№ 64
гр. Бургас, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско
дело № 20252001000107 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 85/02.04.2025 година, постановено по търговско дело № 344/2024
година по описа на Окръжен съд - Бургас е отхвърлен иска на „Еврокапитал - България”
ЕАД /н/, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул.
„Александровска“ № 21, представлявано от изпълнителния директор Д. П. Д. против
„България хотел мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище град София, п. к. 1784 и
адрес на управление район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 8,
представлявано от изпълнителните директори И. Д. И. и Г. С. П., за приемане на установено,
че вземането на „България хотел мениджмънт“ АД в размер на 84 000 лева, представляващо
съдебни разноски, присъдени с решение от 10.12.2020 година по търг. дело № 274/2019
година по описа на Окръжен съд - Бургас не съществува; осъден е „Еврокапитал - България”
ЕАД /н/, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул.
„Александровска“ № 21, представлявано от изпълнителния директор Д. П. Д. да заплати
държавна такса по сметка на Бургаския окръжен съд в размер на 800 лева и в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист - държавна такса в размер на 5 лева и е отменено
определение №75/29.01.2025 година, постановено по това дело в частта, в която е
конституиран като съищец в производството синдика.
Решението е постановено при участието на синдика на „Еврокапитал България” ЕАД
/н/, ЕИК *********, Д. Н., на основание чл. 694, ал. 4, изр. 1-во от ТЗ.
Срещу така постановеното съдебно решение в частта, в която искът е отхвърлен и е
възложена държавна такса е постъпила въззивна жалба от „Еврокапитал България” ЕАД /н/,
1
ЕИК *********, с която същото се обжалва като неправилно и постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила. Сочи се, че до месец януари 2025 година е била
осъществена двойна размяна на книжа, като връчването на същите е било предприето само и
единствено по отношение на ответника, но не и на синдика. С нарочно определение, което е
отменено с атакуваното съдебно решение синдикът е конституиран като съищец;
разпоредено е на същия да бъдат изпратени всички книжа по делото, както и да бъде
призован за насроченото открито съдебно заседание. Това е било сторено с определение, в
което е инкорпориран и проекто-доклада по делото, като по този начин синдикът е бил
лишен от възможността да депозира искова молба/допълнителна искова молба, което е
можел да стори след като е конституиран като съищец в процеса. Изтъква се, че синдикът
участва в производствата по чл. 694, ал. 1-3 от ТЗ в защита интересите на кредиторите и на
длъжника. Същият не е нито подпомагаща страна, нито задължителен необходим другар, а
особен вид страна, сходна с процесуалното положение на прокурора в гражданския процес и
като такъв разполага с всички процесуални права на страните в производството по чл. 694
от ТЗ с изключение на тези, които са обусловени от материалното правоотношение или
представляват разпореждане с предмета на делото. В тази връзка се поддържа, че окръжният
съд е допуснал съществено процесуално нарушение като е конституирал синдика като
съищец и това нарушение не е санирано с последващата отмяна на определението с
атакуваното решение. Навеждат се доводи и за това, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 84 000 лева, представляваща съдебни разноски, присъдени с решението по търг.
дело № 274/2019 година по описа на Бургаския окръжен съд.
Моли се за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото на
Окръжен съд-Бургас за повторно разглеждане от момента, в който синдикът на
„Еврокапитал България” ЕАД /н/, ЕИК *********, е конституиран като съищец в процеса.
При условията на евентуалност се отправя искане атакуваното съдебно решение да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Въззивната жалба е надлежно администрирана и връчена на страните по делото, но
синдикът на „Еврокапитал България” ЕАД /н/, ЕИК *********, Д. Н. не е депозирал
становище по нея.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от „България хотел мениджмънт“ АД,
ЕИК *********, чрез адв. Р. Т. - САК, с адрес за връчване: град София, бул. „Александър
Стамболийски“ № 84-86, ет. 8, офис 43, в който се развиват съображения за неоснователност
на наведените във въззивната жалба оплаквания. Поддържа се, че в нея са изложени
принципни положения във връзка с това каква страна е синдикът в производство по чл. 694
от ТЗ и изобщо във връзка с неговото участие в същото, които обаче не са доразвити в нея и
от тях не може да бъде изведено по тълкувателен път по какъв начин жалбоподателят счита,
че са нарушени правата на страните и защо решението следва да бъде отменено.
Сочи също така, че не става ясно от съдържанието на въззивната жалба какво
обуславя правния интерес на „Еврокапитал България” ЕАД /н/, ЕИК *********, от нейното
подаване. Счита, че обстоятелството, че синдикът е бил лишен от възможността да депозира
2
искова молба/допълнителна искова молба не е довело до незаконосъобразно развитите на
производството, доколкото същият поначало незаконосъобразно е бил конституиран като
съищец поради грешка на съда и в принципен план не би следвало да разполага с тези
правомощия. Изтъква се, че жалбоподателят е изложил бланкетно становище за очевидна
неправилност на решението, без да са посочени от него каквито и да било аргументи в тази
насока. Поддържа, че оспореното с исковата молба вземане е установено с влязло в сила
решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо между страните и въпросът не може
да бъде пререшаван.
Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за
редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената
служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас
констатира, че обжалваното решение е недопустимо по следните доводи и съображения:
Установява се от доказателствата по делото, а и това не е спорно, че с решение № 97
от 25.03.2019 година, постановено по търг. дело № 354/2018 година по описа на Окръжен
съд - Бургас е обявена неплатежоспособността на „Еврокапитал-България“ ЕАД и е открито
по отношение на него производство по несъстоятелност. С решение № 260098 от 30.10.2020
година, постановено по същото търговско дело, дружеството е обявено в несъстоятелност,
прекратена е търговската му дейност, прекратени са правомощията на управителните му
органи и е постановена обща възбрана и запор върху имуществото му.
С молба от 13.05.2024 година ответното дружество е предявило свое вземане против
несъстоятелния длъжник в размер на 84 000 лева, представляващо съдебни разноски,
присъдени му с решение от 10.12.2020 година, постановено по търг. дело № 274/2019 година
по описа на Окръжен съд - Бургас. Посоченото вземане е включено от синдика в списък №
16 на приетите предявени вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 и по чл. 688, ал. 1 от ТЗ на
кредиторите на „Еврокапитал - България” ЕАД. В законоустановения срок, „Еврокапитал -
България” ЕАД е депозирало възражение по чл. 690 от ТЗ против гореописаното прието от
синдика вземане, като с определение № 260400 от 10.10.2024 година по търг. дело №
354/2018 година по описа на Бургаския окръжен съд то е оставено без уважение и е одобрен
списък № 16 на приетите предявени вземания по чл. 686, ал. 1, т.1 и по чл. 688, ал. 1 от ТЗ на
кредиторите на „Еврокапитал- България” ЕАД.
С влязло в сила решение №352 от 10.12.2020 година, постановено по търг. дело
№274/2019 година по описа на Бургаския окръжен съд, „Еврокапитал- България„ ЕАД е
осъдено да заплати на „България хотел мениджмънт“ АД сумата от 84 000 лева,
представляваща направени в първоинстанционното производство разноски. С решение №58
от 18.10.2021 година, постановено по въззивно търговско дело №136/2021 година е
обезсилено решението на Окръжен съд - Бургас в частта на уважения иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 152 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на сключения между
„Еврокапитал-България“ ЕАД, лизингополучател, и „И Еф Джи Лизинг“ ЕАД /с последващи
3
наименования „И Ар Би Лизинг“ ЕАД и „М Лизинг“ ЕАД/, лизингодател, договор за лизинг
№ 004572-002 от 25.06.2008 година с лизингов обект хотелска сграда в град Бургас, ул.
„Александровска“ №21 и производството по делото в тази част е прекратено. Прекратено е
производството и по евентуалния иск за нищожност по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД на лизинговия
договор. Отхвърлени са предявените, също при условия на евентуалност, искове по чл. 26,
ал. 1, вр. чл. 152 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на договор за
продажба от 26.06.2008 година на недвижимия имот, предмет на лизинговия договор
/нотариален акт № 111, том ІІ, рег. № 2381, дело № 289 от 26.08.2008 година по описа на
нотариус Л. К./, сключен между „Еврокапитал-България“ ЕАД, продавач, и „И Еф Джи
Лизинг“ ЕАД, купувач. Със същото решение въззивното производство срещу „България
хотел мениджмънт“ АД е прекратено, като решението на първата инстанция в частта за
присъдените на това дружество суми за разноски не е отменено. Не е допуснато касационно
обжалване по търг. дело №897/2022 година по описа на ВКС, II т.о. с определение от
13.03.2024 година, от която дата и решението е влязло в сила.
С определение № 1724 от 21.06.2024 година, постановено по търг. дело № 1124/2024
година ВКС на РБ е допуснал до разглеждане молба вх. № 2952 от 19.03.2024 година на
„Еврокапитал-България“ ЕАД - в несъстоятелност за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 3
от ГПК, на влязло в сила решение № 58 от 18.10.2021 година, постановено по въззивно търг.
дело № 136/2021 година по описа на Бургаския апелативен съд. С решение № 198 от
29.11.2024 година така посочената молба на „Еврокапитал-България“ ЕАД - в
несъстоятелност е оставена без уважение.
Така установената безспорна фактическа обуславя извод за недопустимост на
предявения иск по чл. 694 от Търговския закон.
Удовлетворяването на вземанията на кредиторите изисква включването им в списък с
приети вземания - първоначален или последващ. Това следва от чл. 721, ал. 1 от ТЗ, според
която синдикът изготвя сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с
вземания по чл. 722, ал. 1 от ТЗ съобразно реда, привилегиите и обезпеченията, който ред се
определя именно чрез включването на вземанията в списъка и неговото одобряване, след
приключването на евентуална процедура по оспорването му. Законът не овластява синдика
да включва в сметка за разпределение - частична или окончателна - вземания, които не са
включени в списък с приети вземания, в законоустановените процедури по изготвянето и
контрола върху които списъци биват проверявани, при съответните процесуални гаранции за
правата на участниците в производството, съществуването на вземанията, техните
привилегии и/или обезпечения, съответно - и поредността им по чл. 722, ал.1 от ТЗ. Дали
същите следва да са предявени или синдикът е длъжен служебно да ги включи в списъците с
приети вземания зависи от конкретният им вид, но за да бъдат удовлетворени изцяло или
частично, чрез включването им в сметка за разпределение, вземанията на кредитори винаги
следва да са включени в списък с приети вземания, съответно - подлежащи на
разпределение по реда на чл. 721 и сл. от ТЗ. Само вземанията по чл. 687 от ТЗ, а именно -
вземания на работници или служители, произтичащи от трудово или прекратено трудово
4
правоотношение с длъжника, и установените с влязъл в сила акт публични вземания,
подлежат на служебно включване в списък с приети вземания. Останалите вземания,
включително публичните и известните на синдика, като възникнали с негово участие или
съгласие, следва да бъдат предявени с оглед на съответните разпоредби на ТЗ и
разпоредбите на чл. 164, ал. 3 и 4 от ДОПК. Синдикът незабавно ги включва в списъка на
приетите от него вземания и те не могат да бъдат оспорени по реда на част четвърта от ТЗ
или чрез обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на
списъка с приетите от синдика вземания. Неоспоримостта на вземанията по чл. 691 от ТЗ,
установени с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност, по което е взел участие синдикът, не
означава, че синдикът е длъжен служебно да ги включи в списък с приети вземания,
напротив - същите следва да бъдат предявени в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, за да бъдат
включени в такъв списък, но след това не могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 690 от ТЗ.
Безспорно след влизане в сила на съдебното решение, въз основа на което кредиторът
„България хотел мениджмънт“ АД претендира процесното вземане, искът с правно
основание чл. 694 от ТЗ се явява недопустим поради липса на правен интерес. Същият има
за предмет установяване съществуването на посоченото основание и в посочения размер на
приетото вземане на ответника - кредитор, което в случая, обаче попада в хипотезата на чл.
691 от ТЗ. Това безспорно и ликвидно вземане следва да се предяви в срока по чл. 688, ал. 3
от ТЗ, на основание чл. 691 от ТЗ, за да бъде включено в списък на приетите вземания от
страна на синдика, без да може да бъде оспорвано от кредиторите и длъжника предвид
характеристиката му като такова по смисъла на цитираната и разгледана по-горе правна
норма. Тази неоспоримост произтича от предвиденото в разпоредбите на чл. 637, ал. 4 и чл.
694, ал. 4 от ТЗ разпростиране на силата на пресъдено нещо на решението /постановено с
участието на синдика/, установяващо наличие на вземане срещу длъжника /спрямо който е
открито производство по несъстоятелност/ и разрешаващо по същество съществуващ
материалноправен спор, освен между страните по делото и спрямо неучаствали в
производството по установяване на вземането кредитори.
Тук е необходимо да се посочи, че в процеса по чл. 694, ал. 1 от ТЗ като предпоставка
за допустимостта на установителния иск подлежи на изследване и въпросът дали
възразилият по реда на чл. 690, ал. 1 от ТЗ кредитор разполага с правоизключващи
вземането /материалното право/ на съответния кредитор възражения или възможността за
конкретното оспорване е преклудирана. Ако последната хипотеза е налице, оспорването,
респ. установяването на вземането на посоченото основание не би било допустимо,
недопустим би бил и установителният иск, независимо от характера му на специален такъв в
производството по несъстоятелност. Налице е в случая влязло в сила решение, което със
сила на пресъдено нещо установява наличието на материалното право на кредитора -
ответното търговско дружество /в случая за разноски по съдебното дело/, като само следва
допълнително за пълнота на изложението да се отбележи и това, че извънредното
производство по неговата отмяна е приключило с решение, с което молбата за това е
5
отхвърлена. Същото се явява именно такава преклудирана възможност за оспорване, което
обуславя изложения по-горе извод за недопустимост на иска по чл. 694 от ТЗ. Оттук се
извежда и законодателното решение за нормата на чл. 691 от ТЗ, която е гаранция за едно и
също вземане да не съществуват две противоречащи си съдебни решения /така и в
определение № 2933 от 12.11.2024 година на ВКС по частно търг. дело № 1780/2024 година
на ВКС, I т. о./.
Предвид изложеното по-горе, обжалваното решение се явява недопустимо, което
налага същото да бъде обезсилено, като предвид недопустимостта на иска, производството
по делото по същия следва да бъде прекратено.
Съдът намира, че следва да посочи и това, че осъществените от окръжния съд
процесуални действия във връзка с участието в делото на синдика на несъстоятелния
длъжник не са довели до накърняване както на неговите права, така и на тези на страните по
него. Никой от тях не е бил лишен от възможността от предприемане на съответните на
правното основание на иска действия по защита на твърдени за накърнени права,
респективно такива срещу предявената претенция, която по горните доводи, освен това, е
недопустима.
На ответното дружество, независимо от своевременно направеното с отговора на
въззивната жалба искане в тази насока, разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като
липсват доказателства такива изобщо да са направени от него във въззивното производство.
В тежест на „Еврокапитал - България” ЕАД - в несъстоятелност, на основание
специалната норма на чл. 649, ал. 7 от ТЗ, следва да бъде възложена и държавната такса за
въззивното разглеждане на делото в размер на 420 лева /в този смисъл и определение № 22
от 25.01.2013 година на ВКС по търг. дело № 119/2012 година, I т. о./.
Мотивиран от горното и по изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 85 от 02.04.2025 година, постановено по търг. дело №
344/2024 година по описа на Окръжен съд-Бургас, с което е отхвърлен иска на „Еврокапитал
- България” ЕАД /н/, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул.
„Александровска“ № 21, представлявано от изпълнителния директор Д. П. Д. против
„България хотел мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище град София, п. к. 1784 и
адрес на управление район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 8,
представлявано от изпълнителните директори И. Д. И. и Г. С. П., за приемане на установено,
че вземането на „България хотел мениджмънт“ АД в размер на 84 000 лева, представляващо
съдебни разноски, присъдени с решение от 10.12.2020 година по търг. дело № 274/2019
година по описа на Окръжен съд - Бургас не съществува и ПРЕКРАТЯВА производството
по така предявения иск.
ОСЪЖДА „Еврокапитал - България” ЕАД /н/, ЕИК *********, със седалище град
Бургас и адрес на управление ул. „Александровска“ № 21, представлявано от изпълнителния
6
директор Д. П. Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Апелативен съд - Бургас държавна такса за въззивното производство в размер на 420
/четиристотин и двадесет лева/ лв., която сума да се събере от масата на несъстоятелността.
Настоящото решение подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението му
на страните с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7