Р Е
Ш Е Н
И Е №66
гр. София, 02.05.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, търговско
отделение, IV-ти състав, в публично съдебно заседание на четвърти
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 3 по описа за 2018 година на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
„О.Б.” АД е предявило срещу „Н.Л.Г.“ ООД и „Н.Л.“
ООД обективно и субективно съединени искове за признаване за установено по
отношение на ответниците като солидарни длъжници съществуването на следните
вземания: вземане за сумата от 1863000 евро, представляваща част от дължима
главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 06.10.2017 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена
заповед № 887/10.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 728/2017 г. по описа на РС - Пирдоп;
вземане за общата сума от 614239.77 евро, дължима по същия договор за кредит и
включваща сумата от 566439.15 евро - договорна възнаградителна лихва върху
редовна главница /в размер на 2513252.35 евро/, начислена за периода от
20.02.2015 г. до 13.11.2015 г., сумата от 16910.36 евро - неустойки по чл. 4,
ал. 4, т. 2 от договора, начислени за периода 29.06.2012 г. до 12.11.2015 г.,
сумата от 30890.26 евро - такси и комисиони за периода от 29.12.2011 г. до
26.12.2015 г., за които суми е издадена заповед № 922/12.10.2017 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.
гр. д. № 729/2017 г. по описа на РС – Пирдоп. Твърди се в исковата молба, че по
договор за банков кредит № 1174/27.12.2007 г. и анекси към него - анекс № 1/21.10.2008
г., анекс № 2/19.03.2009 г., анекс № 3/31.08.2009 г., анекс № 4/02.02.2010 г.,
анекс № 5/03.02.2011 г., анекс № 6/29.07.2011 г., анекс № 7/19.11.2012 г.,
анекс № 8/31.01.2013 г., анекс № 9/05.02.2013 г., анекс № 10/10.09.2013 г.,
анекс № 11/20.03.2014 г., сключени между „О.Б.” АД като кредитодател и „Т. С.“
АД като кредитополучател и ответниците като солидарни длъжници банката отпуснала
на „Т. С.“ АД инвестиционен кредит в размер на 2500000
евро. Съгласно уговореното в чл. 2, ал. 4 от договора крайният срок за
усвояване на кредита бил 20.03.2008 г., като договорената сума била изцяло
усвоена. Договорът и всички сключени към него анекси били подписани от
ответниците като солидарни длъжници. Кредитът следвало да бъде издължаван на
вноски в срок от 84 месеца от датата на сключване на договора - 27.12.2007 г.,
който срок включвал 12-месечен гратисен период за главницата. Издължаването на
траншове ставало съгласно отделни погасителни планове - приложения към договора
за кредит /чл. 4, ал. 2/. Първият транш следвало да бъде издължен на 43 месечни
вноски, считано от 22.01.2009 г. до 22.07.2012 г. вкл., а вторият - на 29
месечни вноски, дължими от 22.08.2012 г. до 22.12.2014 г. вкл. Кредитът бил
предоговарян многократно, включително и крайният срок за неговото издължаване,
като на основание чл. 9, ал. 5 от договора били сключени единадесет анекса,
подписани с кредитополучателя и ответниците - солидарни длъжници. С анекс №
8/31.01.2013 г. крайният срок за издължаване на кредита бил предоговорен на
22.12.2018 г. По кредита било налице просрочие от 20.02.2015 г. Поради открито
производство по несъстоятелност на кредитополучателя „Т. С.“
АД и обявяването му в несъстоятелност с решение № 170/08.05.2014 г. на ОС -
Пловдив, постановено по т. д. № 742/2012 г., задълженията по договора за банков
кредит станали изискуеми. Вземането на банката било включено в списъка на
предявените и приети от синдика вземания, одобрен от съда по несъстоятелността
с определение № 393/22.02.2016 г. по т. д. № 742/2012 г. на ОС – Пловдив. С
покана за доброволно изпълнение изх. № 742/03.11.2015 г., изпратена до „Н.Л.“
ООД и получена на 05.11.2015 г., банката поканила дружеството в качеството му
на солидарен длъжник по договора да погаси просрочените задължения по кредита в
7-дневен срок от получаване на поканата, като го уведомила, че в противен
случай кредитът ще се счита за изцяло и предсрочно изискуем. С нотариална
покана с peг. № 2066, том 1, акт 86 на нотариус Евгения Павлова с peг. № 108 на
НК, връчена на 22.06.2017 г. при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК на другия
солидарен длъжник „Н.Л.Г.“ ООД, банката поканила и него в 7-дневен срок от
получаване на поканата да погаси всички дължими суми по процесния договор.
Задължения не били погасени. Поради настъпилата предсрочна изискуемост на
задълженията по договора ищецът подал заявления за издаване на заповеди за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу ответниците „Н.Л.Г.“
ООД и „Н. – Л.“ ООД в качеството им на солидарни длъжници,
които били уважени и били издадени заповед за незабавно изпълнение от
10.10.2017 г. по ч. гр. д. № 728/2017 г. по описа на РС – Пирдоп и заповед за
незабавно изпълнение от 12.10.2017 г. по ч. гр. д. № 729/2017 г. по описа на РС
- Пирдоп. Срещу издадените заповеди длъжниците подали възражения, поради което
се предявяват настоящите искове.
Исковете са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ответниците са депозирали аналогични отговори
на исковата молба, в които оспорват исковете. Твърдят, че не са получавали суми
по договора за кредит и не са поемали солидарни задължения по него. Съгласно
уговореното в чл. 5 от договора ответниците били поели само задължение да
учредят обезпечения на задължението на кредитополучателя „Т. С.“
АД, учредявайки в полза на банката ипотеки и залози. Твърдят също, че не са
надлежно уведомени за настъпилата предрсочна изискуемост. Излагат подробни
доводи във връзка с гореизложените твърдения. Навеждат и възражение за изтекла
погасителна давност, позовавайки се на кратката тригодишна давност, за което
също излагат подробни доводи. Оспорват редовността на водените счетоводни книги
с подробно изложени доводи. Твърдят също, че задълженията са погасени чрез
плащане.
В допълнителната искова молба и допълнителния
отговор страните допълват доводите си.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Исковете са процесуално допустими, а разгледани по
същество – неоснователни. Съображенията на съда са следните:
В исковата молба ищецът твърди, че ответниците са
солидарни длъжници по договора за кредит, но не излага конкретни фактически
твърдения в тази връзка /тъй като твърдението за наличие на солидарност е
правно, а не фактическо, а именно въз основа на фактическите твърдения на
страните съдът квалифицира и правните им такива/. Солидарната отговорност може
да възникне по силата на закона или да бъде уговорена. В ЗЗД /чл. 121 – 127 ЗЗД/
се съдържа общия режим на пасивната солидарност. Законът урежда и особени
правила на пасивната солидарност – чл. 50, чл. 53, чл. 101, чл. 141, чл. 261,
ал. 3 ЗЗД и др. Когато става дума за договорна солидарна отговорност, тя може
да бъде уговорена при различни по вид договори. Доколкото ищецът се позовава на
договора и предвид наведените в допълнителната искова молба твърдения за извършвани от ответниците
погашения по договора съдът приема, че се твърди, че ответниците са съдлъжници
с кредитополучателя. Не се установява
обаче по делото ответниците да са се задължили по договора при условията на чл.
121 – 127 ЗЗД – като съдлъжници с кредитополучателя.
Видно от договор за банков кредит № 1174 от 27.12.2007
г., сключен между „О.Б.“ АД като кредитодател и „Т. С.“ АД като
кредитополучател, банката е отпуснала на кредитополучателя инвестиционен кредит
в размер на 2500000 евро. Договорът е подписан и от представителите на „Н.Л.“
ООД и „Н.Л.Г.“ ООД, като търговските дружества са посочени в титулната част на
договора и в графите за полагане на подписи като солидарни длъжници. Съгласно
чл. 5 от договора – „Обезпечение“, за обезпечаване на задълженията по договора
ответниците са учредили залог по реда на ЗОЗ и ипотека. Към договора са
сключени и 11 анекса, подписани между същите страни. В чл. 5.1.3 и 5.1.4 от договора ответникът „Н.Л.“
ООД, а в някои анекси - и двамата ответници, са посочени като трети задължени
лица.
При договора за заем солидарната отговорност е
уговорена, когато две лица са получили паричната сума общо, без разграничение
каква част поема всеки от тях и независимо на кого от тях е предадена
фактически сумата. Без значение е как ищецът квалифицира правоотношението.
Обстоятелството, че той нарича ответниците „солидарни длъжници“ и „трети
задължени лица“ не може да обоснове извод за вида и характера на
правоотношението. Съдът определя същността на правоотношението, отчитайки не
само от твърденията на ищеца, но и тълкувайки договора съгласно изискванията на
чл. 20 ЗЗД, изхождайки от смисъла на отделните уговорки във връзка едни с други
и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор с оглед целта му,
обичаите в практиката и добросъвестността. В случая клаузите, определящи
поетите от ответниците задължения, следва да се свеждат до поемане на
задължение от ответниците да отговарят наред с кредитополучателя за цялото
задължение – главница, лихва, комисионни и разноски, които се събират изцяло от
всеки от тях и от всички заедно.
В конкретния случай не може да се направи извод от
договора /а не се и твърди от ищеца/, че сумата по договора за кредит е
получена общо от лицето, сочено като кредитополучател, и ответниците, задължението
за плащане в установените срокове и размери на вноските по усвоения кредит
съгласно уговореното в договора също е за кредитополучателя - изрично е
уговорено, че сумата по кредита се получава от кредитополучателя „Т. С.“ АД, който следва да го върне, ведно с уговорени в
договора лихви и комисионни съгласно погасителния план, а задължения на сочените
като солидарни длъжници за погасяване на задълженията не са предвидени в
договора. От заключението на вещото лице също се установява, че цялата сума по
кредита е усвоена от „Т. С.“ АД, а обстоятелството, че ответниците са погасявали
частично задължения по договора не променя горните изводи /при липса на ясно определени
в договора задължения на тези ответници, сочещи без съмнение наличие на
съгласувана воля на страните по договора за носене на солидарна отговорност,
фактическото основание за извършване на тези погашения е ирелевантно/.
Следва също да се
има предвид, че при солидарната задълженост съществуването на едно от
задълженията не е предпоставка за съществуването на другото, всеки от
задължените лица дължи на свое и независимо основание, като отпадането на едно
от задълженията не води автоматично до отпадане на другите. А от клаузите по договора не се установява такава
самостоятелност на задълженията, напротив, установява се, че ответниците са
ипотекарен и заложен длъжник към банката, волята на страните по договора
досежно поетите от тях задължения е насочена към обезпечаване на вземанията на
банката и съответно задължението на кредитополучателя „Т. С.“ АД по
процесния договор за кредит към банката е предпоставка за съществуването на
задълженията на ответниците „Н.Л.“ ООД и „Н.Л.Г.“ ООД.
С оглед всичко гореизложено съдът не следва да обсъжда
останалите доводи на ответниците, вкл. доводите за това, че не е настъпила към
релевантната дата твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на целия кредит,
както и възражението им за изтекла погасителна давност.
С оглед изхода на делото искането на ищеца за
присъждане на разноските в настоящото и в заповедното производство е
неоснователно. Исканията на ответниците за присъждане на разноски в настоящото
производство са основателни. Всеки от двамата ответници е направил разноски по
делото /съгласно представените списъци по чл. 80 ГПК и доказателствата по
делото за това/ в размер на 10300 лв. /по 9900 лв. за възнаграждение на адвокат
и по 400 лв. за възнаграждения на вещо лице/, съответно тези разноски следва да
им се присъдят.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „О.Б.” АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С. П.Ч. и Н. М. К., срещу „Н.Л.Г.“ ООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Н.
И. А., и „Н.Л.“ ООД с ЕИК **********, със съдебен адрес:***, представлявано от
управителя А. Н. Б.,
обективно и субективно съединени искове за признаване за установено по
отношение на „Н.Л.Г.“ ООД и „Н.Л.“ ООД като солидарни длъжници съществуването
на следните вземания: вземане за сумата от 1863000 /един милион осемстотин
шестдесет и три хиляди/ евро, представляваща част от дължима главница по
договор за банков кредит № 1174/27.12.2007 г. и анекси към него - анекс №
1/21.10.2008 г., анекс № 2/19.03.2009 г., анекс № 3/31.08.2009 г., анекс №
4/02.02.2010 г., анекс № 5/03.02.2011 г., анекс № 6/29.07.2011 г., анекс №
7/19.11.2012 г., анекс № 8/31.01.2013 г., анекс № 9/05.02.2013 г., анекс №
10/10.09.2013 г., анекс № 11/20.03.2014 г., сключени между „О.Б.” АД като
кредитодател и „Т. С.“ АД като кредитополучател и „Н.Л.Г.“ ООД и „Н.Л.“
ООД като солидарни длъжници, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.10.2017 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена
заповед № 887/10.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 728/2017 г. по описа на РС - Пирдоп;
вземане за общата сума от 614239.77 евро /шестстотин и четиринадесет хиляди
двеста тридесет и девет евро и седемдесет и седем евроцента/, дължима по същия
договор за кредит и включваща сумата от 566439.15 евро - договорна
възнаградителна лихва върху редовна главница /в размер на 2513252.35 евро/,
начислена за периода от 20.02.2015 г. до 13.11.2015 г., сумата от 16910.36 евро
- неустойки по чл. 4, ал. 4, т. 2 от договора, начислени за периода 29.06.2012
г. до 12.11.2015 г., сумата от 30890.26 евро - такси и комисиони за периода от
29.12.2011 г. до 26.12.2015 г., за които суми е издадена заповед №
922/12.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 729/2017 г. по описа на РС – Пирдоп.
ОСЪЖДА
„О.Б.” АД с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори С. П. Ч. и Н. М. К., да плати
на „Н.Л.Г.“ ООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Н. И. А., сумата от 10300 /десет
хиляди и триста/ лева, представляваща направени по делото разноски /за
възнаграждение на адвокат в размер на 9900 лв. и за възнаграждения на вещо лице
в размер на 400 лв./, както и да плати на „Н.
Л.“ ООД с ЕИК *********, със съдебен адрес:***,
представлявано от управителя А. Н. Б., сумата от 10300 /десет
хиляди и триста/ лева, представляваща направени по делото разноски /за
възнаграждение на адвокат в размер на 9900 лв. и за възнаграждения на вещо лице
в размер на 400 лв./.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: