№ 22
гр. С.З., 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело №
20215500901171 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 266
ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 258 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът ,,Е-*‘‘ ООД твърди в исковата молба, че на 05.06.2016г. в гр.
С.З. между З.И. - С.З. в качеството си на ВЪЗЛОЖИТЕЛ и "Е.-**" ООД в
качеството си на ИЗПЪЛНИТЕЛ е сключен договор за ремонтни строителни
работи, съгласно който възложителят възлага, а изпълнителят приема при
условията на договора да изпълни обект „Ремонт на лаборатория 2“.
Посочено е, че съгласно чл. 2 от договора възложителят заплаща на
изпълнителя уговореното възнаграждение за конкретно извършените СРР на
основание двустранно подписан констативен протокол от представители на
Възложителя и Изпълнителя в срок от 30 дни от издаването на фактурата.
Ищецът твърди, че е изпълнил добросъвестно задълженията си съгласно
договора.
Сочи, че на 02.08.2016 г. между страните по договора е подписан
Протокол за установяване завършването и за заплащане на натурални видове
строителни и монтажни работи, съгласно който стойността на извършените
СРР по договора е в размер на 36136,50 лв.
Твърди, че възложената дейност е извършена качествено и в срок.
Заявява, че възложената работа е приета от ответника без възражения и
1
забележки, за което е съставен приемателен протокол на 02.08.2016 г.
На 03.08.2016 г. е издадена фактура № **********/03.08.2016 г. на
стойност 36136,50 лв. с ДДС - изпълнение СМР съгласно Договор от
05.06.2016 г. и протокол от 02.08.2016 г.
Сочи, че междувременно между страните е сключен и друг договор,
обективиран във фактура **********/09.06.2016 г., а именно заготовка,
доставка и монтаж на мет. раб. маса с керамичен плот, камера за лаб.
изпитвания, вентилация и свързване на ВиК инсталация. Посочва, че
стойността на изпълнените услуги и съответно на фактурата е в размер на
4116 лв.
Заявено е, че общото задължение на З.И. - С.З. към "Е.-**" ООД по
двете фактури е 40252,50 лв. Изложено е, че ответникът е направил общо три
плащания по двете фактури: на 10.06.2016 г. - 1000 лв.; на 15.12.2016г. -
10159.33 лв.; на 22.12.2017 г. – 4000 лв.
Аргументира се, че съгласно текста на чл. 2 от ЗСч предприятията
трябва да осчетоводяват стопанските операции в хронологичен ред. Сочи се,
че това означава, че погасяването на задълженията също следва да се
извършва в хронологичен ред, по реда на възникване на задължението.
Посочва, че с извършените плащания е погасено изцяло задължението
по фактура № **********/09.06.2016 г. и частично по фактура №
**********/03.08.2016 г.
След извършените плащания неизплатения остатък по фактура №
**********/03.08.2016 г. е в размер на 25093.17 лв.
Твърди, че въпреки многобройните разговори проведени между
страните за уреждане на отношенията, до настоящия момент дължимите суми
не са изплатени и са дължими от ответника.
Твърди, че към настоящия момент З.И. - С.З. дължи следните суми
/главница и мораторна лихва/:
главница - 25093.17 лв. (двадесет и пет хиляди деветдесет и три лева и
седемнадесет стотинки) дължими по Договор за ремонтни строителни работи
от 05.06.2016 г. и обективиран във фактура № **********/03.08.2016 г.
мораторна лихва - 7632.51 лева.( седем хиляди шестстотин тридесет и
два лева и петдесет и една стотинки), мораторна лихва върху сумата 25093,17
2
лв., изчислена за периода от 11.06.2018 г. до 09.06.2021 г.
Отбелязано е, че задълженията не са погасени до момента -
10.06.2021г., поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване
на осъдителен иск, за осъждане на ответника да му заплати общо за сумата от
36917.87 лв., от които /25093.17 лв. -главница и 7632.51 лева -мораторни
лихви/.
Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника "З.И. -
С.З., БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З. *** да
заплати на ищеца "Е.-**" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С.З. ***, следните суми:
Главница: - 25093.17 лв. (двадесет и пет хиляди деветдесет и три лева и
седемнадесет стотинки), дължима по Договор ремонтни строителни работи от
05.06.2016 г. и обективирана във фактура № **********/03.08.2016 г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на настоящата
искова молба в съда до окончателното й изплащане,
- 7632.51 лева (седем хиляди шестстотин тридесет и два лева и петдесет
и една стотинки) -мораторна лихва върху сумата 25093,17 лв., изчислена за
периода от 11.06.2018 г. до 09.06.2021 г.
Моли, да му бъдат присъдени и всички разноски направени в
настоящото производство.
Предоставя банкова сметка, по която ответникът може да заплати
исковата сума: ***.
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът взема становище, че предявените искове са допустими.
Не оспорва иска за главница.
Оспорва иска за мораторна лихва, както по основание, така и по размер.
Твърди, че не е бил поканен от ищеца за заплащане на претендираната сума.
Заявява, че тъй като покана за плащане към Института не е отправяна,
не е изпаднал и в забава, за да бъде осъждан да заплаща лихва.
Намира за несъстоятелни твърденията на ищеца, че са водили
многократни разговори за заплащане на дължимата сума. Твърди, че никой
никога не я е претендирал.
3
Моли да не бъде осъждан за заплащане на разноски по делото, тъй като
счита, че не е станал причина за завеждане на делото по съображения,
изложени в настоящия отговор.
Моли, да се отхвърли иска за заплащане на мораторна лихва, като
неоснователен.
Ищецът е депозирал по делото допълнителна искова молба, с която
прави следните уточнения и допълнения:
Сочи, че с отговора на исковата молба ответникът не оспорва иска за
главницата, а единствено оспорва иска за мораторните лихви.
Ищецът счита, че са неоснователни твърденията му, че не е изпаднал в
забава. Излага аргументи, че съгласно чл. 2 от договора, възложителят
заплаща на изпълнителя уговореното възнаграждение за конкретно
извършените СМР на основание двустранно подписан констативен протокол
от представители на Възложителя и Изпълнителя в срок от 30 дни от
издаването на фактурата, т.е. след изтичане на този срок, ответникът е
изпаднал в забава.
Намира за неоснователни твърденията, че ответникът не е станал
причина за завеждане на делото.
Отговор на допълнителната искова молба не е постъпил.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
От договор за ремонтни строителни работи от 05.06.2016 г. се
установява, че З.И. – С.З. в качеството на възложител е възложил на ,,Е-*‘‘
ООД в качеството на изпълнител строително монтажни работи с предмет на
договора – ,,Ремонт на лаборатория 2‘‘ на стойност 30 113,75 лева, платими в
срок до 30 дни от издаване на фактура след двустранно подписан протокол. С
подписване на Акт образец 19 и приемателен протокол се счита, че
извършената работа е приета от възложителя, съгласно чл. 7 от договора. Към
договора е представена Количествено стойностна сметка.
От протокол за установяване завършването и заплащането на натурални
видове СМР от 02.08.2016 г. се установява, че към 02.08.2016 г. са завършени
и подлежат на заплащане описаните в същия СМР на стойност 36 136,50 лева.
4
Протоколът е подписан от двете страни.
От Приемо-предавателен протокол от 02.08.2016 г., подписан от
страните се установява, че възложените СМР са извършени и възложителят
ги е приел.
Издадени са фактура № 341/03.08.2016 г. с основание – изпълнени СМР
по договор от 05.06.2016 г. и Протокол от 02.08.2016 г. на стойност 36 136,50
лева и фактура № 337/09.06.2016 г. с основание – заготовка, доставка и
монтаж на метална работна маса и керамичен плот, камера за лабораторни
изпитвания, вентилация и свързване на ВиК инсталация на стойност 4 116
лева, които са подписани от страните.
Ответникът е направил общо три плащания по двете фактури: на
10.06.2016 г. - 1000 лв.; на 15.12.2016г. - 10159.33 лв.; на 22.12.2017 г. – 4000
лв.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Настоящата инстанция намира, че между страните е сключен договор
за изработка, при който съгласно чл. 258 ЗЗД изпълнителят се задължил на
свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а
последната - да заплати възнаграждение. Между страните е съществувало
правоотношение по договор за ремонтни строителни работи от 05.06.2016 г. в
писмена форма и неформален договор в устна форма за заготовка, доставка и
монтаж на метална работна маса и керамичен плот, камера за лабораторни
изпитвания, вентилация и свързване на ВиК инсталация, обективиран е
фактура № 337/09.06.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД поръчващия трябва да
заплати възнаграждението при приета работа.
За извършените СМР са издадени процесните фактури. Основание за
плащане е предоставяне на услугата, като фактурата само удостоверява този
факт.
Съгласно разпоредбата на чл. 264 от ЗЗД поръчващият е длъжен да
приеме извършената съгласно договора работа.
При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива
5
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва
да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо,
ако изпълнителят е знаел недостатъците.
Ако не направи такива възражения, работата се счита приета.
В настоящия случай възложителят е приел извършените СМР, видно от
Приемо-предавателен протокол от 02.08.2016 г., като е извършено плащане на
10.06.2016 г. - 1000 лв.; на 15.12.2016г. - 10159.33 лв.; на 22.12.2017 г. – 4000
лв. и са погасени задълженията изцяло по фактура
№ 337/09.06.2016 г. и частично по фактура № 341/03.08.2016 г., което не е
оспорено от ответника.
Предвид горното възложителят дължи заплащане на сумата за
извършените СМР в размер на 25 093, 17 лева, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба 10.06.2021 г. до окончателното й
изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В случая между страните е налице правоотношение по
договор за изработка и плащането на възнаграждението се дължи в момента
на приемане на работата от възложителя – чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, а именно
датата на издаване на фактурата.
Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното
вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД).
Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл.
114, ал. 1 ЗЗД). В случая срокът на плащане на главницата е уговорен от
страните в чл. 2 от договор за ремонтни строителни работи от 05.06.2016 г.,
платими в срок до 30 дни от издаване на фактура № 341/03.08.2016 г., след
двустранно подписан протокол, поради което длъжникът изпада в забава с
изтичането му (чл. 84, ал. 1 ЗЗД). Или от 03.09.2016 г. длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва, поради това, че не изпълнява
парично задължение с настъпил падеж (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Това е моментът от
който започва да тече давността за погасяване на вземането за лихви. Лихви
се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава. С оглед
на това, след като искът е предявен след като са изтекли три години от
6
възникване на вземането за лихви, не се погасяват всички лихви, а само тези,
които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. В
случая искът е предявен на 10.06.2021 год., като законната лихва се дължи от
11.06.2018 г. до 10.06.2021 г. Считано три години назад ще е погасено
вземането за лихви за периода от 03.09.2016 г. до 10.06.2018 г. Налице е
задължителна съдебна практика - Решение № 24 от 17.02.2009 г. на ВКС по т.
д. № 574/2008 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът следва да присъди законната лихва за
периода от 11.06.2018 г. до 09.06.2021 г., както е поискана от ищеца с оглед
диспозитивното начало.
След служебно изчисление съдът установи, че размерът на законната
лихва върху сумата от 25 093, 17 лева за периода от 11.06.2018 г. до
09.06.2021 г. е в размер на 7 633,12 лева, като следва да се присъди в размер
на 7 632,51 лева, както е претендирана от ищеца, с оглед диспозитивното
начало.
По разноските:
Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение от страна на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830
лв. плюс 3 % за горницата над 100 000 лв., като адвокатското възнаграждение
е в размер на 1 511,77 лева.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните
адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай ,,И. Д. АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО е регистриран по ЗДДС, видно
от служебна справка в публичен регистър, съгласно чл. 80, ал. 1 ДОПК и
адвокатските възнаграждения се претендират с ДДС.
7
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение е в размер 1 814,12 лева с ДДС, като заплатеното
от ищеца в размер на 1 860 лева не се явява прекомерно.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца разноски в производството в размер на 3 169,03 лева, от които сумата
от 1 860 лева адвокатско възнаграждение и сумата от 1 309,03 лева заплатена
държавна такса.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "З.И. - С.З., БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З. *** да заплати на "Е.-**" ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С.З. *** сумата от 25 093.17 лв. (двадесет и пет
хиляди деветдесет и три лева и седемнадесет стотинки), представляваща
главница по Договор за ремонтни строителни работи от 05.06.2016 г.,
обективирана във фактура № **********/03.08.2016 г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба -
10.06.2021 г. до окончателното й изплащане и сумата от 7632.51 лева (седем
хиляди шестстотин тридесет и два лева и петдесет и една стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата от 25 093.17 лева за
периода от 11.06.2018 г. до 09.06.2021 г.
ОСЪЖДА "З.И. - С.З., БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З. *** да заплати на "Е.-**" ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С.З. *** сумата от 3 169,03 лева, представляваща
разноски пред настоящата инстанция.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по посочената в
исковата молба банкова сметка - ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
8
9