№ 14255
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВВА Гражданско дело № 20211110150683 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
09.12.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. А
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия В. А гр. дело № 50683/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу М. К. П., П. Г. Т., Х. Х. С., Г. Х. С., С.
Д. С., Н. С. Д., Г. С. Т., П. П. П. и А. П. П. в която се твърди, че ответниците, като
наследници на Ц. Б. С. били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ
се в гр. ..................., аб. № 57451, като била доставена топлинна енергия, по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил
топлинна енергия на стойност 1163,86 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., но
ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение
за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 220,20 лева за периода от
15.09.2018 г. до 02.03.2021 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово
разпределение, поради което ответниците дължали и сумата от 21,25 лева, представляващи
припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.02.2018 г. до
1
30.04.2019 г., както и сумата от 4,72 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.03.2018 г. до 02.03.2021 г. Иска ответниците да бъдат осъдени
разделно да заплатят претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника П. П.
П., като се твърди, че е налице отказ от наследство. Иска делото по отношение на него да
бъде прекратено.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника А. П.
П., като се твърди, че е налице отказ от наследство. Иска делото по отношение на него да
бъде прекратено.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК останалите ответници не са подали отговор на искова
молба и не са изразили становище по предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на исковете.
С Определение от 05.10.2022 г. на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия
ответник С. Д. С. са конституирани наследиците по закон – Н. С. Д. и Г. С. Т..
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.
200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, и 3. ответниците да са
приели наследството на твърдяният от ищеца наследодател.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
2
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Приложен е Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ № 177, том XIV, нот. дело №
2777/1980 г.,като се установява, че Ц. Б. С. е станала собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. .................... В тази насока по делото е представено удостоверение от
Столична община (л. 21 в кориците на делото) от което се установява, че бл. 24 (стар) е
идентичен с нов административен адрес – бл. 56 в ж. к. „Лев Толстой“.
От Удостоверение за наследици изх. № РНД21-УФ01-1111/3 от 05.10.2021 г. се
изяснява, че Ц. Б. С. е починала на 11.02.1998 г., като е оставила следните наследици по
закон:
- М. К. П. – дъщеря на починалия брат на наследодателят – КМВ
- Ц. К. Т.а (починала на 06.08.2021 г.) – дъщеря на починалия брат на наследодателят
– КМВ, която е майка на ответника П. Г. Т.;
- Х. Х. С. – дъщеря на ХА С. (племенник на наследодателката – починал на
22.11.2005 г.), който е син на сестрата на наследодателката ВМ С.а – починала на 17.05.1985
г.;
- Г. Х. С. – син на ХА С. (племенник на наследодателката – починал на 22.11.2005 г.),
който е син на сестрата на наследодателката ВМ С.а – починала на 17.05.1985 г.;
- С. Д. С. – съпруг на ТА С. (починала на 06.02.2019 г.), която е дъщеря на сестрата на
наследодателката ВМ С.а – починала на 17.05.1985 г.;
- Н. С. Д. – син на ТА С. (починала на 06.02.2019 г.), която е дъщеря на сестрата на
наследодателката ВМ С.а – починала на 17.05.1985 г.;
- Г. С. Т. – дъщеря на ТА С. (починала на 06.02.2019 г.), която е дъщеря на сестрата
на наследодателката ВМ С.а – починала на 17.05.1985 г.;
- П. П. П. – син на П. П. С (починал на 13.04.1964 г.), който е брат на бащата на
наследодателката – Б П. С (починал на 06.02.1969 г.);
- А. П. П. – син на П. П. С (починал на 13.04.1964 г.), който е брат на бащата на
3
наследодателката – Б П. С (починал на 06.02.1969 г.).
Съгласно правилото на чл. 8, ал. 2 ЗН, когато починалият е оставил само братя и
сестри заедно с възходящи във втора или по-горна степен, първите получават две трети от
наследството, а възходящите – една трета. А според разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗН
починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват само от
своите деца или внуци.
С открИ.е на наследството наследниците придобиват правото да получат
наследственото имущество. То не преминава по право към тях. При открИ.е на наследството
за наследниците възниква правото да го приемат. С приемането му те го придобиват. Тоест,
наследствената сезина не преминава по право върху наследниците, с факта на открИ.е на
наследството, а единствено открива правната възможност на последните да заявят дали
приемат наследството или се отказват от същото. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН
наследството се придобива с приемането му. Приемането на наследството е едностранен
акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. С него се определят
отношенията между наследниците помежду им и между тях и третите лица, които са били в
имуществени отношения с наследодателя. Приемането на наследството е изрично или
мълчаливо. Изричното приемане се извършва с писмено изявление до районния съдия по
местооткрИ.е на наследството. То се вписва в особена за това книга – арг. чл. 49, ал. 1 ЗН.
Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено
предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да
извърши, освен в качеството си на наследник – арг. чл. 49, ал. 2 ЗН.
В Закона за наследството е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да
се произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно правилото на чл. 51, ал. 1,
изр. 1 ЗН по искане на всеки заинтересован, районният съдия може да определи на
наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Преди да
определи този срок съдът призовава наследника и ако той се яви, го изслушва по въпроса.
Според нормата на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН, когато има заведено дело срещу наследника,
което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл, дали ще приеме наследството
срокът за приемане се определя от съда, който разглежда делото. При граматическото,
систематично и телеологически тълкуване на разпоредбатана чл. 51, ал. 1,изр. 2 налага
извод, че когато има заведено дело срещу наследник на починало лице, респ. починал в хода
на делото ответник, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл дали приема
наследството, съдът му определя срок да заяви дали приема наследството или се отказва от
него, само по искане на заинтересована страна по делото. Такава заинтересована страна е
ищецът, тъй като той има интерес да се установи безспорно кои са приелите наследството
наследници на лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да установи
правата си. Ако наследникът не отговори в срока по чл. 51, ал. 1 ЗН, той губи правото да
приеме откритото в негова полза наследство – чл. 51, ал. 2 ЗН. Касае се за преклузивен срок,
който нито спира, нито може да се прекъсне с изтичането на който се погасява самото
субективно материално право на наследника – така Решение № 101.08.2019 г. по гр. д. №
2260/2018 г. на ВКС, IV Г. О.
В горната насока трябва да се спомене, че в случая не са ангажирани никакви
доказателства, че действително ответниците са приели наследството на Ц. Б. С., поради
което са станали собственици на имота. Нещо повече, в случая с оглед датите на смъртта на
част от наследниците и предвид правото на замества, за да се приеме, че наследството на Ц.
С. е прието, то следва да се установи, че преките наследодатели на част от страните са
приели същото, респ. да се установи пълно и главно, че самите ответници са приели
наследството на техните преки наследодател и по наследствена трансмисия в хипотезата на
чл. 57 ЗН, че е прието и наследството на Ц. С.. В случая подобно пълно и главно доказване
не е проведено, въпреки разпределената доказателствена тежест на ищеца, още с доклада по
4
делото, поради което и съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази насока, включително с оглед
наследствените трансмисии, трябва да се отбележи, че са правно несъстоятелни доводите на
ищеца по отношение на отказите от наследството на Ц. С. извършени от А. П. П. и П. П. П..
Отказите са релевантни за настоящият спор и потвърждават изводите на съда за липса на
наследствено правоприемство, за което са ангажирани и доказателства от тези страни –
удостоверения за вписани откази от наследство (л. 110 и л.112 в кориците на делото).
На следващо място, съдът намира, че ответник П. Т. е признал, че действително
дължи претендираните суми, но е представил доказателства за погасяване изцяло на
претендираното задължение – платежно нареждане от фискален бон (л. 172 в кориците на
делото), поради което претенцията по отношение на него следва да бъде изцяло отхвърлена.
Тъй като първата материална предпоставка е недоказано, то съдът намира, че
останалите не следва да бъдат обсъждани, вкл. и събраните по отношение на тях
доказателства, поради което исковете за главниците и мораторните лихви следва да бъдат
отхвърлени изцяло. В тази насока трябва да се спомене, че претенцията за главницата за
дялово разпределение (макар и самостоятелна) и за мораторните лихви – са обусловени от
изхода на делото по главния иск – за заплащането на топлинната енергия. След като
неоснователен е главният иск, то такива се явяват и обусловените претенции.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат само ответниците. Като в тази насока, съдът намира, че по отношение ответника
П. Т. следва да се приложи правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, т. к. по делото няма данни
същият да е бил уведомен преди делото, че дължи суми на ищеца, нито да е канен да плати
претендираните вземания, а след получаването на исковата молба, сумите по отношение на
ищеца са изцяло погасени. Тоест, този ответник не е станал причина за производството.
Ответникът Н. С. Д. е направи искане за присъждане на деловодни разноски, като е
доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
му се присъди сумата от 100,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................, със седалище и адрес
на управление: гр. ................, за заплащане на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200
ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от следните лица, сумите както следва:
1) от М. К. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. .................., на сумата от 232,77 лева,
представляващи цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2019 г.
по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот,
находящ се в гр. ..................., аб. № 57451, както и сумата от 44,04 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2018 г. до 02.03.2021 г., както и сумата
от 4,25 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от м.02.2018
г. до м.04.2019 г., както и сумата от 0,94 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 31.03.2018 г. до 02.03.2021
г.
2) от П. Г. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. ................, на сумата от 232,77 лева,
представляващи цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2019 г.
по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот,
5
находящ се в гр. ..................., аб. № 57451, както и сумата от 44,04 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2018 г. до 02.03.2021 г., както и сумата
от 4,25 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от м.02.2018
г. до м.04.2019 г., както и сумата от 0,94 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 31.03.2018 г. до 02.03.2021
г.
3) от Х. Х. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. .............. на сумата от 116,38 лева,
представляващи цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2019 г.
по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот,
находящ се в гр. ..................., аб. № 57451, както и сумата от 22,02 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2018 г. до 02.03.2021 г., както и сумата
от 2,12 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от м.02.2018
г. до м.04.2019 г., както и сумата от 0,47 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 31.03.2018 г. до 02.03.2021
г.
4) от Г. Х. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. .............., на сумата от 116,38 лева,
представляващи цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2019 г.
по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот,
находящ се в гр. ..................., аб. № 57451, както и сумата от 22,02 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2018 г. до 02.03.2021 г., както и сумата
от 2,12 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от м.02.2018
г. до м.04.2019 г., както и сумата от 0,47 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 31.03.2018 г. до 02.03.2021
г.
5) разделно по равно от Н. Д. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ................. и Г. С. Т.,
ЕГН: **********, с адрес: с. ................., в качеството им на конституирани наследници по
чл. 227 ГПК на С. Д. С., ЕГН: ********** (починал на 17.01.2022 г.), на сумата от 77,59
лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до
м.04.2019 г. по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за
недвижим имот, находящ се в гр. ..................., аб. № 57451, както и сумата от 14,68 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2018 г. до 02.03.2021 г.,
както и сумата от 1,41 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за
периода от м.02.2018 г. до м.04.2019 г., както и сумата от 0,31 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода
31.03.2018 г. до 02.03.2021 г.
6) от Н. Д. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ................., на сумата от 77,59 лева,
представляващи цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2019 г.
по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот,
находящ се в гр. ..................., аб. № 57451, както и сумата от 14,68 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2018 г. до 02.03.2021 г., както и сумата
от 1,41 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от м.02.2018
г. до м.04.2019 г., както и сумата от 0,31 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 31.03.2018 г. до 02.03.2021
г.
7) от Г. С. Т., ЕГН: **********, с адрес: с. ................. на сумата от 77,59 лева,
представляващи цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2019 г.
по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот,
находящ се в гр. ..................., аб. № 57451, както и сумата от 14,68 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2018 г. до 02.03.2021 г., както и сумата
от 1,41 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от м.02.2018
6
г. до м.04.2019 г., както и сумата от 0,31 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 31.03.2018 г. до 02.03.2021
г.
8) от П. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. ................., на сумата от 116,38 лева,
представляващи цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2019 г.
по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот,
находящ се в гр. ..................., аб. № 57451, както и сумата от 22,02 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2018 г. до 02.03.2021 г., както и сумата
от 2,12 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от м.02.2018
г. до м.04.2019 г., както и сумата от 0,47 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 31.03.2018 г. до 02.03.2021
г.
9) от А. П. П., ЕГН: **********, с адрес: с. ................, на сумата от 116,38 лева,
представляващи цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2019 г.
по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот,
находящ се в гр. ..................., аб. № 57451, както и сумата от 22,02 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2018 г. до 02.03.2021 г., както и сумата
от 2,12 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от м.02.2018
г. до м.04.2019 г., както и сумата от 0,47 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 31.03.2018 г. до 02.03.2021
г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................ да заплати на
Н. Д. С., ЕГН: **********, сумата от 100,00 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страна на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7