РЕШЕНИЕ
№ 621
гр. Русе, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20224520100677 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова молба от „ЮБЦ” ЕООД, гр.
София, ЕИК *********, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез
адв. В.Г., с която са предявени установителни искове срещу A. Ц. И., ЕГН
**********, от гр. Р***, с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 99 от
ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД за съществуването на следното вземане: за сумата от
41,59 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 08.10.2018 г. до
07.01.2019 г., дължима по валидно действал договор с клиентски номер
********** от дата 05.03.2015 г. и допълнително споразумение от 14.12.2016
г., сключени между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *********, за ползване на
мобилна услуга за мобилен номер ********** с избран тарифен план
VIVACOM Net&Call XL, с месечна абонаментна такса 27.99 лв./с ДДС/, със
срок на договора 24 месеца, като с допълнително споразумение от 14.12.2016
г. ответникът е преминал на тарифен план VIVACOM Smart S+, с месечен
абонамент 19,99 /с ДДС/ до 14.12.2018 г., по който абонатьт е потребил и не е
заплатил мобилни услуги, фактурирани за три последователни отчетни
1
месеца 11/2018г., 12/2018г. и 01/2019г., по фактура № **********/08.11.2018
г. за сумата 21,55 лв. за отчетен период от 22.10.2018 г. до 21.11.2018 г.,
фактура № **********/08.12.2018 г. за сумата 16,56 лв. за отчетен период от
08.11.2018 г. до 07.12.2018 г. и фактура № **********/09.01.2019 г. за сумата
3,48 лв., от които ищецът претендира обща стойност 41,59 лв., за която е
издадена заповед за изпълнение в размер на 55,99 лв., като не се претендират
начислените във фактурите месечни вноски за лизинг 15,90 лв. След
едностранното прекратяване на договора е направена автоматична
деактивация на процесния абонамент на 11.12.2018 г. Тези задължения са
предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6195/2021 г.
на РРС. Претендират се и разноските по настоящото дело и заповедното
производство.
Ищецът извежда своето материално и процесуално право от два
договора за цесия, съгласно извлечение от Приложение № 1, като по силата
на договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК" ЕАД е прехвърлител, а „С. Г.
Груп" ООД е собственик на вземането спрямо А. Ц. И., което в последствие е
било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С.Г.
Груп" ООД и ,,ЮБЦ ЕООД.
Правото произтича от следните обстоятелства: 1/ възникване на
облигационно правоотношение по силата на сключен договор за цесия, по
който ищецът е придобил вземания с основание и размери, посочени по-горе;
2/ съществуване в полза на цедентът на вземанията, предмет на договора за
цесия, което включва установяване на обстоятелствата на възникнало
правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
между цедентът по първия договор за цесия и ответника по делото,
настъпване на изискуемостта на вземането и забава на ответника за плащане
три последователни отчетни месеца; 3/ уведомяване на длъжника по
цедираните вземания за сключените договори за продажба, от който момент
прехвърлянето на вземането има действие спрямо него.
В законоустановеният срок ответницата е подала отговор, с който
признава задължението за главница, оспорва разноските, тъй като е ходила да
проверява задълженията си, но са й казали, че няма такива, поради което
счита, че не е дала повод за завеждане на делото.
В съдебно заседание ответницата, заявява, че признава иска за сумата
2
от 41,59 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга. Заявява, че телефонния
номер, който е написан в исковата молба е бил неин. Ползвала го до 2018 г.
около 10 декември. Смятала, че няма задължения, защото ходила във
„Виваком“ и те й казали, че няма задължения, но няма нужда да й издават
бележка, че не дължи нищо. От м. декември 2018 г. се прехвърлила при друг
оператор. Ходила, искала съм уведомление, но не са я уведомили за
прехвърлянето на вземането.
В съдебно заседание ищецът не се явява, депозирал е писмено
становище, чрез процесуалния си представител адв. Г. ищецът моли съда да
уважи иска за сумата 41,59 лв., като на основание чл.237, ал.1 ГПК постанови
решение, основаващо се на признанието на иска от страна на ответника.
Претендира направените разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 99 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД.
В съдебно заседание ответницата призна предявеният против нея
установителен иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД вр.
чл. 79 от ЗЗД. Ищецът, чрез процесуалния си представител, направи искане
съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на
иска. Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл.237, ал.1. В съдебно заседание ответникът
направи изрично изявление за признание на иска: за сумата в размер на 41,59
лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 08.10.2018 г. до
07.01.2019 г., дължима по валидно действал договор с клиентски номер
********** от дата 05.03.2015 г. и допълнително споразумение от 14.12.2016
г., сключени между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *********, за ползване на
3
мобилна услуга за мобилен номер **********, който ответницата заяви, че е
бил неин.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира предявеният иск с правно основание чл.422
ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД за основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
Съгласно чл. 78 ал. 2 от ГПК разноските на ответника, който не е дал
повод за завеждане на иска и го признава следва да се възложат на ищеца.
Видно от събраните по делото гласни доказателства на свидетеля Х. Е., който
е ходил в средата на м.12.2018 г. в офиса в Мол Русе заедно с ответницата да
провери дали има сметки за плащане на „Виваком“, се установи, че от там са
й казали, че няма сметки за плащане, което е чул лично. После тя се
прехвърлила към Yettel. Поради изложените съображения, не може да се
счита, че ответницата с поведението си е дала повод за завеждане на иска. По
делото е представен договор за предоставена безплатна правна помощ на
ответницата от адв. Марияна Рачева, за което следва да бъде осъден ищеца да
заплати на адвокат Рачева минимален адвокатски хонорар от 150 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Ц. И., ЕГН **********, от гр. Р***, ул. А*** 2, вх. 2, ет.
2, ап. 13 ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ” ЕООД, гр. София, ЕИК *********,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров сумата 41,59 лв. /четиридесет и
един лева и петдесет и девет стотинки/- незаплатена далекосъобщителна
услуга за периода 08.10.2018 г. до 07.01.2019 г., дължима по валидно действал
договор с клиентски номер ********** от дата 05.03.2015 г. и допълнително
споразумение от 14.12.2016 г., сключени между ответницата и мобилния
оператор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *********,
за ползване на мобилна услуга за мобилен номер **********, като по силата
на договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК" ЕАД е прехвърлител, а „С. Г.
Груп" ООД е собственик на вземането спрямо А. Ц. И., което в последствие е
било включено и в договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С.Г. Груп" ООД
4
и ,,ЮБЦ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д. 6195/21 г. на РРС 18.11.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ искането за разноски на ищеца, като
неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК „ЮБЦ” ЕООД, гр. София,
ЕИК *********, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров да заплати на
адвокат Марияна Рачева сумата 150 лв. за осъществена безплатна правна
помощ на ответницата А. Ц. И., по реда на чл. 38 от ЗА.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5