е съразмерно
(пропорционално) на тази цел.
Поради това съдът е указал на страните, че в своето решение съдът ще
извърши преценка налице ли е сходство в правната уредба на сходни
длъжности с тази на ищеца в частния и публичния сектор по отношение на
всички характеризиращи ги елементи, като в тази връзка е дал на страните
указания, че имат възможност да изразят своята позиция по очертаните по-
горе спорни въпроси в писмени становища, както и да представят или поискат
доказателства, по следните въпроси:
1. Какъв е пакетът от закрилни мерки (напр. формата на намалена
продължителност на работното време, допълнително заплащане,
предоставяне и осигуряване на безплатна храна, ободряващи напитки,
предпазно облекло или други сходни придобивки), които позволяват да
се компенсира или да се ограничи влиянието върху организма на
особената тежест на нощния труд, полаган от ищеца, за да се гарантира
защитата, безопасността и здравето на работниците, упражняващи
подобна професия?
2. Кои работници от частния сектор имат сходни функции като тези на
полицаите и пожарникарите, и каква защита на нощния труд ползват
17
същите?
3. Какви съображения, наред с икономическите, са мотивирали промяната в
нормативната уредба относно отчитането на нощния труд, полаган от
държавните служители в МВР.
Страните не са предприели конкретни действия.
За да направи извод за наличието или липсата на неравно третиране на
държавните служители по ЗМВР, съдът анализира правния статут и уредбата
на нощния и извънредния труд и наличието на закрилни мерки за работещите
по ЗМВР и работещите в частния сектор или други държавни служители със
сходни функции, каквито са лицата, извършващи частна охранителна дейност
и лицата, заемащи длъжност „горски инспектор“ по действащия Закон за
горите.
Съгласно чл.2, ал.1 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД)
частната охранителна дейност е търговска дейност, насочена към опазване на
живота и здравето на физическите лица, охраняване на имуществото на
физическите и юридическите лица, гарантиране на максимално ниво на
сигурност при транспортиране на ценни пратки и товари, осигуряване на
безпрепятствено провеждане на различни по характер и вид мероприятия.
Очевидно е сходството на регламентираната с този закон дейност и тази,
изпълнявана от служителите на МВР и регламентирана в ЗМВР.
Съгласно чл.50, ал.1 от ЗЧОД ръководител или изпълнител на частна
охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 1 – 8 може да бъде лице, което работи
по основно трудово правоотношение на длъжност, съответна на
изпълняваната дейност, въз основа на сключен трудов договор с
едноличния търговец или юридическото лице.
Според ал.2 ръководител или изпълнител на частна охранителна
дейност по чл. 5, ал. 1, т. 9 може да бъде лице, което работи по основно или
допълнително трудово правоотношение на длъжност, съответна на
изпълняваната дейност, въз основа на сключен трудов договор с
едноличния търговец или юридическото лице.
А съгласно ал.3 на същия член физическото лице, регистрирано като
едноличен търговец, член на управителния орган на търговското дружество
или на юридическото лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и
представлява, може да сключи трудов договор по ал. 1 само с пълнолетно и
18
дееспособно лице, с не по-ниско от средно образование – за ръководител или
изпълнител на частна охранителна дейност, което отговаря на посочените в
закона условия.
Според цитираните императивни правни норми лицата, осъществяващи
частна правоохранителна дейност работят по трудово правоотношение, което
се подчинява на нормите на КТ, в т.ч. и нормите, уреждащи нощния и
извънредния труд, отпуските и почивките и целият пакет от закрилни
средства, свързан с полагането на този вид труд.
Дейността на лицата, заемащи длъжността „горски инспектор“, се
регламентира от Закона за горите и ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии (обн., ДВ, бр. 11 от 7.02.2012 г.,
в сила от 7.02.2012 г.). Съгласно чл. 196, ал.1 от ЗГ Изпълнителната агенция
по горите и нейните структури осъществяват контрол по прилагането на
закона по отношение на всички дейности в горските територии, както и върху
съхранението, транспортирането и преработването на дървесина и недървесни
горски продукти.
Според ал.3 във връзка с осъществяването на контролните функции по
ал. 1 Изпълнителната агенция по горите и Министерството на вътрешните
работи могат да сключат договор за сътрудничество.
Съгласно чл.200, ал.1 от ЗГ при изпълнение на служебните си
задължения горските инспектори имат право да:
1. отвеждат принудително нарушителите с неустановена самоличност в
най-близкото районно управление на Министерството на вътрешните работи;
2. използват физическа сила и помощни средства само ако не могат да
изпълнят служебните си задължения по друг начин, при:
а) противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;
б) задържане на правонарушител;
в) нападения срещу служителите или граждани;
г) групови нарушения на обществения ред.
Така регламентираната дейност на ИАГ и в частност на горските
инспектори сочи на сходство с дейността, осъществявана от органите на МВР
във връзка с опазване на обществения ред, но по отношение на горските
територии в Република България.
19
Съгласно разпоредбите на чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии назначаването
на горски инспектори се извършва след провеждане на конкурс. Конкурсът за
длъжности по чл. 35, ал. 1, т. 1 - 3 се провежда по реда на ЗДСл.
Назначаването на горски инспектори на длъжностите по чл. 35, ал. 1, т.
4 - 6 се извършва след провеждане на конкурс в съответствие с реда,
определен в Кодекса на труда (КТ), и изискванията на наредбата.
В параграф 4 от ПЗР от посочената наредба законодателят е предвидил
в срок до шест месеца от влизане в сила на наредбата служителите на ИАГ и
нейните структури, които отговарят на изискванията за заемане на
длъжностите по чл. 35, ал. 1, т. 4, 5 и 6 (главен специалист - горски
инспектор, старши специалист - горски инспектор и младши специалист -
горски инспектор) от същата наредба и желаят да я заемат, да могат да се
преназначават без провеждане на конкурс.
При тази законова регламентация за заемане на длъжността следва да се
приеме, при назначаването си горските инспектори сключват трудов договор
по КТ или договор по служебно правоотношение съгласно ЗДСл, което
означава, че полагането на извънреден и нощен труд, както и на закрилните
мерки, свързани с този вид труд, се подчиняват на нормите на ЗДСл и КТ.
За да прецени дали е налице неравно третиране на служителите на МВР
с работниците и служителите, чиито трудови правоотношения са подчинени
на ЗДСл и КТ, съдът следва да направи анализ на правната уредба на нощния
и извънредния труд в тези законови и подзаконови нормативни актове и да ги
сравни с уредбата на този вид труд в ЗМВР и относимите подзаконови
нормативни актове.
Съгласно чл.140, ал.1 от КТ нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35
часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-
дневна работна седмица е до 7 часа.
Според ал.2 на чл.140 нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до
06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от
20,00 ч. до 06,00 ч.
Ал.3 пък разпорежда, че работодателят е длъжен да осигурява на
работниците и служителите безплатна храна, ободряващи напитки и други
20
облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.
В чл.143, ал.2 от КТ е дадена легална дефиниция на извънредния труд, а
ал.2 на същия член сочи, че извънредният труд е забранен. Изключения от
тази забрана са предвидени в чл.144 от КТ, като в т.2 се съдържа изключение,
относимо за работещите в МВР - за извършване на работа от служители на
Министерството на вътрешните работи, свързана с произвеждане на избори,
изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при оперативно-
издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации, както и за друга
работа, свързана със сигурността и опазване на обществения ред. Съгласно
чл.146, ал.1 от КТ продължителността на извънредния труд през една
календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150
часа, а ал.2 сочи, че с колективен трудов договор тя може да бъде увеличена
до 300 часа годишно. В чл.262 от КТ пък е посочен размерът на заплащане на
извънредния труд - 50 на сто - за работа през работните дни; 75 на сто - за
работа през почивните дни; 100 на сто - за работа през дните на официалните
празници; 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното
време.
Съгласно чл.8 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата в редакцията към релевантния период за всеки отработен нощен час
или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не
по-малък от 0,25 лв. С изменението с бр. 66 от 24.07.2020 г., в сила от
1.01.2021 г., чл.8 от Наредбата гласи, че за всеки отработен нощен час или за
част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не
по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за
страната, но не по-малко от един лев.
Съгласно разпоредбата на чл.67, ал.7 от Закона за държавния
служител вр. с чл.20 и чл.21 от Наредбата за заплатите на служителите в
държавната администрация, в сила от 01.01.2017 г., допълнителното
възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него (след 22,00 ч.
до 06,00 ч.) е до 0,25 лв; за положения извънреден труд се заплаща
допълнително възнаграждение за отработеното време, изчислено върху
индивидуалната основна заплата, в размер 50% върху индивидуалната
21
основна заплата. Тези размери не са променяни в следващите редакции на
наредбата.
И по трите разглеждани закона на работниците или служителите,
полагащи нощен труд, се полагат ободряващи напитки, храна или тяхната
равностойност.
Сравнителният анализ на нормативната уредба на нощния труд сочи, че
ако регламентацията му в ЗМВР е сравнима с регламентацията в ЗДСл, то във
всички случаи нормите, регламентиращи този вид труд в КТ защитават в по-
висока степен правата на работниците и служителите, чиито трудови
правоотношения се подчиняват на този закон, в сравнение с правата на
служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на ЗМВР. Така
например освен, че в КТ нощният труд е ограничен до 7 часа, заплащането на
същия според този нормативен акт предвижда увеличение в размер на 15% от
минималната работна заплата, но не по-малко от 1 лев на час, а със Заповед №
8121з-156/05.02.2020 г. на Министъра на вътрешните работи тази сума е
фиксирана твърдо на 1 лев и липсва възможност заплащането да се определя
на база минималната работна заплата за работещите в МВР, който механизъм
в отделни случаи би позволил заплащането на този вид труд да е по-високо от
1 лев на час. В същото време с последното изменение на чл.187, ал.1 от ЗМВР
нощният труд е фиксиран на 8 часа за всеки 24 часа, което надвишава с 1 час
ограничението на нощния труд според КТ. Следователно частен охранител,
работещ на трудов договор съгласно изискванията на ЗЧОД и извършващ
сходна дейност с тази на служител на МВР, е третиран по-благоприятно от
служителя на МВР. Същото се отнася и за горските инспектори, назначени по
трудови договори, подчинени на КТ. Единствената компенсаторна мярка за
заплащането на нощния труд на служителите на МВР, съществувала в чл.31,
ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., не е възпроизведена в следващите
издадени наредби.
В тази връзка не може да бъде споделено възражението, че за
служителите на МВР не е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен
с коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден, защото с оглед
спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в
МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми -
допълнително възнаграждение за прослужено време /чл.178, ал.1, т.1 от
22
ЗМВР/, размер на основния платен годишен отпуск /чл.189 от ЗМВР/,
обезщетения за неизползван платен годишен отпуск /чл.234, ал.1 от ЗМВР/,
обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение /чл.234, ал.1 от
ЗМВР/, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според
неговата продължителност /чл.187, ал.5, 6 и 7 от ЗМВР/ и др. Тези
компенсаторни механизми са дължими на посочените в самия закон
основания, предвидени за тази категория служители, именно поради
спецификата на полагания от тях труд и не могат изрично да бъдат
квалифицирани като закрилни мерки за нощен и извънреден труд при работа
с високо нервно-психическо натоварване, каквато несъмнено е работата на
служителите на МВР. Указанията в решението на СЕС са да се установи дали
по-голямата продължителност на нощния труд по ЗМВР се компенсира по
друг начин с предвидени изрични мерки, каквито могат да бъдат намаленото
работно време допълнително заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от служителите на МВР нощен труд. Такива доказателства обаче
не бяха представени по делото, независимо от изричните указания, дадени с
определението на ПОС от 22.06.2022 г.
От друга страна нито в Закона за МВР, нито в мотивите за изменението
му са посочени причини, които да обосновават необходимостта от
завишаване на продължителността на полагания нощен труд в сравнения с
предвидения ткъв като продължителност в КТ и премахването на
коефициента 1.143 при приравняването на нощния към дневен труд, като при
това мотивите да не са икономически и да са свързани с допустима от закона
цел. Или ако се вземе предвид отново регламентацията на труда на частния
охранител съгласно ЗЧОД (който препраща към КТ за уреждане на трудовите
правоотношения с тези служители), остава без отговор въпросът на базата на
какъв разумен критерий трудовите правоотношения на служителите на МВР
касателно нощния труд са уредени по-неблагоприятно в сравнение с
трудовите правоотношения, свързани със същия вид труд, полаган от частния
охранител.
Както сочи СЕС в своето решение по коментираното по-горе
преюдициално запитване, макар че чл.8 и чл.12, буква "а" от Директива
2003/88 да не налагат да се приеме национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците
23
от публичния сектор е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня, то при всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на
допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да
позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен
труд.
Като е приел,че намират приложение нормите на специалния закон
ЗМВР ,в който няма празнота и е уредна различна продължителност на
нощния труд за служителите на МВР в отлика от КТ , съдът е постановил
едно неправилно решение ,което следва да бъде отменено и предявените
искове – уважени в посочените в мотивите размери ,според заключението на
експерта.
По отношение на разноските: С оглед изхода на спора на ищеца се
дължат сторените по делото разноски. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение пред въззивната инстанция.
В първоинстанционното производство ищецът е представлява от
адвокат при условията на чл.38 от ЗА. Своевременно е направено искане за
присъждане на такова възнаграждение и съдът намира ,че е дължимо в размер
на 300 лева.
Пред въззивната инстанция са направени разноски общо в размер на 600
лева, представен е и списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата е направил възражение за прекомерност.Съдът
го намира за неоснователно.
Възнаграждението , определен по правилата на Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, съобразно цената възлиза на около
400 лева, като се има предвид характера на спора ,правната му сложност и
действията на процесуалния представител , предприето пи делото , то
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева не се явява прекомерно.
Ответникът по иска дължи и сторените разноски за експерт , изплатени
от бюджета на съда в размер на 80 лева.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
24
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№957 по
описа на съда за 2019 година .
ОСЪДЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при Министерство на вътрешните работи с административен
адрес: гр. С., ул. „П.“ № 171А, да заплати на И. Д. К., ЕГН: ********** с
адрес: гр. П., ул. „Р.Р.“, № 8 сумата от 1 825 лв., представляваща неизплатено
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през
периода от 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г., получен в резултат от
преизчисляване на положения нощен труд съобразно въведената в НСОРЗ,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата, и на обезщетение за забава в размер на
246 лв., дължимо за периода от първо число на месеца следващ месеца, за
който се дължи до 01.12.2019 г.
Осъжда Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при Министерство на вътрешните работи с административен
адрес: гр. С., ул. „П.“ № 171А, да заплати на И. Д. К., ЕГН: ********** с
адрес: гр. П., ул. „Р.Р.“, № 8 разноски по делото в размер на 600 лева , а на
адв. А. Д. – 300 лева за представителство по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, а в
полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд сумата 80
лева – изплатено от бюджета възнаграждение на експерт.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25