РЕШЕНИЕ
№ 428
гр. Кюстендил, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кристиян В. Стоилов
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело №
20241520102207 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано с искова молба, подадена от Р. П. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес в гр.С., ул. „Тр.“ №**, ет.*, ап.**, чрез адв. Н.
Д., против К. М. К., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „Г. Кр. Л.“ №*.
Ищецът твърди, че със съдебно решение, постановено по гр.дело
№1131 от 2015г. по описа на Районен съд – Кюстендил, ищецът е осъдена да
заплаща в полза на малолетната (към момента на постановяване на
решението) Д.-М. К.а К.а, ЕГН ********** издръжка в размер на 95,00 лева
месечно чрез своя баща и настоящ ответник К. М. К.. Родителските права са
предоставени на бащата и настоящ ответник по делото.
През 2020г. е сключено споразумение между родителите на детето, с
което родителските права са предоставени на майката и настоящ ищец Р. П.
Д., като бащата К. К. се е задължил да заплаща месечна издръжка в полза на
детето си Д.-М. К. в размер на 160 лева. Страните са се съгласили да бъде
прекратена издръжката, която майката е изплащала до момента на сключване
на спогодбата.
Ищецът получила покана за доброволно изпълнение на задълженията
за издръжка за периода от 11.08.2015г. до 15.06.2020г. по изп.дело №857 от
2024г. по описа на ЧСИ Е. Х., с район на действие – Окръжен съд-Кюстендил,
по което ищецът била конституирана като длъжник. Общата сума на
претенцията по делото била в размер на 10555,48 лева, включваща както
1
главница за периода от 11.08.2015г. до 15.06.2020г., така и законна лихва върху
главницата за периода от 01.09.2015г. до 02.09.2024г.
Ищецът твърди и основава иска си на изтекла погасителна давност на
задълженията по образуваното изпълнително дело.
Ето защо е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 от ГПК, с който се иска от съда да признае за установено, че
ищецът не дължи поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на
изпълнителното основание на задължение в общ размер от 10555,48 лева,
представляващо неплатена издръжка в полза на непълнолетнoто дете Д.-М. К.
К. (дете на страните по делото) за периода от 11.08.2015г. до 15.06.2020г.,
ведно със законната лихва, за което задължение от настоящия ответник е
образувано изпълнително дело №857 от 2024г. по описа на ЧСИ Е. Х., с район
на действие – Окръжен съд - Кюстендил.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът представя отговор на исковата
молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявения иск.
Ответникът не оспорва две обстоятелства – че с ищеца имат родено от брака
им непълнолетно към настоящия момент дете – Д.-М. К. К. и че през 2020г. е
сключено споразумение между родителите на детето, с което родителските
права са предоставени на майката и настоящ ищец Р. П. Д., като бащата К. К.
се е задължил да заплаща месечна издръжка в полза на детето си Д.-М. К. в
размер на 160 лева.
Според ответника, десет години преди това той се е грижил за детето,
без помощта на ищеца.
Прави се възражение, че ищецът няма правен интерес от водене на
производството, тъй като такъв не се обосновава. Твърди се, че ищецът се е
съгласила да бъде извършено прихващане на сумите по задължението за
издръжка и прихващане е извършено и на основание чл.118 от ЗЗД не се
дължало връщане на сумите, поради което отпадало наличието на правен
интерес от водене на производството.
При горните доводи настоява за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Непълнолетната Д.-М. К. К. е дете на страните по делото, видно от
представеното копие на удостоверение за раждане. Със съдебно решение от
11.08.2015г., постановено по гр.дело №1131 от 2015г. по описа на Районен съд
– Кюстендил те са прекратили гражданския брак помежду си и ищецът Р. Д. е
осъдена да заплаща в полза на малолетната (към момента на постановяване на
решението) Д.-М. К. К., ЕГН ********** издръжка в размер на 95,00 лева
месечно чрез своя баща и настоящ ответник К. М. К.. Родителските права са
предоставени на бащата.
В протокол от открито съдебно заседание от 15.06.2020г. е
обективирана спогодба между родителите на детето, с което родителските
2
права са предоставени на майката и настоящ ищец Р. П. Д., като бащата К. К.
се е задължил да заплаща месечна издръжка в полза на детето си Д.-М. К. в
размер на 160 лева. Страните са се съгласили да бъде прекратена издръжката,
която майката е изплащала до момента на сключване на спогодбата.
На дата 06.08.2024г. от Районен съд – Кюстендил е издаден
изпълнителен лист въз основа на решението от 11.08.2015г., като видно от
диспозитива на изпълнителния лист, Р. П. К. следва да заплати на детето си
Д.-М. К. К. месечна издръжка в размер на 95,00 лева, считано от датата на
постановяване на решение по делото, т.е. от 11.08.2015г.
По искане на К. М. К., обективирано в молба от 09.08.2024г., действащ
в качеството си на баща и законен представител на Д.-М. К. К., е образувано
изп. дело № 857 г. по описа на ЧСИ Е. Х. за 2024г., с район на действие
Окръжен съд Кюстендил. Видно е от постановените от съдебния изпълнител
актове, че изпълнителното производство е образувано със страни: взискател
К. М. К. и длъжник Р. П. К.. В кориците на изпълнителното производство,
което е спряно от съда след отправено искане от ищеца по реда на чл.389 от
ГПК, не е налице упълномощаване на взискателя К. К. от страна на неговата
дъщеря за образуване/водене на изпълнителното производство.
На 03.09.2024г. е получена покана за доброволно изпълнение по
изпълнителното дело лично от длъжника Р. Д., с която е уведомена, че може в
двуседмичен срок от получаването на поканата доброволно да изплати
задължението си (възлизащо в размер общо на 10555,48 лева), както и че е
наложен запор на вземането за трудово възнаграждение от работодателят й
„Енерджайз глобъл сървисис“ ЕООД и на вземанията от банковата й сметка от
„Първа инвестиционна банка“ АД. Видно е, че наличието на тези вземания е
установено от съдебния изпълнител чрез справки в НАП и регистъра на БНБ.
С молба от 09.09.2024г., адресирана до ЧСИ, Р. Д. е оспорила
дължимостта на задължението по изпълнителния лист и е поискано спиране
на изпълнителното производство. С разпореждане от същия ден съдебния
изпълнител е отказал спиране на производството с мотиви – делото е
образувано въз основа на годен изпълнителен титул, издаден от компетентен
орган и наличие на предпоставките по чл.432 от ГПК.
С молба от 10.09.2024г. Р. Д. е поискала от съдебния изпълнител да
осъществи прихващане с дължимото от нея задължение с тези, които
взискателят К. К. дължи по изп.дело №725/2024г. по описа на ЧСИ Е. Х.. Няма
ангажирани доказателства за предмета на изп.дело №725/2024г.
На 11.09.2024 г. е съставен протокол от съдебния изпълнител, като е
посочено, че по делото е извършено погасяване на цялото вземане на
11.09.2024г., но тъй като изпълнителното дело е спряно от съда, постъпилата
сума не можела да бъде заплатена по сметката, която взискателят е
предоставил на съдебния изпълнител.
Описаната фактическа обстановка се установява от приетите и
3
приложени по делото писмени доказателства, представени от ищеца, както и
заверения препис от изп.дело № 857 по описа на ЧСИ Е. Х. за 2024г.
По искане на страните, в хода на съдебното дирене са ангажирани
гласни доказателствени средства чрез разпит на водените от тях свидетели – за
ищеца – нейната майка Д. Ст., а за ответника – неговата майка Г. М..
От показанията на св. Ст. се установи, че след раздялата на страните
през 2015г., детето е отглеждано изцяло от ищеца и негова майка.
Отношението на бащата не било добро, като същият никога не е плащал
издръжка в полза на детето.
Според св. М., след развода на страните през 2015г., детето останало
при баща си за периода от 2015г. до 2020г., като понякога (в съботите) го
взимала майката при себе си. Ищецът не е давала пари за детето, според
свидетеля, като бащата и бабата покривали всички нужди на детето.
При преценка достоверността на показанията на двамата свидетели,
съдът съобразява изискването на чл. 172 от ГПК, като отчита възможната
заинтересованост на същите от изхода на делото. Показанията на свидетелите
съдът намира за недостоверни, доколкото същите не са последователни и по
отношение на същите се констатира противоречие. Единствено може да се
даде вяра на твърденията им, че нито една от страните не е заплащала
издръжка в полза на детето, в периодите, когато със съдебен акт е била
определяна такава.
При така установените факти, съдът намира по допустимостта на
предявените искове следното:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите
на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439 от ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 439 от ГПК, ищецът, имащ качеството на длъжник в
неприключило изпълнително производство, може да оспори чрез иск
изпълняемото право на парично вземане на взискателя, с твърдения за факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. Надлежни страни в исковото
производство са страните в изпълнителното дело. За ищецът ще е налице
правен интерес от отрицателния установителен иск винаги, когато
поведението на ответната страна прави неговото правно положение несигурно
(било то чрез правни или фактически действия). Видно е от анализирания
доказателствен материал, че изпълнителното производство не е приключило,
същото е висящо, като няма данни взискателят да е удовлетворен с погасяване
чрез заплащане на вземането, чието принудително изпълнение се желае.
Следва да се има предвид, че интересът от предявяване на иска с правно
основание чл. 439 от ГПК ще е обусловен за длъжника и от евентуална
възможност кредитор, който разполага с изпълнителен лист, да образува ново
изпълнително производство.
От друга страна, възражението на ответника с правно основание
4
чл.118 от ЗЗД не е възражение по допустимостта на иска, а по неговата
основателност, поради което съдът намира, че предявеният иск е допустим,
поради което е необходимо произнасяне по спора с акт по същество.
По основателността:
Страните не спорят, като е видно, че с решение по гр.д. № 1131 по
описа на съда за 2015г., обективиращо сключено споразумение по чл.51 от СК,
ищецът Р. Д. се е задължила да заплаща в полза на дъщеря си месечна
издръжка в размер на 95 лева, която издръжка да бъде заплащана чрез бащата
и настоящ ответник. Въз основа на това решение е издаден от съда
изпълнителен лист, който преповтаря диспозитива на изпълнителното
основание, като е образувано изпълнителното дело, но като взискател по него
не е конституиран носителят на притезанието, а бащата, който не притежава
такова право.
Само от посоченото е видно, че предявеният иск е основателен. В
момента на образуване на изпълнително дело №857/2024 по описа на ЧСИ Е.
Х. (дата 09.08.2024г., установима от входящия номер на молбата), носителят на
притезанието - Д.-М. К. К., родена на 09.02.2010г., вече е навършила
непълнолетие, т.е. според чл.28, ал.2 от ГПК детето е следвало само, със
съгласие на родител, да образува изпълнително дело срещу майка си, в случай
на неплатена издръжка.
Молбата, даваща начало на изпълнителното производство, е подадена
от К. М. К., в качеството му на баща на детето, но същият не притежава
легитимация да образува изпълнително дело за това притезание. Той не е
носител на материалното право, още по-малко следва да води изпълнително
производство и да претендира от съдебния изпълнител да осъществява
изпълнителни действия по отношение на Р. Д.. Действия, които всъщност са
осъществени от съдебния изпълнител (налагани са запори).
В хода на настоящото исково производство се представиха
доказателства от ищеца, че носителят на материалното право да получава
издръжка – непълнолетната Д.-М. К. К., е опитала да упражни правото си по
чл.433, ал.1, т.2 от ГПК – с писмено искане да бъде прекратено
изпълнителното дело, но съдебния изпълнител е отказал. С това свое искане,
непълнолетната недвусмислено е посочила, че не желае принудително
изпълнение по отношение на своето лично притезание.
Ищецът Р. Д. не е била осъждана да заплаща издръжка в полза на
бившия си съпруг, поради което К. К., дори и в качеството си на взискател по
изпълнителното дело, не притежава и не е притежавал в предходен момент
материалното право да иска от задълженото лице – ищецът, да заплаща
издръжка в негова полза.
Отделно от това, съдът следва да изложи кратки мотиви по отношение
на обстоятелствата, от които ищецът черпи своите права в процеса – изтекла
погасителна давност по отношение на вземането, въпреки че притезанието
5
няма за страни страните по настоящото дело.
Правото на месечна издръжка е определено с решение на съда
(неподлежащо на обжалване) от 11.08.2015г., като това право е съществувало
до 15.06.2020г., когато е налице изменение на размера на задължението и
носителят на това задължение. Съдебният изпълнител е изчислил сбора от
всички периодични плащания, ведно със законна лихва за забава, като тази
сума е в размер на 10555,48 лева. За този период не са налице данни, че
ищецът е заплатил тази сума. С оглед решението по бракоразводното дело,
ищецът е следвало да заплаща издръжката на детето си, без да е посочен
конкретен падеж на задължението, поради което съдът счита, че това следва
да е последния ден от месеца, от която дата става изискуема и започва да тече
погасителна давност (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД). За разлика от лихвите за забава
например, издръжката не се начислява ежедневно, а става изискуема на
определен ден (чл. 84, ал. 1 от ЗЗД), от който започва да тече погасителна
давност. Така например, за м. януари 2016 г. издръжката е станала изискуема
на 31-ви януари 2016г. Тъй като вземането е установено със съдебно решение,
според чл. 117, ал. 2 ЗЗД погасителната давност е всякога 5 години.
Подаването на молба за образуване на изпълнителното дело е станало на дата
09.08.2024г. В този смисъл притезанието за периода от 11.08.2015г. до
31.07.2019г. е погасено по давност. С оглед разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД, с
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, поради което са погасени и лихвите за периода
11.08.2015г. до 31.07.2019г. Не е приложима разпоредбата на чл. 115, б.а от
ЗЗД, доколкото за този период ищецът не е упражнявала родителски права по
отношение на детето.
Разпоредбата на чл.118 от ЗЗД сочи, че ако длъжникът изпълни
задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска
обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че
давността е изтекла. Това е и основното възражение на ответника по делото.
Длъжникът и настоящ ищец няма задължение към ответника за заплащане на
издръжка. Няма данни в изпълнителното дело, че по сметка на ответника е
преведена претендираната сума, предмет на изпълнението, няма данни и да е
осъществено прихващане съобразно хипотезата на чл.103 и чл.104 от ЗЗД.
Тежестта да бъдат установени тези факти е на ответника, както е посочено и в
доклада по делото. Единствено са налице данни за образувано изпълнително
дело при същия съдебен изпълнител и между същите страни (в разменени
процесуални качества), но предмета на делото и извършените процесуални
действия по него не се установиха.
Тъй като взискателят по процесното изпълнително дело и настоящ
ответник не е носител на материалното право да му бъде заплащана издръжка,
искът се явява основателен и като такъв съдът ще го уважи, заедно с всички
последици от това.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца се следват
6
разноски в общ размер на 1730 лева (430 лева заплатена държавна такса и
1300 лева заплатено адвокатско възнаграждение), които следва да бъдат
заплатени от ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, вр. чл. 124, ал.
1 от ГПК, че Р. П. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „Б.“ №**, не дължи
на К. М. К., ЕГН **********, с адрес в гр. К.л, ул. „Г. Кр. Л.“ №*, сумите по
изпълнителен лист от 06.08.2024 г. издаден по гр. д. № 1131 от 2015 г. по описа
на Районен съд - Кюстендил, въз основа на който е образувано изпълнително
дело №857/2024г. по описа на ЧСИ Е. Х., рег. № 743, район на действие –
Окръжен съд-Кюстендил, в общ размер на 10555,48 лева, включваща
неплатена издръжка и лихва върху главниците за периода от 11.08.2015г. до
15.06.2020г.
ОСЪЖДА К. М. К., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „Г. Кр. Л.“
№*, да заплати на Р. П. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „Б.“ №**,
сторените разноски по делото, в общ размер на 1730 (хиляда седемстотин и
тридесет) лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил с
въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7