Решение по дело №922/2021 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№         1589                             25.10.2021 година                                     гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на тринадесети октомври две хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря Галина Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 922 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от ЗДДС, вр. чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по повод постъпила жалба от „С инженеринг“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 29, представлявано от управителя Д. Б. Ч., против Заповед за налагане на ПАМ № ФК-68-0052247 от 04.03.2021 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“- Бургас в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК-69/23.03.2021 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С обжалваната заповед е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка запечатване на търговски обект, находящ се в гр. Бургас, на бул. „Христо Ботев“ № 32, за срок от 14 дни.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствени правила и несъответствие с целта на закона. В нея се сочи, че от установеното при проверката нарушение не са настъпили значителни вреди, тъй като покупката е на стойност 20 лева. Изложено е, че се касае за първо нарушение на търговеца. Наред с това се сочи, че не е издадено наказателно постановление, което препятства възможността за прилагане разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Отбелязано е също, че не е съобразено от административния орган обстоятелството, че функционирането на обекта би довело до нови облагаеми приходи, а оттам и дължими за тях данъци и с оглед на това заповедта противоречи на целите на закона. Наведени са доводи за липса на конкретни мотиви относно продължителността на мярката. По същество се иска отмяна на заповедта.

В съдебното заседание не се явява представител на жалбоподателя, редовно уведомен. С писмена молба са представени допълнителни доказателства.

Пълномощникът на ответника оспорва жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира                                           разноски.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

На 19.02.2021 г. в 11.10 часа е извършена проверка от служители на ТД на НАП- Бургас в търговски обект- оптичен център „Фокус“, находящ се в гр. Бургас, бул. „Христо Ботев“ № 32, стопанисван от жалбоподателя „С инженеринг“ ЕООД. В хода на проверката е направена контролна покупка на два броя контактни лещи на обща стойност 20 лева, заплатена в брой от Деница Николаева Атанасова- инспектор по приходите. Плащането е прието от лицето А. Д. Ч.с ЕГН **********- продавач в обекта. За извършената продажба не е издаден фискален бон от монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан. Тези констатации са отразени в протокол за извършена проверка серия АА № 0052247 от 19.02.2021 г. За нарушението е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F595405 от 27.02.2021 г. На основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС е издадена обжалваната Заповед № ФК-68-0052247 от 04.03.2021 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“- Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С решение № ГДФК-69/23.03.2021 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП жалбата на търговеца срещу издадената заповед за прилагане на ПАМ е отхвърлена.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен начин от писмените доказателства, налични в административната преписка. Сведения за подлежащите на доказване правнозначими факти се съдържат в приложения протокол за извършена проверка серия АА № 0052247 от 19.02.2021 г. (на л. 28 и сл. от делото), изготвен в хода на проверката на основание чл. 110, ал.4 от ДОПК. От него се установява, че на посочената дата е извършена от проверяващите лица контролна покупка, заплатена в брой, за която фискален бон не е издаден. Като съставен от длъжностни лица в кръга на компетентността им, този протокол съставлява официален удостоверителен документ и съобразно нормата на чл. 50, ал.1 от ДОПК е доказателство за извършените от и пред приходния орган действия и изявления. В проведеното съдебно производство той не е оспорен от жалбоподателя по надлежния процесуален ред, указан в чл. 193, ал.1 от ГПК, и съдът е обвързан да приеме, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са осъществени така, както е отразено в него. Ето защо съдът приема, че приетите от административния орган фактически констатации са доказани посредством допустимите доказателствени средства.

При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма от компетентен орган- началник на отдел „Оперативни дейности“- Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Последният от своя страна е овластен с нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС да издава заповеди за прилагане на ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни.

При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на административнопроизводствени правила. Заповедта е надлежно мотивирана от административния орган. Налагането на принудителната мярка се основава на констатациите при извършената от служители на НАП проверка, отразени в съставения протокол за извършена проверка. Видно от мотивите на административния акт, при налагане на мярката са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, видът и характерът на извършваната търговска дейност и местоположението на обекта. Прието е, че с нарушението се засяга утвърдения ред на фискална дисциплина, който осигурява отчетност на извършваните от лицата продажби. Отбелязано е, че създадената организация на работа позволява част от оборота да не се отчита чрез фискалното устройство, а това води до невъзможност за проследяване на реализираните обороти. С оглед горните данни е прието, че срокът на запечатване на обекта от 14 дни съответства на тежестта на нарушението, съобразен е с целената превенция за преустановяване незаконосъобразните практики в обекта, и е необходим за създаване организация на отчитане дейността на търговеца, с оглед недопускане вреда на фиска. Допълнителни подробни мотиви в този смисъл са изложени в решението на горестоящия орган, включително относно продължителността на срока- в средния размер, предвиден от законодателя. Изложените съображения по мнение на настоящия съдебен състав са достатъчни за осигуряване правото на защита на търговеца и за извършване на съдебната проверка за законосъобразност на заповедта.

Принудителната административна мярка запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при наличие на установените в нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС материалноправни предпоставки. Следователно обстоятелството, че към момента на издаване на заповедта не е издадено наказателно постановление за установеното нарушение, е ирелевантно за нейната законосъобразност и наведените от жалбоподателя доводи в този смисъл са неоснователни.

Материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до един месец“ са установени в нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, според който мярката се налага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. От данните по делото е видно, че за извършената контролна покупка на стойност 20 лева, заплатена в брой от проверяващите лица, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, в нарушение на установения в чл. 118, ал.1 от ЗДДС ред за документиране на продажбите, с което е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 185, ал.1 от ЗДДС. Това обстоятелство по същество не се оспорва от жалбоподателя. Ирелевантна за преценката относно наличието на съставомерните признаци на нарушението, респ. на изискуемите материалноправни предпоставки за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, е стойността на закупената стока. Следователно, налице са изискуемите предпоставки за издаване на заповедта.

Наложената принудителна административна мярка е с преустановителен и превантивен характер и е наложена с цел да се въздейства предупредително към нарушителя и да се осуети възможността на същия да извършва други нарушения на фискалната дисциплина, поради което съдът приема, че тя напълно съответства на целта на закона и не е налице соченото от жалбоподателя несъответствие с принципа на съразмерност, регламентиран в нормата на чл. 6 от АПК. Не се установяват основания за отмяна на заповедта за прилагането и́, поради което оспорването следва да се отхвърли, като неоснователно.

С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК следва да се присъдят на ответника разноски по делото в размер на 100 лева- възнаграждение за юрисконсулт. Разноските следва да се присъдят на юридическото лице, в чиято структура е органът, издал акта, доколкото последният, макар да разполага с административна правосубектност за участие в съдебното производство, не може да бъде носител на задължение с облигационен характер, каквото е задължението за разноски, поради липса на гражданска правосубектност.

Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „С инженеринг“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 29, представлявано от управителя Д. Б. Ч., против Заповед за налагане на ПАМ № ФК-68-0052247 от 04.03.2021 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“- Бургас в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-69/23.03.2021 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „С инженеринг“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.

 

СЪДИЯ: