РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. С., 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова
като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Административно
наказателно дело № 20251870200144 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е Наказателно постановление № 88/06.01.2025 г., издадено от Началника на
РУ – С. към ОДМВР С., с което за нарушения на чл. 50, ал. 1 от Закона за частната
охранителна дейност /ЗЧОД/ на Г. К. К., ЕГН: **********, управител на **-**-** ЕООД,
ЕИК ********* на осн. чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл.74, ал.1 от ЗЧОД е наложена глоба в
размер на 1000 лв. (хиляда лева).
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателя Г. К. К., поради
което го обжалва в срок с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност. Същият
счита обжалваното НП за незаконосъобразно и неправилно, тъй като при съставянето на
акта и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон. Не били спазени и приложени разпоредбите
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и разпоредбите на ЗЧОД. Сочи се, че както в АУАН, така и в НП
липсва описание на нарушението и датата, на която е извършено, обстоятелствата, при които
е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Иска от съда да отмени
изцяло атакуваното Наказателно постановление.
Пред съда жалбоподателят, чрез защитника си адвокат Д. С., поддържа жалбата и в
хода на съдебните прения излага съображения в подкрепа на нейната основателност и моли
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган не се представлява, постъпила е писмена защита
1
от гл. юрисконсулт Й. Г., която оспорва жалбата и моли наказателно постановление да бъде
потвърдено.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано лице в
законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – С., наказателно
постановление, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
От изложеното в обстоятелствената част на акта, възпроизведена в наказателното
постановление, може да се направи заключение, че на жалбоподателя е вменено нарушение
на чл. 50, ал. 1 от ЗЧОД, за това, че е на 11.12.2022г. около 10.00 часа в РУ С., е установено
че Г. Й. М., ЕГН ********** е работил от около година като охранител към **-**-** ЕООД,
ЕИК ********* в бутка, поставена с цел охрана на строителна техника на новоизграждаща
се част от градски парк „К.“, гр. С., като при проверка съгласно Заповед №3383-
707/11.12.2024г. на Началника на РУ – С. извършена на 11.12.2024г. в офиса на **-**-**
ЕООД в гр. С., ул. А. В. ** е установено че Г. Й. М. е работил от около година като
охранител към **-**-** ЕООД, ЕИК *********, а жалбоподателят Г. К. К., ЕГН:
**********, управител на **-**-** ЕООД, ЕИК ********* е допуснал лицето Г. Й. М., ЕГН
********** да извършва дейност като охранител без да има сключен трудов договор.
С обжалваното НП на жалбоподателя на Г. К. К., ЕГН: **********, управител на **-**-
** ЕООД, ЕИК ********* е наложена глоба в размер на 1000 лв. (хиляда лева) на основание
чл. 74, ал. 1 от ЗЧОД за нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗЧОД, установено на 11. 12. 2024 год. и
изразяващо се в това, че същият, в качеството си на управител на **-**-** ЕООД, ЕИК
********* дружество, извършващо частна охранителна дейност по чл. 5 от ЗЧОД въз основа
на лиценз № 1021/22.12.2006 г., издаден от Директора на Национална служба "Полиция" за
охрана на имуществото на физически и юридически лица /чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД/ на
територията на цялата страна, е допуснал лицето Г. Й. М., ЕГН **********, да извършва
частна охранителна дейност без да има сключен трудов договор.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 88 / 11.12.2024 г. за
установяване на административно нарушение от З. Л. Г. - младши експерт при РУ на МВР-
гр. С.. Актът е съставен в присъствието на свидетеля В. В. В. и е предявен на нарушителя.
Констатациите в АУАН са идентични, с отразените в НП.
По делото са разпитани свидетелите З. Л. Г. и В. В. В., показанията на които
установяват фактите посочени в АУАН и НП, че Г. Й. М. ЕГН ********** на 11. 12. 2024
година е заварен да работи като охранител и да извършва частна охранителна дейност без да
има трудов договор **-**-** ЕООД и че именно Г. К. К. в качеството си на управител на
това юридическо лице е допуснал Г. Й. М. ЕГН ********** да извършва частна охранителна
дейност без да има сключен трудов договор с посочената охранителна фирма, притежаваща
лиценз за извършване на частна охранителна дейност.
Съгласно чл. 42, ал. 1 т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, АУАН, съответно НП следва да
2
съдържат точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както
и посочване на датата и мястото на извършването му, за да се формират фактически и
правни изводи по въпроса дали е осъществен състава на вмененото нарушение. Именно тази
разпоредба чл. 42 ал. 1, т. 4 от ЗАНН е грубо нарушена при съставяне на АУАН, както и
разпоредбата на чл. 57 ал. 1, т. 5 от ЗАНН при издаване от наказващия орган на обжалваното
НП.
В АУАН и в НП не е посочено на коя дата, респективно в какъв период е извършено
нарушението, а само е посочено, че на 11.12.2022г. в РУ С. е установено, че Г. Й. М. заявил,
че е работил от около година като охранител към **-**-** ЕООД, ЕИК *********. Това е
основание за отмяна на издаденото НП, тъй като времето и мястото на извършване на
нарушението са съществени негови признаци и определят компетентността на наказващия
орган и съда, както и това, дали са спазени сроковете на чл. 34 от ЗАНН за съставянето на
акта, съответно за изчисляване на давността. Недопустимо е да се смесват датата, времето на
извършване на нарушението с момента на неговото установяване, които биха могли и да
съвпадат, но настоящият случай не е такъв. По делото по никакъв начин не се доказа на коя
дата, в кой период е било извършено нарушението, както и че същото е извършено именно
от жалбоподателя Г. К. К. в качеството му на управител на **-**-** ЕООД, ЕИК *********.
Тук следва да се отбележи че управител, респективно представляващ юридическото лице
извършващо частна охранителна дейност не може да бъде субект на нарушението по чл. 74
ал. 1 от ЗЧОД. Жалбоподателят Г. К. К. не е нито юридическо лице, нито едноличен търговец
и напълно незаконно, в нарушение на материалния закон му е наложена глоба, което не е
предвидено в материалния закон.
От начина на описание на нарушението, без посочване кога, за какъв период е
извършено нарушението напълно е нарушено правото на защита на жалбоподател по
повдигнатото му административно обвинение, което е съществено по смисъла на чл. 249 ал.
4, т. 1 от НПК нарушение на процесуалните правила на чл. 42 ал. 1, т. 4 от ЗАНН при
съставяне на АУАН и на чл. 57 ал. 1, т. 5 от ЗАНН при издаване на НП. Чл. 249 ал. 4 от НПК
определящ кога едно процесуално нарушение е съществено се прилага и в настоящото
производство на основание чл. 84 от ЗАНН. В случая начина на описание на нарушението
без посочване кога, в какъв период се твърди че е извършено нарушението напълно е
нарушило правото на защита на жалбоподателя на научи и съответно да се защити досежно
приписваното му нарушение, включително и при съобразяване че глоба няма предвидена за
визираното нарушение. Така съдът приема че е нарушена защитата на жалбоподателя Г. К.
К. не само по фактите чрез които се твърди в АУАН че е извършено нарушението, а така
също е нарушена защитата му по закон, относно основанията именно на този жалбоподател
да се налага глоба, каквато въобще не е предвидена в закона, в частност във визираната като
основание за глобата санкционна административно наказателна разпоредба – чл. 74 ал. 1 от
ЗЧОД.
Следва да се отбележи че и чл. 50 ал. 1 от ЗЧОД визира именно юридическото лице
като задължено да сключи договор с изпълнител на частна охранителна дейност. Съобразено
3
с тази повеля на закона, санкционната разпоредба на чл. 74 ал. 1 от ЗЧОД установява
административно наказателна отговорност само чрез имуществена санкция и само за
юридически лица и еднолични търговци използващи за осъществяване на охранителна
дейност лице, с което не е сключило трудов договор или е сключило такъв в нарушение на
разпоредбата на чл. 50, ал. 1 и 2 от същия закон.
Както бе посочено жалбоподателят Г. К. К., нито лично, нито като управител на **-**-
** ЕООД, ЕИК ********* не носи административно-наказателна отговорност за така
вмененото му административно нарушение по чл. 74 ал. 1 от ЗЧОД, още по-малко че по
закон за такова нарушение следва имуществена санкция, а не глоба от 1000 лева, която в
нарушение на материалния закон е наложена с обжалваното НП.
Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗЧОД - "На юридическо лице или едноличен търговец,
което/който използва за осъществяване на охранителна дейност лице, с което не е сключило
трудов договор или е сключило такъв в нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 и 2, се
налага имуществена санкция в размер 1000 лв. за всяко отделно нарушение.".
Видно от съдържанието на посочената разпоредба е, че същата не установява лична
административно-наказателна отговорност на физическо лице за виновно извършване на
визираното в нея нарушение, а имуществена санкционна отговорност на юридически лица и
еднолични търговци за това нарушение, като единственият случай, в който физическо лице
може да носи такава отговорност е ако то е извършило нарушението при извършване на
частна охранителна дейност като едноличен търговец, но и в този случай в съответствие
с чл. 83 от ЗАНН за нарушението е предвидена имуществена санкция, а не глоба.
Следователно физическите лица - управители на юридически лица - търговски
дружества не са субекти на административно нарушение по чл. 74, ал. 1 от ЗЧОД. Тяхна
лична административно-наказателна отговорност за такова нарушение не може да се
обоснове с разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, първо защото обосноваване на
административно-наказателна отговорност по аналогия е изначално недопустимо
съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗНА, и второ - защото тази разпоредба установява
административно-наказателна отговорност на ръководителите на предприятия, учреждения
и организации за наредени или допуснати от тях административни нарушения, извършени
при осъществяване на дейността на съответното предприятие, учреждение или организация,
но само ако за тях е предвидена лична административно-наказателна отговорност и на
работниците и служителите - техни преки извършители. Казано иначе, ако за
административно нарушение, извършено при осъществяване на дейността на юридическо
лице е установена само имуществена санкционна отговорност на юридическото лице в
съответствие с чл. 83 от ЗАНН, а не е предвидена лична административно-наказателна
отговорност за виновното му извършване от физическо лице, такава не възниква и за
ръководителя на юридическото лице в хипотезата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН.
В нарушение на закона е, че с атакуваното наказателно постановление ангажирана
личната административно-наказателна отговорност на жалбоподателя Г. К. К. в качеството
му на физическо лице - управител на дружество с ограничена отговорност за
4
административно нарушение по чл. 74, ал. 1 от ЗЧОС чрез налагане на административно
наказание "глоба". Такива лица, както вече се посочи, не са субекти на установеното в тази
разпоредба административно нарушение и не могат да носят отговорност за него и в
хипотезата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН.
По тези съображения обжалваното НП е издадено в нарушение на процесуалния и
материалния закон и следва да бъде отменено.
На основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН съдът следва да осъди ОДМВР С. да заплати на Г.
К. К. с ЕГН ********** сумата от 400 лева за направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение на адвокат Д. С. от САК.
Воден от горното съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №
88/06.01.2025 г., издадено от Началника на РУ - С., с което за нарушение на чл. 50, ал. 1 от
Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ на Г. К. К., ЕГН: **********, управител на
**-**-** ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл.74, ал.1 от ЗЧОД е
наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лева лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОДМВР С., да заплати на Г. К. К.,
ЕГН: ********** сумата от 400 лева, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред АС – С. обл. в 14-дневен
срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5