Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О
Р Е Ш Е Н И Е
№….........../09.06.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на първи юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 9597 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен от „Е.г.“ ЕООД, ЕИК**, със седалище и адрес на управление:***, срещу „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК**,
със седалище и адрес на управление:***, осъдителен
иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 3986,58 лв.,
представляваща продажна цена на закупени електроматериали по договор за
партньорство № 16П038 от 15.03.2016 г., формирана като сбор от стойността на
издадените фактури, както следва: 1049,84 лв. по фактура №
**********/25.11.2016 г., 296,33 лв. по фактура № **********/09.12.2016 г.,
2184,28 лв. по фактура № **********/16.12.2016 г., 239,28 лв. по фактура №
**********/29.12.2016 г. и 216,85 лв. по фактура № **********/06.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба – 20.06.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Съобщението по чл. 131 ГПК е редовно връчено на ответника и в указания
едномесечен срок по делото не е депозиран писмен отговор на исковата молба.
Първото по делото
заседание е проведено на 01.06.2020 г., като редовно призованият ответник не е
изпратил представител. Същият не е направил и искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие. Ищецът своевременно е формулирал искане за постановяване на
неприсъствено решение.
От приложените по
делото книжа се установява, че на ответника двукратно са дадени указания за
последиците от неспазване на срока за отговор на исковата молба, както и от
неявяването му в открито съдебно заседание (с разпореждане на л. 36 и
определение на л. 46 от делото).
Исковата претенция е основана на следните фактически
твърдения: Ответното дружество е пазарувало електроматериали от собствения на
ищеца магазин „Електромаркет“ в гр. Пловдив в периода
25.11.2016 г. – 06.01.2017 г., като за направените покупки са издадени следните
фактури: фактура № **********/25.11.2016 г. на стойност 1049,84 лв., фактура №
**********/09.12.2016 г. на стойност 296,33 лв., фактура №
**********/16.12.2016 г. на стойност 2184,28 лв., фактура №
**********/29.12.2016 г. на стойност 239,28 лв. и фактура №
**********/06.01.2017 г. на стойност 216,85 лв. Посочените суми са платими по
банков път в 40-дневен срок, считано от датата на издаване на данъчната
фактура, съгласно чл. 3, ал. 1 от сключения между страните договор за
партньорство № 16П038 от 15.03.2016 г. Фактурите са получени от ответното
дружество при извършване на покупките и същите са осчетоводени и от двете
страни, но задълженията по тях не са заплатени от ответника, въпреки
отправените му покани за доброволно изпълнение и писма за потвърждение на дълга.
Ответникът не е оспорил така изложените твърдения. Отделно от това, за
обстоятелствата, формиращи елементите на правопораждащия съдебно предявеното
вземане фактически състав, ищецът е представил писмени доказателствени
средства, които съответстват на наведените твърдения. Преценени в тяхната
съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятна основателност на
предявения иск.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са
налице предпоставките, обективирани в разпоредбата на чл. 239 ГПК, поради което
и съдебно предявената претенция следва да бъде уважена с постановяване на
неприсъствено решение по делото срещу ответника.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски в общ
размер на 668,46 лв., от които 159,46 лв. за заплатена държавна такса и 509 лв.
за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са
представени по делото – фактура № 227/06.06.2019 г. и
платежно нареждане от 12.06.2019 г. (л. 59 и 60).
Водим от горното,
на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК**, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Е.г.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 3 986,58 лв. (три хиляди
деветстотин осемдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки), представляваща
продажна цена на закупени електроматериали по договор за партньорство № 16П038
от 15.03.2016 г., формирана като сбор от стойността на издадените фактури,
както следва: 1049,84 лв. по фактура № **********/25.11.2016 г., 296,33 лв. по
фактура № **********/09.12.2016 г., 2184,28 лв. по фактура №
**********/16.12.2016 г., 239,28 лв. по фактура № **********/29.12.2016 г. и
216,85 лв. по фактура № **********/06.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба –
20.06.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ;
ОСЪЖДА „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК**, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Е.г.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 668,46 лв. (шестстотин
шестдесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки) за сторените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: