Решение по адм. дело №578/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП вр. чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Е. В. К. от гр.Русе против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1085-000348 от 11.08.2025 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, с която, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Основното възражение, което се релевира в нея е, че отчетената стойност попада в границите на техническата грешка на уреда, с който е извършена проверката, поради което липсва безспорно установяване на деянието. В представено по делото писмено становище, жалбоподателят е разгледал подробно формулите и начина на изразяване на алкохолната концентрация във въздуха и кръвта, както и максималните допустими грешки на анализаторите за алкохол в дъха, съобразно приложение № 29 и № 30 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НСИПМК). Твърди нарушение на чл. 50 от ХОПЕС. Моли съда да постанови решение, с което оспорената заповед да бъде отменена.

Ответникът по жалбата - началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък. В придружително писмо вх. № 3879/29.08.2025 г. по описа на Административен съд – Русе, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 4378667/10.08.2025 г. (л.2 от преписката) за това, че на 10.08.2025 г., около 03:35 часа в гр.Русе, бул. „Цар Освободител“ пред блок „9-ти септември“, управлява лек автомобил, марка и модел Ровър МГЗР с рег.№ [рег. номер], собственост на М. Г. П., след употреба на алкохол, установено с техническо средство „АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР“ 7510, с фабричен номер ARВВ-0100. В 03:38 часа уредът отчел 0.52 ‰ алкохол в издишания въздух, видно от проба номер 05901. Издаден бил талон за медицинско изследване № 269991 и 7 броя стикери МВР. В АУАН ръкописно е отбелязано, че водачът не е дал кръв за изследване. Прието е, че с описаното деяние, Е. К. виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Нарушителят е подписал акта без възражения, както и талона за медицинско изследване.

На 11.08.2025 г. Е. К. подал възражение вх. № 108500-17996 по описа на ОД на МВР - Русе (л.5 от преписката), в което посочил, че не е извършил административното нарушение посочено в съставения му АУАН, тъй като, според брошурата на производителя на А. Д. 7510, показанията на техническото средство са с възможна грешка +;- 5% и при приспадането й, отчетеното му показание от 0.52 промила е под допустимите от закона 0.5 промила.

С оглед на констатираното с АУАН нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на ПАМ № 25-1085-000348 от 11.08.2025 г. (л.1 от преписката), с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП: „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. По делото е представена заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т.2 е посочен и началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе (л.9 от преписката). Заповедта е издадена на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, приложена по делото на л.16, с която министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл.165, ал.1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, директорът на ОД на МВР – Русе, с горецитираната заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г., е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, включително и на началник на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Русе.

Оспорената заповед е в необходимата писмена форма и има реквизитите, изискуеми по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Административното нарушение, което е основание за прилагане на ПАМ, е описано ясно и точно, като са посочени всички фактически признаци, включително време, място и начин на извършване.

В заповедта са посочени както правните – чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, така и фактическите основания за нейното издаване. Освен това в заповедта като доказателства се сочат съставения АУАН, справка за нарушител/водач и издадения талон за медицинско изследване, които допълват изложените фактически основания съгласно приетото в мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК.

Съдът не констатира при издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Административният орган е приложил правилно и материалния закон.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

Е. К. не спори по фактите, включително и по отношение на обстоятелството, че не е дал кръвна проба за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат различни по вид принудителни административни мерки. Процесната ПАМ е приложена на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. Цитираната норма предвижда, че временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата) предвижда, че при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, какъвто е настоящия случай. По делото е представен протокол за преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, в „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“ рег. № 3286р-32529 от 24.06.2025 г. (л.19 от делото), от който е видно, че техническото средство, с което е извършена проверката – Дрегер 7510 № ARBB-0100 е от одобрен тип и е преминало успешно метрологична проверка на 22.04.2025 г., със срок на валидност 6 месеца, т.е. към датата на установяване на нарушението – 10.08.2025 г. – процесното техническо средство е било годно да отчете съдържанието на концентрация на алкохол в издишания въздух на Е. К..

На следващо място, в съответствие с чл. 3, ал. 2 от Наредбата на жалбоподателя бил издаден и връчен талон за медицинско изследване (л.3 от преписката), в който е отбелязано, че жалбоподателят е избрал да бъде изследван чрез медицинско и химическо изследване и е уведомен, че следва да се яви в УМБАЛ – Медика до 45 минути от връчването му. По делото няма данни, а и водачът не излага твърдения да се е явил в определения срок на посоченото място и да е дал кръвна проба за изследване. Напротив, в издадения АУАН изрично е посочено: „Не е дал кръв.“

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредбата, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. При тази нормативна регламентация, ангажирането на отговорността по чл. 174, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на водача Е. К., управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта, установена с годно техническо средство, без да се е явил за даване на кръв за медицинско изследване, е следвало да се извърши именно въз основа на резултата от направения му тест с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 № ARВВ-0100. При това положение жалбоподателят сам се е поставил в невъзможност да се ползва от предоставения му от закона по - сигурен метод за установяване на алкохол на водачите на МПС – чрез експертно измерване на концентрацията на алкохол в кръвта с медицинско и химическо изследване. В потвърждение на извода за извършено нарушение е и самото поведение на Е. К. – подписал е АУАН без възражения и не е изпълнил разпореждането да се яви в УМБАЛ - Медика за вземане на кръвна проба.

За пълнота, следва да се отбележи, че АНО няма задължение да прилага Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, на която се позовава жалбоподателят в писменото си становище. Не са налице предпоставки за приспадане на определена стойност от показанията на техническото средство след извършения тест с техническо средство, поради възможност за допустима грешка. Както бе посочено по – горе, процесното техническо средство е преминало успешно последваща проверка. Още повече, че при извършената от контролните органи проверка, водачът на МПС не е оспорил отчетения с техническото средство резултат и не се е явил за вземане на кръвна проба в определеното време и на посоченото място. При неявяване за даване на кръв от водача и в условията на обвързана компетентност административният орган е бил длъжен да наложи ПАМ „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Така, при изричната правна регламентация по чл. 6, ал. 10 от Наредбата, АНО в съответствие със закона е приел, че отчетеният при проверката резултат от 0.52 ‰ е меродавен и е съставил АУАН и оспорената ЗПАМ. Следва да се отбележи, че АУАН е официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и обвързва съда с материална доказателствена сила, по отношение на така констатираните факти. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, което по настоящото дело не се установява.

Възраженията на жалбоподателя наведени в писменото му становище и в с.з., че приложение следва да намери чл. 50 от ХОПЕС, съдът намира също за неоснователни. В настоящия случай изобщо не може да се приеме, че с налагането на процесната ПАМ е нарушено правото по чл. 50 от ХОПЕС: “Никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказан за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона.“ Това е така, защото към датата налагане и на издаване на обжалваната ПАМ, образуваното с процесния АУАН административнонаказателно производство за същото нарушение, за което е наложена ПАМ, не е приключило с влязло в сила наказателно постановление (съдебно решение). Следователно не може да се приеме, че е нарушен и принципът ne bis in idem, забраняващ кумулирането на санкции и на процедури за търсене на отговорност с наказателноправен характер по смисъла на чл. 50 от ХОПЕС. От една страна процесната ПАМ е наложена със срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. От друга страна, при влизането в сила на НП за реализирането на административнонаказателна отговорност по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съответно при изпълнението на налаганото за това нарушение на водача наказание "лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца", при прилагането на чл. 29а от ЗАНН, ще бъде приспаднато времето, през което за същото нарушение наказаното лице е било лишено от възможността да упражнява правото да управлява МПС, т.е. ще бъде приспаднато времето, през което при прилагането на правните последици на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, лицето е било с отнето СУМПС и съответно лишено от възможността да упражнява правото да управлява МПС. Следователно прилагането на процесната ПАМ до влизането в сила на НП за същото нарушение, няма да доведе до кумулиране на две санкции с наказателноправен характер по смисъла на чл. 50 от ХОПЕС.

На следващо място, чл. 52 § 1 от ХОПЕС допуска възможност за ограничаване на правата и свободите, признати от ХОПЕС, ако са изпълнение две условия - ограничението да е предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи (т.е. да е спазен принципът на пропорционалността). В случая, първото условие е изпълнено – в ЗДвП изрично е предвидена възможността за налагане и на административни санкции по чл.174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, и на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, на водач на МПС, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

Съобразен е и принципът на пропорционалност на ограниченията на правото по чл. 50 от ХОПЕС, изискващ, съгласно, установената съдебна практика по чл. 52 § 1 от ХОПЕС, прилагането на ограниченията, само ако са необходими за постигането на легитимни цели, преследвани от приложимата правна уредба, като породените от мярката неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. В настоящия случай, нито вида, нито съдържанието, нито срока на наложеното ограничение с ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - до решаване на въпроса за административнонаказателната отговорност за обуславящото налагането на ПАМ нарушение, при приспадане на срока на действие на ограничението от срока, за който се изпълнява наказанието "лишаване от право да управлява МПС - сочат непропорционалност на ограничението, както с оглед тежестта на обуславящото прилагане на ПАМ административно нарушение, така и с оглед на необходимото за постигането на законово регламентираните цели, свързани с осигуряване безопасността на движението по пътищата. Налагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на водача на МПС и охраняваните с прилагането на ПАМ обществени отношения, като засягането на права и законни интереси на водача при прилагането на процесната ПАМ, е съразмерно на тежестта на установеното нарушение и е необходимо за постигането на целите на осъществяваната принуда. Несъмнено същата изпълнява предвидената в закона цел – да преустанови евентуално противоправно поведение на водача и да осуети възможността за извършване от негова страна на други подобни нарушения.

Ето защо законосъобразно с оспорената в настоящото производство заповед административният орган е приложил процесната ПАМ.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответника по жалбата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, на основание чл. 24, изр.първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя в размер на 200 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. В. К., с [ЕГН], от гр.Русе, ул. „Ген. Скобелев“ № 16, вх. 1, ет. 3, ап. 7 против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1085-000348 от 11.08.2025 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, с която, на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

ОСЪЖДА Е. В. К., с [ЕГН], от гр.Русе, ул. „Ген. Скобелев“ № 16, вх. 1, ет. 3, ап. 7, да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе, бул. „Генерал Скобелев“ № 49, сумата от 200 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.