№ 11814
гр. София, 18.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110152013 по описа за 2023 година
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът изготвя проекта за доклад по делото, както
следва:
Предявени са от „................“ ЕООД против Д. В. Д. кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6
ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД, по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните
суми: 700 лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит
№ 325566 от 12.06.2019 г., сключен със „...........“ ООД, 301,48 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, 141,68
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 12.06.2019 г. до 12.02.2020 г.,
89,59 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 12.02.2020 г. до
22.03.2023 г.
Ищецът твърди, че на 12.06.2019 г. между „...........“ ООД, в качеството му на кредитор
и ответника Д. В. Д., в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за
потребителски кредит № 325566 по силата на който кредиторът предоставил на
кредитополучателя паричен заем в размер на сумата от 700 лева срещу насрещното
задължение за връщане на сумата, заедно с договорна лихва и начислена неустойка за
непредставяне на обезпечение чрез 8 равни вноски в размер от по 182 лева, с падеж на
последната такава на 12.02.2020 г. Посочва се, че с договора за уговорени фиксиран лихвен
процент в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер от 47,56 %.
Излага се, че процесният договор е сключен по електронен път като част от системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, при което от отправя на предложение до
сключване на договора страните използват средства за комуникация от разстояние.
Поддържа се, че с оглед реалния му характер и предвид получаване на сумата от
кредитополучателя, то следва да се приеме, че последният е сключен от момента на
получаване на паричната сума, дори да не се приеме, че е сключен по електронен път.
Ищцовото дружество твърди, че процесният договор е сключен в съответствие с
изискуемите съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК форма и шрифт, със съдържание съгласно чл. 11 ЗПК
поради което е действителен. Поддържа се, че заемната сума е получена от ответника Д. Д.,
но същият не е изпълнил в срок насрещните си задължения, като не е погасил нито една от
вноските и не е направил никакви плащания за погасяване на дълга. На основание чл. 31, ал.
3 от приложимите към правоотношението Общи условия по договора за потребителски
кредит същият дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху забавената
сума за всеки ден забава. Излага се, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от
1
13.01.2022 г. „...........“ ООД, като цедент, прехвърлило на ищеца „................“ ЕООД, като
цесионер, вземанията си срещу длъжника Д. В. Д., произтичащи от процесния договор за
кредит. За това обстоятелство ответникът бил уводомен на посочен от него настоящ адрес,
съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, и със СМС на посочения от него телефонен номер.
При условията на евентуалност, ищцовото дружество намира, че Д. следва да се счита за
уведомен за цесията чрез връчване на уведомлението за това като приложение към
процесната искова молба. С тези съображения ищцовото дружество отправя искане за
уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е депозирано писмено възражение от
ответника Д. Д., в което са оспорени размерите на главницата и таксата за експресно
разглеждане от 301 лева, както и възнаградителната лихва. Посочено е, че на ответника са
изплатени ¾ части от цялата заемна сума.
На ищеца следва да бъдат дадени указания да уточни по реда на чл. 145 ГПК характера
на вземането в размер на сумата от 301,48 лева и конкретно дали се касае за неустойка за
непредставяне в срок на договорно обезпечение (както се сочи в уточнителната молба от
19.10.2023 г.) или за такса за експресно разглеждане (каквото е формулираното в
уточнителната молба от 05.01.2024 г. искане към съда (петитум на исковата молба), а в
случай, че се касае за неустойка да посочи дали същата се претендира в пълния й дължим
размер съгласно договора или част от същия, предвид изложените твърдения за липсата на
осъществени плащания от кредитополучателя за погасяване на суми по договора.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове, както следва:
По исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6
ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД, по чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване: 1).
наличието на твърдяното облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и
ответника, предаването на заемната сума на кредитополучателя, уговорените размер и
падеж на погасителните вноски; 2). наличието на валидно постигната договореност между
страните за връщане на кредита с възнаградителна лихва; 3). наличието на валидно
постигната договореност между страните за заплащане на неустойка при непредставяне в
срок на изискуемо договорно обезпечение на кредита; 4). да установи вземанията си и по
размер; 5). да установи, че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание
– договор за цесия, сключен с дружеството – кредитор и уведомяването на длъжника за
настъпилата промяна в кредиторите.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно реалното предаване от
кредитора, респ. получаване от ответника на заемната сума в размер от 700 лева; относно
предметния обхват на договора за цесия, сключен между първоначалния кредитор
„...........“ ООД и ответника, в частност включване на процесните вземания в него и за
изготвяне и връчване на уведомително писмо до ответника относно прехвърляне на
вземанията в полза на ищеца.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да установи погасяване на
паричното си задължение, в случай, че твърди това.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на главен дълги, изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
това.
По доказателствените искания:
Приложените към исковата молба писмени материали са относими и необходими за
2
правилното решаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства. На ищеца следва да бъде дадена възможност да
представи описаните като приложение, но реално неприложени към исковата молба Общи
условия за предоставяне на кредити.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцовото дружество най-късно в откритото съдебно заседание да
уточни характера на вземането в размер на сумата от 301,48 лева и конкретно дали се
касае за неустойка за непредставяне в срок на договорно обезпечение или за такса за
експресно разглеждане, а в случай, че се касае за неустойка да посочи дали същата се
претендира в пълния й дължим размер съгласно договора или част от същия, предвид
изложените твърдения за липсата на осъществени плащания от кредитополучателя за
погасяване на суми по договора, като му УКАЗВА, че при липсата на уточнение в срок в
тази част исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.04.2024 г. от
10:45 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от депозираното писмено възражение от ответника.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца най-късно в първото по
делото открито съдебно заседание да представи описаните като приложение, но реално
неприложени към исковата молба Общи условия за предоставяне на кредити.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4