РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Бургас , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ваня С. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100500606 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Т. Г. Т. –
ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение №260030/09.03.2021г.,
постановено от Районен съд Карнобат (КРС) по гр.д.№915 по описа на съда за 2020г., с
което е отхвърлен иска по чл.225, ал.3 КТ на въззивника, за осъждане на ответника ЕТ
„Тодор Стоянов – Кирил Стоянов“ – гр.Карнобат да му заплати сумата 3900 лева –
обезщетение, дължимо за недопускане до работа на ищеца в периода 01.01.2018г. –
30.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба –
31.07.2020г., до окончателното й изплащане
Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение и
претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде
уважен. Според въззивника решението се основава на фалшива заповед
№15/05.06.2008г., която не му е била връчена; не е подписвал трудовия договор от
01.03.2007г.; договорът не е регистриран в НАП; в НОИ няма документи за възникнало
трудово правоотношение. Считано от 05.06.2008г. ищецът не е допускан до работа, т.к.
от 28.03.2007г. не фигурира в списъка на техническите специалисти.
Въззиваемият - ответник ЕТ „Тодор Стоянов – Кирил Стоянов“ – гр.Карнобат
на 23.03.21г., чрез адв.Цветкова представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор.
В него излагат подробни съображения за потвърждаване на обжалваното решение.
Според въззиваемия, съдът е осигурил на страните равна възможност да упражнят
процесуалните си права; изследвал е и обсъдил събраните доказателства.
Излагат се подробни съображения, че между страните не е налице трудово
правоотношение, т.к. съществувалото е било прекратено на 05.06.2008г., като за
законосъобразността на прекратяването са налице влезли в сила съдебни актове, които
се описват. Излага се подробно фактологията на правоотношенията между страните и
постановените в тази връзка съдебни актове и актове и отговори на институции,
сезирани от ищеца, за да се обоснове твърдение, че искът е неоснователен, защото
1
между страните не е налице трудово правоотношение.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува интерес от обжалване на
първоинстанционното решение, съдържа необходимите реквизити по чл.260 и чл.261
ГПК, следователно е редовна и допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, намира, че първоинстанционният съд е
установил релевантните за спора факти и обстоятелства, досежно съществувало между
страните трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността
„механик“. Не се спори, че трудовото му правоотношение е било прекратено, като с
Решение №176/10.07.07г. на КРС, потвърдено с Решение №263/10.01.08г. на БОС и
Решение №24/25.04.08г. на БАС, уволнението е отменено и ищецът е възстановен на
заеманата длъжност.
След възстановяване на заеманата длъжност, със Заповед №15/05.06.2008г.,
връчена на 05.06.08г. при отказ, работодателят прекратил трудовото правоотношение с
ищеца.
На 10.09.2008г., ищецът Т.Т. предявил искове срещу ответника ЕТ „Тодор
Стоянов – Кирил Стоянов“, квалифицирани като такъв с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ – за отмяна на заповед №15 за прекратяване на трудовото му правоотношение
(ТПО) и чл.225, ал.3 КТ – за присъждане на обезщетение за недопускането му до
работа. По иска е образувано гр.д.№181/2008г. по описа на Карнобатски районен съд.
С Определение №1240/02.11.2009г., първоинстанционният съд прекратил
производството по делото, като приел, че искът е предявен след изтичане на срока по
чл.358, ал.1, т.2 КТ.
По жалба на ищеца, с Определение №32/21.01.2010г. по ч.гр.д.№661/2009г.,
въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение в частта, с което е
прекратено производството по иска по чл.344, ал.1 КТ. В частта, относно иска по
чл.225, ал.3 КТ, е върнал делото на КРС за продължаване на съдопроизводствените
действия. Подадената касационна жалба на ищеца, е оставена без разглеждане с
Определение №343/02.06.2010г. по ч.гр.д.№330/201г. на ВКС.
След връщане на делото, с Решение №158/25.10.2010г., КРС е уважил иска по
чл.225, ал.3 КТ, за периода 30.05.2008г. – 05.06.2008г. – до датата на прекратяване на
правоотношението. Решението е потвърдено с Решение №104/07.09.2011г. по в.гр.д.
№1038/2011г. на БОС.
По повод предявен повторно иск от Т.Т. за отмяна на Заповед
№15/05.06.2008г., пред КРС е образувано гр.д.№278 по описа за 2011г. Производството
по същото е прекратено с Определение №228/11.05.2011г., като съдът е приел, че този
иск вече е бил предявен по гр.д.№181/08г. и производството по него е било прекратено
с влязло в сила Определение №1240/09г. Това определение е потвърдено от въззивната
инстанция с Определение №1014/08.06.2011г., а въззивният акт не е допуснат до
касационно обжалване с Определение №716/07.12.2011г. по ч.гр.д.№414/2011г. на
ВКС.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на валидността и
допустимостта на обжалваното решение, извършена на осн.чл.269 ГПК не установи
съществуването на пороци, водещи до нищожност или недопустимост. Следователно
решението е валидно и допустимо. При така установената фактическа обстановка, като
взе пред вид становищата на страните и като съобрази Закона, Бургаски окръжен съд
намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено при споделяне мотивите на първоинстанционния съд на
осн. чл.272 ГПК.
В допълнение и по изложените в жалбата оплаквания, следва да се каже:
Заповед №15/05.06.2008г., с която трудовото правоотношение с ищеца е било
прекратено е влязла в сила. Въпреки че ищецът е предявил два пъти искове за отмяната
2
й, с влезли в сила съдебни актове по гр.д.№181/2008г. на КРК и гр.д.№278/2011г.,
съдът е приел, че исковете са подадени извън законовите срокове. Поради това между
страните не е налице трудово правоотношение и работодателят не дължи да
предостави на работника възможност да престира трудовата си сила, респ. – да го
допуска до работа.
Поради изложените съображения искът е неоснователен.
Първоинстанционното решение, с което е отхвърлен е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат разноски за
въззивното производство, предвид липсата на искане и доказателства такива да са
направени.
Ето защо Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260030/09.03.2021г., постановено от Районен съд
Карнобат по гр.д.№915 по описа на съда за 2020г.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3