Решение по адм. дело №1308/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от М. Е. Д., с адрес в гр.Карнобат, ул. „Екзарх Антим I“ № 79, вх.2, ет.3, чрез пълномощника- адвокат С. К. от АК-Бургас.

Предявен е осъдителен иск против ОД на МВР-Бургас за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразен административен акт, отменен от съда- заповед за задържане на лице до 24 часа. Сочи се, че вредите са търпени от момента на задържането – от 12.15 часа до 17.10 часа на 27.04.2023г., като се иска тяхното обезщетяване със сумата от 1000 лева /уточнено изрично, съгласно протоколно определение на съда от 19.11.2025г./. Иска се присъждане и на законната лихва върху тази сума от 21.11.2023г., когато с влязло в сила решение на съда е отменена заповедта за задържане до окончателното плащане на сумата.

Изтъква се, че вредите съставляват неправомерно задържане без основание и в нарушение на правата му, гарантирани от закона, доколкото през тези часове е лишен от свобода без всякакво основание, в помещение, което е мрачно и мръсно, в помещение, в което леглата са покрити с мръсни и вонящи одеяла, без достъп до вода и тоалетна, а освен това не е заличено задържането от масивите на полицията, което му носи негативни последици, за което при случайни проверки от полицейски служители му се задават въпроси относно така осъщественото задържане.

Иска се присъждане и на направените в настоящото производство разноски.

Ответникът – ОД на МВР - Бургас, редовно уведомен, се представлява в открито заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва исковата молба. Заявява, че въпреки наличието на отменен административен акт, от който се твърди да произтичат вредите, самото времетраене на задържането е около 4 часа и търсеното обезщетение в посочената по размер сума е прекомерно завишена. Сочи се, че самото задържане е осъществено по преценка на служителите, с оглед довеждане на лицето в съда по инициирано производство по реда на УБДХ, а след като е станало ясно, че делото по това производство ще се разгледа от РС-Карнобат на следващия ден, ищецът е бил освободен незабавно. Иска се отхвърляне на исковата претенция, а в условието на евентуалност, ако бъде уважена исковата молба, размерът на претендираното обезщетение да бъде редуциран, с оглед обстоятелствата по случая. Иска се определяне на юрисконсултско възнаграждение,евентуално да се редуцират и присъдените разноски при уважаване на исковата молба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас, изразява становище за частична основателност на исковата молба, доколкото следва да се съобрази краткия период на задържане, въз основа на отменената заповед, както и непрецизното посочване на основанието за задържане, обусловило отмяната на заповедта.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства от фактическа страна, намира за установено следното:

Със Заповед за задържане на лице, с рег.№ 282зз-179 от 27.04.2023г., издадена от младши инспектор при РУ на МВР-Карнобат, ищецът М.Дюлгерски е бил задържан за срок до 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР, за това, че около 12.10 часа на 27.04.2023г. в гр.Карнобат, ул. „Алекси Нейчев“, в близост до магазин „Husqvarna“ на обществено място извършва непристойни действия, изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в отправяне на обидни думи срещу конкретно лице, посочено в заповедта. Видно от съдържанието на административния акт Дюлгерски е задържан на 27.04.2023г. в 12.10 часа, а е освободен на същата дата в 17.00 часа.

Индивидуалният административен акт е оспорен пред РС-Карнобат, а с решение № 25 от 28.04.2023г., постановено по а.н.д. № 147 по описа за 2023г. заповедта е отменена, като незаконосъобразна. Решението на РС-Карнобат е оспорено пред Административен съд-Бургас, който с Решение № 1152 от 21.11.2023г. по касационно адм. дело № 1107 от 2023г. оставя в сила първоинстанционното решение, респективно същото е влязло в сила на 21.11.2023г., съобразно данните от приложеното съдебно дело, удостоверяващи този факт. Съдебното дело на КРС, ведно с касационното дело е изискано в цялост и приложено към настоящото до приключване на това производство с влязъл в сила съдебен акт.

В хода на настоящото съдебно производство бе допуснат в качеството на свидетел Ч. Д.- майка на ищеца. Видно от показанията на свидетеля, синът й изпитал силен стрес от задържането. Заявява, че „дотогава синът ми имаше коса, а сега почти няма“. Заявява, че М. си е понесъл отговорността за отправената обидна реплика, станала повод за задържането, но от негови приятели чува, че при събиране с приятели му се подиграват, че е „затворник“.

При така направените фактически констатации, въз основа на приложените по делото писмени доказателства съдът обосновава следните правни изводи:

Претенцията на ищеца е за присъждането на обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно НП, отменено от съда с влязло в сила решение.

Съгласно чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на административния акт, по съответния ред.

Заповед за задържане на лице, с рег.№ 282зз-179 от 27.04.2023г., издадена от младши инспектор при РУ на МВР-Карнобат, от която се твърди, че са произтекли вреди за ищеца е отменена от РС-Карнобат, с влязло в сила решение описано по-горе, поради което са налице предпоставките за предявяване на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално ДОПУСТИМА. Това е така, защото отмяната на заповедта с влязъл в сила съдебен акт, е условие за допустимост на настоящата искова претенция.

В настоящото производство фактите, послужили като основание за издаване на заповедта не следва да се обсъждат, тъй като същите са били част от предмета на доказване в производството по нейното оспорване.

Единственият меродавен факт е наличието на незаконосъобразен акт, който е отменен по надлежния законов ред.

Разгледана по същество претенцията е и ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случаят, са налице всички предвидени от законодателя предпоставки.

Дейността на служителите на МВР несъмнено е административна дейност, а безспорно задържането на лица е правомощие, регламентирано от закона за МВР. Същата е свързана с охрана на обществения ред и при определени обстоятелства, полицейските служители имат правомощието да задържат лица за срок до 24 часа, с надлежно издадена заповед на съответното правно основание. Тя представлява форма на административна дейност, извършвана по съответния ред, чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена компетентност. По същество, самото задържане съставлява принудителна административна мярка, ограничаваща правото на свободно придвижване на гражданите за посочения срок в закона. В случаят, несъмнено ищецът е бил задържан за срок от 12.10 часа на 27.04.2023г. до 17.00 часа на същата дата, което се установява по категоричен начин от приетите по делото писмени доказателства. Безспорен е и факта, че заповедта за задържането му е отменена, като незаконосъобразна.

От ангажираните по делото гласни доказателства става ясно, че ищецът е изпитвал негативни емоции от осъщественото задържане. Не се спори по делото, че е имало и друга процедура свързана с ангажиране на неговата отговорност по реда на УБДХ, но същата е извън предмета на доказване по настоящото производство и фактите свързани с осъществяване на деяние, квалифицирано като „дребно хулиганство“ нямат връзка с настоящото производство. Понастоящем релевантно към произнасяне на съда по исковата претенция е само факта, че е налице незаконосъобразна /отменена от съда, по предвидения ред/ заповед за задържане на лице за срок до 24 часа, издадена въз основа на чл.72 от ЗМВР. Другите доводи на страните относно правилността на действията на служителите, евентуално съществували и приложими към производството по реда на УБДХ други основания за задържане и прочие нямат връзка с предмета на настоящото дело и няма да се обсъждат.

Възможността, предоставена на органите на МВР от нормативната уредба да задържат нарушител, извършил проява, по смисъла на УБДХ, не може да дерогира обстоятелството, че по отношение на ищеца е издадена незаконосъобразна заповед, с която е бил задържан за около 4 часа на посочената дата и в този смисъл, наличието на други правни възможности, с които да се обезпечи явяването на нарушителя пред съда за разглеждане на акта за констатирана проява на дребно хулиганство не могат да санират издаването на заповедта за задържане, като окачествят задържането за правомерно и законно. Поради тези съображения, доводите свързани с другата процедура нямат отношение към основателността на претенцията, предмет на настоящото дело.

Впечатленията на свидетеля относно последиците от задържането и техният интензитет могат да се кредитират с доверие. Принципно, няма доказателства, които опровергават заявеното от свидетеля, а наред с това, макар в качеството на свидетел да е изслушано лице, с което ищецът има близки родствени отношения /негова майка/, тези показания следва да бъдат взети предвид и поради факта, че подобни лични възприятие от психичното състояние на човек могат да имат именно негови близки лица. В този смисъл, въпреки факта, че свидетелят Дюлгерска е близък роднина на ищеца, липсват отрицателни предпоставки за кредитиране с доверие на изслушаните показания. Въпреки това, следва да се отбележи, че оплаквания свързани с косопад въобще не са заявявани в исковата молба. В обстоятелствата, на които се основава исковата претенция са изтъкнати негативните изживявания на ищеца от самото незаконосъобразно задържане, свързано с мястото, където е бил задържан, респективно с ограниченото му право на свободно придвижване, в диапазона на задържането от 12.10ч. до 17.00 часа на процесната дата и негативните психологически последици /стрес/ от това задържане, както и неговото раздразнение, че му се задават въпроси относно задържането при последваща във времето проверка от полицейски служител.

В показанията на свидетеля не се сочи обстоятелството, че при други проверки във времето след случая му се задават въпроси относно задържането, което да оказва негативно психологическо влияние върху лицето, поради което настъпването на вреди от неимуществен характер на това фактическо основание остава недоказано по делото. Същевременно, в исковата молба не са описани обстоятелства свързани с негативни изживявания на ищеца от разговори с негови приятели, които го наричали „затворник“. При тези констатации, остават недоказани заявените в исковата молба негативни последици от факта, че на ищецът се задават въпроси свързани със задържането, при положение, че в показанията си свидетелят не посочи такива факти. От друга страна, изтъкнатото от свидетеля, че негови приятели го наричат „затворник“ и евентуалните негативни последици от този факт също не могат да се съобразяват, след като в исковата молба не са заявени подобни фактически основания за описване на твърдяните вреди.

Предвид изложеното по-горе, показанията на свидетеля свързани с нейните възприятия за опадване косата на сина й също не са предмет на обсъждане по делото, доколкото в исковата молба въобще не са заявени подобни факти, от които произтичат вредите, обект на обезщетяване по този ред и в този смисъл заявените показания в тази част няма да се обсъждат, като неотносими към спора. Отделен е въпроса, че дори да са били заявени в исковата молба подлежат на доказване причините за евентуално увреждане здравословното състояние на лицето, включително косопад и дали същите могат да се основат на така заявени в исковата претенция обстоятелства.

При така заявените в исковата молба обстоятелства и описаните вредоносни последици от незаконосъобразното задържане, несъмнено, засягане на личността от осъщественото задържане, обявено от съда за незаконосъобразно обосновава извода, че е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка- причиняването на неимуществени вреди, съставляващи описани от свидетеля състояния, съответстващи ина заявеното в исковата молба, които са резонанс от незаконосъобразното задържане на ищеца.

При така направените констатации, налице е и третата предвидена от законодателя, а именно наличието на причинно-следствена връзка между издадената заповед за задържане за срок до 24 часа и претърпяните от ищеца неимуществени вреди, за които липсват данни да са причинени от друг източник.

В случаят, налице е причинна връзка между претърпените неимуществени вреди /стрес от незаконното задържане, неудобство, ограничаване правото на придвижване в посочения часови диапазон на процесната дата/, поради осъщественото задържане, впоследствие обявено от съда за незаконосъобразно и при това положение е налице пряка връзка между задържането, основаващо се на отменената заповед и осъществения вредоносен резултат спрямо психичния мир на ищеца.

По изложените съображения, съдът намира, че са налице всички основания за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и предявеният иск е основателен.

На следващо място, следва да бъде обсъдена основателността на претенцията по размер. Изводът дали претенцията следва да бъде уважена изцяло, т.е. за пълния претендиран размер или не се обуславя от анализа на обстоятелствата по конкретния казус.

За понятието "неимуществена вреда" липсва легална дефиниция. Обезщетенията за такива вреди съдът присъжда за конкретно претърпени страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на административния орган, като е необходимо те да бъдат установени и доказани от ищеца.

Самият факт на задържане и фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване, предполага настъпването на емоционален стрес, поради което претендираните неимуществени вреди подлежат на обезщетяване.

От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че в резултат на незаконосъобразната заповед за задържането му, ищецът е имал негативни психически изживявания, изразяващи се в претърпени стрес, дискомфорт и неудобства от мястото, където е бил задържан, но само за период от около 4 часа.

Обезщетяването на неимуществени вреди следва да почива на принципа на справедливостта, по аргумент от чл.52 от Закона за задълженията и договорите, предвид обстоятелството,че ЗОДОВ не уточнява как се определя техният размер. Понятието "справедливост" не е абстрактно такова, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Безспорно в конкретния случай се установява, че в резултат на заповедта за задържане, ищецът е претърпял негативни емоции, изживявайки стрес и неудобства. Тяхната продължителност е за времето на задържането /около 4 часа/. В този смисъл, съдът приема, че обективно тези негативни последици действително са продължили в този заявен в исковата молба диапазон / в диспозитивната част/. Така посочените факти са релевантни именно към преценката за "справедливост" чл. 52 от ЗЗД, а от значение е и техният интензитет. При така описаните състояния, съдът счита, че този интензитет обосновава уважаване на исковата претенция до сумата от 300 лева, а не пълния предявен размер от 1000 лева. Ето защо, съдът намира, че обезщетение в размер от 300 лв е справедливо, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

По отношение искането за присъждане на законната лихва, следва да се отбележи, че съгласно чл.86 от ЗЗД. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на ВКС по тълк. д. № 3/2004г. на ОСГК при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт, който правилно е посочен в исковата молба, като 21.11.2023г. В този смисъл са и указанията в Тълкувателно решение № 5 от 14.07.2022г. на ВАС по т.д. № 4/2020г.

Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

В настоящото съдебно производство, съобразно представени по делото доказателства за осъществените разноски (л.5 и л.30) от ищецът са направени разноски в общ размер на 610,00 лева, от които 600,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат и 10,00 лева държавна такса за образуване на съдебното производство. Държавната такса следва да се присъди изцяло, като съразмерно се присъди и платеното адв. възнаграждение в настоящото исково производство, с оглед нормата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, а именно сумата от 180 лева /съразмерно на уважената част от иска/ или разноски общо в размер на 190 лева.

При този изход на спора, юрисконсултско възнаграждение на пълномощника на ответната страна не се дължи.

Мотивиран от изложеното, Административен съд -гр.Бургас, трети състав

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр.Бургас да заплати на М. Е. Д., [ЕГН], сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в периода от 12.10 часа на 27.04.2023г. до 17.00 часа на същата дата, вследствие на незаконосъобразната Заповед за задържане на лице, с рег.№ 282зз-179 от 27.04.2023г., издадена от младши инспектор при РУ на МВР-Карнобат, отменена с влязло в сила решение на РС –Карнобат по а.н.д. № 147 от 2023г., ведно със законната лихва, считано от 21.11.2023г. /влизане в сила на Решение на РС-Карнобат./ до окончателното плащане на сумата, а за разликата от 300 /триста/ лева до пълния предявен размер на исковата претенция за сумата от 1000 /хиляда/ лева, ОТХВЪРЛЯ исковата молба, като НЕОСНОВАТЕЛНА, в съответната част за тази разлика.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр.Бургас да заплати на М. Е. Д., [ЕГН] разноските по настоящото дело в производството пред АдмС-Бургас общо в размер на 190 /сто и деветдесет/ лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на ОД на МВР-Бургас, за присъждане юрисконсултско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и/или протестира пред ВАС на РБ с касационна жалба /протест/, в 14-дневен срок от съобщението до страните.