Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1536 22.04.2019 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I-Ви гр. състав в открито съдебно заседание на
петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Тошева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20239 по описа на ПРС за
2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 20, ал. 2, чл. 22 от ЗИНЗС, чл. 202, ал. 1, т. 3 от ЗМВР
(отм.), чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 211, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от Закона за
МВР (отм.) вр. чл. 179 ЗМВР и чл. 181 ЗМВР, вр. чл. 301 (отм.) от ППЗИНЗС, вр.
с чл. 150 от КТ и акцесорни такива по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът В.О.Б. с ЕГН ********** *** *** № *, вх. *, ап. *,
чрез пълномощника си адв. Н.П., със съд. адрес: ***, оф. № 5 е предявил срещу Главна дирекция “Изпълнение
на наказанията” при Министерство на правосъдието, с адм. адрес: гр. София 1309,
бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от *** С.Ц.обективно съединени искове за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1550 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за 310 часа извънреден труд, положен в периода 01.11.2015 г. –
31.12.2018 г., сумата от 310 лева обезщетение за забава за периода 26.01.2016
г. – 20.12.2018г., ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата
молба – 20.12.2018г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ищецът
твърди, че работи като държавен служител в надзорно-охранителния състав на
ответната дирекция на длъжност “****”, с местоизпълнение на служебните задължения
– територията на Арест гр. **, който е териториално подразделение на Затвора
Пловдив.
Твърди се, че
надзорно-охранителната дейност, е организирана на сменен режим, изпълняван от ***ите
от състава в т.нар. „наряди“, нормативно установени по своята продължителност и
наименовани като 8, 12 и 24 часови смени, създадени по предварително утвърден
месечен график от нарочен служител, определен от ***на Затвора гр. Пловдив.
Сочи, че в исковия период, съгласно Заповеди на ***на Затвора гр. Пловдив за
разпределение на работното време, работният процес е организиран предимно на
24- часови наряди, изпълнявани в ареста гр. ** или извън него (т. нар. временно
открит пост, в случаите на охрана на лица, лишени от свобода при болничен престой
– на територията на съответното болнично заведение), определян от ***на Затвора
гр. Пловдив, като неговото работно време се изчислява в часове сумирано за
отчетен период, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (в сила от
01.07.2014 г.), който в исковия период е варирал, съобразно измененията на
посочения член – бил е едномесечен за периода от началото на м. април 2015г. до
края на декември 2016г.; и отново тримесечен на отчитане – от 01.01.2017г. и
към настоящия момент.
От 01.09.2016г. освен гореописаните
дежурства е трябвало да дава дежурства и в ЗООТ „***", под формата на
24-часови смени на всички постове, с изключение на един външен пост- на ЗООТ „**",
на който продължителността на дежурството, документално е 10 часа.
От 01.07.2018 г. доверителят ми е
бил командирован и един месец в Затвора гр.Пловдив, като в корпуса по негови
данни е осъществил осем броя 24-часови смени.
В периода от 01.08.2018г и към
настоящия момент работното време на ищеца е по гореописания начин - в дежурства
в Ареста и изпълнение на външни постове.
Твърди се, че едно
дневно 24-часово дежурство приключва не в 08.00 часа, както бива отразявано в ежедневната ведомост,
а най-рано в 08.30 часа, което прави фактическата продължителност на 24 -часова
смяна не 24 часа, а минимум 24 часа и 45, която е еднаква за Ареста гр.** и
ЗООТ „**".
В ЗООТ „**",
при полагане на дежурство на единствения външен пост ищецът в 06.35 часа се е
качвал на служебна кола пред Дирекцията на Гранична полиция гр. **. Пристигал е
на упоменатия външен пост в 07:00, като от този момент нататък същият е на
разположение на прекия си ръководител и длъжен да изпълнява неговите заповеди.
След това застъпващите на смяна се снаряжават и попълват ежедневната ведомост-
/представляваща книга по утвърден от ГД на ГДИН образец/, където ищецът и
другите служители биват задължавани да се разписват срещу предварително
попълнени графи за времетраенето на съответните наряди съобразно нормативно
установената продължителност на работните смени - 10 ч. такива,
и приемат лишените от свобода по списък. В 07:15 се
отпътува за обекта, където лишените от свобода полагат труд. В 17: 00 ч.,
доверителят ми е прибрал лишените от свобода в ЗООТ, като до 17:20 ч. сдава под
брой зачислени му лишени от свобода. В 17: 30 ч.,
ищецът е свободен от поста си, като фактическата продължителност на 10 -часова
му смяна не 10 часа, а минимум 10 часа и 30 минути.
По
описания начин преминава на практика и 12 часовата смяна на ВОП, чиято реална
продължителност е минимум 13 часа, от които се отчитат само 12 часа.
Ищецът
претендира, че ответникът не му отчита и заплаща цялото фактически изработено
от него работно време, което в условията, когато е налице надвишаване на
нормата работно време за съответния отчетен период, води до натрупване на
извънреден труд, за който има право да иска парично възнаграждение по силата на
закона.
Твърди
се, че всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд на ищеца
през исковия период е ставало изискуемо след 25-то число на месеца, следващ
отчетния период.
Ищецът
претендира, че за процесния период е положил 310 часа извънреден труд,
допълнителното възнаграждение, за които е станало изискуемо в тригодишния
давностен период от датата на завеждане на исковата молба и което не му е
заплатено от ответника.
С
оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В
съдебно заседание от 15.04.2019г. по искане на ищеца е допуснато изменение на
исковете, както следва: искът за заплащане на възнаграждение за извънреден труд
за процесния период е намален от 1550 на 1364,82 лева за 214 часа положен извънреден труд, а
искът за заплащане на мораторна лихва върху него е намален от 310 на 181,21
лева.
Претендира
се и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноските по
делото, изразяващи се в заплатеното адв. възнаграждение.
В съдебно заседание чрез пълномощника си ищецът поддържа
исковете и моли да се уважат в размерите им след изменението. Претендират се
законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до
окончателното плащане и присъждане на разноските. Представя писмена защита.
В
предоставения му срок за отговор ответникът ГД “Изпълнение на наказанията” при
Министерството на Правосъдието е депозирал отговор на исковата молба, чрез
пълномощника си ** Т.Ч., счита искът за допустим и частично основателен.
Оспорва исковите претенции по размер.
Не
се спори, че ищецът е служител на ГДИН и териториалните й служби и на това
основание съгл. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е държавен служител, че
правоотношенията между страните се уреждат от ЗИНЗС, ППЗИНЗС субсидиарно – от ЗМВР.
Не
се оспорва твърдението на ищеца, че в процесния период е заемал длъжността „***”
в Ареста гр. **, който е териториално подразделение на Затвора в гр. Пловдив,
като работното време се отчитало – при сумарно отчитане за тримесечен период.
В
случай, че съдът приеме за основателни исковите претенции, счита, че лихва за
забава следва да бъде начислена от датата на подаване на исковата молба. При липса
на изрична покана за изпълнение от страна на ищеца, денят на забавата по
смисъла на чл. 86 ЗЗД следва да се счита датата на завеждане на исковата молба
за присъждане на обезщетението. Прави възражение за изтекла погасителна давност
касателно част от главницата и мор. лихва.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Не
се спори между страните и от представените по делото писмени доказателства –
заповед за назначаване на ищеца на длъжността „***” в Затвора Пловдив, акт за
встъпване в длъжност, длъжностна характеристика за длъжността „***” в
затвор/поправителен дом, се установява, че ищецът е встъпил в длъжността *** –
първа степен в ареста град ** към затвора Пловдив на 01.09.2016г. В
длъжностната характеристика за тази длъжност е посочено, че лицето, което я
заема, чрез изпълнение на пряка и непосредствена охранителна дейност осигурява
сигурност и безопасност в местата за лишаване от свобода.
Не
се спори, че ищецът е работил на дежурства, като е полагал дежурства по 24 часа като му е
заплащан нощен труд превърнат в дневни с коефициент 1.143%, като на ищеца е бил
заплатен извънреден труд за 2016, 2017 и 2018 година за 434,730 часа в размер
на 3528,73 лева.
По
делото са представени справка за месечни заплати на ищеца, за ползваните
отпуски, както и фишовете за заплати на ищеца за процесния период.
Във
всеки от тези фишове е отразен брой часове изв. труд, брой дежурства на
официални празници и брой часове нощен труд. Изготвена е справка и за
ползваните от ищеца отпуски за процесния период. Представена е и справка за
различните видове наряди, проведени стрелби, обучения и други. Представени са и
протоколи за отчитане на положен труд от държавните служители, работещи на
смени, за процесния период, по тримесечия, за отчитане на нощния труд (от 22:00
до 06:00 часа), времето на разположение и работа на официални празници -
ежемесечни, ведно със справка за часове извънреден труд, нощен труд, време на разположение,
работа на официални празници, и следващите се на служителите възнаграждения за
така положените часове, според работодателя. Представени са справки за
дежурства на външно охраняеми постове за процесния период, за различните видове
наряди, стрелби и обучения.
Относно
реда на полагане на дежурствата, времето за явяване, снаряжение, начина на
носенето им и отстъпването от същите, както и реалната продължителност на
дежурствата са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на един
свидетел на ищеца.
От
показанията на свидетеля В.Н., който е колега на ищеца, се установява, че през
процесния период ищецът е давал смени на 24- часови дежурства в ареста.
Свидетелят разяснява протичането на едно 24-часово, както и 12–часово дежурство
на външно охраняем пост – за охрана на лишен от свобода, настанен в болнично
заведение, като реланата продължителност на едно 24-часово дежурство било 25
часа, а на външно охраняем пост реалната продължителност била 13 часа и 45
минути.
Гореописаните
документи, показанията на свидетеля, ведно с документацията, находяща се в
затвора – Пловдив, вкл. ведомостите за заплати и ежедневните ведомости, цялата
документация във връзка с полаганите дежурства, са изследвани от вещото лице З.М.,
чиито заключение по допуснатата ССЕ е изслушана и приета по делото.
В
заключението вещото лице З.М. е изчислила броя полагани дежурства от ищеца,
норма времето за всеки един от месеците, включени в процесния период,
извънреден труд и време на разположение. Вещото лице е посочило за кои месеци
какви суми са заплащани като извънреден труд, за колко часа, колко са
дежурствата, полагани в болница, и какви суми са изплатени на ищеца за тях.
Съдът
кредитира заключението на това вещо лице като обективно и компетентно
изготвено, на база на събрания доказателствен материал по делото и нормативната
уредба касаеща сумарното изчисляване на работното време на служителите от
надзорно-охранителния състав.
При така
установените факти от значение за спора съдът намира следното:
Между страните
не се спори, и се установи от събраните по делото доказателства, че в процесния
период ищецът е работил като „***” в Главна дирекция „изпълнение на
наказанията” към МП с място на работа – територията на ареста гр. **. Ищецът се
явява “държавен служител”, по смисъла на ЗДСл, ЗМВР и ЗИНЗС. Съобразно чл.19,
ал.1 от ЗИНЗС, служителите в ТД ”ИН” и териториалните й поделения, каквото е
Затвора – Пловдив, са държавни служители и лица, работещи по трудов договор. За държавните служители, се прилагат правилата
относно държавната служба по ЗМВР, доколкото в ЗДСл не е установено друго.
Видно от длъжностната му характеристика, трудовите му функции се изпълняват
чрез полагане на дежурства по график. Не се спори и се установява, че служебното
време на ищеца като държавен служител, полагащ дежурства по график, се
изчислява сумарно.
Спорни са
няколко обстоятелства – каква е била продължителността на всяко дежурство,
която е отчитана и заплащана, следва ли в работното време на дежурството да се
включи не само нормативно установения 24 и 12-часов период, а и времето от
реалното явяване на работа до реалното напускане на работното място, как точно
следва да бъде изчислен и заплатен извънредния.
Съгл. чл. 16а,
ал. 1 от ППЗИНЗС нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в ГДИН и териториалните й служби е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Съгл. ал. 2 за дейностите, чието
изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, работното време се организира в
8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график. В извънредни ситуации,
отдалеченост на обекта или когато численият състав или изпълнението на отделни
служебни дейности не позволява организирането на работата на 8- и 12-часови
наряди, могат да бъдат установени и 24-часови наряди. Работното време на
служителите, които изпълняват дейности по ал. 2 и 3, се определя със заповед на
***на ГДИН съобразно щатната численост и особеностите на охраняемите обекти по
предложение на ***на съответната териториална служба или по своя инициатива.
При служебна необходимост със заповед на ***на териториалната служба
продължителността на работното време на държавните служители, работещи в наряд,
може да бъде удължено, но не с повече от една втора от нормалната дневна
продължителност на работното време. За държавните служители, с изключение на
служителите по ал. 2 - 5, се установява ненормиран работен ден. Държавните
служителите от ГДИН и териториалните й служби получават компенсация за нощен
труд съгласно Закона за Министерството на вътрешните
работи и правилника за неговото прилагане.
Тази разпоредба
от ЗИНЗС е нова, приета с ДВ бр. 20 от 2014г., като съгл. чл. 16б, ал. 3 от
ППЗИНЗС, също приета с ДВ бр. 20 от 2014г. когато дейностите по ал. 2 - по
време на наряд или дежурство, се изпълняват от един държавен служител или
характерът на дейността не позволява ползването на почивки, на държавните
служители се осигурява време за хранене, без да се прекъсват изпълняваните задължения.
Съгл. чл. 16в,
ал. 1 от ППЗИНЗС за държавните служители, които изпълняват дейности, чието
осъществяване изисква специфична организация на работа, със заповед на ***или
на ***на съответната териториална служба може да се установява време на
разположение или режим на 12- или 24-часово дежурство.
Съобразно
разпоредбата на чл. 290, ал.1 и 2 от ППЗИНСЗ, ищецът като „***” в Затвора
Пловдив е част от надзорно-охранителния състав на същия, като задачите на
надзорно-охранителния състав са изброени в чл. 291 от ППЗИНЗС. В точка първа на
посоченият член е посочено, че една от основните задачи на
надзорно-охранителният състав в затвора, е осъществяването на постова служба.
Постовата служба се носи от наряд, назначен от ***на затвора, който се състои
от ** ***, дежурен командир на отделение и ***и - чл.300, ал.1 и ал.2 от
ППЗИНЗС.
Разпоредбите в
ППЗИНЗС, частично уреждащи начина на изчисляване на работното им време, са
отменени, като в случая съгл. разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС за
държавните служители по ал. 1, т. 1 – тези, които пряко осъществяват дейности
по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под
стража, какъвто е ищецът, се прилагат разпоредбите относно държавната служба
в Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон не
е предвидено друго. Доколкото в ЗИНЗС и ППЗИНС към процесния период липсват
конкретни правила относно продължителността на служебното време, уредбата на
същото, както и на извънредния труд, то следва да се приложат съответните норми
от Закона за МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.1 от Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Ал.3 на същия текст пък предвижда, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Сочената разпоредба е била изменена, като в периода 24.02.2015 г./ДВ бр.14/
20.02.2015г./ до 14.10.2016 г./ДВ бр.81/ 2016г./ периодът на отчитане е бил
едномесечен. Съгласно ал.5, т.2 на чл.187 от ЗМВР работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени, а ал.6 урежда правилото, че извънредният труд по ал. 5 се заплаща с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Относно
продължителността на тези дежурства, съдът намира същата да е била, както
следва – за полаганите на работното място в Ареста – не 24 часа, а 25 часа, а
за тези полагани на външни открити постове – болници, не 12, а 13 часа и 45
минути, тъй като това е реалната продължителност на същите от момента, в който
лицата реално са се явявали и е следвало да се явят на работа, до момента, в
който те са били освобождавани и реално са напускали работното си място, като
това е минималната продължителност на тези дежурства и реалната такава в
определени дни е надхвърляла тези часове. Част от това допълнително време, а
именно явяването, снаряжаването и разоръжаването, представляват дейности,
свързани с подготовката за приемане и подготовката за сдаване на дежурство,
тези дейности са абсолютно задължителни и дежурството не може нито да бъде
поето, нито да бъде сдадено, без те да бъдат извършени. Времето за самото
приемане и сдаване на дежурството при всички случаи представлява част от самото
дежурство и от работното време. През цялото това време – от момента на
явяването си до напускане територията на Ареста гр. **, ищецът е реално
ангажиран и полага труд. Всички тези дейности, вкл. и придвижването от затвора
до болницата и обратно, представляват част от дейността на ищеца като *** и са
време, в което той реално е ангажиран, за да изпълни дежурството си. Това
представляват реално отработени часове, свързани с носенето на дежурството. Ето
защо съдът намира, че същите представляват част от продължителността на
служебното време на ищеца. Ето защо съдът намира за основателно твърдението на
ищеца, че тези часове следва да бъдат включени при изчисляване на общата
продължителност на служебното му време.
От заключението
на съдебно – счетоводната експертиза, изготвено на база писмените доказателства
и показанията на свидетеля, на база 25 часа продължителност на 24-часовите
дежурства в Ареста гр. ** и 13 часа и 45
минути на външно открити постове, се установява, че ищецът е носил дежурства за
периода 01.08.2016г. до 31.12.2018г. над нормативно установената
продължителност на служебното време, които са били частично заплатени, като
незаплатения остатък от същите е 1364,82 лева извънреден труд за периода
01.11.2015г. до 31.12.2018г. и мораторна лихва върху него за периода 26.01.2016
г. – 20.12.2018 г. в размер на 181,21 лева,
На
възражението на ответника за недължимост на мораторна лихва следва да се
отговори, че се касае за ежемесечно дължими суми, платими с трудовото
възнаграждение, поради което забавата за плащането им настъпва с изтичане на
сроковете, в които последното е следвало да бъде заплатено, ето защо лихвата се
дължи и без покана. Относно падежа на вземанията, представените правила не
могат да се вземат предвид, доколкото същите се отнасят само за служителите по
чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, а ищецът е служител по чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и полага труда си при условия, различни от тези за служителите по чл. 19,
ал. 1, т. 2 от закона, съобразно правилата на ЗМВР. Ето защо в тази връзка следва
да се кредитира заключението на в. л. М. досежно датите на действителния падеж
на същите.
Вземанията за
всички главници са лихвоносни, исковата молба има х-р на покана, поради което
претенцията за заплащане на законна лихва от завеждане на ИМ – 20.12.2018г. до
окончателното плащане, е основателна и ще се уважи.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят
направените разноски.
Ищецът претендира и доказва направени разноски само за
адв. възнаграждение – 500 лева по исковете за заплащане на изв. труд, за които
се представя списък. Видно от договора за правна защита и съдействие тези суми
са заплатени от ищеца на пълномощника му в брой.
На
осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с т. 23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, възлиза на 100 лева, от които 54,59 лева ДТ по иска за заплащане на
изв. труд и 50 лева по иска за мораторна лихва. Същите следва да бъдат
заплатени по сметката на съда. В полза на бюджета на съдебната власт ще се
възложат и разноските за ССЕ, които са направени от бюджета на съда, а именно –
100 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с адм.
адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от ***С.Ц.да
заплати на В.О.Б. с ЕГН ********** *** ***№ *, вх. *, ап. *, чрез пълномощника
си адв. Н.П., със съд. адрес: ***, оф. № *
следните суми: сумата от 1 364,82 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд над нормативно
установената продължителност на работното време за периода 01.11.2015г. до
31.12.2018г.; както и сумата от 181,21 лева, представляваща мораторна лихва върху изв. труд за периода
26.01.2016 г. – 20.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 20.12.2018г. до окончателното изплащане
на дължимата сума, както и сумата от 500 лева разноски за платено адв.
възнаграждение.
ОСЪЖДА
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с
адм. адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от ***
С.Ц., чрез пълномощника юрк. Т.Ч. да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 104,59 лева,
представляваща държавна такса върху уважените искове, и сумата от 100 лева
разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.